№ 51218
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110137654 по описа за 2024 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, като доводите на ответната страна, че ищецът не е собственик
на автомобила касаят материалната легитимация на страните /дали искът е основателен/,
поради което са по съществото на спора и
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ отвода на ответната страна по допустимостта на производството.
1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът „Райн Шеър България“ ЕАД твърди, че на 13.5.2020г., сключили с ответната
страна договор за наем на превозни средства и предоставяне на услужи, съставляващ
„договор от разстояние“ по смисъла на чл.45 ЗЗП,. Ищецът твърди, че оперира под
търговското наименование Спарк, като се твърди, че ответницата се е регистрирала в
мобилно приложение https://spark.bg, като при регистрацията си сочи, че потребителите
сключват по електронен път договор за наем на електрическо превозно средство, като се
съгласява с ОУ. Твърди, че подписването на договора се извършва чрез маркиране на
обозначено поле за изявяване на обвързващо съгласие, като при регистрация, потребителят
въвежда данни за самоличност, контакт, копие от СУМПС, като заплащането на услугите се
извършва с банкова карта. Сочи се, че всяко превозно средство има GPS система за
дистанционно наблюдение. При стартиране на сесия чрез потребителско име и парола, се
сочи, че по непротиворечив начин може да се установи кой потребител е стартирал
управлението на ППС, за какъв период. Ищецът твърди, че ППС, които отдава под наем, са
1
собственост на различни търговски дружества, които се ползват от него по договори за
лизинг. Ищецът сочи, че регистрацията на ответната страна е извършена на 13.5.2020г., с
което е сключен договор за наем и е заявено съгласие с ОУ. Твърди се, че на 12.3.2022г. в
19,52 часа ответницата е резервирала чрез мобилно приложение л.а. Хюндай Кона с рег. №
******, предоставен за ползване на ищеца от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, като в 20,04 часа е
стартирала управлението на л.а. Сочи се, че времето и посоката на движение на л.а. са
установени от системата за електронно набрюдение. Твърди се, че по време на сесията
ответницата е катастрофирала, за което не е подала сигнал до МВР, нито е уведомила
наемодателя, като пътуването е завършено в 22,11 часа, след което наемателят е изоставил
л.а. Твърди се, че за произшествието ищецът е научил от сигнал в информационната система,
подаден автоматично от GPS системата на автомобила, която реагира при удар. Твърди се,
че на следващия ден л.а. е открит чрез тази система на адрес в ж.к. Гоце Делчев 53 Е, Б.
Служител на неговия мобилен екип е извършил оглед, подал е уведомление за инцидент в
мобилното приложение, придружен с изготвен снимков материал на място, като според
данните, уврежданията били в предна част на л.а., в областта на бронята. Сочи се, че във
връзка с ПТП, ищецът е предявил пред ДЗИ Общо застраховане АД, застраховател по
застраховка „автокаско +“ за л.а. претенция за заплащане на обезщетение, била образувана
преписка № 44012132206547/16.3.2022г., по която е изготвен на същия ден опис –
заключение, в което са посочени увредени елементи и необходими ремонтни дейности. С
писмо от 18.8.2022г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, поради липса на
документи за установяване на събитието – контролен талон към СУМПС или АУАН и
обяснения от водача. Описът е базиран на първи оглед.
Сочи се, че предвид на обстоятелството, че л.а. е лизингов, рискът е за него, като се
твърди, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди – разходите за
ремонт на л.а. по фактура от 28.4.2022г. в размер 4939,96 лева, която се сочи, че е платена на
16.6.2022г.
Ищецът твърди, че с разпоредбата на чл4,1 от договора за наем, ответната страна е
поела задължението да носи отговорност за л.а. по време на използването му, като на
основание чл.3,1 следва да го използва като разумен и добросъвестен водач. Съгласно чл.4,3
от договора, ако по време на ползването на л.а. той бъде увреден, наемателят се задължава
да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователното
дружество, застраховало ППС. Ищецът счита, че разпоредбата въвежда задължение на
ответника да възстанови разходите, за които е налице отказ, без значение причината на
отказа, доколкото същите са непризнати, в което се изразява претенция за обезщетение за
имуществени вреди. Сочи се, че съгласно т.8 от списък на неустойките, представляващи
приложение 1 към договора за наем, ответницата му дължи и сумата 600 лева неустойка
затова, че не е информирала наемодателя и МВР за настъпилия инцидент, което задължение
било предвидено в чл.3,3 от договора за наем. Сочи се,че ответницата е поканена да плати,
но плащане не последвало. Предявяват се осъдителни искове за: сумата 4939,96 лева –
обезщетение за имуществени вреди, които се твърди да са дължими на основание чл.4,3 от
2
договора за наем, сумата от 600 лева – неустойка по т.8 от списъка на неустойките, заедно
със законната лихва от предявяване на иска. С уточнителна молба от 12.7.2024г.-, ищецът
сочи конкретните ремонтни дейности, за които твърди, че е платил сумата 4939,96 лева.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, оспорва допустимостта на иска, с
довод, че ищецът не твърди да е собственик на л.а., нито представя доказателства за право
на собственост, възникнало в негова полза. Сочи се, че ищецът не представя и договор за
лизинг, от които да е видно какви права има и дали има правото да упражнява права по
отношение на л.а.
Сочи се, че се оспорва валидността на договора за наем, като се твърди, че ищецът
няма правото да отдава под наем ла.а, както и валидното сключване на договор за наем на
13.5.2020г., като се твърди,че ответницата не е страна по този договор, като не е подписала
нито са представени доказателства как е постигнато съгласието по него.
Твърди се, че никога не е правила регистрация в платформата, и че не е сключвала
договор за наем на 13.5.2020г. Оспорва се твърдението, че л.а. е бил в добро състояние на
12.3.2022г. и че към тази дата не е имал щети. Твърди се, че ремонтираните детайли са били
налични към сочената дата, както и същите са настъпили след края на сесията на 12.3.2022г.
Оспорва се твърдението, че вредите са настъпили по време на тази сесия. Оспорва се
настъпването на ПТП, както и че ответната страна е виновна за него. Сочи се, че не са
ангажирани доказателства за механизма, време, място, участници. Сочи се, че ищецът не е
положил грижата на добрия стопанин, като не е уведомил МВР за настъпването му, които,
евентуално да съставят акт на виновния водач. Сочи се, че огледът на л.а. е извършен на
деня, следващ сочената дата, в тъмната част на денонощието, като липсват снимки от огледа,
ищецът е уведомил застрахователя 3 дни след датата на огледа, поради което и се твърди, че
ищецът не е положи рижа за закрепване на вредите, както и че същите е възможно да са
настъпили по друго време и час , след приключване на сесията. Не са представени
доказателства, че след сочения час л.а. не е бил отдаван под наем, нито къде е съхраняван
след това. Твърди се, че отказът на застрахователя е поради неполагане на дължимата грижа
от ищеца, кат ослед отказа е поискано обяснения от ответника. Сочи се, че ищецът е
следвало да предяви пряк иск против застрахователя Оспорва се твърдението за причинна
връзка, като се сочи, че към момента на ползване на л.а. вредите са били налични. Оспорва
се твърдението, че ПТП е причинено при управление на л.а. от ответницата. Евентуално, във
връзка с това възражение, се твърди, че на 12.3.2022г. Й.В.Ф. , използвайки неправомерно
придобити данни на ответницата, е резервирал л.а., като при управлението от него е
настъпило ПТП. Твърди се, че акаунтът е изтрит на 14.1.2022г., а не два дни след инцидента,
както твърди ищецът. По размера на претенцията, ответникът счита, че стойността е по –
ниска, като с оглед възрастта на л.а. същият не е следвало да бъде ремонтиран в официален
сервиз, а детайлите е следвало да се ремонтират, а не подменят с нови. Претенцията за
неустойка се оспорва като неиндивидуално уговорена, неравноправна на основание чл.143
ЗЗП, поради което и нищожна. Ответната страна счита, че не е имала задължението да
уведоми органите на МВР, като ако такова задължение е възникнало, то и същото е можел да
3
стори ищецът. Оспорва основанието за отказ на застрахователя да плати.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване следните
осъдителни искове : чл.233,ал.1,изр.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД;.
3.СТРАНИ
КОНСТИТУИРА като трети лица помагачи на страната на ответника:
ДЗИ ОБЩО Застраховане ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, бул. Витоша № 89Б и
Й.Ф.В. ЕГН ********** с адрес ******.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно твърдението си, че на 13.5.2020г. ответницата е регистрирала профил в
приложението, на 12.3.2022г. чрез използване на средства от разстояние, е сключила договор
за наем на сочения л.а., твърдението, че по време на управлението от страна на ответницата,
е настъпило ПТП по нейна вина, от ПТП са настъпили имуществени вреди на л.а, размерът
на вредите, както и твърдението си, че за този л.а. ищецът е застраховано лице по
застраховка автокаско, по време на действие на която, е предявил претенция за обезщетение
на вредите, и е постъпил отказ. По иска за заплащане на неустойка, ищецът следва да
докаже, че договорът за наем предвижда заплащане на неустойката .
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за : начина на сключване на договора за
наем, за състоянието на л.а. преди ПТП, както и за твърдението си за извършване на оглед на
л.а. на деня, следващ ПТП и изготвяне на снимки.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже по делото твърденията си, че е
заличила профила си на 14.1.2022г., че на сочената дата 12.3.2022г, Й.В., използвайки
неправомерно, без нейно разрешение, нейни данни, е наел л.а., че е катастрофирал с него,
твърдението, че вредите са били налични към датата на ПТП, че същите са настъпили след
това.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване
на препис от определението да представи по делото заверен препис от: договор за лизинг,
сключен по отношение на този л.а., както и доказателства за извършеното плащане по
сочената резервация, и справка за всички наеми на л.а. за датата 12.3.2022г., като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаването на ищеца да представи документи за период от
една година – с оглед твърденията в отговора за конкретната дата.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на исканите доказателства, съдът може,
4
заедно с другите доказателства по делото, на основание чл.161 ГПК да приеме за доказано,
че по силата на договора за лизинг, на ищеца не е възложено правото да получи обезвреда за
повредата на л.а.; при непредставяне на доказателства за извършено плащане по
резервацията, съдът може да приеме, че такава резервация не е правена; при непредставяне
на доказателства за наемите на л.а. за сочената дата, съдът може да приеме, че към момента
на сесията, вредите са съществували,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК за приемо –
предавателен протокол – не се твърди такъв документ да е съставян.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК, ДЗИ ОБЩО Застраховане ЕАД в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи по делото,
описаните в т.5 от отговора на исковата молба заверени преписи от документи.
ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на ССЕ по задача в т.6 от
отговора, до изпълнение на указнията от страна на ищеца по чл.190 ГПК, и първо по
делото осз,
ОТЛАГА произнасянето си по искането по т.2 / втори абзац/, до изтичане на
дадения по – долу срок и
УКАЗВА на ответника във връзка с доказателственото искане по т.7 , в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението да конкретизира : пред
коя банка иска издаване на СУ, в противен случай СРС ще остави искането без
уважение, като неконкретизирано.
ДА СЕ издаде на ответната страна,СУ по т.8 от отговора.
УКАЗВА на ответника в горния срок изрично да посочи за какви обстоятелства
иска разпит на свидетеля В. С., в противен случай съдът ще отхвърлиискането като
неконкретизирано.
УКАЗВА на ответника в същия срок да посочи обстоятелствата, за които прави
искане за разпит на свидетеля М.П. / сочи се отрицателен факт, като отрицателните
факти подлежат на доказване при непълно доказване на положителните факти, които
пречат на настъпването на отрицателния факт/, в противен случай съдът ще отхвърли
искането като неконкретизирано.
ДОПУСКА третото лице Й.Ф.В., на основание чл.176 ГПК да отговори на
формулираните в т.11 от отговора въпроси;
ОТЛАГА произнасянето си по искането за САТЕ, до първото по делото о.с.з. ,
предвид необходимостта за задачите, които се формулират в отговора, да постъпят
документи от застрахователя, евентуално – снимки.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
5
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца.
На конституираните трети лица помагачи, да се връчат преписи от исковата молба, и
документите, отговора на исковата молба и настоящото определение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.2.2025г., от
11.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6