№ 1211
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502525 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 07.05.2021г по гр.д. № 169/2019г Окръжен съд-Благоевград, ГО, 9
състав е осъдил Дженерали застраховане АД да заплати на Й. Н. Н. сумата от
25714.25лв, левова равностойност на 15 000щ.д.- обезщетение за извършени
медицински разходи от страна на ищеца, поради лечение, вследствие претърпяна
злополука на 27.11.2018г в гр. Патая, Кралство Тайланд , като е отхвърлил иска до
пълния претендиран размер от 26 159лв. С решението си съдът е възложил разноските
по делото съобразно изхода от спора.
Решението на БлОС е влязло в сила , като необжалвано, в отхвърлителната част.
Решението на БлОС се обжалва с въззивна жалба от ответника- застраховател
Дженерали застраховане АД в осъдителната част с оплакване за незаконосъобразност.
Въззивникът поддържа, че по делото съдът правилно е възприел посочени факти, но
неправилно е възприел извод за доказаност на факта за настъпило застрахователно
събитие и размера на претърпените вреди. Поддържа, че ищецът не представя искани
от него доказателства и не съдейства за изясняване на инцидента, което прави иска му
недоказан. Поддържа, че обстоятелствата по настъпването на инцидента и
1
нежеланието на ищеца да представи доказателства водят до непълно доказване на
исковата претенция. Поддържа още, че събраните свидетелски показания следва да се
ценят при условията на чл.172 от ГПК. Поддържа, че изрично е заявил, че част от
заключението на СМЕ е необосновано и съдът го е кредитирал, като в тази част
решението му почива на предположения. Моли първоинстанционното решение да
бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноските,
направени по делото .
Ищецът Й.Н., представляван от адв. В., е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът не се представлява.
Въззиваемата страна Й.Н. се представлява от адв. В., която оспорва жалбата ,
моли решението на ОС-Благоевград да бъде потвърдено, по съображения изложени в
отговора на въззивната жалба. Претендира разноски по делото съобразно списък по
чл.80 от ГПК , който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР
№1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е правилно по същество и не страда от пороците, посочени във
въззивната жалба.
Фактическата обстановка по делото е правилно и пълно установена , поради което
и с оглед възможността на чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тази част от
мотивите на ОС-Благоевград като обосновка на собствения си акт.
По делото е безспорно, видно от твърденията на ищеца и развитите въззивни
оплаквания във въззивната жалба, че между страните е сключен договор за застраховка
„помощ при пътуване и злополука” , с договорена застрахователна сума от 15 000щ.д.
Не е спорно, че договорът е породил действие и е обвързвал страните със своето
съдържание, както и че в срока на договора е настъпила злополука- процесното падане
2
от скала и увреждане на ищеца.
Не се спори между страните, че застрахователният договор е бил сключен при
действието на ОУ, въпреки че по делото няма доказателства за приемането на
изготвените от застрахователя ОУ от застраховащия / чл.348 от КЗ / и съответно за
обвързването на ищеца с тези ОУ.
От представените ОУ за застраховка „помощ при пътуване и злополука” на
притежателите на банкови карти се установява, че злополука е внезапно и
непредвидимо събитие, настъпило не по волята на застрахования по време на
пътуването му в чужбина и което събитие е причинило телесни увреждания или смърт
на застрахования. Не се спори, че процесното падане е именно такава злополука.
Покритието , което е предвидено и което се търси в случая е за спешни медицински
разноски, които са определени на обичайни и разумни медицински разходи, направени
вследствие на злополука при пътуване в чужбина/т.5.2.1./
Застрахователят се позовава на клаузи от общите условия изключващи
отговорността на дружеството за щети свързани или в резултат на употреба алкохол,
опиати, накротици , други опойващи вещества/т.7/, както и на специалните
изключения в т.9 от ОУ, конкретно т.9.5 и т.10 от ОУ, касаещи злополука , причинена
от заболявания на пострадалия или при други- описани- обстоятелства.Според
застрахователят ищецът не е изпълнил задължението си по т.38.2 от ОУ, като не е
представил документи за установяване на събитието, както и за установяване на
обстотятелствата за настъпване на събитието и други документи, поискани от
застрахователя. Всички тези възражения застрахователят е развил в отговора на ИМ и
част от тях поддържа и във въззивната си жалба.
Възраженията на застрахователя са неоснователни, а видно от развитите въззивни
оплаквания във въззивната жалба част от възраженията са хипотетични. Ищецът е
представил всички налични у него документи във връзка с настъпването на
застрахователното събитие и претърпените вреди, като изрично е заявил в молбата си
от 29.07.2020г, че не разполага с други документи във връзкса с настъпилото
застрахователно събитие. Доколкото искането на застрахователя да бъде изготвена
съдебна поръчка за събиране на медицинска документация е в зависимост от наличието
на медицински документи , държани от ищеца и ищецът представя всичко държано в
него, то /както беше посочено и в определието по чл.267 от ГПК на съда / липсва
основание за изискване на документите от балничното заведение в Тайланд. Няма
причина съдът да презюмира недобросъвестност у ищеца и след като той е
представил държаните от него документи във връзка с настъпилата злополука да го
санкционира като процесуално неактивен и да прави изводи в негова вреда, независимо
от представените и събраните по делото доказателства. Следва да се посочи още, че
ако застрахователят смята Тайланд за рискова дестинация или възраст, сходна с тази
3
на ищеца за рискова за пътуване в Тайланд, това следва да намери отражение при
оформянето на застрахователния договор и сформиране на застрахователната премия, а
не да търси освобождаване от договорни задължения въз основа на недоказани
съмнения. По делото няма нито едно доказателство за реализиране на факт, предвиден
в чл.7, 9 или 10 от ОУ , които да дава право на застрахователят да се освободи от
изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение за
настъпилата злополука с ищеца. В тази връзка съдът следва да посочи, че
свидетелските показания на свид. А. са показания на очевидец, свидетел, за който
страна не установява заинтересованост от изхода на спора. Показанията на свидетеля
са категорични и ясно описващи обстоятелствата, при които е настъпил процесния
инцидент. Свидетелските показания не се опровергават от нито едно доказателство по
делото. Същите намират и косвена подкрепа от изслушавана по делото СМЕ,
установяваща , че уврежданията ни ищеца могат да се получат по начина описан в ИМ
и от свидетеля. За пълнота съдът следва да посочи, че по делото не се установяват и
предвидените в закона предпоставки за освобождаване на застрахователя от
изпълнение на договорното задължение да заплати застрахователно обезщетение.
Съгласно КЗ при настъпило вече застрахователно събитие правото на застрахователя
да откаже плащане на застрахователно обезщетение е уредено в хипотезите на
нормите на чл. чл. 363,ал.4, 403,ал.4, 408 от КЗ. Посочените разпоредби уреждат
възможност на застрахователя да откаже плащане на обезщетение в случай, когато
вследствие на съзнателни действия или бездействия на застрахованото лице , в
нарушение на договора и закона, е настъпило застрахователно събитие, неговото
настъпване е улеснено или неговото установяване е затруднено именно от
поведението на застрахования. По делото няма нито едно доказателства за това, че със
свои неразумни действия ищецът е предизвикал процесната злополука умишлено или
при груба небрежност, че е бил под влияние на алкохол или наркотици, че е предприел
някакво рисково поведение във връзка с което е настъпило процесното падане.
Ето защо съдебният състав след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства приема извод, че в периода на действие на застраховката „ помощ при
пътуване и злополука на притежателите на банкови карти” , обвързваща страните по
делото е настъпило застрахователно събитие с ищеца- злополука и не са налице
основания за освобождаване на застрахователя от изпълнение на задължението за
заплащане на застрахователно обезщетение. Предявеният иск се явява доказан по
основание.
За претърпените вреди, изразяващи се в плащания на медицински процедури, във
връзка с настъпилото застрахователно събитие застрахователят- ответник дължи
обезщетение на застрахования ищец до размер на застрахователното сума, която не се
спори, че е 15 000щ.д.
4
За установяване на извършените на ищеца медицински манипулации и връзката
между направените от него разноски за лечение по делото е изслушана СМЕ. Съгласно
заключението на в.л. С., изготвена след запознаване с всички медицински документи
по делото, ищецът е претърпял падане от височина и е получил закрита травма на
таза, закрита фрактура на сакрума и травми на кръвоносни съдове в малкия таз. Според
вещото лице такъв вид травми е възможно да се получат при височинно падане. Освен
костните травми ищецът е получил разкъсване на мускулатурата на дъното на таза на
връзките на симфизита , сакроспиналните и сакро-тубералните елементи. Според
вещото лице в медицинските документи на ищеца са описани като действия
стабилизация на хемодинамиката, установяване придружаващи травми, оперативна
интервенция и след това е проведена рехабилитация. Според вещото лице извършените
разходи съгласно приложените фактури са свързани с лечението на ищеца.
В о.с.з. на 14.09.2020г , след поставени въпроси от страна на застрахователя с
молба от 11.09.2020г , вещото лице е изяснило, че механизмът на настъпване на
травмите на ищеца е посочен в документите- височинна травма, която е една от
основните причини за счупване на таза. Вещото лице потвърждава заключението си, че
установеното увреждане на ищеца , въз основа на медицинската документация може да
се приеме, че е настъпило по начина описан в ИМ. Изяснява още, че описаните във
фактурите вливания, обезболяващи и манипулации се използват стандартно при всеки
вид травма, но заявява, че не е установил медикаменти, които да са използвани за друго
лечение – например бъбречна или сърдечна недостатъчност. Медикаментите, които са
използвани, съответстват на лечението, което е следвало да бъде проведено на ищеца.
Съдебният състав кредитира заключението на вещото лице, което не е оспорено
от страните при изслушването на експерта. С молбата си от 11.09.2020г
застрахователят въвежда оплаквания против част от СМЕ и поставя въпроси към
експерта, на които в о.с.з. вещото лице отговаря и отговорите са протоколирани.
Оплакването на застрахователя, че съдът необосновано е кредитирал заключанието на
вещото лице е неоснователно. Вещото лице е дало заключение съобразно
доказателствата по делото , заключението е пълно , ясно и категорично. Вещото лице е
отговорило и на допълнителните въпроси на застрахователя. Даденото заключение е
израз и на специалните познания на експерта, заради които той е назначен по делото.
Според тези познания описаните във фактурите медикаменти и манипулации е
следвало да бъдат извършени при състоянието на ищеца след падането.
Застрахователят сочи, че разходите не са конкретизирани във фактурите и част от тях
касаят акушерско обслужване. Това , видно от фактурите не е така. Конкретните такси
са начислени за сестрински и акушерски услуги, като е ясно , че лечението на ищеца е
ангажирало сестрински услуги. Фактурите са издадени на името на ищеца в период,
относим към процесния инцидент, като описаните медицински манипулации, според
СМЕ, са във връзка с лечението на описаните травми , получени при падането на
5
ищеца. Ето защо, следва да се приеме,че и описаните медикаменти са във връзка с това
лечение, което е било необходимо за ищеца, според СМЕ.
Ето защо, съдебният състав приема, че ищецът доказва, че е претърпял злополука
на 27.11.2018г в Тайланд като се е подхлъзнал и паднал от скала, че е направил
разходи във връзка със своето лечение в размер на 559 694 тайландски бата .
Злополуката е настъпила в периода на действие на застрахователното правоотношение
между страните, представлява покрит застрахователен риск, а разходите, направени от
ищеца са обичайни и разумни медицински разходи за възстановяване на здравето на
застрахования – ищец. Ето защо следва да се приеме, че исковата претенция на ищеца
за възстановяване на разходите от 15 000щ.д. с левова равностойност от 25 714.25лв
следва да бъде изцяло уважен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на ОС-Благоевград,
ГО, 9-ти състав следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има въззиваемата страна. Страната не
е направила съдебно-деловодни разноски. Пълномощникът на въззиваемата страна
претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес
от 25 714.25лв минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
1301.42лв, към която сума се дължи ДДС в размер на 260.28лв или общо дължимото
възнаграждение възлиза на сумата от 1561.70лв, която сума следва да се възложи
върху застрахователя.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900623 от 07.05.2021г, постановено по гр.д. №
169/2019г по описа на Окръжен съд- Благоевград, ГО, 9 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на
Адвокатско дружество В. и Б. сумата от 1561.70лв- възнаграждение за адвокатска
защита пред САС, осн. чл.38 от ЗА от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7