Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,...........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 1149 по описа
за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Б.ДСК“ ЕАД против Б.Х.Д. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 24.06.2014г. сключил с „Б.ДСК“ ЕАД договор за кредит
за текущо потребление, по който банката отпуснала на ответника кредит в размер
на 40 000лв. с краен падеж за погасяване 120 месеца, считано от датата на
усвояване. Поради непогасяване на
задълженията, банката уведомила ответника на 16.02.2015г., че обявява кредита
за предсрочно изискуем. Ответникът дължал сумата от 40 000лв./главница/,
4415.12лв./договорна лихва за периода 23.07.2014г.-26.05.2015г./,
449.15лв./лихва (надбавка за
забава) за периода
31.07.2014г.-26.05.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.05.2015г. до окончатленото изплащане и такси по заема в размер на 120 лв.
За посочените суми банката се снабдила със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. №
29426/2015г. на СРС, ГО, 46 състав, но ответникът подал възражение по чл.414 от ГПК, поради което заповедта не могла да влезе в сила. Моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ/27.05.2015г./ до
окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът не е подал отговор на ИМ. С писмено становище
след срока за отговор оспорва автентичността на договора за кредит за текущо
потребление от 24.06.2014г. и договора за залог върху вземания от 24.06.2014г.
– твърди, че не е подписвал тези договори; поддържа становището, че договорите
не били подписани и от представител на ищеца, тъй като М.В.А.не заемал
длъжността кредитен инспектор в банката към датата на сключване на договорите и
не било ясно кои са лицата, които са положили подписи като кредитор и мениджър
/кредитен инспектор/ под договора за
кредит за текущо потребление. Твърди, че била образувана прокурорска преписка №
30010/2014г. на СРП, в която се съдържали доказателства за извършени
неправомерни действия от М.В.А.– кредитен инспектор в клон „Дондуков“, филиал
“Левски“ на „Б.ДСК“ ЕАД при подписването на договора. Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ:
За да бъдат уважени исковете, трябва да е доказан следният ФС: 1/между
страните да е сключен договор за банков кредит; 2/да е настъпила изискуемост на
вземанията; 3/размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на
договора.
Видно от договор за кредит за текущо потребрение от 24.06.2014г., сключен между ищеца и Б.Х.Д., страните са се споразумели ищецът, в
качеството на кредитор, да предостави на кредитополучателя Б. Х. Д. кредит за
текущо потребление в размер на 40 000 лв., а кредитополучателят е поел задължение
да върне кредита при условията на договора. Договорът е сключен при следните
параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за текущо потребление;
срок на издължаване: 120 месеца, считано от датата на първото усвояване;
кредитът се усвоява еднократно в срок до 24.06.2014г.; начин на погасяване на
кредита - на месечни вноски/главница и лихва/, съгласно погасителен
план/Приложение №1/; падеж на месечните вноски – 15- то число на месеца;
кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 9.2
% годишно при изпълнение на условията по програма „ДСК „Престиж плюс“, описани
в Приложение №2 към договора; при нарушаване на условията, кредитополучателят
губи правото да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава, съгласно условията по Приложение № 2. Максималният
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
условията е 14.95 % годишно; годишният процент на разходите по кредита е 9.95
%; такси – уредени са в чл.15 от договора, съгласно Тарифа за лихвите, таксите
и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента. В чл.15
е посочено, че кредитополучателят е запознат с тарифата и с дължимите такси за
учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит
/Приложение № 3/.
Погасителният план/приложение №1/ и останалите приложения
към договора № 2 и № 3 не са представени по делото.
Представен е договор за залог върху вземания от
24.06.2014г., с който ответникът за обезпечаване на вземанията по договора за
текущо потребение от 24.06.2014г. е учредил залог върху трудово възнаграждение
и други вземания по трудово правоотношение между него и „Т.Б.“ ЕАД, както и
върху свои вземания по сметка в „Б.ДСК“ ЕАД, посочена в договора. Съгласно чл.4
от договора, залогодателят се е задължил да даде нареждане на работодателя си трудовото
възнаграждение и други свързани с него плащания да бъдат превеждани по сметката
му в „Б.ДСК“ ЕАД.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, подписани от кредитополучателя, чиято автентичност относно
положения подпис не е оспорена по делото. Съгласно т.19.1 от Общите условия, при забава на плащането на
месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно т.19.2,
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, а след тази дата със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.20.1 от Общите условия, кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем и при неплащане в срок на уговорените погашения по лихва
и/или главница.
Видно от уведомление изх. № 11-20-00144/10.02.2015г.,
адресирано до Б.Х.Д., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. /л.13/.
Уведомлението е получено лично от ответника Д. на
16.02.2015г., което се установява от представена по делото обратна разписка /л.14/.
По искане на банката на 13.10.2015г. по чгр.д. № 29426/2015г.
е издадена заповед по чл.417 от ГПК от Софийски районен съд, ГО, 46 състав, с
която е разпоредено длъжникът Б.Х.Д. да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД сумата от 40
000лв. /главница по договор за кредит за текущо потребление №
21847249/24.06.2014г./, 4 415.12лв./договорна лихва за периода
23.07.2014г.–26.05.2015г./, 449.15лв./лихва (надбавка за забава) за периода 31.07.2014г.-26.05.2015г./, 120 лв. – такси по заема, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.05.2015г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 2104.45 лв.
Срещу заповедта за незабавно изпълнение в срок е подадено
възражение по чл.414 от ГПК от Б.Х.Д. на 25.11.2015г.
От заключението на
счетоводната експертиза, което съдът приема като изчисления и констатации, не и
като крайни изводи, се установява, че кредитът от 40 000 лв. е преведен по
сметка с титуляр Б.Д. и е усвоен изцяло. За периода 15.07.2014г. - 02.10.2014г.
ответникът е извършил плащания в общ размер от 27.54 лв., които са послужили за
погасяване на следните задължения: погасена част от договорна лихва с падеж
15.07.2014г. – 17.49 лв. и заплатена санкционираща лихва върху просрочена
главница за периода 15.08.2014г. - 02.10.2014г. - 10.05 лв. Последната
заплатената от ответника сума преди датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК е на 02.10.2014г. Не е заплатена нито една месечна вноска, поради което
на 23.04.2015г. е осчетоводена предсрочна изискуемост. Просрочени са 11 месечни вноски/първата месечна вноска за
15.07.2014г. е просрочена с 312 дни, а последната вноска с падеж 15.05.2015 г.
е просрочена с 12 дни/. Според заключението, незаплатените суми по договора за
кредит при предсрочна изискуемост са: 40 000 лв./главница/, 4 415.12лв. /договорна
лихва за периода 15.07.2014г.-26.05.2015г./, 71.41 лв./санкционираща лихва от
10 % върху просрочена главница за периода 15.10.2014г. до 23.04.2015г./, 377.74
лв./наказателна лихва от 10 % върху
цялата предсрочно изискуема главница за периода 24.04.2015г.-26.05.2015г./, 120лв./такса,
дължима към 23.04.2015г./. На 20.10.2015г.
след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е заплатена главница от 44
лв., при което незаплатената главница остава в размер на 39 956 лв.
Ответникът оспори автентичността
на договора за кредит за текущо потребление от 24.06.2014г. и договора за залог
върху вземания от 24.06.2014г. в частта,
относно положения срещу неговото име подпис.
Възражението е преклудирано, поради което съдът не го
разглежда. Съгласно чл. 193, ал.1 от ГПК, заинтересованата
страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на
съдопроизводственото действие, с което той е представен. Препис от двата договора е изпратен на ответника с исковата молба по реда
на чл.131 от ГПК, което се установява от съобщение от 04.10.2016г., връчено
лично на Д. на 11.10.2016г./л. 68 от делото/, като му е предоставена възможност
в едноседмичен срок да подаде отговор на ИМ. Съгласно чл.133 от ГПК, когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ,
той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. Тъй като ответникът не е оспорил
представените с исковата молба договори в срока за отговор по чл.131 от ГПК, за
него е преклудирана възможността за откриване на производство по чл.193 от ГПК.
