Присъда по дело №1250/2023 на Окръжен съд - Благоевград
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 7 февруари 2024 г. (в сила от 23 февруари 2024 г.) |
| Съдия: | Илияна Стоилова |
| Дело: | 20231200201250 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
ОП-Б. е обвинила И. А. К., че е извършил престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. с
чл.342 ал.1 вр. с чл.21 ал.2, чл.139 ал.1 т.4, чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, тъй като на
На 03.01.2022 г., около 14.35 часа на път II- 84 от пътната мрежа на Р Б, в района на 100.2
км., местността „Б.“, землището на с.Б., общ.Р. при управление в посока гр.Р. на моторно
превозно средство – лек автомобил „О.А.“ с рег.№ Е ..., собственост на Г. К., е нарушил
правилата за движение от ЗДвП, както следва:
- чл.21 ал.2 ЗДвП – управлявал автомобила със скорост от 68,2 км/ч при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, установено с пътен знак В26;
- чл.139 ал.1 т.4 ЗДвП – управлявал МПС със задни гуми, негодни за експлоатация,
с износен протектор с дълбочина 3 мм, които са станали причина за намалено сцепление с
настилката – влажна и хлъзгава;
- чл.20 ал.1 ЗДвП – не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, като
в резултат на скоростта и износените задни гуми се е стигнало до частично странично
занасяне на автомобила и загуба на странична устойчивост;
- чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП – при възникналата опасност за движението – навлизане в
лентата на насрещно движение не е намалил своевременно скоростта и не е спрял,
при което е допуснал ПТП с движещия се в насрещната лента в посока гр.В. л.а.
„...“ с рег. № ..., собственост на „Д.“ ООД, гр.П., управляван от В.Г.Ф. от гр.П. и по
непредпазливост причинил смъртта на М. Г. К.а, ЕГН ********** от гр.Р. – пътник на
предната дясна седалка в л.а. „О.А.“.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград,
поддържайки обвинителната си теза (както за фактическата обстановка, така и за правната
квалификация), изразява становище за виновност, поради което и прави искане за
определянето на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 58а, ал.1 от НК в
минималния му размер от 2 години, намелен с 1/3-та, определен при пълен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Освен това предлага, основано на чл. 66 от НК,
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ да се отложи,
но едновременно с това продължителността на лишаването от право да е две години.
Защитникът с пледирането си очертава, че спорен е само въпросът за размера на
наказанието, тъй като първо изтъква, че посочената многобройност на смекчаващите
обстоятелства, налагат определянето на наказанието лишаване от свобода под предвидения
минимум.
Картината на деянието, описана в обвинителния акт, е разкрита в пълната й степен
съгласно процесуалното признание на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК и надлежните доказателствени материали, събрани на досъдебното производство, по
отношение на които съдът е преценил, че подкрепят направеното самопризнание, и тя е
следната:
Подсъдимият И. А. К. е на ....
На 03.01.2022 г. около обяд подсъдимият К. и съпругата му М. К.а потеглили от
с.М., обл. П. към дома им в гр.Р. с л.а. „О.А.“ ДК № Е ..., собственост на техния син – Г. К..
Автомобилът се управлявал от подсъдимия, а до него на предна дясна седалка пътувала
съпругата му.
Около 14.35 часа автомобилът, управляван от К., се движел по второкласен път II-
84 в посока от гр.Я. към гр.Р. със скорост 68,2 км/ч. Участъкът от пътя е двупосочен, с по
една лента във всяка от посоките, разделени помежду си с единична бяла непрекъсната
линия. Пътната настилка била влажна и хлъзгава. В района преди километър 100.2 за
участък от пътя имало поставен знак „В26“ (ограничаващ скоростта до 50 км/ч) и знак „А3“
– Последователни остри завои.
1
При навлизане в остър ляв завой в този участък задната част на автомобила
поднесла и по този начин се променила траекторията на движение на МПС, като то
навлязло в насрещната пътна лента, по която със скорост от 66,7 км/ч се движел л.а. „...,
управляван от св.В.Ф. / собственост на дружество „Д.“ ООД, гр.П., представлявано и
управлявано от неговия баща – Г. Ф./, на предна дясна седалка пътувал св.А.Я., зад него на
задна дясна седалка пътувала св. Е.К., а зад шофьора на автомобила, на задна лява седалка –
св. И. С.. За този участък имало поставени „В26“ (ограничаващ скоростта до 50 км/ч) и знак
„А3“ – Последователни остри завои.
Подсъдимият съобразил, че автомобилът му навлиза в насрещната пътна лента и
задействал ефективно спирачната уредба, като завъртял и волана в посока надясно, за да
може да го върне в своята пътна лента.
Преди навлизането в десния за него завой свидетелят В.Ф. възприел навлизането
на л.а. „О.А.“ в неговата лента за движение и задействал ефективно спирачната система,
като едновременно със спирането предприел и завъртане на волана в посока надясно към
банкета.
Въпреки предприетите действия и от двамата водачи, последвал сблъсък между
дясната част на л.а. „О.А.“ и предната дясна и средна част на л.а. „...“. Сблъсъкът станал
изцяло в лентата за движение на последния.
След удара подсъдимият К., макар и в шок, излязъл от автомобила. Съпругата му
била заклещена в превозното средство. Тя била жива, но от носа й от рана на челото течала
кръв. При удара предните въздушните възглавници на л.а. „...“ се задействали, при което
били свидетелите В.Ф. и А.Я. не получили никакви наранявания. Св.И. С. и Е.К. при
сблъсъка ударили главите си в предните седалки, но без сериозни наранявания.
Свидетелят Ф. слязъл от автомобила и помогнал на останалите да излязат от него.
След това отишъл до другия автомобил. Двамата със св.А.Я. се опитали да отворят предната
дясна врата и да помогнат на пострадалата М. К.а, но деформацията на вратата вследствие
на удара не позволявала да бъде отворена. Ф. се обадил на телефон 112 и съобщил за
инцидента.
На място пристигнала полиция, Бърза помощ и пожарен автомобил, който срязал
ламарините на л.а. „О.А.“ и освободил пострадалата. Тя била транспортирана в болницата в
гр.Р. където по-късно починала.
Съгласно съдебно-медицинска експертиза на труп при огледа и аутопсията на
трупа на М. К.а е установена автомобилна травма - Автомобилна травма в движещ се
автомобил – черепно и гръбначно-мозъчна и гръдна травма, с открито счупване на кости от
десен долен крайник, изразяващи се в: кръвонасядане на мека черепна покривка по челно и
повече тилна области, счупване на ностната кост, счупване на черепната основа с десен край
насочен леко назад и с прилежащо разкъсване на твърда мозъчна обвивка, травматичен
кръвоизлив по меки мозъчни обвивки, ограничена мозъчна контузия при слепоочните
дялове от мозъчната основа, оток на мозъка с вклиняване на малко-мозъчни тонзили,
кръвонасядане около седми шиен прешлен; счупване тялото на шести гръден прешлен с
нарушаване на конфигурацията на гръбначен стълб, прекъсване на гръбначния мозък на това
ниво и счупване на ребра в съседство; многофрагментно счупване на ребра в дясно, като от
второ до шесто отзад, а шесто надолу и в страни – по мишичната линия, счупване на пето до
седмо ребра в ляво, контузия по задна ребрена повърхност на десния бял дроб, наличие на
около 500 мл. свободна излята течна кръв в дясна гръдна кухина и към 100 мл. в лява гръдна
кухина - /хемоторакс/, отделни петна на вдишана на кръв в белите дробове; превързано
открито счупване в горната част на дясната подбедрица; кръвонасядане в долната част на
лявото бедро; левостранна хипертрофия на миокарда, артеросклероза на мозъчни и
коронарни артерии, лек дифузен оток на глезените; анемия на вътрешните органи.
Смъртта на М. Г. К.а се дължи на остра недостатъчност на мозъчни функции с
остра кръвозагуба от установените черепно, гръбначно- мозъчна и гръдна травма.
2
Смъртта не е настъпила много бързо – налице е преживяемост от около 1-2 часа,
което е определено от състоянието на кръвонасядането, охлузванията и кръвоизливите, за
образуването на които е необходимо известно прижизнено време.
Смъртта е била неизбежна поради установената тежест и необратимост на
травматичните увреждания в гръдната кухина.
Описаните травматични увреждания се дължат на удари на тялото с и върху
твърди, тъпи предмети, каквито са и части от автомобилната кабина, някои от които
значително разместени (колан, борд, табло, врата, седалка…). Същите добре отговарят да са
получени по време и начин, посочени в предварителните сведения – ПТП в движещ се
автомобил на предна седалка вдясно (където е и удара на автомобила с другия автомобил),
към 16.00 часа на 03.01.2022 г. Разположението на травматичните увреждания, според
вещото лице сочи, че ударът е бил предимно отпред и вдясно на пострадалата. Не са
установени травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с горепосочения
механизъм на причиняване. Не се установяват други болестни увреждания и изменения на
органите, които да имат отношение към причината за настъпването на смъртта.
Съгласно автотехническата експертиза мястото на ПТП е на път II-84 в района на
километър 100.2, местността „Б.“, землището на с.Б., общ.Р.. Асфалтовата настилка към
момента на настъпване на ПТП е била влажна и хлъзгава. Платното на движение в района е
двупосочно с по една лента за движение във всяка посока. Двете ленти от основното трасе
са разделени помежду си с единична бяла непрекъсната линия (маркировка тип М1), с
широчина 0,10 метра. Началната скорост на л.а. „О.А.“, преди ефективно да бъде
задействана спирачната система за спиране със служебно закъснение от момента на
навлизане на автомобила в насрещната лента е 68,2 км/ч. Началната скорост на „...“ преди
преминаване в режим на закъснение и отклоняване в посока наляво е била 66,7 км/ч (18,53
м/с). Пълният спирачен път („Опасната зона“) за водача на л.а. „...“ при управление със
скорост от 68,2 км/ч, състояние на пътна настилка и възприемане на опасност в конкретните
условия е била с дължина 60,00 метра. Пълният спирачен път („Опасната зона“) за водача на
л.а. „...“ при управление със скорост 66,7 км/ч, състояние на пътна настилка и възприемане
на опасност в конкретните условия е била с дължина 54,30 метра.
С оглед техническото състояние на двете МПС вещото лице отбелязва, че е
установена негодност за експлоатация на задните гуми на л.а.“...“ /произведени 2007
години/, което с товар, основно натоварващ задния мост, при управление със скорост от 68,2
км/ч в конкретния участък от пътя с попътен наклон по влажна (хлъзгава) и мокра асфалтова
настилка са били пряката техническа причина за частичната загуба на контрол при
управлението от страна на водача К.. С навлизането на л.а.“... в терена с попътен наклон,
основното трасе на пътя започва да описва и ляв завой с бързо намаляващ радиус, което
значително е утежнило управлението и е довело до частичното занасяне на задния мост.
Експертът пояснява, че от техническа гледна точка при управлението с тази
скорост и товар, негодните за експлоатация задни гуми на л.а.“О.А.“ са се оказали пряка
причина при блокирането на спирачните механизми за намаляване на скоростта пониженото
сцепление да доведе до частично странично занасяне и загубата на странична устойчивост.
Частичната загуба на страничната устойчивост пряко е повлияло върху последващите
действия на водача, който е реагирал закъснително и не е предприел спиране с максимално
закъснение, а се е опитал да овладее автомобила, за да запази траекторията на управление.
От техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са следните:
От страна на обв.К.: управление на л.а. „О.А.“ със скорост от 68,2 км/ч, като е
игнорирал знак „В26“ – Движение със скорост не по-висока от означената 50 км/ч и знак
„А3“ – Последователни остри завои, при наличие на техническа възможност да ги
възприеме своевременно; закъснение в действията му за намаляване на скоростта, с която е
управлявал, което е довело до отклоняване на автомобила и загубата на странична
устойчивост в задния мост на л.а. „О.А.“ вследствие от негодните за експлоатация задни
гуми и влажната (хлъзгава) мокра настилка. От страна на св.Ф.: при управление на л.а. „...“
3
със скорост 66,7 км/ ч е действал закъснително за около 1,06 секунди при предприемане на
действия за ефективното спиране на автомобила при наличие на техническа възможност за
спиране преди място на удара; липсата на предприети действия от страна на водача да
намали скоростта, с която е управлявал под означената от 50 км/ч, въпреки наличието на
знак „В 26“ на голямо разстояние преди мястото на ПТП.
Установеният от вещото лице механизмът на протичане на ПТП е:
Около 14.35 часа л.а. „О.А.“ се намирал в района преди километър 100.2 в участък
от пътя, означен със знак „В26“ (ограничение на скоростта до 50 км/ч), като водачът К.
управлявал автомобила със скорост около 68,2 км/ч. На около 80-90 метра преди мястото на
удара, л.а. „О.А.“ навлязъл в участък от пътя с попътен наклон от почти права отсечка, която
на около 60-70 метра преди мястото преминава към завой, описващ лява крива. При това
положение на автомобила след навлизане в левия завой, на около 54,60 метра преди мястото
на удара и на надлъжна дистанция около 137,60÷138,00 метра спрямо л.а. „...“, поради
състоянието на настилката, негодни за експлоатация задни гуми и натоварването на
автомобила, сцеплението на задните гуми достигнало почти до нулева стойност. Тази загуба
на сцепление в гумите от задния мост е довела до частичното занасяне на автомобила и до
промяна на траекторията му към насрещната лента, технически вследствие и от дозавиване
от водача чрез волана. Водачът К. бързо възприел отклоняването на автомобила към
насрещната лента и задействал ефективно спирачната уредба, като инстинктивно завъртял
волана в посока надясно, от техническа гледна точка да промени траекторията на
автомобила в посока направо и надясно. В момента, когато спирачките на л.а. „О.А.“
блокират, автомобилът се е намирал непосредствено преди средната разделителна линия,
като започнал да намалява първоначалната скорост, с която се движел. В момента, когато
преден ляв габарит на л.а „О.А.“ пресича средната разделителна линия между двете ленти
със скорост около 64,5 км/ч, автомобилът се е намирал по дължина на около 33,20 метра от
мястото на удара. В същият момент при навлизането на л.а.“О.А.“ в насрещната лента, л.а.
„...“ по дължина се намирал на около 58,20 метра от мястото на удара, управляван от водача
Ф. със скорост от 66,7 км/ч.
Едновременно с намаляването на скоростта на л.а. „О.А.“, вследствие на
влошената структура на материала по протекторите, задните гуми губят сцепление с
настилката, а поради неравномерното блокиране на гумите, в съчетание с отклоняване чрез
волана, задната част на купето за кратко занася в посока на часовниковата стрелка. Това
веднага е било последвано от занасяне надясно (в посока обратно на часовниковата стрелка)
отново чрез волана от действията на водача. След последното завъртане на автомобила в
посока обратна на часовниковата стрелка, под действието на значителната кинетична
енергия л.а.“О.А.“ с блокирани гуми е продължил постъпателно да се насочва към банкета
до насрещната лента, съчетано с дозавъртане в същата посока. В същото време, при
наличието на пряка видимост, водачът Ф. виждайки навлизането на л.а.“О.А.“ в лентата му
за движение е действал закъснително за около 1,06 секунди, след което предприема действия
и ефективно задейства спирачната уредба. На около 8,53 метра преди мястото на удара
спирачните механизми сработват и гумите блокират, а вследствие на това л.а.“...“ започнал
да намалява скоростта, с която първоначално се е движил. Едновременно със спирането,
водачът Ф. предприел и завъртането на волана в посока надясно, от което автомобилът
започнал бавно да се отклонява към банкета. Когато скоростта на автомобила е достигнала
до около 53,8 км/ч и се е отклонил под ъгъл от 1° спрямо надлъжната ос на пътя с преден
десен габарит и с обхвата на дясна половина л.а. „...“ удря странично л.а.“О.А.“, достигнал
скорост от 10,4 км/ч и завъртян под ъгъл около 41° спрямо същата надлъжна ос на пътя
вследствие от ротацията на автомобила спрямо мислената вертикална ос към центъра на
тежестта на купето. Ударът на л.а.“О.А.“ бил нанесен в обхвата на предната дясна джанта и
дясна гума и предното окачване отдясно, в преден десен калник и предната броня отдясно.
При този силен удар по л.а. „...“ тежко са били деформирани предната дясна и средната част
от двигателния отсек, преден капак, радиатори и други, като се отворили въздушните
възглавници и др.
4
След като значителната част от кинетичната енергия на двата автомобила се
погасила и скоростите им се изравнили, едновременно с деформациите по купетата
вследствие на значително по-голямата кинетична енергия, л.а.“...“ започнал да избутва
л.а.“...“ в посока към гр.Я. и към банкета. Вследствие на това избутване спрямо центъра на
тежестта на л.а. „О.А.“ се породил значителен въртящ момент в посока обратна на
часовниковата стрелка спрямо центъра на тежестта му. При това постъпателно движение на
л.а.“...“ в посока напред започват много тежко да се деформират предните десни колони,
предна дясна врата в посока към вътрешността на купето, като в тялото на пътничката К.а
внезапно се породила значителна инерционна сила в посока напред и надясно към
вътрешната повърхност на врата. В резултат от ротацията на л.а.“О.А.“, натискът от л.а.“...“
преминава към страничен, от което тялото на пътничката М. К.а се удря със значителна сила
във вътрешните повърхности на предната дясна врата и настъпват травмите по горната и по
страничната дясна част от тялото.
При продължилото кратко съвместно преместване на двата автомобила в посоката
към гр.Я. и към банкета, вследствие на значителното челно и пътно съпротивление
скоростта на л.а. „...“ достигнала до нула. С достигането на скоростта до нулева стойност
кинетичната енергия на л.а. „...“ се погасила напълно, а автомобилът се установил
неподвижно на мястото, където е бил намерен от полицейските служители. След спиране на
л.а.“...“, под действието на остатъчната кинетична енергия л.а.“...“ се дозавърта и се насочил
с предната си част в посоката към гр.Я., като при въртенето с преден десен габарит слабо се
удря и охлузва по мантинелата. Поради значителното пътно съпротивление, скоростта на
автомобила достига до нулева стойност, като автомобилът се установил неподвижно на
мястото, на което е бил намерен от полицейските служители.
Техническите възможности за предотвратяване на ПТП от страна на водачите са
следните: при управление на л.а.“О.А.“ със скорост от 50,0 км/ч от началното разстояние с
дължина 54,60 метра при своевременно задействане на спирачната уредба с максимално
спирачно закъснение на водача е съществувала техническата възможност за спиране преди
мястото на удара; при управление на л.а.“О.А.“ със скорост от 68,2 км/ч от разстоянието за
забелязване с дължина 64,00 метра при своевременно задействане на спирачната уредба с
максимално спирачно закъснение за водача е съществувала техническата възможност за
спиране преди мястото на удара; при управление на л.а.“...“ със скорост от 66,7 км/ч от
разстоянието до удара с дължина 58,20 метра при своевременно задействане на спирачната
уредба с максимално закъснение за водача е съществувала техническата възможност за
спиране преди мястото на удара.
Фактът на извършване на деянието, авторството му, механизмът на
осъществяването и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при което е било
извършено, се установяват по безспорен начин не само поради съгласието на подсъдимия с
фактите, изложени в обвинителния акт, а поради това, че достоверността на това съгласие,
под формата на признание, се подкрепя от доказателствените материали, събрани на
досъдебното производство. Именно тази преценка следва да бъде мотивирана /липсата на
спор по фактите, изложени в обвинителния акт от прокурора, рамкиращи предмета на
доказване, обезсмисля само събирането непосредствено от съда на доказателства за тяхното
установяване, но не и от мотивиране/, тъй като същата е и условие за допустимост на самата
диференцирана процедура, която пък от своя страна има основно значение за определянето
на наказанието. Признанието на подсъдимия, включващо вярност на конкретния факт за
движение на управлявано от него моторно превозно средство с конкретната скорост от 68,2
км/ч. по хлъзгавата настилка и негодността за експлоатация на задните му гуми, довела до
отклоняване на автомобила и загубата на странична устойчивост в задния мост на л.а.
„О.А.“, се подкрепя напълно от данните, констатирани от вещото лице, и от изводите,
направени от него при цялостното му изследване на механизма и причините за настъпване
на произшествието в заключението му. От своя страна този технически експертен извод за
причината довела до загубата на странична устойчивост на превозното средство,
управлявано от подсъдимия, и навлизането му в лентата за насрещното движение, изцяло
5
съответства и на преките възприятия на пътуващите в л.а, движещ се срещу него.
Признанието за факта, че за подсъдимия, като водач на МПС е имало ограничение
на скоростта за движение с пътен знак също е подкрепено, тъй като огледният протокол
съдържат данни за забраната за движение със скорост над 50 км/ч и за двете МПС-та.
В протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум,
еднопосочно са отразени данните за видимост, положението и състоянието на пътното
платно, като същите са в основата на изводите и на вещото лице по автотехническата
експертиза, изясняваща причините за ПТП, които съответстват на процесуалното
признание.
В подкрепа на изложените в обвинителния акт обстоятелства за нараняванията,
получени от пострадалия при произшествието, както и за причинната връзка между тях и
смъртта му е изготвената съдебномедицинска експертиза.
По обвинението за извършено престъпление, повдигнато с внесения в съда
обвинителен акт:
Извършеното от И. К. е соченото от прокурора престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“
вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Управлението на МПС със задни гуми, негодни за експлоатация, с износен
протектор с дълбочина 3 мм, осъществено от подсъдимия е пряко нарушение на чл.139 ал.1,
т.4 ЗДвП, като то е причината за намалено сцепление с настилката – влажна и хлъзгава като
на задните гуми, довело до частично странично занасяне на автомобила и загуба на
странична устойчивост. Самата загуба на странична устойчивост на превозното средство,
която е причината за забраненото навлизане в лентата за насрещната движение, е в
нарушение на 20, ал.1 от ЗДвП, тъй като е загуба на непрекъснат контрол за управление на
л.а. Загубата на странична устойчивост, в случая е настъпила от съчетаното действие на
различни фактори – мокра настилка и износени задни гуми, а не само от превишаването на
скоростта. Превишаването на разрешената скорост и закъснялата реакция при възникналата
опасност за движението – навлизане в лентата на насрещно движение не са в пряка
причинно следствена връзка с настъпИ. резултат – удрянето в друго насрещно движещо
превозно средство, причиняващо травматични увреждания на съпругата на подсъдимия,
довели до нейната смърт като пряка и непосредствена последица, тъй като е доказано, че ако
подсъдимият се бе движил със максимално позволена за този участък от пътя скорост от 50
км/ч, ударът на автомобила, управляван от също би настъпил, и защото негодните за
експлоатация задни гуми на л.а.“О.А.“ са се оказали пряка причина при блокирането на
спирачните механизми за намаляване на скоростта, т.е макар и К. да е реагирал
закъснително и да не е предприел спиране с максимално закъснение, като се е опитал да
овладее автомобила, за да запази траекторията на управление, то това са последващи
действия след частичната загуба на страничната устойчивост.
Именно поради това следва да се приеме, че резултатът в случая е настъпил пряко
от неуправляемото движение на автомобила, което се дължи на недопустимо бездействие
на водача поради различни причини, нарушили реакциите му при управление, обхващащо
се само от правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП, но не и пряко от това на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП
– при възникналата опасност за движението – навлизане в лентата на насрещно движение не
е намалил своевременно скоростта и не е спрял. Има отклоняване от движението му с
навлизане в лентата за насрещно движение, което обаче не се дължи, както вече се посочи,
като крайната последица само от превишаването на скоростта, поради самостоятелно
нарушени на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът прие, че освен инкриминираното на
подсъдимия нарушение по чл. 20, ал.1 и чл.139 ал.1, т.4 ЗДвП от ЗДвП, останалите нямат
отношение към съставомерността на извършеното от него и те не запълват бланкетната
диспозиция на чл. 343 от НК, поради което и го оправда в тази част на обвинението.
От субективна страна деянието е извършено при небрежност по смисъла на чл.11,
6
ал.3 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да стори това. Имал възможност и е бил длъжен да предвиди, че
поради умишлено допуснатите от него нарушения на правилата за движение, с деянието си
може да причини ПТП с настъпване на вредоносен резултат /в т.ч. смърт на някой от
участниците в движението/.
След приложението на закона логично се преминава към произнасяне по
разногласието на страните по повод определянето на размера на наказанието на
подсъдимия/ но не и начина на изтърпяването на лишаването от свобода/, тъй като от една
страна се настоява от защитника за законова възможност при осъдителна присъда по чл.
373, ал.2 от НПК да се приложи чл. 55 от НК, на което се противопоставя държавното
обвинение.
Слизането под предвидения минимум на наказанието лишаване от свобода е
оправдано в случая, защото:
Доказаният факт, че подсъдимият не е осъждан и е дългогодишен шофьор, който
не е наказван за тежки произшествия, е основание за смекчаване на отговорността му при
индивидуализацията на наказанието. Принципно трайното правилно отношение на дееца
към правилата, и в конкретност точно тези, регулиращи пътното движение, имат отношение
за преценката на конкретната му степен на обществена опасност, защото това са качества на
личността му, проявени в поведението преди извършването на престъплението, което са
наказва. Напредналата възраст на подсъдимия – 76 години към датата на деянието е
самостоятелно смекчаващо обстоятелство, но не и такава с изключителна тежест, на
плоскостта на значимите за вината обстоятелства. Не само защото тя е фактор, който
съдебната практика почти еднозначно не приема за силно извинителен, но защото макар и
напредналата възраст на подсъдимия, и по-точно сигурно съпътстващите я промени в
реакциите и вниманието му, и в конкретния случай да са способствали за извършването на
деянието, те са обаче и пренебрегнати от дееца рискови фактори, защото се касае до
управление на лек автомобил с износени задни гуми. Поради това напредналата възраст,
влошено здравословно състояние на подсъдимия поради нея, са смекчаващи отговорността
обстоятелства без изключителен характер. Положителната обществена характеристика на
подсъдимия, която включва и липсата на осъждания, обаче определя ниска степен на
обществена опасност на личността му. Такава характеристика му дава и искренето му
разкаяние, доказващо ново положително отношение към обществените интереси. С
изключителен характер е обстоятелството, жертвата е именно неговата дългогодишна
съпруга. То, наред с други смекчаващи отговорността обстоятелства, е достатъчно за
приложението на привилегията в хипотезата и на многобройност на смекчаващите
отговорността обстоятелства, защото е налична и втората кумулативно дадена предпоставка
на института на смекчената наказателна отговорност по чл. 55 от НК - несъразмерност на
най-леката предвидена в закона наказателна санкция, която в случая е лишаване от свобода
от 2 години /с оглед на чл.2, ал.2 от НК/. Допуснатото нарушение на правилата за движение
не толкова тежко и това е обстоятелство, което позволяват приложението на чл. 55 от НК
спрямо него и налага определянето на срока на лишаването от свобода от 1 година.
На тази напреднала възраст интензитетът на наказателната принуда спрямо
подсъдимия не е необходимо да е голям, като със сигурност положително въздействие може
да бъде постигано и без изолирането му от обществото. Въпреки, че законът поставя
ударението върху целта за индивидуална превенция - "поправянето на осъдения", при
решаване на въпроса за условното осъждане трябва да се отчете и въздействието, което то
ще окаже върху останалите граждани. Целта и на генералната превенция в случая също
може да се постигне чрез условно осъждане, дори и при съобразяване с динамиката на този
вид престъпления, защото, за да се въздейства предупредително и възпиращо върху
останалите граждани, е достатъчно да се определи изпитателен срок от 3 години, което ще
даде възможност на подсъдимия да продължи със своя нормален живот, като в същото
време той ще остане под заплахата при евентуално следващо нарушение, да изтърпи и
отложеното наказание.
7
С присъдата си съдът постанови и лишаване на подсъдимия от право да управлява
МПС за срок 2 години. При определяне срока на това наказание съдът взе предвид
изложените по-горе индивидуализиращи обстоятелства, както и това, че се налага
наказание, което е свързано с лишаването от свобода ( арг. от чл. 49 ал.1 НК), и на водач,
който все пак е в напреднала възраст.
Предвид разпоредбата на чл.189 НПК с присъдата съдът осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски по водене на наказателното производство.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8