Р
Е Ш Е
Н И Е №
247
гр.Кюстендил, 19.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 250 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
В.С.О. ***, чрез пълномощника си адв. К.Р., оспорва
Заповед № 23-0328-000048 от 13.07.2023г., издадена от полицейски инспектор в Районно
управление - Радомир при ОДМВР – Перник, за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Релевирани са
основания за незаконосъобразност на
оспорения акт по чл.146, т.3 и т.4
от АПК. Сочи се, че при издаване
на заповедта не са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Противоречието с материалния закон се
обосновава с доводи за недоказаност на елементите от фактическия състав по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на издадената заповед.
Ответникът - полицейски
инспектор в Районно управление - Радомир при ОДМВР – Перник, чрез пълномощника
си по делото главен юрисконсулт З. В., депозира
писмено становище за неоснователност на жалбата. Оспорената заповед се счита за
законосъобразен административен акт – издадена
от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон
и с целта на закона. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената
заповед № 23-0328-000048 от 13.07.2023г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление -
Радомир при ОДМВР – Перник, на
жалбоподателя В.С.О.
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“
от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца. Мярката е приложена
чрез изземване
на два броя регистрационни табели *** и на свидетелство
за регистрация на МПС № *********.
Заповедта е мотивирана с изложение на
следните обстоятелства: на 13.07.2023г., в 15,42 часа, в гр. ., на ул. „Р. Д.“ в
посока от гр. Перник към гр. Кюстендил,
като собственик на МПС марка „**“, модел ** с рег. № ****, допуска управлението
му от неправоспособния водач В. В. О. с ЕГН **********, чието свидетелство за
управление на МПС е със статут отнето/унищожено по чл.157 от ЗДвП за отнемане
на контролни точки и същото е иззето със ЗППАМ № 90062/01.10.2008г. на сектор
ПП при ОДМВР – Кюстендил. Сочи се,че на водача В. В. О. е съставен АУАН № GA 583954, както и че същият е
представил СУМПС № EQ 010664,
издадено от Република Чехия.
При горните обстоятелства органът
приема, че жалбоподателят като собственик е допуснал или предоставил
управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач – нарушение на
чл.102, т.1 от ЗДвП, с което са осъществени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“
по ЗДвП.
Издадената заповед е връчена на адресата на
13.07.2023г., а жалбата е подадена на 19.07.2023г.
Към административната преписка е приложена
заповед № 313з-362/28.02.2022г. на директора на ОД на МВР – Перник, която е
цитирата в оспорената заповед във връзка с материалната компетентност на издателя на последната. Видно от съдържанието на заповед № 313з-362/28.02.2022г., директорът на ОД на МВР – Перник е оправомощил длъжностни лица, вкл. полицейските инспектори от звената „Териториална
полиция“ и „Патрулно-постовата дейност“ в РУ при ОДМВР - Перник, да издават заповеди за
прилагане на ПАМ по Глава шеста от ЗДвП.
Административният орган е приложил цитирания в заповедта АУАН № GA 583954, съставен срещу В. В. О. за нарушение на чл.150
от ЗДвП - за това, че на 13.07.2023г., в 15,42 часа, в гр. Р., на ул. „Р. Д.“ в
посока от гр. Перник към гр. Кюстендил, управлява
лек автомобил „**“, модел ** с рег. № ***,
собственост на В.С.О., без СУМПС - свидетелството му за управление на МПС е със
статут отнето/унищожено по чл.157 от ЗДвП за отнемане на контролни точки и
същото е иззето със ЗППАМ № 90062/01.10.2008г. на сектор ПП при ОДМВР –
Кюстендил. Сочи се,че водачът В. В. О. представя СУМПС № EQ 010664, издадено от Република
Чехия.
Към административната преписка са приложени:
копие от СУМПС № EQ 010664,
издадено на 05.04.2023г. от Република Чехия и валидно до 05.04.2033г. на името
на В. В. О., роден на ***г.; писмо рег. № 3286р-36793/24.07.2023г. на ВПД
началник на Отдел „Пътна полиция“ в ГДНП –МВР, издадено в отговор на писмо на
началника на Сектор ПП при ОДМВР- Перник, в което се сочи, че в резултат на
извършена справка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС в
Европейския съюз „EUCARIS-RESPER“, е установено, че В. В. О., роден на ***г., притежава валидно чешко
национално СУМПС № EQ 010664 за
категория АМ, В1 и В и няма наложени ограничения или временно лишаване от право
да управлява МПС; справка за нарушител В.
В. О., генерирана от АИС - КАТ, видно от която на лицето е издадено СУМПС на 11.09.2006г. със
срок на валидност до 04.09.2016г., но поради отнети общо 39 точки въз основа на
влезли в сила НП, е издадена ЗППАМ № 90062/01.10.2008г. на сектор ПП при ОДМВР
– Кюстендил на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, която му е връчена на
16.10.2008г. и е влязла в сила.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП от името на
адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко
от оспорения административен акт. Същата е редовна, като
изпълнява изискванията на чл.150
и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед, проверена
изцяло на осн. чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, е валиден административен акт,
издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените
правила, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на специалния закон.
Заповедта е издадена от орган с надлежно
делегирани правомощия да прилага ПАМ по Глава шеста от ЗДвП, вкл. процесната ПАМ чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, видно от
заповед № 313з-362/28.02.2022г. на
директора на ОД на МВР – Перник, т.е. от компетентен орган. Страните не
спорят по компетентността.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК и са спазени
изискванията за чл.59, ал.2
от АПК. От формална страна, в същата се съдържа изложение на фактическите
и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Органът
е издал заповедта на осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като е
посочил конкретната фактическа обстановка и е формулирал фактическото
основание, прието като
материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка. Ясно е
описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.102, т.1 от ЗДвП, като е възпроизведено съдържанието на АУАН, който е съставен в хода на
образувано административнонаказателно производство. Относимо към установените факти е правното основание за издаване на заповедта. От процесуална страна, обратно на поддържаното от жалбоподателя, съдът констатира изпълнение на задължението по
чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
което по казуса конкретно означава, че
са събрани данни относими към преценката за правоспособността на водача на процесния
автомобил.
Оспорената заповед е и материалноправно
законосъобразна. Осъществен е
фактическият състав за прилагане на принудителната административна
мярка, визиран в разпоредбата на чл.171, т.2а , б. „а“ от ЗДвП. Съобразно
предвижданията на правната норма в относимата ѝ част - предложение последно във
връзка с предложение първо, прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство се налага на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, без да е правоспособен водач. Предвид законовата
регламентация и след
анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита за установени необходимите
за прилагане на процесната ПАМ
обстоятелства. От документите към преписката, вкл. справката от АИС – КАТ, от съдържанието
на жалбата и от становището на пълномощника на жалбоподателя, заявено в съдебно
заседание, е безспорно, че адресата на мярката В.С.О. е собственик на описаното
в заповедта МПС; че същото е управлявано от В. В. О. - негов син, който притежава редовно
и със срок за валидност СУМПС, издадено в Република Чехия, а притежаваното от
него българско СУМПС е иззето/отнето със
ЗППАМ № 90062/01.10.2008г. на сектор ПП при ОДМВР-Кюстендил поради отнемане на всички
контролни точки на осн. чл.157, ал.4 от
ЗДвП.
С оглед на горното и предвид
защитната теза на жалблоподателя, основният
спор по делото е относно валидността на територията на Република България на
издаденото в Република Чехия свидетелство за управление на МПС на водача, чието
българско СУМПС е иззето на осн. чл.157, ал.4 от ЗДвП. Отговорът се съдържа в разпоредбата на чл.17, ал.7
от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/. Съгласно чл.17, ал.7 от Наредбата, не се признава за
валидно и не се подменя с българско, чуждестранно национално свидетелство за
управление на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за
управление на МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП поради отнемане на
всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане, а
лицето може да възстанови правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, за което му се
издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗДвП, като при връчване
на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното
свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е издала. Правилото на чл. 17, ал. 17 от Наредбата е в съответствие и с общностното
законодателство, като буквално възпроизвежда нормата на чл. 11, § 4 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20
декември 2006 г., и е възприето в изпълнение на принципа за взаимно признаване
на свидетелствата за управление между държавите – членки на ЕС.
В случая, безспорно се установява от
приложената справка от АИС-КАТ, че водачът на процесния автомобил В. В. О. е притежавал българско СУМПС, което е отнето със
ЗППАМ поради загуба на всички контролни точки на осн. чл.157, ал.4 от ЗДвП,
която разпоредба сочи, че водач, на
когото са отнети всички контролни точки губи придобитата
правоспособност. От изложеното следва, че притежаването на валидно СУМПС, издадено от друга
държава – членка на ЕС, не прави В. В. О. правоспособен водач и по арг. от
разпоредбата на чл. 17, ал. 17 от Наредбата, до възстановяването на правоспособността по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, водачът няма право да управлява МПС на територията
на Република България с чуждестранното
свидетелство за управление на МПС.
Изводите
са за доказаност на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на принудителната
административна мярка - изпълнено е изискването моторното превозно средство да
е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Субективното отношение
на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав, а срокът
на прекратената регистрация на МПС е в рамките на законовия минимум по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно 6 месеца.
По горните съображения съдът счита, че оспорената заповед съответства на материалния закон и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. Следват изводи за законосъобразност на издадената заповед и за неоснователност на оспорването, което подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода по делото и на осн. чл. 143, ал.3 от АПК, в полза на ОДМВР-Перник се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв., платими от жалбоподателя.
Водим от
горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП,
Административният съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.О. ***, против Заповед №
23-0328-000048 от 13.07.2023г.,
издадена от полицейски инспектор в Районно управление - Радомир при
ОДМВР – Перник, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.С.О. с ЕГН
**********,***, да заплати на ОД на МВР – Перник, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: