№ 4595
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110168416 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от [фирма] срещу З[фирма] иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1161,40 лева, представляваща
платено застрахователно обезщетение по щета № 470421212120975 и 25,00 лева
ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.05.2021г. в гр.Т., Р., водачът на влекач
„Мерцедес Актрос“ с рег.№ [РЕГ. №] теглещ полуремарке „Кроне“ с рег.№ {РЕГ. №],
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към посочената дата, реализирал виновно ПТП с полуремарке
„Кроне“ с рег.№ [РЕГ. №], което към датата на ПТП било застрахован по имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ при ищеца, обективирана в полица №
47042118605000052. Сочи се, че ПТП-то настъпило при навлизане в паркинг и
извършване на маневри с цел паркиране от страна на водача на застрахованото при
ответника МПС. В резултат на предходното са причинени щети, изразяващи се в
скъсване на брезента на застрахованото при ищеца полуремарке. Поддържа се, че за
настъпване на процесното ПТП, бил съставен двустранен констативен протокол, а за
причинените от ПТП-то вреди и въз основа на подадено уведомление при ищеца била
образувана преписка по щета № 470421212120975. Изготвен бил опис на щетите и
доклад, въз основа на който на застрахования собственик била изплатена сума в размер
на 1136,40 лева с платежно нареждане от 22.06.2021 г. Ищецът поддържа, че предявил
1
регресна претенция срещу ответника за сумата от общо 1161,40 лева, представляваща
размера на застрахователното обезщетение с вкл. 25,00 лева ликвидационни разноски
за обработка на щетата, но с писмо от 18.10.2021 г. от ответното дружество плащането
било отказано с мотиви за липса на вина на застрахования при тях водач. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира направените по производството
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер.
Излага доводи за некоректно попълване на съставения между двамата водачи
двустранен констативен протокол – липсва декларация за виновност, обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП-то, не е начертана коректно скица/схема на ПТП-то, не са
описани щетите. Оспорва се твърдението на ищеца за вина на водача на
застрахованото при тях превозно средство, както и че причините за настъпването на
ПТП-то се дължат на неговите действия, съответно наличието на причинно-следствена
връзка с твърдяното събитие. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП-то.
Отделно от предходното се излага становище, че размерът на вредите по
полуремаркето не е правилно и законосъобразно определен. Оспорва се искането за
присъждане на законна лихва. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и присъди направените по
производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представената по делото застрахователна полица № 47042118605000052 за
сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ се установява, че увреденото
полуремарке с марка „Кроне“ с рег.№ [РЕГ. №] е имал валидно сключена застраховка
към датата на ПТП-то с ищцовото дружество.
От представените по делото застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ и разпечатка от информационната система на Гаранционен фонд се
установява, че към датата на ПТП-то МПС с рег.№ [РЕГ. №] е имало активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се
установява, че на 03.05.2021 г. в гр.Т., Р., на паркинг на магистрала А-1, между МПС с
марка „Мерцедес Актрос“ с рег.№ [РЕГ. №] и ремарке с марка „Кроне“ с рег.№ [РЕГ.
№], е настъпило ПТП. Видно от отразеното в протокола е, че причината за ПТП-то е
маневра от страна на водача на първото МПС, който при паркиране е ударил
паркираното ремарке и е скъсал брезента му. В протокола е обективирана скица,
описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП.
По делото са представени документите, съдържащи се в преписката по
2
образуваната щета № 470421212120975 при [фирма] във връзка с настъпилите по
ремарке марка „Кроне“ с рег.№ [РЕГ. №] – заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, свидетелство за правоуправление на водача В. Сп. Д., контролен талон,
удостоверение за техническа изправност на ППС, свидетелство за регистрация Част I
на увреденото ремарке, опис на претенция, възлагателно писмо, доклад по щета,
фактури.
По делото е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на
22.06.2021 г. ищцовото дружество е превело сумата от 1136,40 лева на собственика на
ремаркето. Като основание за плащане е посочен номера на образуваната щета във
връзка с процесното ПТП.
По делото е приложена покана по регресна претенция, от която се установява, че
ответното дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като
застрахователно обезщетение сума, както и направените ликвидационни разноски по
образуваната щета. Видно от представеното известие за доставяне е, че поканата е
получена на 03.09.2021 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на
свидетеля В. Сп. Д. – управлявал влекача, за който е било закачено увреденото
ремарке. Видно от неговите показания е, че ПТП-то е настъпило на поркинг на
Аутобан 1 в близост до гр.Т., Р.. Свидетелят вече бил паркирал и почивал, когато на
петия час от престоя, около 23:00 часа се събудил от шум и изместване на „колата“.
Когато излязъл видял друг шофьор, който при маневра при паркиране, задната част на
управляваното МПС се изнесла и ударила ремаркето на свидетеля. В резултата на
предходното бил скъсан брезента около метър и половина, а копките били изкъртени.
Оказало се, че шофьорът е българин, млад шофьор, който се извинил. Двамата
попълните протокола от застрахователя, без да викат полиция. Свидетелят разказва, че
в случая щетите били минимални, а полиция се вика само при тежка катастрофа или
ударен човек. След като се върнал в България, повредата била отстранена, тъй като
ремаркето имало застраховка „Каско“.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че причина за настъпване на произшествието
е поведението на водача на влекач „Мерцедес Актрос“ с рег.№ [РЕГ. №] който е
допуснал управляваната от него товарна композиция да удари паркираното
полуремарке с рег.№ [РЕГ. №]. Съгласно заключението, на база схемата и отразения в
двустранния констативен протокол за ПТП механизъм, може да се допусне извод, че
описаните щети по ремаркето „Кроне“ са в причинно-следствена връзка и последица
от процесното ПТП-то. Според посоченото от вещото лице в заключението,
действителната стойност на щетите по полуремаркето към деня на настъпване на
застрахователното събитие възлизат на 3300,00 лева – при възстановяване в сервиз на
3
официалния вносител, а по фактура на сервиз, работещ в долната граница на средно
пазарни условия – 1136,40 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на
застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-
следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както
и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното вземане или фактите, които изключват, унищожават или погасяват
отговорността му.
Настоящият съд приема, че от събраните в хода на производството по делото
доказателства и доказателствени средства безспорно се установиха горепосочените
предпоставки за уважаване на предявения иск.
На първо място, от представената по делото застрахователна полица №
47042118605000052 се установява наличието на валидно правоотношение по договор
за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на увреденото
ремарке.
Налице са и останалите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а
именно - настъпили вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на
деликвента.
Действително двустранния констативен протокол съставлява частен документ и
се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда.
Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен
протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по
аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.)
действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да
става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между
участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият състав намира,
че при процесното ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в
разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително
4
посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че представеният по
делото двустранен протокол е документ годен да удостовери настъпването на
застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата
участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на
горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява
неизгодни за него факти.
Съдът приема, че механизмът на произшествието е установен от описаните в
ДКП обстоятелства и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните. Видно от
последното е, че при изготвянето му вещото лице приема, че въз основа на описанието
в ДКП на механизма на настъпване на ПТП-то, описаните щети по ремаркето „Кроне“,
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
На последно място, в подкрепа на събраните по делото писмени доказателства са
и събраните по делото гласни доказателства. Видно от показанията на свидетеля е, че
механизма на настъпване на ПТП съответства на описаното в ДКП, както и
обективираното в последния скица.
При така установения механизъм, следва да се приеме, че именно водачът на
увреждащото МПС, застраховано в ответното дружество е действал противоправно.
Вината в случая се предполага до доказване на противното, на основание презумцията
по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не бе оборена в хода на производството от ответника. Нещо
повече, протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в ПТП-то без възражения,
т.е. налице е признание на неизгодни за страната факти. Ето защо протоколът има
материална доказателствена сила и по отношение механизма на настъпване на ПТП-то
и причинно-следствената връзка между него и щетите, тъй като отразява
неблагоприятни за ответника обстоятелства /въпреки че в тази част самият протокол е
частен свидетелстващ документ/. Следва да се има предвид още, че съставянето на
този документ е в изпълнение на законовото задължение на участниците в ПТП, при
посочените условия те да удостоверят обстоятелствата, свързани с настъпване на
произшествието. Ето защо, доколкото този документ кореспондира със заключението
на САТЕ, то доказателствената му стойност не е опровергана.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на
застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
5
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя
е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е.
обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното
събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които
съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната
застрахователна стойност.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.400, ал.1 и 2 КЗ, действителната стойност
на щетата е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може да се
купи друго от същия вид и качество. С разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ е приета
легалната дефиниция, въведена с практиката, че при частична вреда, е налице
възстановителна застрахователна стойност на имуществото и същата съставлява
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число и всички присъщи разходи.
Видно от заключението на автотехническата експериза е, че средната пазарна
стойност на ремонта възлиза на 1136,40 лева. Следва да се има предвид, че средните
пазарни цени са обективният критерий за действително причинените вреди, доколкото
по средни пазарни цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като
увредената вещ. При определяне на средна пазарна цена, която по същество съставлява
средна стойност на ремонта, винаги може да бъде определена както по – висока, така и
по- ниска стойност, затова и се приема, че обективен критерий за действително
причинените вреди е именно средната пазарна стойност. Допустимо е, застрахованият
по застраховка “Каско на МПС” да представи доказателства за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в
специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, в който случай застрахователят не
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за
ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ /в този
смисъл е решение № 209/20.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. ІІ т.о. но ВКС/.
Предвид гореизложеното исковата претенция на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
Сумата от 1161,40 лева, в т.ч. 25,00 лева ликвидационни разноски, се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021
г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
6
ищецът. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищцовото дружество претендира разноски в общ
размер на 776,30 лева /за държавна такса, депозити за САТЕ, депозит за свидетел и
адвокатско възнаграждение/. Съдът констатира, че в протокола за разпит на свидетеля
В.Д. не е обективирано плащане на внесения депозит от страна на ищеца, поради което
и тази сума не следва да бъде възлагана в тежест на ответника. В случая същата следва
да бъде възстановена на ищеца от съда, по чиято сметка е била преведена. Като
неоснователно съдът намира релевираното от ответника възражение по чл.78, ал.5
ГПК. Претендираното и заплатено от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение
в размер на 314,00 лева без ДДС, т.е. сумата от 376,80 лева с ДДС не надвишава
предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ФИРМА], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] да заплати
на [фирма] АД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], на
основание чл.411 КЗ, сумата в размер на 1161,40 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета № 470421212120975 и 25,00 лева
ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [ФИРМА], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] да заплати на [фирма] АД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] сумата от общо 726,80 лева, представляваща разноски по
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7