Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 16.07.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Милева
Нели Каменска
при участието на секретаря, Ирена Димитрова и прокурора при
Окръжна прокуратура - Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия
Каменска касационно административно
дело № 184 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал.1, изр.2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ –София, подадена чрез старши юрисконсулт С.С. срещу
Решение № 48/25.02.2021 г., постановено по административно дело № 204/2020 г.
по описа на Административен съд-Добрич в частта, с която касаторът е осъден да
заплати на П.Й.Д. *** сумата от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди
за периода 28.11.2019 – 04.05.2020г., както и съдебни разноски в размер на 1
042 лева.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на
съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон при
определяне размера на присъденото обезщетение. Направено е оплакване, че
размерът на обезщетението е несправедливо завишен, не е подкрепен с
доказателства и е необоснован. Оспорват се и изводите на съда за наличие на
реално претърпени вреди. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил доказателствата
в тяхната взаимна връзка и че не е кредитирал всички факти, които сочат, че служителите
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са изпълнили законово
регламентираното си задължение за опазване здравето и човешкото достойнство на
ищеца като не са проявили бездействие. Иска се решението да бъде отменено и да
се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, П.Й.Д. *** в съдебно
заседание се явява лично и с адв.С. и заявява, че оспорва касационната жалба,
изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и моли то да
бъде оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Добрич дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че в
хода на производството пред съда било установено, че ответникът е бил изправен
пред незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на ареста,
което е довело до нарушаване на разпоредби на ЗИНЗС и Правилника за
приложението му, което оказало негативно въздействие върху личността на Д..
Прокурорът счита, че е доказана и причинната връзка между незаконосъобразното
бездействие и претърпените неимуществени вреди. По тези съображения пледира
решението на съда, постановено при първоинстанционното разглеждане на делото,
да бъде оставено в сила.
Административен съд – Добрич, в касационен състав, приема
от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в
срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното
решение, постановено в производство по чл. 284 от ЗИНЗС във връзка с чл.203 от АПК, Административен съд-Добрич е осъдил Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” -
град София да заплати на П.Й.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 3000
лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
(душевни страдания и болки) за периода от 28.11.2019 г. до 04.05.2020 г. в
резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град
Добрич по чл.3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и
санитарно - хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението до
окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил иска за горницата до 5000
лева. С решението Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София е осъдена да заплати и сумата от
1042 лева, представляваща направените разноски по делото.
Административен съд – Добрич, в настоящия си касационен
състав приема, че не са налице касационните основания за отмяна на
постановеното решение.
По делото е установено, че ответникът по касация, П.Й.Д. е бил
задържан на 28.11.2019 г. и настанен в ареста в
гр.Добрич, където е пребивавал до 04.05.2020г. Задържането е осъществено на
законно основание - първоначално в
изпълнение на заповед за задържане за срок от 24 часа по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а след това на прокурорско постановление за задържане за срок от 72 часа
по чл.64, ал.2 от НПК и на съдебно определение със взета мярка за неотклонение
”задържане под стража” по чл.64, ал.1 от НПК.
В периода на задържането, 28.11.2019 - 04.05.2020 г., Д. обитавал спално помещение № 9 и спално
помещение № 11, в които нямало санитарни възли и течаща вода. Санитарният възел
в ареста бил общ за всички задържани лица. Ползването на санитарния възел и
достъпът до течаща вода се осъществявало покилийно.
Въз основа на представените писмени доказателства,
неоспорени от страните ( Заповед № 1-4102/06.10.2016 г. на главния директор на
ГДИН за вътрешния ред в арестите и графици за килийно къпане и
бръснене за периода м.декември 2019 г. – м.май 2020 г.), първоинстанционният съд е приел за установено,
че ответникът по касация е разполагал с време за личен тоалет от 06,00 часа до 08, 00 часа и от 17, 30 часа
до 22, 00 часа и е имал възможност да ползва санитарния възел за къпане и
бръснене два пъти в седмицата.
Не е било спорно между страните, че двете килиите, в които
е настаняван Д., били еднотипни, с размери 1,60м/3,08м/2,63м и обща площ – 4,
93 кв.м. Спално помещение № 9 било оборудвано с две легла тип вишка (едно над
друго), а спално помещение № 11 – с три легла, две от които са монтирани едно
над друго. На вратите на килиите били направени отвори с метална решетка, през
които се осъществявал достъпът до слънчева светлина, като външните прозорци били
отделени от вратите на килиите от арестния коридор. Имало монтирана е
вентилационна система по дължината на арестния коридор като отворите за
проветрение били разположени над вратата на килията, вкопани в стената, с
метална предпазна решетка.
За времето на задържане в различни периоди Д. пребивавал с още едно или две задържани лица,
а общият брой на задържаните лица през процесния период варирал от 8 до 25 души.
Установено е, че арестът в гр.Добрич не разполага с техническа възможност за
изграждане на каре за разходка на открито, поради което не се провежда престой
на открито и че нямало планове, програми, занимания и други социализиращи
занимания за задържаните лица. Съдът е приел, че са налице и категорични доказателства, че през исковия
период спалните помещения в ареста са били пълни с дървеници. Насекомите хапели
денонощно ищеца и оставяли следи по тялото му (основно по врата и ръцете),
които предизвиквали силен и непрестанен сърбеж. В резултат от ухапванията се
появявали червени петна по кожата му, които при разчесване се превръщали в рани
и белези. От гласните доказателства, събрани по делото, е установено, че ответникът
по касация нощем не можел да спи заради присъствието на насекоми-дървеници,
постоянно будувал, за да ги премахва, а лекарствата против ухапвания от
насекоми не му помогнали.
Настоящата инстанция намира, че в съответствие със
събраните по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният
съд е приел, че исковата претенция на П.Й.Д. е доказана.
Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите
обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Както бе отбелязано
по-горе, няма данни за наличие на различни от установените по делото факти. Оспореното
решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани
правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на
оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на, ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по, ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е установено, че претърпените негативни
преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия в
помещенията, в които е бил настаняван Д. ***.
В тази връзка са напълно неоснователни твърденията в
касационната жалба, че администрацията на ГД “ИН“ била изпълнила вменените си
със ЗИНЗС задължения за създаване на условия за задържане при недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Непротив, от описаните по-горе условия за престой в ареста в гр.Добрич, може да
се направи единствено противоположния извод, че администрацията
незаконосъобразно е бездействала, тъй като нито помещенията, в които е бил
настанен ответникът по касация, отговарят на установените изисквания за минимални
битови условия и минимална жилищна площ, нито са изпълнени останалите
изисквания на закона, целящи да не се допусне
увреждане на физическото и психическото здраве на задържаните под
стража, както и да не се допуска уронване на човешкото им достойнство.
Във връзка с горното, настоящата инстанция не споделя
становището на касатора, че арестите, като места за задържане и осъществяване
на процесуална принуда, не следва да се разглеждат като заведения за удовлетворяване на битови
навици. В случая изискванията към местата за задържане са установени в закона, поради
което това възражение е неоснователно.
При определяне размера на обезщетението съдът се е водил
изцяло от критерия справедливост, установен в чл.52 от Закона за задължения и
договорите и от критериите на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Видно от мотивите на решението,
съдът е взел предвид кумулативното въздействие върху Д. на конкретно доказаните
по делото условията, в които той е пребивавал като задържан под стража. Размерът
на обезщетението е съобразен също и с продължителността, както и с личните
чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата.
Размерът на обезщетението правилно и законосъобразно е обоснован с
обстоятелството, че предназначението на обезщетението за неимуществени вреди е
да се поправят претърпените лични болки и страдания. Съобразено е, че
обезщетението следва да е в размер на 3000 лева, поради това, че претърпените
болки и страдания са съществували през целия престой в ареста, че се
характеризират с висок интензитет на вредност и негативно влияние върху психиката
на Д. вътрешното му състояние, който и в периода след освобождаването му от
ареста продължава да търпи душевни болки и страдания, изживявайки повторно
стресиращото събитие. Този факт е установен чрез извършването на
съдебнопсихологична експертиза, която е била кредитирана от решаващия съд и не
е била оспорена от страните. От заключението на вещите лица е видно, че ищецът-ответник
по касация е успял отчасти да притъпи, но не и да преработи болезнените чувства
и спомени за преживяното, затова и справедливо е обезщетен със сумата от
3 000 лева.
По изложените съображения касационния състав на съда
намира, че възраженията в касационната жалба за несправедливо определен размер
на обезщетение в завишен размер на неоснователни. Следва да се отбележи, че оспореното
решение е постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката
на ВАС, ВКС и ЕСПЧ, вкл. и по отношение размера на обезщетението.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му.
В резултат от изложеното, обжалваното решение следва да
бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания за отмяната
му.
На ответника по касационната жалба следва да се присъдят
направените при касационното обжалване разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, за чието заплащане по делото е представен договор за правна
защита и съдействие и пълномощно от 29.06.2021г.
Мотивиран от горното, Административен съд - Добрич, в
касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 25.02.2021 г., постановено по
административно дело № 204/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София да заплати на П.Й.Д., с ЕГН **********,***,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: