№ 13516
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Г. К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110164392 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от
**********************, находяща се в
**********************, срещу *************, ЕИК:
***********, с адрес на управление:
*****************************, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответника за сумата в размер на 3 600,00 лв.,
представляваща неплатени наемни вноски по договор за
наем от 01.10.2015г. и анекс № 1 от 11.02.2019г. към договора
за наем за месец април 2020г. и месец май 2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
1
14.08.2024г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 48821/2024г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът излага твърдения, че на 01.10.2015г. сключил с
************* договор за наем, по силата на който
предоставил на ответника за ползване недвижим имот –
приземно помещение, преустроено в кафе аперитив, за 3-
годишен срок, който е трансформиран в безсрочен и е в
сила между страните. Поддържа, че съгласно Анекс № 1 от
11.02.2019г. страните уговорили, че наемната вноска за
периода от м. октомври 2019 до м. март 2020 г. е в размер на
1200 лв., а за периода от м. април 2020г. до м. септември
2020г. – на стойност 2 000 лв. Сочи, че за месец април 2020г.
и месец май 2020г. ответното дружество е заплатило по 200
лв. месечно, или общо 400 лв. Твърди, че са извършени
редица опити за уреждане на взаимоотношенията, в това
число и чрез изпращането на покана чрез ЧСИ М.Ц. до
наемателя, като последният не е изпълнил паричното си
задължение до датата на предявяване на исковата молба.
Счита, че в негова полза е възникнало притезание за
наемните вноски и моли за уважаване на исковата
претенция. Претендира присъждането на разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който излага становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че
2
между страните са сключени договор за наем от 01.10.2015г.
и анекс № 1 от 11.02.2019г., както и че за месец април и
месец май 2020г. е извършил плащания в общ размер от 400
лв. Релевира възражение, че е изпълнявал задълженията си
по процесната сделка редовно и добросъвестно съобразно
решенията на Етажната собственост. Твърди, че във връзка
с обявеното извънредно положение и ограниченията,
наложени със Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на 29.03.2020г. е изпратил
писмо до касиера на етажната собственост, с което е
поискал намаляване на наемната цена за срока на
въведените ограничения. Поддържа, че на 02.04.2020г. било
проведено Общо събрание, на което етажните собственици
приели предложението. Със съобщение от 07.04.2020г. му
било указано, че за срока на противоепидемичните мерки
наемната вноска е в размер на 200 лв. Релевира
възражение, че е заплатил 2464,52 лв., която сума му била
съобщена като дължима за периода от март 2020г. до юни
2020г. с уведомително писмо от 04.06.2020г. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане със свое
вземане, представляващо невъзстановен депозит по
прекратения, според него вече договор за наем в размер на
1400 лв. Отново в условията на евентуалност възразява, че
вземанията за наемните вноски са погасени по давност.
Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът ********************** с
3
адрес в ******************, редовно призован, се
представлява от адвокат С., който поддържа исковата
молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът *************, редовно призован в съдебно
заседание, се представлява от адвокат Б., която поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателства на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правно страна следното:
Исковите са допустими като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение от 04.09.2024г. в производството по
ч.гр.д. № 48821/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, и при дадени изрични указания от
съда за предявяване на иск.
Исковите претенции намират своето правно основание
в чл. 232, ал.2 от ЗЗД, като на основание чл. 154 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието
на наемно правоотношение между страните, по силата на
което ищецът е предоставил на ответника за ползване
наетия обект, срещу задължението на ответника да
престира наемна цена и нейния размер, а при доказване на
тези обстоятелства в тежест на ответника бе да докаже
4
положителният факт на плащането. По релевираното
възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца
бе да установи факти и обсотятелства довели да перкъсване
течението на давностния срок.
Няма спор между страните, че същите са сключили
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015г. на
основание решение на ОС на ЕС от 24.09.2015г., съгласно
който ищецът, като наемодател отдал на ответника като
наемател за временно и възмездно ползване собственото си
приземно помещение, преустроено в кафе-аперитив с обща
площ от 70м2, ведно с прилежащата част от дворното място
с площ от 100м2, както и изградената към помещението
зимна градина с площ от 32 м2, находящо се в СЕС, срещу
наемна цена, както следва: за месеците октомври, ноември,
декември, януари, февруари и март 511 евро или 1000 лева
месечно, а за месеците май, юни, юли, август и септември
920 евро или 1800 лева месечно, платима до 12-то число на
месеца. С протокол от ОС на СЕС от 16.07.2024г. е взето
решение за предприемане на съдебни действия спрямо
ответника за събиране на дължимите от него във връзка с
процесния договор за наем суми. С Анекс № 1 от 11.02.2019г.
страните предоговорили дължимостта на наемните вноски,
считано от датата на подписване на анекса, като приели, че
наемната цена за месеците октомври, ноември, декември,
януари, февруари и март от първоначално уговорената в
размер на 1000 лева се предоговаря в размер на 1200 лева, а
за месеците май, юни, юли, август и септември от
5
първоначално уговорената в размер на 1800 лева на сумата
в размер на 2000 лева.
Не е спорно и се установява по делото, че с протокол от
ОС на ЕС от 02.04.2020г. е взето решение, по повод
отправено от ответника във връзка с обявеното извънредно
положение и ограниченията, наложени със Заповед № РД-
01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на
29.03.2020г. искане за намаляване на наемната цена за
срока на въведените ограничения. Изготвено е
уведомително писмо, с което ответникът се уведомява, че е
взето решение за временно намаляване на наемната цена на
сумата от 200,00 лева, считано от 01.04.2020г. до изтичане на
обявеното извънредно положение, като сумата за м.март,
предвид, че кафе-аперитивът е работил само половин
месец, ще се счита като предплащане на част от наемната
цена за съответният месец, в който мерките ще бъдат
отменени и заведението ще може реално отново да започне
работа. По делото се установява, че с решение №
20012669/11.02.2022г. на СРС, 142-ри състав са отменени
взетите решения на ОС на ЕС от 02.04.2020г. С покана във
връзка с взето решение на ОС на ЕС от 16.07.2024г.,
получана от ответника чрез ЧСИ на 03.08.2024г., ищецът е
уведомил ответника че прекратява наемното
правоотношение, считано от 20.09.2024г. В поканата е
посочено неизпълнение на задължението на ответника за
заплащане на суми за месеците април, май, август,
септември и ноември 2020г., като е предоставен
6
едноседмичен срок за заплащане на сумите от получаване
на поканата.
Изслушана по делото е ССчЕ, която установява
размера на задължението съгласно сключения договор за
наем от 01.10.2015г. и Анекс № 1 от 11.02.2019г. в размер на
2000,00 лева за месеците април и май 2020г. Отделно
вещото лице е установило след извършена ревизия, за
периода от 01.08.2018г. до 01.05.2024г. на касата на ЕС, че
наемателят е заплатил за м.04. и м.05.2020г. сумата в размер
на 200,00 лева, или общо за процесния период сумата от
400,00 лева, като е установено плащане от ответника за
м.05.2020г. в общ размер от 2464,52 лева, като вещото лице е
уточнило, че в тази сума е включена и сумата от 400,00
лева.
Това е установения и събран по реда на ГПК
доказателствен материал по делото, който съдът кредитира
и въз основа на който изгражда правните си изводи.
Договорът за наем е консенсуален договор, поради
което с постигането на съгласието, същият е породил
действието си и страните дължат изпълнение. Съдът от
съвкупния доказателствен материал, намира че ищецът
установи в производството, че между страните е валидно
сключен договор за наем, по силата на който ищецът е
предал на ответника процесния имот, срещу задължение на
последния да заплаща наемна цена за това. Тъй като
7
договора е срочен страните дължат престациите си един
към друг за целия период на договора. Видно е че съгласно
чл. 3, ал.1 от договора, същият се сключва за срок от три
години, считано от 01.10.2015г. В чл. III от подписания
между страните анекс е уговорено, че чл. 3, т.2 от раздел I
от договора се променя, като страните могат да се
споразумеят за нов тригодишен период за продължение на
договора или за неговото прекратяване, но не по-късно от
два месеца преди изтичане на срока на договора, като в
противен случай той ще се счита за сключен за неопределен
срок и ще се счита за такъв до нарочно изявление на някоя
от страните отправено до другата, че го прекратява.
Доколкото срока на договора е изтекъл на 01.10.2018г. съдът
намира на основание чл. 236 от ЗЗД, че договора е
продължил да действа между страните, като договор за
неопределен срок. Във връзка с горните съображения, след
като процесният срочен договор за наем се е
трансформирал в безсрочен на основание чл. 236 ЗЗД, тоест
по силата на закона и без да е необходим писмен акт /Анекс/
за това, то приложение намира нормата на чл. 238 ЗЗД,
съгласно която договорът без определен срок може да бъде
прекратен с едномесечно предизвестие. По делото се
установено, че с покана във връзка с взето решение на ОС
на ЕС от 16.07.2024г., получана от ответника чрез ЧСИ на
03.08.2024г., ищецът е уведомил ответника че прекратява
наемното правоотношение, считано от 20.09.2024г.
Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и
8
фактите, настъпили след предявяване на иска, а иска по чл.
422 от ГПК се счита предявен от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – в случая на 14.08.2024г. По изложеното
съдът намира по делото за установено, че договора е
прекратен по силата на нормата на чл. 238 от ЗЗД, считано
от 04.09.2024г.
Съдът намира, че взетото с протокол от ОС на ЕС от
02.04.2020г. решение, по повод отправено от ответника във
връзка с обявеното извънредно положение и
ограниченията, наложени със Заповед № РД-01-
124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на
29.03.2020г. искане за намаляване на наемната цена за
срока на въведените ограничения не е произвело действие
по отношение процесния договор за наем и с него няма
предоговаряне на правоотношението в частта по наемната
цена за месеците април и май 2020г. Това е така, тъй като
решението впоследствие е отменено с решение №
20012669/11.02.2022г. на СРС, 142-ри състав, а заплатените
от ищеца суми са приспаднати от задължението за
процесния период. Отделно по делото не са приети
доказателства, че между страните са налични
допълнителни уговорки под формата на анекс и
споразумение за намаляване наемната цена за м.04 и
м.05.2020г. Следователно задължението съдът приема, че е
незаплатено и с така извършените плащания, ответникът
не доказва положителният факт на плащане на процесното
задължение.
9
Отделно по делото е релевирано и правопогасяващо
възражение за давност. Задълженията за заплащане на
наем са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Давността започва да тече от изискуемостта на
задължението /чл. 114 от ЗЗД/. Задължението за м.04.2020г.
става изискуемо на 12-то число на текущия месец за който е
дължим наема. Според нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. за периода на
извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Настоящата
хипотеза е приложима точно за конкретния случай -
страните по делото са частноправни субекти, а давностният
срок би погасил правата на ищеца, ако изтече. Именно с
оглед извънредната ситуация в държавата, настъпила
тогава във връзка с пандемията от COVID- 19 е прието това
специално основание за спиране на давността, извън
общите случаи на чл. 115 от ЗЗД. В последствие с нова
законодателна промяна - параграф 13 от ПЗР към ЗИД на
Закона за здравето, е предвидено, че спрелите да текат
срокове по време на извънредното положение продължават
да текат след изтичането на седем дни от обнародването на
тази норма в Държавен вестник - 13 май 2020 г. При това
положение, за времето от 13.03.2020 г. /началото на
извънредното положение/ до 20.05.2020 г. /обявеният му
край за случаите на погасителната давност/, или за периода
10
от общо 69 дни, давността за вземането по процесния
изпълнителен лист е спряла да тече. Както бе посочено по-
горе задължението за наем за м.04.2020г. е изискуемо на
12.04.2020г., от когато тече давностния срок и би следвало
да изтича на 12.04.2023г. а за м.05.2020г. на 12.05.2023г. При
прибавяне на горепосочения срок давността за
задължението за м.04.2020г. е изтекла на 21.06.2023г., а за
задължението за м.05.2020г. на 21.07.2023г. Следователно
процесното задължение е погасено по давност. Ищецът не
установи обстоятелства довели да прекъсване/спиране
течението на давностния срок. Извършените плащания от
ответника от м.04. и м.05.2020г. не прекъсват течението на
давностния срок на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД по
отношение на процесните суми, тъй като последните не
касаят тези плащания. Когато са налице частични
плащания в рамките на цялото задължение давността се
счита прекъсната само за платените суми. Отделно
развилото се пред СРС гр.д. № 16442/2020г. също не
прекъсва давността, доколкото чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД касае
случаи при които давност не тече докато трае съдебният
процес относно вземането. Производството пред СРС е било
с предмет предявен иск по чл. 40 ЗУЕС за обавяване
незаконносъобразност на решение на ОС на ЕС, но не касае
предмета на настоящото производство и вземането предмет
на настоящия спор, поради и което не прекъсва давността.
По развитите съображения и поради уважаване на
релевираното възражение за давност, съдът намира така
11
предявената претенция за неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК правно на разноски се
поражда в полза на ответника при този изход на спора. На
ответника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 660,00 лева, за реалното
заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. са налице доказателства на л.24 и л.71 от досието по
делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **********************,
находяща се в **********************, представлявана от
управителя – В.Н.П.Б. срещу *************, ЕИК
***********, с адрес на управление:
*****************************, представлявано от Т.К.,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца
спрямо ответника за сумата в размер на 3 600,00 лв.,
представляваща неплатени наемни вноски по договор за
наем от 01.10.2015г. и анекс № 1 от 11.02.2019г. към договора
за наем за месец април 2020г. и месец май 2020г., ведно със
12
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.08.2024г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 48821/2024г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА от **********************, находяща се в
**********************, представлявана от управителя –
В.Н.П.Б. ДА ЗАПЛАТИ на *************, ЕИК ***********,
сумата в размер на 660,00 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13