№ 2187
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20231110217022 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А. Р. Й. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от *** г.,
издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на
вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, с което за нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се твърди, че не е доказано извършването на нарушението от жалбоподателя, тъй
като не е доказано да е управлявал автомобила. Позовава се на постановление на СРП за
прекратяване на наказателно производство за престъпление по чл. 343б НК, според което не
се доказва жалбоподателят да е управлявал в процесния случай автомобила. Твърди, че има
разминаване между акта и НП относно нарушената разпоредба – в акта е посочен чл. 19, ал.
2, а в НП – чл. 19, ал. 1 ЗДвП. Сочи, че не е налице основанието, предвидено в чл. 179, ал. 1,
т. 5 пр. 4 ЗДвП - и, че не е било настъпило ПТП. Моли НП да бъде отменено.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата, като в писмен вид излага доводи от
жалбата. Моли НП да бъде отменено
Наказващият орган не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На *** г. около 06:10 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Хюндай Кона” с рег. № *** в гр.
***, по бул. *** с посока на движение от бул. *** към ул. ***. В близост до кръстовището с
ул. *** изгубил контрол над автомобила, излязъл от пътното платно и навлязъл в обособено
релсово трасе за движение на трамвайни мотриси. Тъй като релсите в обособеното трасе
били високи, автомобилът не можел да се движи и заседнал, като жалбоподателят не могъл
да го измести и това довело до спиране до движението на релсовите ППС по него.
Пристигнал екип на ОПП-СДВР, в който бил и св. Ч. – младши автоконтрольор, който
преценил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗДвП, тъй като се
движел по обособено трасе за движение на релсови ППС, без да е водач на ППС от
редовните линии за обществен превоз на пътници. Тествал го и за „Алкотест дрегер 7510”
№ *** за установяване употребата на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, като резултатът бил 1,89 промила, което било счетено за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП. Св. Ч. съставил на място срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № ***.
Материалите относно нарушението чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП били изпратени в прокуратурата.
За нарушението по чл. 19, ал. 2 ЗДвП въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. С
НП било прието, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗДвП, тъй като жалбоподателят не
освободил по най-бърз начин релсов път при приближаване на ППС от редовните линии за
обществен превоз на пътници, за да го пропусне да премине. НП било издадено на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, тъй като било прието, че жалбоподателят
бил самокатастрофирал в обособеното релсово трасе.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Ч. и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Показанията на свидетеля
се ценят като достоверни. От тях се доказва, че жалбоподателят е управлявал автомобила.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП е допуснато съществени процесуални нарушения.
Налице е противоречие в НП между описанието на нарушението и правната му
2
квалификация. Така направеното описание се припокрива напълно с това по акта, но за
разлика от съставителя, наказващият орган е посочил, че е нарушена разпоредбата не на чл.
19, ал. 2 ЗДвП, а на чл. 19, ал. 1 ЗДвП. Съгласно тази норма, когато релсов път е разположен
върху платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които се намират върху
него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на пътно
превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат
да премине. Това означава, че в тази хипотеза е нужно релси да са разположени върху пътя,
върху тях да се намира МПС, което не е от редовните линии за обществен транспорт и
водачът му да не измести автомобила от тях, така, че да пропусне преминаването на ППС от
тези линии. Същевременно, с НП не се описва такова поведение на жалбоподателя, а съвсем
различно – движение по обособен релсов път за движение на релсови ППС и
самокатастрофиране. На практика липсва описание на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, с което е нарушен чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН и това е
съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Налице е и нарушение на материалния закон, защото при така направеното описание на
деянието, подвеждайки същото под нормата на чл. 19, ал. 1 ЗДвП, наказващият орган е
извършил грешна правна квалификация. Правилната е тази по чл. 19, ал. 2 ЗДвП, която е
посочена в АУАН, тъй като жалбоподателят се е движел по обособено трасе за движение на
релсови ППС от градския транспорт, без да управлява такова ППС. Вместо обаче да
ангажира отговорността му за такова нарушение, наказващият орган погрешно му е наложил
наказание за нарушение, каквото жалбоподателят не е извършил, тъй като релсите не са
били разположени на пътното платно и той не се е намирал върху тях и не е бездействал да
измести автомобила от тях, за да пропусне релсово ППС. Наистина, автомобилът му е бил
върху релсите и той не е могъл да го премести поради невъзможността на автомобила да се
движи по тях, но това е било вследствие това, че се е движел по обособено за движение на
релсови ППС трасе без да има това право.
Освен това, резонно е възражението на пълномощника на жалбоподателя, че не е налице
приложената санкционна разпоредба чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП. В тази норма
не е предвидено наказание за причиняване на ПТП вследствие на нарушение по чл. 19 от
закона. Тоест, неправилно наказващият орган се е позовал на същата налагайки наказанието.
С оглед горното, НП следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № *** от *** г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция” към
3
Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4