В молба,
представена в съдебно заседание от 08.11.2017г., ответникът твърди, че изобщо
не бил получил двата договора, но това твърдение се опровергава от
удостоверяването, извършено от служител на съда в съобщението по чл.131 от ГПК,
според което на Д. са изпратени и връчени препис от ИМ и приложенията към нея.
Дори и да се приеме, че ответникът не е получил договорите при връчването на
препис от ИМ, то от 11.10.2016г./датата на връчване на исковата молба/ е имал
достатъчно дълъг срок, в който е могъл да уведоми съда, че не е получил
документите, описани като приложения, и да се запознае с тях, което не е
сторил, поради което съдът разглежда поведението на ответника като опит да
шиканира процеса.
Ответникът твърди, че двата договора са неавтентични,
като се позовава и на ДП № 15307/2014г., пр.пр. № 30010/2014г. на СРП. Видно от
писмо вх. № 61004/02.05.2018г. на СРП ЗМ №15307/2014г., пр.пр. № 30010/2014г., е
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316, вр чл.308,
ал.1 от НК. С постановление от 18.11.2016г. деянието е преквалифицирано по
чл.212, ал.1 от НК и частично е прекратено наказателното производство за
престъпление по чл.316, вр чл.309, ал.1 от НК срещу Б.Х.Д.. Производството е
спряно за престъпление по чл.212, ал.1 от НК срещу неизвестен извършител.
Изпратено е за извършване на издирвателни действия в 05 РПУ –СДВР. Към датата
на справката – 30.04.2018г. производството не е възобновено.
От представеното писмо на прокуратурата не става ясно за
кой конкретно договор се отнася проверката, нито защо първоначално
производството е водено срещу Б.Х.Д.. Липсват доказателства да е образувано
НОХД или с влязъл в сила съдебен акт да е установено подправяне на някой от
двата договора, представени по делото.
Следва да се отбележи, че от заключението на
счетоводната експертиза се установява, че кредитът е отпуснат по сметка с титуляр Б.Х.Д. и именно от
тази сметка е усвоена сумата от 40 000 лв., както и че ответникът е погасил задължения по договора в размер общо на 27.54
лв., от които 17.49 лв. – част от договорна лихва с падеж 15.07.2014 г. и
санкционираща лихва върху просрочена главница за периода 15.08.2014г.-
02.10.2014 г., а след датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е погасил още
44 лв., което поведение представлява извънсъдебно признание на факта, че е
подписал договора с ищеца.
Тъй като не е доказана неавтентичност на договорите,
съдът приема, че същите обвързват страните по тях.
Ответникът се позова и на липса на представителна власт
от страна на лицето, подписало договора от името на банката, но това възражение
също е преклудирано, поради което съдът не го разглежда. Следва да се отбележи,
че съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. В този смисъл,
дори и договорът да е подписан от лице, без представителна власт, последващите
действия на банката по отпускане на кредит, начисляване на лихви, образуване на
заповедно и исково производство по недвусмислен начин установяват, че
банката се счита за обвързана от
клаузите на договорите, респ. че при сключването им е изразена именно нейната
воля.
Относно предсрочната изискуемост и размера на
задълженията за главница и лихви:
Последното плащане по договора за кредит, според
счетоводната експертиза, е от 02.10.2014г. За периода 15.07.2014г.-02.10.2014г.
ответникът е извършил плащания в общ размер от 27.54 лв., които са послужили за
погасяване на част от договорна лихва с падеж 15.07.2014г. – 17.49 лв. и санкционираща
лихва върху просрочена главница за периода 15.08.2014г.-02.10.2014г. -10.05 лв.
Просрочени са 11 месечни вноски/първата месечна вноска за 15.07.2014г. е просрочена с 312 дни, а последната вноска с падеж
15.05.2015г. е просрочена с 12 дни. С уведомление от 10.02.2015г., връчено на
ответника на 16.02.2015г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем,
като към тази дата са били налице предпоставките на т.19.2 и т.20.1 от общите
условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Независимо, че
предсрочната изискуемост е настъпила още на 16.02.2015г., банката е
осчетоводила кредита като предсрочно изискуем на 23.04.2015г. /заключение на
счетоводната експертиза – забележка към отговор на въпрос трети/. Според
счетоводната експертиза, незаплатените
суми по договора за кредит към 27.05.2015г./датата на заявлението по чл.417 от ГПК/ са: 40 000 лв./главница/, 4 415.12лв./договорна лихва за периода
15.07.2014г. - 26.05.2015г./, 71.41лв./санкционираща лихва от 10 % върху
просрочена главница за периода 15.10.2014г. до 23.04.2015г./, 377.74лв./назаказателна
лихва от 10 % върху цялата предсрочно изискуема главница за периода
24.04.2015г.-26.05.2015г./, 120лв./“такса изискуемост“, начислена към
23.04.2015г./. На 20.10.2015г. след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ответникът
е заплатил главница от 44 лв., която сума следва да се приспадне от дължимата
главница, при което незаплатената главница възлиза на 39 956 лв.
Така задължението на ответника за главница е в размер на 39
956лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълиня
предявен размер от 40 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за договорна лихва следва да бъде уважен
за периода 23.07.2014г. до 16.02.2015г./датата, на която е настъпила
предсрочната изискуемост/, не и за периода след 16.02.2015г., тъй като след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем не се дължи възнаградителна
лихва. От таблица № 1, колона 10, към заключението на счетоводната експертиза
се установява, че договорната лихва към 16.02.2015г. е 2720.80 лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от
4415.12 лв. и за периода 17.02.2015г.-26.05.2015г., искът следва да бъде
оставен без уважение.
От заключението
на счетоводната експертиза, се установява, че ответникът дължи наказателна
лихва за периода 15.10.2014г.-26.05.2015г. в размер общо на 449.15лв., поради което искът следва да бъде уважен за
посочения размер и период, а в частта, в която се претендира наказателна лихва
за периода 31.07.2014г.-14.10.2014г., искът следва да бъде оставен без
уважение.
По претенцията за заплащане на такса:
По делото не е представено Приложение № 3 към договора,
поради което не са ангажирани доказателства за конкретния договорен размер на
таксата. Съгласно чл. 162 от ГПК,
когато
искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо
лице. С оглед заключението на счетоводната експертиза, на
основание чл.162 от ГПК, съдът определи размера на дължимата такса на 120 лв.,
поради което тази претенция също следва да бъде уважена.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното
производство разноски в размер на 3250.34 лв., съобразно уважената част от
иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал.1 от
ГПК, по отношение на Б.Х.Д., ЕГН **********,***, че дължи на „Б.ДСК“
ЕАД, ЕИК********, съдебен адрес *** 956лв./главница по договор за текущо
потребление от 24.06.2014г./, 2720.80лв./договорна лихва за периода
23.07.2014г.-16.02.2015г./, 449.15лв./наказателна лихва за периода
15.10.2014г.-26.05.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.05.2015г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по
чл.417 от ГПК от 13.10.2015г. по чгр.д. № 29426/2015г. на СРС, ГО, 46 състав, като иска за главницата в останалата част
до пълния предявен размер от 40 000 лв., иска
за договорна лихва в останалата част до пълния предявен размер от
4415.12лв. и за периода 17.02.2015г.-26.05.2015г. и иска за наказателна лихва за периода 31.07.2014г.-14.10.2014г.,
като неоснователни ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
ОСЪЖДА Б.Х.Д. да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство
разноски в размер на 3250.34 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: