Мотиви по НАХД № 38/2021 г. по описа на РС - И., пети състав
Районна прокуратура
– И. е внесла предложение по реда на глава двадесет и осма от НПК за освобождаване от налагане на наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемата по пр. пр. №
1054/2019
г. по описа на РП-И., досъдебно производство № 33/2020 г. по описа на РУ – гр. И. А.М.М., родена на *** ***, ЕГН **********,***, българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, с начално образование, безработна за това, че на
неустановена дата през месец септември 2018 г., в гр. И., обл. С., в частен дом
на ул. „М.“ № 32, като пълнолетно лице и в съучастие с пълнолетните В.И.А., З.Б.Д.
и Е.В.С., като извършител, е улеснила /като е пренебрегнала родителските си
задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над децата си /, непълнолетно
лице от мъжки пол - В.Е.С. - на 15 години и лице от женски пол, което не е
навършило 16-годишна възраст, а именно В.В.А. - на 14 години, да
заживеят съпружески, без да са сключили брак - престъпление по чл. 191, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 1 вр. ал. 1 от НК.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През септември месец 2018 г. непълнолетните В.А., ЕГН **********
на 14 години и В.С., ЕГН **********, на 15 години решили да се оженят според
традицията в ромската етническа общност в гр. И., което представлявало
осъществяване на фактическо съжителство на съпружески начала. За намерението си
те първоначално уведомили свид. З.Д. – майка на В.С., а впоследствие свидетеля Е.С.
– баща на В.С., В.А. и обв. А.М. – родители на В.А.. Първоначално обвиняемата А.М.
се противопоставила на фактическото съжителство на дъщеря си В.А. с В.С., но
впоследствие дала съгласието си. От този момент двамата непълнолетни заживели
заедно в дома на родителите на В.С. ***. Обвиняемата започнала да подпомага
младата двойка финансово, чрез предоставяне на облекло и се включила в
организираното месец по-късно тържество, наречено от участниците сватба, пак
според традициите в общността.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите З.Д. (дадени
в съдебно заседание), Е.С. (дадени в съдебно заседание), Ж.Б. (дадени в съдебно
заседание и в досъдебното производство), К.Б. (дадени в съдебно заседание –
частично и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Ж.Р. (частично
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК), удостоверение
за раждане на В.А. и справка съдимост.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност
и по отделно, и без съществени противоречия, установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи. В гласните доказателствени средства са обективирани
доказателствата досежно заживяването на съпружески начала на В.С. и В.А.,
мястото на което това е станало, както и че е организирано тържество по случай
началото на фактическото им съжителство, наречено сватба.
От показанията на свидетелите Д. и Б. се установява, че обвиняемата А.М. е
дала съгласие дъщеря ѝ В.А. да заживее съпружески с В.С., както и че е
подпомагала младата двойка. Това твърдение намира косвена подкрепа в
показанията на свидетеля Б., който излага, че обвиняемата е присъствала на
тържеството. Последното сочи още веднъж на съгласие със случващото се и
подкрепя изложеното от свидетелите Д. и Б..
Също от техните показания се установява периодът, в който младата двойка е
заживяла съпружески – септември 2018 г. Следва да им бъде дадена вяра в тази
част, доколкото свидетелите са родители на В.С. и в качеството на такива са
добре започнати с периода, когато са протекли процесните събития. Колкото до
изложеното от свидетелите Б. и Б. за периода между 1 и 5 години преди даване на
показания, в тази част не следва да се кредитират. Те изразяват несигурност за
точния период и това е напълно обяснимо предвид времевия интервал от случилото
се. На следващо място житейски много по-вероятно изглежда родителите на децата
да имат по-точен спомен кога последните са заживели на семейни начала.
Без сериозно значение за изхода на делото е противоречието в показанията на
свид. Б. досежно присъствието му на организираното тържество. Все пак следва да
бъде кредитирано твърдението, че не е присъствал, доколкото след прочитане на
дадените в досъдебното производство показания, той излага, че си спомня, че не
е присъствал, а казаното в съдебното производство се дължи на притеснението му
от явяване в съдебно заседание.
Съдът кредитира показанията на свид. Р., приобщени по реда на чл. 281, ал.
4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Те следва да бъдат кредитирани доколкото добре
хармонират с изложеното от останалите свидетели, посочени по-горе. Твърденията
му в съдебно заседание, че не познава обвиняемата, В.С. и В.А. настоящият
състав приема за недостоверни. Те са компрометирани от заключението на
съдебно-графологичната експертиза, съгласно която именно свидетелят е положил
подписа си под показанията, дадени в досъдебното производство, противно на
твърденията му в обратния смисъл. Това заключение е подробно мотивирано,
логично и следва да бъде кредитирано в цялост. То напълно оборва тезата на
свид. Р., че не е се е подписвал в протокола за разпит, а оттам и че не е
изрекъл протоколираното. Твърдението изглежда и житейски нелогично, защото
свидетелят живее на ул. „М.“ № 27 в гр. И.. Т.е. той е съсед на В.С. и В.А. и
живее в непосредствена близост до мястото, където живеят – ул. „М.“ № 32. Това
прави малко вероятна достоверността на твърденията, изложени при разпита в
съдебно заседание.
От доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени показанията,
дадени от А.М., В.И.А., З.Б.Д. и Е.В.С. в качеството на свидетели, тъй като
впоследствие са привлечен в качеството на обвиняем. Те не са годно
доказателствено средство поради забраната, установена в чл. 118, ал. 1 НПК (вж.
в този смисъл Решение № 108 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 806/1997 г., II
н. о., Тълкувателно решение № 24 от 27.09.1978 г. по н. д. № 22/78 г., ОСНК) и
доколкото чрез недопустима процесуална техника фактически се заобикаля правото
на обвиняемия да откаже да дава обяснения.
Приложеният по делото социален доклад и други документи за осъществена
социална работа могат да служат единствено за установяване на осъществяването
на последното обстоятелство. Те не представляват доказателство за твърденията,
обективирани в тях и не могат да бъдат ценени, респективно включени в
доказателствената съвкупност, тъй като по естеството си представляват,
доказателствени средства, възпроизвеждащи доказателства, които не са изготвени
по реда на НПК. Същото важи и за изготвените саморъчни обяснения от участници в
производството.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие,
че от обективна и субективна страна обвиняемата А. Миладиновае осъществила
престъпление по чл. 191, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 от НК.
От обективна страна обвиняемата на неустановена дата през
месец септември 2018 г., в гр. И., обл. С., в частен дом на ул. „М.“ № 32, като
пълнолетно лице в съучастие с В.И.А., З.Б.Д. и Е.В.С., като извършителе
улеснила /като е пренебрегнала родителските си задължения, свързани с грижи,
възпитание и надзор над детето си В.В.А./, непълнолетно лице от мъжки пол - В.Е.С.
- на 15 години и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а
именно В.В.А. - на 14 години, да заживеят съпружески, без да са сключили брак.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. обвиняемата е
съзнавала, че пренебрегва родителските си задължения, свързани с грижа
възпитание и надзор над непълнолетната си дъщеря, за да заживее съпружески с
лице, което не е навършило 16 години. Съзнавала, че е подпомогната в изпълнение
на деянието от В.И.А., З.Б.Д. и Е.В.С. като дават съгласието си непълнолетните
да заживеят съпружески и пряко целяла това.
Обвиняемата е улеснила лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна
възраст, да заживее съпружески с непълнолетно лице от мъжки пол, като са дали
съгласието си за това, чрез безкритично непротивопоставяне на желанието на
дъщеря си, подпомагането ѝ финансово. По този начин всеки е пренебрегнала
родителските си задължения, свързани с грижи възпитание и надзор на детето си.
Описаното поведение е в разрез с дължимите в чл. 125 от СК грижи, не е в
интерес на нито един от непълнолетните, а в конкретния случай е резултирало в
извършване на престъпление, тъй като е улеснено непълнолетни лица, едно от които
ненавършило 16-годишна възраст, да живеят съпружески.
На основание чл. 378, ал. 4, т. 2 вр. чл. 304 от НПК обвиняемата А.М.М.
следва да бъде призната за невиновна в частта на обвинението, че улеснила /като
е пренебрегнала родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и
надзор над децата си/. В случая тя е имала задължение за грижи и надзор
единствено над дъщеря си В.А.. Не се доказва да улеснила съпружеското
заживяване на последната чрез неупражнени родителски задължения спрямо други
нейни деца.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прецени, че за извършеното от обвиняемата умишлено престъпление е
предвидено наказание глоба и от него не са причинени вреди, не е причинена
тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са налице множество
престъпления, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение
на службата му и от него не са причинени вреди, не е причинена тежка телесна
повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, същият е неосъждан, поради което следва
да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл. 78а от НК като ѝ бъде наложено административно наказание
глоба.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са установени по отношение на
обвиняемите. Смекчаващи отговорността обстоятелства, извън нужните да обусловят
приложение на разпоредбата на чл. 78а НК, са че деянието е извършено по изричната воля на нейното
дете и партньора му, в изпълнение на етническата традиция в общността, в която
живеят, съжалението за извършеното, както и влошеното ѝ материално
състояние. Конкретното деяние е съответно на най-леките престъпления от този
тип, но все пак разкрива обществена опасност доколкото в резултат на него две
деца, ненавъшили 16-години са заживели съпружески. Подобно състояние е нежелано
от правовия ред, драстично е застрашило пълноценното им развитие, а и
обществените отношения по изграждане на брак и семейство като цяло. Всичко изложено
налага наказанието глоба по отношение на обвиняемата да бъде определено в
минимален размер – 1000 лв., при превес на смекчаващите обстоятелства.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: