Решение по дело №1350/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 126
Дата: 23 февруари 2022 г.
Съдия: Снежана Стоянова
Дело: 20215220201350
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. П, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана С.
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Снежана С. Административно наказателно
дело № 20215220201350 по описа за 2021 година

за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на земеделски производител /ЗП/ С.М.С., от с.К.,
обл.П., ЕГН: ********** против НП № 13-002844 от 23.08.2021г. на
директора на Дирекция „ИТ” П, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ и за
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на ЗП е наложена глоба в
размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Наведените в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П. М.
от АК - П, която поддържа жалбата, ангажира доказателства, като устно и в
писмени бележки излага съображения за отмяна на НП. Претендира и
присъждане на разноски.
АНО чрез своя процесуален представител юрк.Ш. оспорва жалбата и в
писмени бележки излага съображения за нейната неоснователност.
РС – Пазарджик съобрази становищата на страните, съобразявайки
1
закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят - земеделски производител С.М.С., е санкциониран
след извършена проверка на 20.05.2021г., около 08:15 часа, в стопанисван от
него обект - „масив с ягоди“, находящ се в землището на с.К., общ.С.,
ЕКАТТЕ 37491 от служители на Дирекция „Инспекция по труда”- П.
В хода на проверката свид.Т.М. и още 43 лица били заварени да берат
ягоди, облечени с нефирмени работни дрехи. Работещите лица били записани
в списък, включително и Т.М., която се подписала саморъчно, с което
удостоверила верността на посочените от нея три имена и ЕГН, както и че
била заварена да работи по време на проверката. Свид.М. споделила на
проверяващите, че била наета да бере ягоди за деня срещу 30 лева от свид.В.
М. – дъщеря на ЗП.
На място се намирали сина и дъщерята на земеделския производител -
св.В. М., които контролирали процеса на беритбата.
В хода на проверката на място за никой от заварените да работят лица
не бил представен трудов договор, включително и такъв по чл.114а от КТ,
въпреки че дъщерята на земеделския производител свид.В. М. още на
17.05.2021г. заплатила от негово име необходимите такси за закупуване на 50
еднодневни трудови договора и подала искане в ДИТ-П за тяхното издаване.
Тези трудови договори обаче били получени от съпругата на земеделския
производител - св. Р. СТ., едва след проверката на място. След това свид. С., с
част от заварените да работят по време на проверката лица, сключила от
името на ЗП договори по чл.114а от КТ, но с друга част не, т.к. някои от
работниците си били тръгнали от масива, а тя не разполагала с данни за
самоличността им, за да ги издири, респ. да подпишат и те договори. На
25.05.2021г. съпругата на земеделския производител, която била и негов
пълномощник във връзка с дейността му, се явила в ДИТ-П, където
предоставила трудовите договори, сключени с част от работниците, заварени
по време на проверката, но за лицето Т.М. такъв не бил представен, тъй като
не бил сключен.
С оглед на така установеното свид.Г.М. - старши инспектор в ДИТ П,
която била част от проверяващия екип, приела, че ЗП С.С., в качеството си на
2
работодател, бил приел на работа лицето Т. ИЛ. М. като берач на ягоди, без
преди това да е уредил като трудови отношения, отношенията при
предоставяне на работна сила, като не бил сключил с нея писмен трудов
договор. Това съставлявало нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от
КТ, за което на 23.06.2021 г. свид.Г.М. съставила срещу ЗП акт за
установяване на административно нарушение. /АУАН/. Въз основа на акта
било издадено обжалваното в настоящото производство НП, което бил
връчено на жалбоподателя на 25.08.2021г. Жалбата против НП била подадена
от наказаното лице чрез наказващия орган на 30.08.2021 год., т.е. в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства, от показанията на актосъставителя - св.Г.М.,
както и от тези на свидетелите Р. СТ., В. М. , Т. Г. и Т.М..
При така установеното жалбата е основателна, съображенията за което
са следните:
Вмененото на земеделския производител С.С. административно
нарушение не бе доказано в процеса до изискваната от закона степен на
несъмненост.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана като физическо лице -
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Административно
наказателната отговорност на физическите лица е лична и виновна, което
означава че за да се ангажира законосъобразно е необходимо да бъде
доказано по един несъмнен начин, че лицето виновно – умишлено или
непредпазливо, е извършило вмененото му административното нарушение. С
оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса по ЗАНН,
доказването следва да се осъществи от страна на наказващия орган, а
привлеченото към отговорност лице се ползва от презумпцията за
невиновност.
АНО на доказа по категоричен начин, че в деня на проверката -
20.05.2021г., именно земеделският производител е наел на работа лицето Т.М.
и се е съгласил тя да престира труд за него срещу съответното
възнаграждение, но без преди това да уреди отношенията им като трудови,
3
посредством сключване на трудов договор в писмена форма. Напротив -
установи се категорично, че в деня на проверката земеделският производител
не е присъствал и с него проверяващите не са контактували въобще,
включително и при документалната проверка на 25.05.2021г. в сградата на
ДИТ-П, където са контактували с неговата съпруга - св.Р. СТ.. Установи се, че
земеделският производител е възложил на членовете на своето семейство
/съпруга, дъщеря и син/ фактически да организират беритбата на ягодите,
респ. наемането на работници, сключването на договори с тях, контрола
върху работата им, разплащането и т.н. За това говори и обстоятелството, че в
деня на проверката проверяващите са контактували на масива с дъщерята и
сина на ЗП, които са им съдействали за установяването на самоличността на
работниците. Отделно от това ЗП е бил упълномощил своята съпруга да го
представлява пред определени държавни органи, включително и пред ДИТ-П.
От неопроверганите показания на св.Р. СТ. и свид.В. М. се установи, че
именно те се занимават основно с наемането на работниците и
организирането на превоза им, респ. закупуването на еднодневни трудови
договори и сключването им. От показанията на св.М., от платежните
нареждания на л.14 и сл. в делото, се установи, че още на 17.05.2021г. тя е
заплатила за закупуването на 50 броя еднодневни трудови договори, като е
била уверена от страна на деловодител в ДИТ- П, че когато бланките с
договорите бъдат изготвени ще получи телефонно обаждане на оставения от
нея телефонен номер, за да си ги получи. На следващия ден - 18.05.2021г.
свид.М. е ходила в ДИТ-П, за да попита дали са готови бланките с
договорите, но й било отговорено, че не са, след което си тръгнала, отново
уверена, че ще получи обаждане, когато са готови. Стана също ясно и това, че
до деня на проверката св.М. не е получила телефонно обаждане от служител в
ДИТ-П, с което да е информирана, че бланките с договори са изготвени и
могат да бъдат получени.
При така установеното не може направи несъмнен извод, че към
инкриминираната дата - 20.05.2021г. земеделският производител е бил наясно
с това с кои лица е организирала съпругата му и дъщеря му да работят на
масива като берачи на ягоди, още повече, че сред тях е и лицето по
процесното НП – Т.М., която установи че въобще не е контактувала със ЗП
С.С., и не го познава. На второ място от неопроверганите показания на
4
свид.В. М. се установи, че жалбоподателя не е знаел, че по подадените още на
17.05.2021г. платежни нареждания за закупуване на еднодневни трудови
договори, такива не са били получени към дена на проверката / „Нито мама,
нито аз информирахме татко, че бланките за еднодневните трудови договори
не са готови“ – цитат от показанията на свид.М./. Налага се извода, че
жалбоподателят не е бил наясно, че с наетите от съпругата и дъщеря му лица
не са били сключени никакви трудови договори за инкриминираната дата и то
преди започване на беритбата. В подкрепа на този извод е и категорично
установения факт, че по време на проверката ЗП не е бил в населеното място
по адреса си на местоживеене. Ето защо деянието е несъставомерно от
субективна страна. Да се приеме противното, а именно че ЗП е имал съзнание
за горните обстоятелства, очертаващи от обективна страна състава на
административното нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, би
означавало да се съгласим, че НП може да почива на предположение, което е
недопустимо.
При така установеното извършеното нарушение на трудовото
законодателство би могло да се припише на съпругата на ЗП или пък на
неговата дъщеря – свидетелките С. и М., но те не биха могли да носят
отговорност, т.к. нямат качеството на работодател, нито на длъжностни лица
при земеделския производител, каквито могат да бъдат субектите на
административното нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
По горните съображения НП се явява незаконосъобразно и следва да се
отмени.
При този изход на делото, който е благоприятен за жалбоподателя,
същия принципно има право на разноски, но за тяхното присъждане е
необходимо да докаже, че такива са били реално направени. От представения
по делото договор за правна защита и съдействие обаче /л.38 от делото/ е
видно, че е бил договорен резултативен хонорар от 300 лева, който е дължим
при успешен изход на делото. Това означава, че до момента този хонорар не е
платен, респ. не са представени данни да е бил платен, най- късно до
последното по делото заседание. При това положение искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено
без уважение. Без уважение следва да се остави и искането за присъждане на
разноски в полза на АНО, с оглед неблагоприятния за него изход от делото.
5
По изложените съображения, РС – Пазарджик, на основание чл.63 ал.2,
т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002844 от 23.08.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище П., с което на ЗП С.М.С. от с.К., обл.П., с
ЕГН: ********** на основание чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62,
ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и
петстотин лева/, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя и АНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6