РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕК. Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от ЕК. Вл. Мандалиева Въззивно гражданско
дело № 20235300500357 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК ********* против Решение №220/11.07.2022г. постановено по гр.д.№75/2021г. по
описа на КРС трети гр.с., с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД, „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Х. Д. К. с ЕГН
**********, от гр. К., ул. „**** сумата от 217.59 лева представляваща сума, платена без
основание по клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № 30034784880 от 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на исковата молба – 14.01.2021 г. до окончателното й
изплащане; отхвърлен е предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* иск за осъждането на Х. Д. К. с ЕГН ********** да заплати на дружеството
сумата от 891.45 лева, представляваща дължима от ищеца сума по договор за кредит №
30034784880 от 31.01.2019г. С постановеният съдебен акт в полза на Х. Д. К. с ЕГН
**********, са присъдени деловодни разноски в размер на 250 лева, а в полза на
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Г**“, БУЛСТАТ *** сумата от 1320 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на Х. Д. К. безплатно процесуално
представителство от адвокат К. К. пред районния съд. Решението на първата инстанция се
обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие
със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата.
1
Моли се, въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли
претенцията на ищеца като неоснователна и уважи предявения насрещен иск. Претендират
се разноски.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна .
Съдът е сезиран и с частна жалба депозирана от „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК ********* против Определение №1055/16.11.2022г. постановено по гр.д.№75/2021г. по
описа на КРС, трети гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
изменение на Решение №220/11.07.2022г. , в частта за разноските. Наведени са доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, от въззивния съд се иска неговата отмяна, като
вместо това съдът измени първоинстанционния акт като намали разноските възложени в
тежест на ответника за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
до размер от 720лв.
Въззиваемият Х. Д. К. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К.
К. оспорват жалбата и частната жалба като неоснователни, моли да се потвърдят
обжалваните актове като правилни и законосъобразни. Претендира се адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА в полза на адвокатско дружество „Г***“, общо в
размер на 720лв с ДДС по Наредба №1/09.07.2004г., по 360лв за главния и насрещния
иск.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата и частната жалба са подадени в законния срок, от страна имаща
правен интерес да обжалва, срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което се
явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-
во ЗЗД,, предявен от Х. Д. К. с ЕГН ********** против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 217.59лв, платена без основание по
клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит № 30034784880 от 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на исковата молба – 14.01.2021 г. до окончателното й изплащане Ищецът
твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на кредитодател, бил подписан договор за потребителски
кредит № 30034784880 от 31.01.2019 г., по силата на който ищецът получил в заем сумата от
3000.00 лева, за срок от 24 месеца, при месечна погасителна вноска от 178.04 лева, при
годишен процент на разходите от 45.34% и годишен лихвен процент от 38.30%. Общо
дължимата сума по договора била от 4272.39 лева. Към договора било сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги изразяващи се в следното:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за
2
получаване на допълнителни парични средство. За предоставянето на „допълнителни
услуги“ следвало да бъде допълнително заплатена сума в размер на 3712,80 лева при размер
на вноската от 154.70 лева, платима с всяка месечна погасителна вноска при общ размер на
332.74 лева. Твърди се, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12. Поддържа се, че в договора не е
разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея.
Иска се връщане на недължимо платеното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
по недействителния договор.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че в договора ясно и недвусмислено са
посочени всички разходи и такси, които следва да заплатят длъжника и месечният размер на
дължимата погасителна вноска, а клаузата за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е индивидуално договорена с потребителя Предявява несрещен иск за осъждането на
ищеца да му заплати сумата от 891.45 лева , дължима по договор за кредит № 30034784880
от 31.01.2019г, предвид факта, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел, че не са
спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е
недействителен. Доколкото съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението по клауза касаеща пакет от
допълнителни услуги, то съдът е приел, че платеното от ищеца на ответника
възнаграждение по клауза касаеща пакет от допълнителни услуги, се явяват недължимо
платени. По отношение на предявения насрещен иск, съдът е приел същият за
неоснователен, доколкото предвид нищожността на договора за кредит, ответникът по
насрещния иск дължи само онова, което се явява получено без основание. По делото
безспорно е установено, че ищецът е върнал чистата сума по кредита и е платил над нея
сумата от 280.94 лева, предвид на което претендираната от ответника сума се явява
недължима.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че
решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред въззивната инстанция поддържа
оплакванията, че договорът за кредит отговаря на всички законови императивни
изисквания и не съдържа неравноправни клаузи противоречащи на закона или на добрите
нрави, поради което същият не е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК /
3
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният
съд. След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Установява се по безспорен начин по делото, че между "Профи Кредит България"
ЕООД като кредитодател и Х. Д. К. с ЕГН ********** като кредитополучател, е
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 30034784880г.
от 31.01.2019г, по силата на който на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 3
000 лева за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент 38.30% и годишен процент на
разходите в размер на 45.34% .
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
нормите на специалния закон- ЗПК, в които законодателят предвижда строги изисквания за
формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума,
дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя.
Установява се от съдебно-икономическата експертиза, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена, че в съдържанието на процесния договор за кредит,в
размера на годишния процент на разходите по заема договорен от 45.34% са включени
единствено разходите за договорна лихва. Установява се , че възнаграждението за пакет
„допълнителни услуги“ не е включен в размера на ГПР по Договора за кредит като в
случай, че в ГПР се включи това възнаграждение, то общия размер на ГПР надвишава
значително договорения такъв от 45.34%.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването на
договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждение за пакет
„допълнителни услуги“, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите
по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено
е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
4
отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложеното обосновава извода, че е
нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора
за кредит по силата на чл.22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е
връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи.
Доколкото по делото е установено, че потребителят е платил над получената
главница сумата от 217.59лв по споразумение за допълнителен пакет услуги, то същата се
явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане на потребителя,
ведно със законна последица върху тази сумаот датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Предвид недействителността на целият договор за кредит и с оглед на
обстоятелството, че ищецът е върнал чистата сума по кредита и е платил над нея сумата от
280.94 лева, то претендираната от ответника сума по насрещния иск в размер на 891.45
лева, се явява недължима.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, следва да бъде изплатено в полза на Адвокатско дружество
„Г.“ възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, за осъществено процесуално представителство на
въззиваемия пред въззивната инстанция, а именно: общо в размер на 720лв с ДДС , по
360лв за главния и насрещния иск, която сума е съобразена с минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Наредба №1/2004г.
По отношение основателността на частната жалба:
Съдът споделя направения от първоинстанционният съд извод, че определения
размер на присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Наредба №1/2004г., степента на фактическа и правна
сложност, броя предявени искове, броя проведени съдебни заседания и проявената
процесуално активност на процесуалния представител на ищеца. Ето защо частната жалба
се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение на първоинстанционния съд потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №220/11.07.2022г. постановено по гр.д.№75/2021г. по
описа на КРС, трети гр.с и Определение №1055/16.11.2022г. постановено по гр.д.
№75/2021г. по описа на КРС, трети гр.с.
5
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, Седалище и адрес на
управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕТ. 7 да заплати на
Адвокатско дружество „Г.“ с ЕИК *** с адрес гр. П., ул. *** представлявано от управителя
С.Г.възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Х. Д. К. с ЕГН
********** пред въззивната инстанция в размер на 720.00лв / седемстотин и двадесет лева/
с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6