ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334
гр. Перник, 20.11.2019 г.***,
в закрито заседание на 20.11.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 713 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.41, ал.3 във вр. с
чл.127ж, ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „****“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от В.В.Е., чрез адв. А.Ц. ***, срещу действия на органи по
приходите от Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в
Протокол № 260301376422_3/28.10.2019 г. за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск, потвърдени с Решение № ФК-79/01.11.2019 г. на директора на ТД на
НАП – София.
Жалбоподателят счита, че
неправилно административният орган – директора на ТД на НАП – София, е оставил
без уважение жалбата му срещу Протокол № 260301376422_3/28.10.2019 г. и така е
постановил едно незаконосъобразно решение, противоречащо на материалния и
процесуалния закон. С оглед на това моли за неговата отмяна, респ. за отмяна на
действията по обезпечаване на доказателства, както и за присъждане на
направените разноски.
Ответникът, в представено
по делото становище, оспорва жалбата и я счита за неоснователна по подробно
изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Правомощията на органите по
приходите са посочени в чл.12, ал.1 от ДОПК, като в ал.2 са изброени и
допълнителните такива на органите по приходите, оправомощени да извършват
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Изрично
писмено възлагане, по силата на чл.110, ал.4 от ДОПК, не е необходимо.
Предварителното
обезпечаване при фискален контрол е регламентирано в чл.121а от ДОПК, а
същевременно при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск органът по приходите може сам да предприеме действия по чл.40 от ДОПК, когато приеме, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
вземанията за данъци, които биха възникнали, ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Разпоредбата на чл.40 ДОПК регламентира действията на органите
по приходите, свързани с обезпечаване на доказателства, чрез опис или чрез
изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на
информация, за което съставя протокол. С оглед изложеното, органите по
приходите, съставили процесния протокол, са били материално компетентни да
извършат обективираните в него действия.
В случая се касае за стока
с висок фискален риск /включена в Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014
г. на министъра на финансите/, а същевременно са били налице и предпоставките
на чл.121а, ал.1 от ДОПК. Освен това чл.121а, ал.2 от ДОПК предвижда възможността, при условията
на оперативна самостоятелност и ако преценят, че събирането на дължимите данъци
ще се затрудни, органите по приходите да предприемат мерките по ал.1 от същия
член.
Оперативната
самостоятелност на административния орган също е обект на съдебна проверка – чл.169, вр. чл.4 и чл.6 от АПК, като в случая, при извършване на
такава съдът намира, че атакуваните действия на органите по приходите са
законосъобразни. В атакувания протокол са изложени подробни мотиви защо е
прието, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде затруднено – наличие на незаплатени
стари задължения – данъци в голям размер по смисъла на чл.93, т.14 от НК, липса
на кадрова обезпеченост, гарантираща търговската му дейност и др. Действително,
доказателства за изискуеми задължения за данъци, по преписката не са
представени, но от съвместното тълкуване на чл.121а, ал.2 и ал.1 от ДОПК е видно, че законът не изисква да
са налице възникнали такива, а бъдещи задължения. Възникналите задължения
органът би могъл да обезпечи надлежно по реда на друго производство – чл.121 и сл. от ДОПК. За разлика от хипотезите на чл.121а, ал.1 от ДОПК, в чл.121а, ал.2 от ДОПК не са предварително определени
предпоставките, при които могат да бъдат наложени предварителни обезпечителни
мерки. Именно поради тази причина, органът при условията на оперативна
самостоятелност може да прецени дали да наложи мерки. При служебна проверка на
упражнената оперативна самостоятелност на база на изложените в атакувания
протокол мотиви в настоящия спор съобразно чл.169 от АПК съдът намира, че същата е упражнена
законосъобразно – не са превишени предвидените законови предели, тя е упражнена
в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.
Предвид гореизложеното
жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде
осъден да му заплати разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Така мотивиран и на
основание чл.127ж, вр. чл.41, ал.3 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от В.В.Е., срещу действия на органи по приходите от Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол №
260301376422_3/28.10.2019 г. за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск, потвърдени с Решение № ФК-79/01.11.2019 г. на директора на ТД на НАП –
София.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от В.В.Е., да заплати на ТД на НАП – София направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: