РЕШЕНИЕ
№ ...................
гр.София, 23.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12868 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Н.П.М., с която срещу З.Б.И. АД са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 120000.00 лв. предявен като частичен от сумата 150000.00 лв., претърпени в резултат на смъртта на нейната
майка С.Н.П.в резултат на ПТП, станало на 24.03.2016 г. по вина на водача на
лекия автомобил ВАЗ 2101 с рег.№ ******-Н.И.Г., ведно със законна лихва от
05.05.2016 г. /датата на смъртта на пострадалата/ до окончателно изплащане на
обезщетението.
Поддържа
твърдения, че във връзка с ПТП било
образувано ДП № 60/2016 г. по описа на ОД на МВР - София, пр.пр.№ 2223/2016 г.
по описа на ОП - София. Твърди, че във връзка със загубата на нейната майка
й били причинени болки и страдания във
връзка с настъпилото застрахователно събитие, за което е отговорен ответника,
като застраховател по застраховка ГО.
В подадената
допълнителна искова молба ищецът поддържа своите правни и фактически доводи и
фактически твърдения. Оспорва възраженията на ответника. Оспорва възражението
за съпричиняване с твърдения, че пострадалата не е нарушила правилата за движение
с поведението си. Допълва исканията за събиране на доказателства.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява
становище по исковете. Оспорва исковете по основание и размер . Не оспорва
наличие на валидна застраховка ГО към датата на ПТП за лекия автомобил ВАЗ 2101
с посочения регистрационен номер. Оспорва ПТП да е настъпило по описания
механизъм; виновното поведение на водача на лекия автомобил и причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат – смърт на пострадалата. Твърди, че вината за
ПТП принадлежи изцяло на пострадалата. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с нейното поведение с
твърдения, че същата като пешеходец е пресичала в нарушение на императивните
разпоредби на ЗДвП. Твърди, че е предприела пресичане на пътното платно без да
се увери в собствената си безопасност, като преди на навлезе на пътното платно
не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост
на движение – нарушения по чл.113 ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП. Оспорва исковете,
като завишени по размер.
В
допълнителен писмен отговор поддържа изложените възражения. Поддържа изложените
правни и фактически доводи и фактически твърдения.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с активно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ.
Сочената
разпоредба дава право на увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл.477,
ал.1 и чл.278, ал.1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е
предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на
събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
Когато
пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е
посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и
съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия
причинител. С Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС и разширен
кръгът на лицата по ППВС № 4/1961 г., като е включено лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление. От своя
страна с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са дадени разяснения, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Следователно легитимирани да искат обезщетението и направо
от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента
са посочените лица.
В
проведеното производство, ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника -
застраховател. Трябва да установи и изискваната родствена или близка връзка
между ищеца и починалия.
Чрез представените
в производството присъда № 15/04.04.2017 г. постановена по НОХД № 102/2017 г.
по описа на СОС, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.04.2016 г.
се установява, че на 24. 03. 2016 год. в с. Голяновци, общ. Костинброд, обл.
Софийска, на ул. „Васил Левски", Н.И.Г., при управляване на моторно
превозно средство - л.а. "ВАЗ 2101", с рег. № ******нарушил правилата
за движение по пътищата, както следва: чл.40, ал. 1 от ЗДвП предвиждащ, че преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението" и чл.116 от ЗДвП, предвиждащ, че водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора, като с поведението си причинил ПТП и
по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца – С.Н.П.от с. Голяновци, общ.
Костинброд.
Чрез
показанията на свидетеля Н.И.Г., преценени с оглед указаното в чл.172 ГПК, се
установява, че преди произшествието С.е била в тяхната къща и си говорели.
Заедно тръгнали – той с колата карал на заден ход, а тя пеш. Той я виждал в
огледалото за обратно виждане докато карал назад. Когато се изравнили просто я
блъснал с колата. Ударът настъпил на улицата, която е без тротоари, на около
един метър навътре в улицата, която била без маркировки. След това свидетеля Г.
дръпнал колата малко напред и отново я прегазил.
Чрез
констатациите на АТЕ на доц. А. се установява, че водачът на автомобила е имал
възможност през цялото време на движение да наблюдава пешеходеца до мястото на
удара. Поради това водачът е имал обективна възможност да не допусне удара и
ПТП. Според експерта, сравняването директно на времето на движение на
автомобила с времето на движение на пешеходеца е недопустимо и неправилно. В
случая, според доц. А. е обективен факт, че не е известна действителната
скорост на автомобила, както и че ударът е извършен с левия заден габарит на
автомобила. Въпреки това, ако пешеходеца се е движел с по-висока скорост
действително е щял да отмине коридора на автомобила. Според констатациите на
АТЕ причините за настъпване на ПТП са: поведението на водача на автомобила – че
не е наблюдавал постоянно пространството зад автомобила и не е предприел
своевременно спиране; на пешеходеца – движението й далече от края на платното
за движение, близо до средата му или предприето от нея пресичане без да се
огледа в опасна близост до застигащия я автомобил.
В с.з. на
06.06.2018 г. доц. А. пояснява, че ударът е настъпил близо до десния затревен
тротоар спрямо посоката на движение на автомобила в близост до мислената осева
линия, на около 40 см.
В АТЕ на
инж.Г. се дава становище, че ударът е настъпил на около 1.00 метър вдясно от
левия край на асфалта, считано в същата посока. Тази констатация обаче се
основа на отразеното от дознателя в протокола за оглед, който е възприел за
посока на огледа – обратна на посоката на движение на автомобила. Последното се
установява от становището на доц. А., което съдът кредитира като вярно и
съответно на установените в производството обективни факти, установени по
несъмнен начин в производството.
Чрез
показанията на свидетеля С.А.М., преценени съобразно евентуалната им
заинтересованост /чл.172 ГПК/ се установява, че след ПТП С.е била в болница
Пирогов и там е починала. Съпругата му /ищцата/ била съкрушена от загубата на
майка си. Първоначално не можела да спи, стряскала се през нощта, плачела
постоянно, трудно й било да ходи на работа. Все още не го е преживяла, както
загубата, така и начинът, по който е настъпил трагичния инцидент. Всеки ден
ходела на гроба, направили и паметна плоча. След инцидента продали къщата, тъй
като съпругата му не искала да си спомня за тежката й кончина. Преди да почине С.живеела
с тях в домът им, помагала им с каквото може в домакИ.твото, била в добро общо
състояние и се грижела сама за себе си.
Страните не
спорят, че към датата на ПТП – 24.03.2016 г. за лекия автомобил ВАС 2101 с
рег.№ ******е налице валидна задължителна застраховка по полица № BG/02/021116000442861
със срок на покритие от 01.02.2016 г. до 31.01.2017 г.
Не е спорно,
че във връзка с ПТП при ответника е била образувана на 07.07.2016 г. щета № **********,
по която не е налице произнасяне към 08.10.2016 г. /изтичане на предвидения в
закона тримесечен срок/.
Страните не
спорят и се установява, че в резултат на нанесените от ПТП тежки увреждания на
пострадалата С.Н.П.същата е починала на 05.05.2016 г., както и че нейн
наследник по закон е ищцата Н.П.М. /дъщеря/. Поради това, съдът намира, че ищцата
е в кръга на лицата посочени в ППВС №4 от 1961 г. и Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди от прекия причинител, а оттам – от застрахователя, който отговаря за
причинените от него вреди.
Съдът,
приема описаните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
присъдата по НОХД с оглед указаното в чл.300 ГПК. Цитираната норма установява
по задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми. Чрез
така установеното, съдът намира, че водачът на лекия автомобил Н.И.Г. е
извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с указаното в
цитираните разпоредби на ЗДвП. Така, в производството бе установено нарушение
на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил, както
следва: чл.40, ал. 1 от ЗДвП предвиждащ, че преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението" и чл.116 от ЗДвП, предвиждащ, че водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора, като с поведението си причинил ПТП.
Установи се,
че с поведението си водачът на лекия автомобил по непредпазливост е причинил
смъртта на пешеходеца – С.Н.П.от с. Голяновци, общ. Костинброд.
В тежест на ищеца
бе да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания във връзка с
увреждането от ПТП – загуба на пострадалия, поради причинените му тежки
несъвместими с живота телесни увреди.
В случая,
съдът намира че претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на нейната майка бяха установени по несъмнен начин
в производството. Както бе посочено, чрез показанията на свидетеля С.А.М. се
установи, че ищцата и пострадалата са живеели в едно домакИ.тво, имали са
близка духовна връзка на майка и дъщеря, пострадалата е била морална подкрепа
на ищцата, били близки. Освен това същата й помагала в домакИ.твото. Несъмнено,
след смъртта на С.Пръмова ищцата понася страдания от нейната загуба, които в
случая съдът намира за установени.
По размера на претенциите:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
Според установената съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и
практиката на ВКС
по приложението на чл. 52 ЗЗД между които решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о.
и др. понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното
прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на
указаните в постановлението общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ вр. § 27 ПЗР КЗ.
В настоящия случай, при съобразяване дадените
разяснения, съдът намира следното:
С оглед възрастта на ищцата 65 години; възрастта на
пострадалата – 86 години; близката им родствена връзка – майка и дъщеря, добрите
им житейски отношения /поддържали близост, живеели в едно домакИ.тво и полагали
съвместно грижа един за друг, както и обстоятелството, че пострадалата е била
морална подкрепа за ищцата/, при отчитане на обстоятелството, че ищцата е в
зряла възраст и не е била във финансова зависимост от пострадалата, като съответно
има свое семейство, съдът намира че справедливо обезщетение за преживяната
загуба следва да бъде определено на сумата 100000.00 лв. При определяне на посочения
размер, съдът съобрази, че загубата на майката се е отразило тежко на психичното
състояние и начина на живот на нейната дъщеря-ищца в производството. За тези
обстоятелства, съдът възприе като обективни, пълни, последователни,
безпротиворечиви и обективни показанията на свидетеля С.А.М.. Последните сочат,
че след смъртта на С.Пръмова нейната дъщеря не е преодоляла загубата й,
разстроена е от настъпилия инцидент и начинът, по който това е станало, страда
за изживяната от пострадалата болка, променила се е психически, емоционално
нестабилна е.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в
сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното Решение № 73 от
27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Като законна
последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде
присъдена и дължимата законна лихва върху определеното обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД делинквентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно
изричната уредба на чл.429 от Кодекса за застраховането застрахователят изпада
в забава от датата на уведомяване за събитието. С исковата молба е направено
искане да бъде присъдена законна лихва от датата на смъртта на пострадалата –
05.05.2016 г. Предвид посочената изрична норма на чл.429 КЗ вр. чл.496 КЗ,
съдът намира че следва да присъди законна лихва върху обезщетението от
08.10.2016 г. – дата на изтичане на определения от закона максимален тримесечен
срок за произнасяне на застрахователя по претенцията на увредения /ищец в
производството/. В останалата част претенцията, като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалата по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването
на вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с
изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. №
977/2010 г. на ВКС, при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат
от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
В случая,
съдът намира че се установи нарушаване на правилата за движение от страна на
пострадалата към момента на ПТП. Чрез събраните в производството доказателства
се установи при пълно и главно доказване твърдението на ответника, че към момента
на произшествието пострадалата е нарушила правилата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП,
предвиждащ, че при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. Според констатациите на експерта по САТЕ доц. А., които
съдът кредитира като верни и съответни на обективните факти, установени в
производството пострадалата е можела с поведението си да предотврати настъпване
на пътното произшествие като се движи в края на платното за движение, а не в
средата, както в случая, където от своя страна се е намирал лекия автомобил,
който е извършвал маневра движение на заден ход или като се огледа преди да
пресече платното за движение.
Пострадалата
е пресякла на място, необозначено като пешеходна пътека по смисъла на § 6 т. 54
ЗДП /част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. При
това положение тя е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДП, съгласно която
пешеходците са длъжни да преминават само по пешеходни пътеки. Липсата на такива
не ги освобождава от задължението им да спазват тази разпоредба. В този случай
преминаването през пътното платно е забранено и не трябва да се предприема до
достигане на място, където това е позволено, вкл. при условията на чл. 113, ал.
2 З.П. Същевременно преди да навлязат в платното за движение, пешеходците
следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства. Това изискване важи и когато пътното платно се пресича в хипотеза на
чл. 113, ал. 2 ЗДП - по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека. Пострадалата, след като
е била блъсната, очевидно не се е съобразила с разстоянието и скоростта на
приближаващия л.а."ВАЗ 2101"- който би следвало да забележи предвид
настъпването на ПТП в светлата част на деня /18.00 часа – светло време при добра
видимост/. Невъзможността за извършване на такава преценка би следвало да
доведе до изчакване на преминаването му и пресичане след него, респективно до
извършване на пресичане на друго подходящо място с по-добра видимост, и не е
причина за изключване на отговорността на пострадалата за настъпването на ПТП. Освен
това, както се установи чрез показанията на водача на автомобила – свидетеля Н.И.Г.,
преди настъпване на ПТП пешеходеца и водача са се възприели взаимно. Двамата са
разговаряли, след което водача се е качил в автомобила, а пешеходеца е
продължил по платното за движение, като и двамата са тръгнали в една и съща
посока.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че с поведението си пострадалата е нарушила
изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП. В този смисъл предприетото пресичане от
пострадалия пешеходец е неправомерно. За последния е възникнало задължение преди
да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянието до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. В
разглеждания казус наследодателят на ищцата не е изпълнила това свое задължение
- предприетото пресичане сочи, че преди да навлезе на пътното платно майката на
ищцата не се е съобразила с приближаващият се автомобил, нито със скоростта му
на движение, като е нарушила изискването на чл. 113, т. 1 ЗДвП, с което е
съпричинила разултата, по виждане на настоящия състав, в размер на 30%. Последното,
тъй като в производството бе установено, че ударът е бил предотвратим, ако пострадалата
не бе пресякла на това място пътното платно или бе изчакала преминаване на
автомобила.
Поради това,
съдът намира че определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
намалено при отчитане приносът на пострадалата на сумата 70000.00 лв.
По разноските:
В полза на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 2400 лв. съразмерно на уважената част от иска.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6500 лв. без ДДС,
както и сумата 175.00 лв.-разноски за съдебна експертиза и възнаграждение за
свидетел съобразно отхвърлената част от исковете.
В полза на
СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 300.00
лв., представляваща разноски за АТЕ, която следва да бъде заплатена от
ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** **, да заплати на Н.П.М., ЕГН
********** с адрес *** ****, действаща чрез Адвокатско дружество „Г.и П.“,
представлявано от адв.С.С. ***, на основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 70000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени болки и страдания, вследствие на смъртта на С.Н.П./починала на 05.05.2016
г./, майка на Н.П.М., която смърт е настъпила вследствие на пътно – транспортно
произшествие станало на 24. 03. 2016 год. в с. Голяновци, общ. Костинброд, обл.
Софийска, на ул. „Васил Левски", по вина на Н.И.Г., при управляване на
моторно превозно средство - л.а. "ВАЗ 2101", с рег. № ******в
нарушение правилата за движение по пътищата, както следва: чл.40, ал. 1 от З.вП
предвиждащ, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да съЗ.аде опасност или
затруднения за останалите участници в движението" и чл.116 от З.вП,
предвиждащ, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, като вината на водача е
призната с присъда № 15/04.04.2017 г. по НОХД № 102/2017 г. по описа на СОС,
като гражданската отговорност на Н.И.Г., като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил л.а. "ВАЗ
2101", с рег. № ******, към посочената дата – 05.05.2016 г.
е била застрахована при ЗД „Б.И.“ АД по полица № BG/02/021116000442861 със срок
на покритие от 01.02.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2016 г.
до окончателното й изплащане, като отхвърля искът по чл.432, ал. 1 КЗ за
разликата над сумата 70000.00 лв. до сумата 120000.00 лв. като неоснователен,
както и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429 КЗ вр. чл.496 КЗ за заплащане на
законна лихва върху сумата 70000.00 лв. за времето от 05.05.2016 г. до
07.10.2016 г. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН ********** с адрес *** ****,
действаща чрез Адвокатско дружество „Г.и П.“, представлявано от адв.С.С. ***, да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, *** **, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 6500.00
лв. без ДДС- разноски за тази инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение,
както и сумата 175.00 лв.-деловодни разноски за тази инстанция съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** **, да заплати на Н.П.М., ЕГН ********** с адрес ***
****, действаща чрез Адвокатско дружество „Г.и П.“, представлявано от адв.С.С. ***,
сумата 2400 лв.-деловодни разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** **, да заплати на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 7200.00 лв., представляваща държавна
такса, дължима съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: