РЕШЕНИЕ
№ 508/10.04.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на пети март, две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО Х.
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Л.
прокурор: Д.Х.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 429 по описа за 2020
година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Д.С.П., с адрес *** против решение №78/20.01.2020г,
постановено по а.н.д. №5301/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-0769-005000 от 17.10.2019г.,
издадено от Началник група, към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което
за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.175, ал.3 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно и незаконосъобразно в частта касателно наложеното административно
наказание. Иска се неговата отмяна.
В съдебно
заседание, касаторът редовно призован, се явява лично и с адв. Д., който
поддържа касационната жалба.
Ответната страна – Сектор
Пътна Полиция при ОД на МВР Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление отговорността на П. е ангажирана за това, че
21.07.2019г. в 19:45 часа в гр.Бургас, на ул. „Индустриална“, с-щу №74
управлява МПС нерегистрирано по надлежния ред, без да са му поставени
регистрационните табели на определените за това места, поради прекратена
регистрация, съгласно ЗППАМ №19-0769-001552/19.07.2019г.
За така
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), който е предявен на и подписан от Д.П. с възражения, че не е знал за
„срока от 12 часа“. Касаторът е дал и сведение на 30.09.2019г. относно същите
обстоятелства, като обяснил, че автомобилът е собствен на дъщеря му, която го
помолила да го прибере, тъй като предния ден му били свалени табелите.
Обяснява, че МПС-то било на пътя и той трябвало да го прибере. Представено по
делото е и Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
За да
постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставянето
на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и
чл. 43 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като
при реализирането на административно наказателната отговорност на П. не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. По същество намира, че правилно е била ангажирана отговорността
на лицето. Възраженията на жалбоподателя, че не следва да носи отговорност за
това, че е управлявал процесното МПС без поставени регистрационните табели на
определените за това места, тъй като е имал намерение единствено да го прибере,
въззивният съд намира за неоснователно. Посочва, че управлението на МПС е
регламентирано в специалния закон за движението по пътищата, поради което за
Илиев е било обективно възможно при полагането на дължимата грижа да разбере,
че е забранено управлението на МПС с прекратена регистрация. Ето защо приема,
че твърдението на жалбоподателя, че не познава закона не представлява
смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Така
постановеното съдебно решение е правилно.
Настоящият
касационен състав намира съдебното решение за
съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му,
съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Фактите по делото съдът е установил
посредством депозираните свидетелски показания от длъжностните лица по
установяване на нарушението, които споделят лични и непосредствени възприятия
относно обстоятелствата по извършването му.
По делото безспорно се установи, че
касаторът е управлявал МПС което е дерегистрирано на основание постановена
Заповед за прилагане на ПАМ . С това си деяние касаторът е извършил нарушение
на правилата за движение по пътищата и по точно на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
съгласно който "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места."
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.11 ЗДвП „Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна
система в случаите, предвидени в глава шеста. В този случай табелите с
регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение.“
Твърдението, че касаторът не е знаел, че МПС с прекратена
регистрация може да бъде придвижено в 12-часов срок след това, на основание чл.
172, ал.7 ЗДвП е подробно обсъденото от въззивният съд, като изложените мотиви за
неоснователсност на същото се споделят напълно и не е необходимо тяхното преповтаряне.
Настоящият касационен състав намира
съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си
убеждение.
По отношение на изложените
касационни основания за несъразмерност на наложеното наказание спрямо тежестта
на допуснатото нарушение касационната инстанция намира следното:
Възраженията на жалбоподателя, че
наказанието е несъразмерно голямо спрямо допуснатото нарушение, практически
представлява позоваване на хипотеза на маловажност на случая. Като основен
аргумент в подкрепа на искането си касаторът излага липсата на други нарушения
и необходимостта да превозва болната си съпруга.
Първият от изложените аргументи
бива оборен от представена на л.13 по делото официална справка, от която се
установяват множество санкционирани с електронен фиш нарушения в периода 2015 -
2019г. Що се отнася до вторият аргумент, съдът счита, че същият е лишен от
изключителност по естеството си, доколкото е наличен обществен транспорт в
услуга на гражданите с цел осигуряване на тяхното придвижване на територията на
общината, областта и цялата страна.
Освен това следва да се припомни,
че дори и да не е знаел за забраната за придвижване на дерегистрирано МПС след
12-тия час от сваляне на регистрационните му табели, то съгласно чл. 7, ал.2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
а в специалния закон за движение по пътищата липсва разпоредба, която да
изключва наказуемостта за нарушение на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че наказващият орган правилно е
определил наказанието по чл. 175, ал.3,пр.1 от ЗДвП в минимално предвидения от
закона размер, поради което размера на наложеното наказание не подлежи на
изменение при съдебния контрол.
Атакуваното съдебно решение е
обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на
приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално
и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският административен съд XIX-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 78/20.01.2020г. г., постановено
по а.н.д. № 5301/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.