и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 8/24.01.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 1094/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Расим Акиф Ибрям от с.Крайно село, общ.Кърджали за виновен в това, че на 03.09.2007 год. в с.Енчец, общ.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Форд Фиеста", с ДК № К 53 50 АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно: 2.02 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал.1 го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.На осн. чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е наложил на подс. Ибрям и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 20 месеца. Осъдил е с присъдата подс.Ибрям да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски, в размер на 24 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Расим Акиф Ибрям от с.Крайно село, общ.Кърджали, който я обжалва чрез защитника си като неправилна, като счита, че при постановяването й е нарушен закона и наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се в жалбата, че по делото липсвали доказателства, че подс.Ибрям е управлявал личния си лек автомобил след употреба на алкохол, като съдът бил кредитирал показанията на св.Емин и Али, които били заинтересовани да го уличат в това престъпление. Прави се оплакване, че осъдителната присъда била постановена при непълнота на доказателствата, тъй като необосновано първоинстанционният съд бил отказал назначаването на съдебно-техническа експертиза, която би могла да установи дали е настъпило ПТП между автомобила на подсъдимия и този на св.Емин. Защитника на подсъдимия счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде постановена нова, с която подс.Ибрям да бъде оправдан. Алтернативно с жалбата се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда, като бъдат намалени размерите на наложените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от правоуправление на МПС”. В съдебно заседание, редовно призован, подсъдимият Ибрям не се явява и не изпраща процесуален представител. С постъпило писмено становище защитника му заявява, че поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание намира за справедливо. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, поради което в съдебното следствие пред въззивния съд не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка. От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Расим Акиф Ибрям е роден в с.Бели вир, общ.Черноочене, постоянно живее в с.Крайно село, общ.Кърджали. Има завършено основно образование, женен е, работи като строителен работник, не е осъждан. На 03.09.2007 год. подсъдимият Ибрям бил на работа на строителен обект в с.Енчец, общ.Кърджали. След обяд, тъй като нямали работа, подсъдимият и другите работници на обекта седнали на работното си място да се почерпят, като подсъдимият изпил около 100- 150 грама ракия. По - късно през деня решили да отидат на заведение – на кораба „Емона", което се намирало в близост до строителния обект. Тъй като подсъдимият бил употребил алкохол, помолил своя колега – св. Бекир, да закара личния му лек автомобил марка „Форд Фиеста", с ДК № К 53 50 АР, до заведението, което свидетелят сторил, като паркирал автомобила на подсъдимия с предната му част към заведение „Моби дик", което се намирало в непосредствена близост до „Емона”. В „Емона" подсъдимият пил бира, като около 17.30 ч. колегите му си тръгнали, а той останал сам в заведението, тъй като бил резервирал стая в намиращият се също в близост хотел „”Санди”, където възнамерявал да пренощува. По същото време в заведението се намирали и св. Емин и Али, които около 18.00 часа решили да си тръгват. Двамата и още един техен приятел се качили в лекия автомобил марка „Лада" с ДК № К 6697 АР, който бил паркиран на паркинга пред заведението и сочел със задната си част към заведение „Емона", като автомобила им бил разположен на няколко метра перпендикулярно от автомобила на подсъдимият. Влизайки в „Лада"-та, св. Емин, който седнал на шофьорското място, не запалил веднага двигателя, тъй като слагал касетофона си, за да пусне музика. В този момент той и св. Али, който седял на задната седалка, усетили удар по колата в задна дясна част. Свидетелите Емин и Али излезли от колата и видели, че подс.Ибрям, управлявайки автомобила си и извършвайки маневра на заден ход, бил ударил леко с предната лява част на автомобила си задната дясна част на автомобила на св.Емин, изкривявайки задната броня и счупвайки рогчето на същата, а така също леко одраскал задния десен калник на автомобила на св.Емин. Св.Емин видял, че подсъдимия продължавал да управлява автомобила си, но на преден ход, и за малко щял да удари паркиран наблизо автобус. След тази маневра и подсъдимият изгасил двигателя на автомобила си и слезнал от него. Св. Емин му предложил да се разберат, като поискал подсъдимият да му заплати 50 лв. за нанесените щети по автомобила, но подсъдимият отказал, поради което св.Емин се обадил на органите на МВР и съобщил за станалото ПТП. Малко след това на мястото пристигнали св. Топалов и Делинова - служители в РПУ- Кърджали, сектор „Пътна полиция". Същите снели обяснения както от подсъдимия, който не отрекъл, че е управлявал личния си лек автомобил, така и от другите трима свидетели, които били дошли с автомобила на св.Емин. Подсъдимият бил изпробван за алкохол с апарат „Дрегер", който отчел концентрация на алкохол в кръвта му 2.24 на хиляда. На подсъдимия бил съставен АУАН № 4544/03.09.2007 год. за извършено от него нарушение по чл.5 ал.2 т.3 и чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП, който подсъдимия подписал без възражения. Бил му издаден и талон за медицинско изследване със сериен № 0194437, като бил отведен в ЦСМП - Кърджали за вземане на кръвна проба за химическо изследване. От протокол за извършена химическа експертиза № 335/04.09.2007 год. се установява, че в изследваната кръвна проба, взета от подс.Расим Акиф Ибрям, се съдържа етилов алкохол в концентрация 2.02 на хиляда. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 313/03.09.2007 год. на Началника на РПУ - Кърджали, на основание чл. 171 т.1 б.„б” от ЗДвП, е било отнето временно свидетелството за управление на МПС на подс. Ибрям, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.Ибрям, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд - частично; от показанията на разпитаните по делото свидетели Топалов, Делинова, Емин, Али, Манов, Бекир и Шевкед, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Стефан Маринов от извършената на досъдебното производство съдебна химическа експертиза – Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 335/04.09.2007 год., прочетено и прието в съдебно заседание по реда на чл.282 ал.3 от НПК от първоинстанционния съд - без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Ибрям е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 03.09.2007 год. в с.Енчец, общ.Кърджали, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 2.02 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки мотивите си за това, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.Ибрям в частта им, в която отрича въобще да е управлявал личният си автомобил след употреба на алкохол и да е предизвикал при управлението му ПТП с автомобила на св.Емин. Обясненията на подс.Ибрям в посочените части са нелогични, вътрешно противоречиви, като същите не се подкрепят от каквито и да било други доказателства по делото, а напротив – събраните останали доказателства, поотделно в тяхната съвкупност, по категоричен начин опровергават защитната теза на подс.Ибрям. Така, видно от показанията на св.Емин и Али, които са непосредствени очевидци на извършване на инкриминираното деяние от подс.Ибрям, именно подсъдимият е лицето, което е управлявало лекия автомобил „Форд Фиеста”, с който е ударило леко в задната дясна част автомобила на св.Емин, като свидетелите лично са възприели управлението на автомобила от подсъдимия, изгасянето на двигателя и излизането му от шофьорското място. В същата насока са и показанията на св.Топалов и Делинова, които са установили взаимното разположение на автомобилите на подсъдимия и св.Емин, вкл. и нанесените при ПТП макар и леки материални щети по автомобила на св.Емин. Още повече, че при снемането на обяснения от подсъдимия и свидетелите на местопроизшествието, подсъдимият не отрекъл пред полицейските служители, че е управлявал автомобила си при възникване на ПТП. Не на последно място в тази връзка е и обстоятелството, че подсъдимият Ибрям е подписал съставеният му акт за установяване на административно нарушение, без да направи каквито и да било възражения против изложените в акта фактически констатации. А що се отнася до употребата на алкохол от подсъдимия, то несъмнено е установено, включително и от обясненията му, че още от ранния следобед е бил употребил алкохол – ракия и бира, и то преди случилото се на паркинга пред заведението. Или, съвкупността от посочените доказателства по несъмнен начин установява, че автор на инкриминираното деяние е именно подс.Ибрям. В тази връзка, и с оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването на защитника на подсъдимия, изложено в жалбата му – че по делото не били събрани доказателства, че подс.Ибрям е управлявал личния си лек автомобил след употреба на алкохол. Неоснователен е доводът, че св.Емин и Али били заинтересовани от уличаване на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, тъй като в жалбата не сочи каква точно заинтересованост имат посочените свидетели да уличат подсъдимия в извършването на престъпление, а и такава заинтересованост не е установена по никакъв начин по делото, още повече, че св.Емин не е заявил имуществени претенции нито на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Освен това, не е налице какъвто и да било друг мотив на св.Емин да сигнализира органите на полицията, а от друга страна в твърденията на подсъдимия не се съдържа логично обяснение каква би била причината св.Емин да му иска пари за възстановяване на причинените по автомобила му имуществени вреди, респ. да се обади на полицията след отказа на подсъдимия за това, освен ако действително именно подс.Ибрям е причинил тези вреди, чрез управлението на собствения си лек автомобил и причиняване на ПТП, посочено по-горе.Несъстоятелно е и оплакването на подсъдимия, изложено в жалбата му – че неоснователно първоинстанционният съд бил отказал назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали действително е настъпило ПТП между автомобила на подсъдимия и този на св.Емин, тъй като както правилно е преценил първоинстанционният съд, посоченият въпрос не е относим към предмета на доказване по чл.102 от НПК, доколкото обвинението, предявено на подс.Ибрям, е по чл.343б ал.1 от НК – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1.2 на хиляда, като извършването на същото от подсъдимия е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Деянието подсъдимият Ибрям е осъществил от субективна страна при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия Ибрям, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни; а като отегчаващи такива – високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и свързаната с това завишена обществена опасност на деянието. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца /т.е. под средния размер на предвиденото в закона за това престъпление/, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 от НК, приемайки, че за постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното му изтърпяване от подсъдимия. На основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 20 месеца. При налагане на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца на подс.Ибрям, обаче, първоинстанционния съд не е съобразил конкретните обстоятелства по извършване на престъплението – при извършване на маневра, без движение на автомобила по пътната мрежа, което сочи на по-ниска степен на обществена опасност на деянието; а така също не е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства още и ниската степен на обществена опасност на самият деец, тежкото му материално положение и трудовата му ангажираност. При това положение, посоченото наказание в определения размер се явява явно несправедливо, несъответстващо на тежестта на извършеното конкретно деяние, както и на обществената опасност на деянието и дееца, като при налагането му първоинстанционният съд е проявил неоправдана строгост. Въпреки това, настоящата инстанция намира, че е правилен и в съответствие със закона извода на първоинстанционния съд, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, респ. обосноваващи приложението на разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, чрез замяна на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”. От друга страна, с оглед изложеното по-горе относно смекчаващите и отекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, респ. значителния превес на смекчаващите над отекчаващите такива, въззивният съд намира, че размера на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия, следва да бъде определен далеч под средния размер на предвиденото в закона, към минимума на същото, а именно: 3 месеца „лишаване от свобода”. Наказание в посочения размер е достатъчно и напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото. Правилен е и извода на първоинстанционният съд, че не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”от подсъдимия, като посочените цели на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл.66 от НК. С оглед изложеното, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й относно наложеното на подс.Ибрям наказание „лишаване от свобода” за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, като следва да бъде намалено същото от 6 месеца на 3 месеца. Съобразено със закона е наложеното на подс.Ибрям кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 20 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление, в случая считано от 03.09.2007 год. – датата на временното отнемане на свидетелството за правоуправление на подсъдимия със заповед на началника на РПУ – Кърджали /макар и последното да не изрично посочено в обжалваната присъда/. Съдът намира, че в останалата й част /извън изменението й относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в същата част. Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 8/24.01.2008 год. по Н.о.х.дело № 1094/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на РАСИМ АКИФ ИБРЯМ от с.Крайно село, общ.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, като НАМАЛЯВА наказанието „лишаване от свобода” от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |