№ 133
гр. Кюстендил , 24.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20211500500307 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от ЮР. С. ШМ. с ЕГН ********** и адрес:
гр. Самоков, ж.к. Възраждане, бл.7, ет.2, ап.6, чрез пълномощника адв. Иван Димитров Кроснев,
със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. „Алабин“ №33, Търговски дом, вх.Г, ет.2, кантора 252,
насочена срещу определение №260576/19.04.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по
гр.д.№2378/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищеца
ЮР. С. ШМ. и е прекратил производството по образуваното дело поради констатирано
неизпълнение на дадени указания за привеждане на исковата молба в съответствие с разпоредбата
на чл.127, ал.1 ГПК в частност на т.4 и т.5 от цитираната правна норма.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение.
Уточнява, че след неколкократно оставяне на исковата молба без движение, свързано съответно с
изпълнение от страна на ищеца на дадените от съда указания, погрешно съдията – докладчик е
приел, че все пак не са отстранени констатираните противоречия и непълноти на исковата молба.
В тази връзка пояснява, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочил защо предявява
исковата претенция против двамата ответника, както и защо формулира искане за осъждането им
съвместно да предадат владението на процесния гараж на ищеца, за който се легитимира като
негов изключителен собственик. Поддържа виждане, че е изпълнил всички дадени от съда
указания, при което връщането на исковата молба на основание чл.129, ал.3, приема за
незаконосъобразно. Изтъква, че с обжалваното определение решаващият съд се е произнесъл по
въпроси по съществото на спора, което визира като процесуално нарушение, предопределящо
отмяната на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения моли за отмяна на
преграждащото по-нататъшното развитие на производството определение и връщане делото на РС
– Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.
При хипотезата на прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК производство препис от исковата
молба не се връчван на ответника, респ. на същия не е връчен и препис от частната жалба, по която
1
е образувано настоящото производство.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка
за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Производството пред Районен съд – гр. Кюстендил е образувано по искова молба, подадена
от ЮР. С. ШМ. против Ангел Винфрид Карлхайнц Ш. и Любомир Живков Велинов с искане да
бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.533.5.16 по КККР на гр. Кюстендил, с
административен адрес ул. „Цар Освободител“ №240, бл.143 В, ет.0, гараж 2, обекта находящ се в
сграда №5 – пет, разположена в ПИ с идентификатор 41112.503.533, както и да му предадат
владението на същия.
С определение №260619/15.12.2020 г. по цитираното гражданско дело районният съд е
оставил исковата молба без движение, като е дал указания ищецът да установи правният си
интерес от предявяване на иска срещу първия ответник - Ангел Винфрид Карлхайнц Ш. – негов
брат.
В законния срок, с допълнителна искова молба, ищецът е пояснил, че видно от Нотариален
акт №84, том 10, рег.№3093, дело №1882 от 06.10.2017 г. Ангел Винфрид Карлхайнц Ш. е дарил
на втория ответник – Любомир Живков Велинов 1/10 ид.ч. от процесния гараж, а не както е приел
съда – целия такъв.
С определение №260198/09.02.2021 г. повторно исковата молба е оставена без движение с
указания да се направи корекция в петитума на исковата молба, като искането бъде насочено
против всеки един от ответниците за притежаваните от тях идеални части.
С депозирана по делото допълнителна искова молба е отстранено и това визирано от
първоинстанционния съд несъответствие на исковата молба с разпоредбата на чл.127 ГПК, като е
формулиран петитум всеки един от ответниците да бъде осъден да предаде на ищеца владението
върху притежаваните от тях идеални части от процесния гараж.
С определение №260424/22.03.2021 г. районният съд за трети пореден път е оставил
исковата молба без движение с указания да бъдат формулирани два отделни петитума, съответни
на обстоятелствената част на исковата молба и на предявените два броя субективно съединени
иска – против всеки един от ответниците. Пояснено е, че ищецът следва да уточни фактическите
обстоятелства, на които основава исковете, като посочи поради какви причини предявява исковете
само по отношение общо на 5/10 ид. части или ½ ид. част от правото на собственост, с оглед
твърдението му, че той е изключителен собственик на целия имот, след което съобразявайки това,
че предявява субективно съединени искове – против всеки ответник за конкретна идеална част от
правото на собственост, да формулира и съответни два броя петитума по отношение на всеки
ответник отделно.
С допълнителна искова молба, в законния срок, ищецът формулира два петитума,
съдържащи искане да бъде прието по отношение на всеки един от ответниците, че той е
2
собственик на процесния гараж, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението
върху процесния обект.
С обжалваното определение, приемайки, че за пореден път не са изпълнение дадените
указания, районният съд е върнал исковата молба с приложенията и е прекратил производството.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
За да върне искова молба, съдът следва да установи, че същата не отговаря на заложените в
закона и по-специално от разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК изисквания за нейната редовност,
да е дал указания за привеждането й в съответствие с изискванията на закона и констатираните
нередовности да не са отстранени в срок ( чл. 129, ал.3 от ГПК), респ. да е установена
недопустимост на предявения иск (чл.130 от ГПК).
В случая съдът е върнал депозираната от Ю.Ш. искова молба поради неизпълнени от
ищеца указания, касаещи редовността й.
След преценка на представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира по отношение на констатираната от първостепенния съд нередовност на исковата молба, че
такава не е била налице.
В исковата молба, с която ищецът предявява против ответниците Ангел Винфрид
Карлхайнц Ш. и Любомир Живков Велинов иск с правно основание чл.108 ЗС, е конкретизирано,
че ищецът и първият ответник са братя и наследници по закон на тяхната майка Лиляна Ангелова
Ш. на процесния гараж. Пояснено е, че със завещание от 19.09.1969 г., открито на 10.01.2017 г. от
Районен съд във Франкфурт на Майн, Германия, завещателят Лиляна Ш. е определила за заветник
за цялото си имущество сина си ЮР. С. ШМ.. Въз основа на така откритото завещание е издадено
удостоверение за наследници от Районен съд във Франкфурт на Майн, Германия от 23.10.2020 г.,
съгласно което Лиляна Ш. е наследена единствено от Ю.Ш.. Ищецът е пояснил също, че при опит
да се снабди с акт за собственост за процесния гараж, е установил, че първият ответник и негов
брат – Ангел Винфрид Карлхайнц Ш., след като му е бил оповестен протокол от 25.02.2017 г. за
отваряна на разпореждане за смърт, със завещател Лиляна Ш., е дарил на втория ответник
Любомир Живков Велинов 1/10 идеална част от процесния имот. Изложено е, че правният интерес
произтича от установената от страна на ищеца собственост върху имота и респ. от владението на
същия без правно основание от двамата ответника към момента на предявяване на иска по чл.108
ЗС.
Въз основа изложеното е заявено искане по отношение на ответниците да бъде признато за
установено, че ищецът Ю.Ш. е изключителен собственик на процесния гараж и същите да бъдат
осъдени да му предадат владението на имота.
В ТР № 4/2016 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имота.
За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение. Между произнасянето по
тези две искания съществува известна обусловеност. Ако в хода на делото бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се
произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца, и с
осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в
хода на делото не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът
3
ще отхвърли и двете искания за защита.
В случая съпоставяйки изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения и заявения петитум, настоящият въззивен състав счита, че не е налице несъответствие
между същите. Изначало е ясен правния интерес от предявяване на исковата претенция спрямо
двамата ответника.
Искането за защита също така е в съответствие с изложените в исковата молба
обстоятелства, доколкото ищецът цели да установи собствеността си върху целия процесен
недвижим имот, макар да се визират обстоятелства , касаещи прехвърляне на идеални части от
същия между ответниците . Доколкото е изложено, че двамата ответника владеят към момента без
основание целия процесен имот, то и второто искане за защита, произтичащо от нормата на чл.108
ЗС, съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
при което правилно е заявено искане ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на
целия процесен имот, като няма пречка в хода на производството да се установява дали и в какъв
обем в рамките на заявеното и от кого се владее процесния имот.
По изложените съображение, настоящият съдебен състав приема, че не са налице
нередовности и непълноти , даващи основание за прекратяване на производството по исковата
молба на жалбоподателя, при което обжалваното определение следва да се отмени и делото на се
върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260576/19.04.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил
по гр.д.№2378/2020 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на РС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4