ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
зз
15.07.2019г.
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав,
в закрито заседание, на петнадесети юли през 2019г. в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова ЧНД № 2821
по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.243 ал.5 от НПК по жалба на Т. В. Г. с ЕГН ********** *** в качеството й на майка и
законен представител на малолетния Г.П.Г. с ЕГН ********** против постановление
на РП-Бургас от 10.05.2019г, с което е прекратено наказателното производство по
ДП №434 ЗМ-269/2018 г по описа на ІІ-ро РУ-Бургас
водено за това, че на 09.04.2018г, около 21,15 часа, в град Бургас, кв.Лозово,
на ул.“Ястребино“ М. С. С. с ЕГН **********
в качеството на водач на л.а. марка Тойтоа модел Авенсис с рег. № А 9859 МР е допуснал ПТП с велосипедиста Г.П.Г.
с ЕГН **********, вследствие на което последният получил фрактура на лява подлакетница в долната й трета и се наложило оперативно
лечение с последваща имобилизация
довело до затруднение движението на горен ляв крайник за срок от около 4-5
месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Прокурорът прекратил наказателното
производство по досъдебното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Видно от постановлението прокурорът приел, че причината
за телесната повреда не е в резултат от извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“
от НК , а въобще не представлява престъпление. Като доводи за този извод се сочат
неспазването на правилата за движение по пътищата от малолетния Г. изразяващо
се в недаване на предимство на лекия автомобил управляван от водача Стоянов.
Сочи се, че водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да
предотврати сблъсъка, тъй като велосипедистът Г. попадал в опасната зона за спиране.
Жалбата е подадена в законоустановения 7 дневен срок и в нея се излагат доводи
за необоснованост на постановлението, моли се за неговата отмяна и връщането на
делото на прокурора. В жалбата, се излагат съображения за необоснованост описана
в 3 точки, като най-общо се сочи, че изводите на направени от вещите лица по
назначената повторна тройна автотехническа експертиза
са разнопосочни досежно мястото на съприкосновението
между велосипеда и лекия автомобил. На следващо място се сочи неправилния извод
на вещите относно попадането на велосипедиста в опасната зона за и
неизбежността на удара, като се сочи съдебна практика по подобни казуси. Сочи
се, че не е изяснено на какви светлини е управлявала водачът Стоянов.
Съгласно чл.243 ал.4
от НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. С постановлението от 10.05.2019г
наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание
чл.24 ал.1 т.1 (без да посичи коя хипотеза). По
делото няма привлечено виновно лице.
Съдът след като се
запозна със събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства
и доказатествени средства, за да се произнесе взе
предвид следното:
Досъдебното
производство е било образувано на 09.04.2018г и е започнало с първото действие
по разследването на основание чл.212 ал.2 от НПК–оглед на местопроизшествието
(лист 6-11 от делото) от разследващ при ІІ-ро
РУ-Бургас и изготвен фотоалбум (лист 123-15 от делото).
На мястото
пристигнали и полицаи от сектор ПП, които съставили протокол за ПТП (лист 17 от
делото). Изготвени били протоколи за разпити на свидетели и била назначена повторна
тройна авто-техническа експертиза (лист 40-45 от
делото). Назначена била и съдебномедицинска експертиза (лист47 и 48 от ДП), изговена била справка съдимост на водача М. С. (лист 49 от ДП), като и справка относно нарушенията му
по ЗДвП (лист 50-52 от ДП). По искане на повереника
на пострадалия била изготвена повторна тройна автотехническа
екпертиза (лист 91-105 от делото). Представени са от
Община Бургас схема на поставените пътни занаци в
района на местопроизшествието, както графика за часовете, в които се включва и
изключва уличното осветление в кв.Лозово. Предявено било разследването на повереника на пострадалия и законния му представител, който
поискал да бъдет събрани нови доказателства относно
осветеността пред лекия автомобил и дали водачът е могъл да възприеме детето
още докато е било на тротоарния остров.
Тези искания на повереника на пострадилия не били
удовлетворени и вместо това РП-Бургас с постановление прекратила наказателното
производство по делото на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК без да бъде посочи по кое
от двете предложения.
С оглед събраните по
досъдебното производсто писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 09.04.2018г, около
21,15 часа в град Бургас, кв.Лозово по ул.“Ястребино“ пред дом №23, лек автомобил
марка Тойота модел Авенсис с рег. № А 9859 МР
управляван от М. С. С. с ЕГН ********** се движел от центъра на квартала
към изхода за гр.Бургас. Автомобилът бил таксиметров, но по това време водачът
не бил на работа, а карал негов приятел от Бургас до кв.Лозово и се връщал
обратно сам.
Времето било сухо,
ясно, било тъмно, но работело училичното осветление.
Видимостта била добра. Улицата била двупосочна, без маркировка ( с условно ляво
и дясно платно), регулирана с пътни знаци. Пътният участък бил прав, сух, с
асфалт.
Водачът С. се движел със 29 км/ч като наближавал локалното платно
вляво на улицата към паркинга в центъра на квартала. Изходът на паркинга към
улица „Ястребино“ бил означен с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Паркингът и улицата били раздели с тротоарен разделителен остров.
В края на този остров по посока на движението на автомобила се намирали метална
вертикална стойка, на която били поставени пилоти със знамена и пътен знак Д17
„Пешеходна пътека“. Хоризонталната маркировка за пешеходната пътека бил положена
през улица „Ястребино“ след тротоарния остров. Преди локалното платно вдясно на
улицата били поставени знаци Б3 „Път с предимство“ и А18 „Пешеходна пътека“.
По същото време
велосипедистът Г.П.Г.-дете на 9 години, предприел пресичане на пътното платно
отляво на дясно пред таксиметровия автомобил. Родителите му седели в близкото
кафене и му разрешили да отиде до близкия магазин и да си вземе храна. Велосипедистът
достигнал до началото на тротоарния остров, разделящ улица „Ястребино“ от
паркинга и оттам потеглил напречно на улицата към отсрещния тротоар, като се
огледал. Свидетелката Т. Г.–майка на Г. проследила с поглед сина си до момента, в
който преминал тротоарния остров, след което отклонила вниманието си. В този
момент настъпил удар в условната дясна лента за движение от центъра на квартала
към изхода за гр.Бургас (дясна лента по посока на движение на автомобила), в
предната странична лява част на автомобила и предната гума на велосипеда.
Видно от извършената
съдебномедицинска експертиза №284/2018 г на ОСМ при УМБАЛ Бургас АД в резултат
на ПТП Г.Г. получил фрактура на лява подлакетница в доланат й трета
наложило опреативно лечение с последвакща
имобилизация, довело до затруднение движението на
горен ляв крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес.
Видно от извършената повторна
тройна автотехническа експертиза ударът е бил непредотвратим от водача Стоянов,
тъй като от момента на навлизане на улицата велисипедистът
Г.Г. попаднал в опасната зона за спиране на лекия
автомобил марка Тойота модел Авенсис с рег № А 9859 МР. Според вещите лица произшествието е настъпило
поради неправилно пресичане на главната улица предприето от свидеталя
Г.Г. от път без предимство в опасната зона на спиране
на лекия автомобил марка Тойота с рег. № А 9859 МР.
Според мотивите в
постановлението на прокурора, водачът С. е нямал техническа възможност да предотврати сблъсъка,
тъй като велосипедистът Г.Г. попадал в опасната зона
за спиране от началния момент на навлизане по улицата. Освен, че е попадал в опасната
зона за спиране по делото няма събрани
категорични доказателства относно видимостта, която е имал водачът на лекия
автомобил. Вещите лица не са изследвали това обстоятелство, тъй като не имало
поставена такава задача пред тях. Според свидетелските показания на Т. Г. тя проследила с поглед сина си от от
мястото си в кафенето до напускането му на тротоарния остров. Това е означава,
че е имало много добра видимост. Освен това свидетелят Г.Г.
твърди, че преди да предприеме пресичането се е огледал в двете посоки.
Пресякъл е условното ляво платно и на 1 метър разстояние в условното дясно платно
(по посока на движение на автомобила управляван от Стоянов) бил ударен от
водача на лекия автомобил.
Съдът не приема
заключението на прокурора за наличие на случайно деяние по смисала
на чл.15 от НК. Въпреки, чо този довод не е изрично
упоменат в обстоятелствената част на постановлението, до този извод съдът
стигна прочитайки мотивите.
При така възприетите
положения по фактите, прокурорът е направил неправилни изводи, прилагайки
неправилно материалния закон, което е довело до издаване на необосновано и
незаконосъобразно постановление.
Според съда е налице
причинно-следствена връзка между нарушението на чл.117 от ЗДвП от водача С. и настъплия съставомерен резултат.
Не може да бъде
възприето становището на прокурора, че опасността за движението е възникнала от
момента на навлизане на детето с велосипеда в дясната условна лента (още повече
че е преминало вече лявата условна лента за движение). Дете, намиращо се на
пътя, или в близост до пътя, е видимо реална опасност за движението, с която
водачът е длъжен да се съобрази. В настоящия случай детето излиза от паркинг,
пред водача С. не е имало никакво препятствие и
той е могъл да възприеме детето велосипедист, още повече че вече е преминало едната
условна лента за движение и навлиза в лента за движение на автомобила
управляван от С.. От момента, в който е имал
възможност да забележи на тротоарния остров детето, за водача С. се
поражда задължението на чл.117 от ЗДвП. Ако водачът се бе съобразил с
възникналата и възприета опасност за движението (дете на пътя), той би намалил
още скоростта до стойност да може при необходимост да спре. В случая скоростста му е била 29 км/ч. Попадането на детето в опасната
зона не води до отпадане съставомерността на
деянието, тъй като опасността за движението не е възникнала от този момент, а
значително по-рано, именно от момента, в който водачът е могъл възприеме, че
има на пътя дете с велосипед.
Случайно деяние би
могло да бъде налице, ако опасността за движението е възникнала едва в момента
на навлизане на пострадалия в лявата пътна лента, ако той не беше дете. Тогава,
каквито и действия да беше предприел водачъът, не би могал да избегне резултата (а и не би имал задължение да реагира
в по-ранен момент, като намали скоростта или спре). Целената в чл.117 от ЗДвП
защита на децата има предвид всички случаи, когато на пътя или в близост до
него се намират деца, независимо какво правят там –стоят, играят, движат се като
пешеходци или са велосипедисти. Наличието на деца, дори и да се намират извън обхавата на пътя по силата на закона се приема за
възникнала опасност, която задължава водача да намали скоростта, а при
необходимост и да спре пътното превозно средство. В този смисъл са Решение №167
от 26.02.1980 по н.д.№44/80г на ІІІ-то н.о на ВС, Решение №1432 от 23.12.1974 г
по н.д.№1233/74 г на ІІІ-то н.о. на ВС, Решение №6 от 16.01.1985 г по
н.д.№588/84 г на ІІІ-то н.о на ВС, Решение №558 от 25.02.2008 г на ВКС по
к.д.№555/2008 г І н.о.
Предвид изложеното в по–горния
абзац е необходимо да бъде изследван въпроса дали водачът С. е имал възможност да въприеме
детето, независимо какво прави на платното, дали е пещеходец
или велодипедист, но да се изследва дали водачът е
имал възможност да го види и да го възприеме
като дете.
Едва след изследване
на този въпрос може да се направи категоричен извод дали е налице случайно
деяние или престъпление.
Горната фактология е приета за доказана от свидетелските показания,
от писмените доказателства, СМЕ, повторната
тройната автотехническа експертиза, протокола за
оглед и фотоалбума към него, свидетелските показания и др. писмени доказателства.
Съдът счита, че изводите направени от
прокурора в постановлението не намират
опора в събраните по делото доказателства. Това прави изводите необосновани и неправилни.
Според съда постановлението следва да бъде отменено,
като необосновано и неправилно.
Мотивиран от горното
и на основние чл.243 ал.6 т.1 от НПК, Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление
на РП-Бургас от 10.05.2019г, с което е прекратено наказателното производство по
ДП №434 ЗМ-269/2018 г по описа на ІІ-ро РУ-Бургас,
водено за това, че на 09.04.2018г, около 21,15 часа, в град Бургас, кв.Лозово,
на ул.“Ястребино“ Милен Стоянов Стоянов с ЕГН **********
в качеството на водач на л.а. марка Тойтоа модел Авенсис с рег. № А 9859 МР е допуснал ПТП с велосипедиста Г.П.Г.
с ЕГН **********, вследсдтвие на което последният
получил фрактура на лява подлакетница в долната й
трета и се наложило оперативно лечение с последваща имобилизация довело до затруднение движението на горен ляв
крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протестиране в 7 дневен срок от съобщаването му пред
БОС от БРП и от жалбоподателя.
СЪДИЯ
: