№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА Д.
при секретаря Калинка Ковачева,
като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм. дело № 818 на Административен съд - Варна по
описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалбата на С.Г.П., ЕГН: **********,***, чрез адв.Т.Т. – САК,
против Виза за проектиране на главния
архитект на Община-Варна № 8/15.02.2021г., с която на основание чл.140, ал.1,
ал.3 ЗУТ и чл.134, ал.6 ЗУТ, въз основа на влезлия в сила и действащ регулационен
план, одобрен със Заповед
№ Р-***/26.06.1995г. и ЧКЗСП, одобрен със Заповед № Г-***/07.12.1993г. на кмета
на Община-Варна, съгласно §2 от ПЗР към ПН за прилагане на ОУП на гр.Варна и
при спазване на действащите строителни правила и нормативи, е разрешено
изготвянето на проект за подземни
гаражи и паркоместа и надземни паркоместа в УПИ Х-11а, 11, 12, 13, кв.*** /ПИ с
ид.10135.****.138/ по плана на 7
м.р. гр.Варна, ул.Б.К.№ 22/ул.К., в съответствие с показаното с червен пунктир
на копието /извадката/ от действащия ПУП.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на
обжалваната виза за проектиране, по съображения за неправилно приложение на материалния закон. В
съдебно заседание се представлява от адв.Т., който поддържа жалбата. В
представени по делото писмени бележки С.д. № 15023/10.10.2022г. сочи, че визата
за проектиране е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния
закон, т.к. със същата се разрешава извършването на инвестиционно проектиране в
УПИ, за който вече съществуват одобрени технически и работни проекти, съдържащи
разрешение за строеж на подземни гаражи и паркоместа, т.е. имащи за предмет
изграждането на същите обекти. Твърди, че в случая не са налице установените в
закона предпоставки за удовлетворяване на искането на заявителите, т.к. за
процесния УПИ не е налице необходимост от прилагането на чл.134, ал.6 ЗУТ – не
се налага промяна в разположенията и конфигурацията на предвидените сгради, респ.
липсва необходимост от изработването на нов проект. В тази връзка сочи, че с
визата се заявява намерение да бъдат изработени и процедирани за съответното
одобрение, инвестиционни проекти, които касаят строителството на подземни
гаражи и паркоместа в УПИ Х-11а, 11, 12, 13, кв.***, за което вече има издадено
Разрешение за строеж на жилищна сграда, състояща се от три входа, което обхваща
и изграждането на подземни гаражи. В това разрешение за строеж не са внасяни
изменения до момента – в смисъл на разрешаване на поетапно приемане на обектите
в сградата, нито отделянето на отделни обекти, което се потвърждава от
заключението по СТЕ, поради което по отношение на процесната сграда не са
налице условията по чл.152, ал.2 ЗУТ. За обекта, за който се иска издаването на
визата и изработването на нови проекти за подземни паркинги и надземни паркоместа,
все още не са завършени нито архитектурното пространство, нито фасадното
оформяне, нито вертикалната планировка на сградата, поради което е недопустимо
да се проектират обекти, които попадат в обхвата на вече одобрено по надлежния
ред, но все още неизпълнено строителство. Оспорва и заключението на вещото лице
– че се касае за проектиране на обекти от т.н. свързано и допълващо
застрояване, защото застрояването, което се планира, не се намира
„на границите“ на имота, а представлява част от един недостроен обект. Отделно
твърди, че според приобщените по делото работни проекти за недовършената сграда
в същия УПИ, комуникациите на трите входа са взаимно свързани, а подземните
гаражи, които се предвижда да бъдат построени, съвпадат по местоположение с
вече съществуващи, проектирани и дори частично изградени, но недовършени обекти
(подземни гаражи), находящи се и към момента в пространството между двата
входа, като някои от тях са разположени и частично, и в двата. Намира за
недопустимо и тълкуването, че с исканата виза се планира да бъде проектирано
„подземно пристрояване“, т.к. противоречи на установените факти – а именно, че
се касае за довършителни строителни работи, изцяло попадащи в обема и обхвата
на съществуваща, полуизградена сграда с издадено разрешение за строеж. Навежда
и подробни доводи за това, че заявеното с визата проектиране е недопустимо,
т.к. с него се изменя работния проект за изграждане на сградата. В тази връзка
сочи, че с визата не се иска изработването на проекти за промени във вече одобрените
работни проекти и разрешението за строеж, а ново „инвестиционно проектиране“. В
допълнение сочи, че плочата на кота „+0,00м“ в обекта също не е изпълнена до
момента, което означава, че обектът няма напълно завършен и изграден нулев
цикъл, а част от планираното за инвестиционно проектиране строителство,
съставлява част от този цикъл. Сочи и че от заключението по СТЕ безспорно се
установява, че е налице „тъждественост по отношение разположението на
подземните гаражи и покривната стена“ на съществуващите одобрени проекти и
заявените за проектиране инвестиционни проекти. По изложените съображения моли
жалбата да бъде уважена и претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Главния архитект на Община-Варна, редовно призован за
с.з., не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни Ю.Т.К. и И.А.К., чрез адв.К., оспорват жалбата по
съображения, изложени в писмени възражения
С.д. № 10486/12.07.2021г. и писмени бележки С.д. № 15096/11.10.2022г. Сочат, че
с
РС № ***/1994г. е разрешено изграждането на жилищни сгради в УПИ Х-11, 11а, 12,
13, идентичен с ПИ 10135.****.*** по КК. В отговор на молби на част от
съсобствениците на сградата, в писмо от 16.01.2004г. главният архитект на район
„Одесос“ посочил, че с
РС № ***/1994г. е разрешено изграждането на сграда в три обема – две жилищни
шестетажни и подземен паркинг. РС било презаверено на 16.02.1999г. като било
констатирано завършването на двете жилищни сгради на фаза груб строеж,
незавършване на грубия строеж на подземните гаражи, както и необходимост от
повторна презаверка на РС. Тъй като това не е сторено твърдят, че РС е изгубило
правното си действие в частта за незавършените подземни гаражи, което
предполага проектиране и одобряване на всички строителни книжа за тях. С
обжалваната виза за проектиране се слага началото на процеса на проектиране,
поради което същата е издадена законосъобразно. Позовават се на заключенията по
СТЕ и твърдят, че от същите се установява, че обжалваната виза за проектиране е
валиден и законосъобразен административен акт. Молят жалбата да се отхвърли
като неоснователна. Претендират се разноски.
Заинтересованата страна Р.Л.С., чрез особения си представител адв.Д.,
оспорва жалбата. Сочи, че строителното разрешение по отношение на подземния
паркинг не е презаверявано втори път, поради което по арг. от чл.153, ал.2 ЗУТ е
изгубило правното си действие на 16.02.2004г. Доколкото подземният паркинг не е
изграден, в който смисъл е и заключението по СТЕ, се налага проектиране и одобряване
на всички строителни книжа за гаражите. Това би дало възможност да се осъществи
предвидения в първоначално одобрените проекти достъп до входове „А“, „Б“ и „В“,
същите да се завършат и цялата сграда да може да бъде въведена в експлоатация.
По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Заинтересованите страни К.Г.И. и С.Д.Х., чрез адв.Г., оспорват жалбата. В
пледоарията по същество процесуалният им представител сочи, че от събраните по
делото доказателства, вкл. заключението по СТЕ, се установява, че оспорената
виза е издадена изцяло съобразявайки разпоредбите на ЗУТ. Не съществува
противоречие между съдържанието ѝ и одобрения за сградата предходен проект.
Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на
разноски.
Останалите заинтересовани страни не изразяват становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Със Заповед № Г-***/07.12.1993г.
/л.844/ на кмета на Община-Варна е одобрен ЧКЗСП за част от кв.***, обхващащ
парцели IX-10, X-11, 11а, 12 и XI-13 по плана на
7-ми м.р. на гр.Варна.
Според обяснителната записка към плана /л.845/, проектът за ЧКЗСП за кв.***
e в съответствие на Регулационния план на ЦГЧ на гр.Варна, уплътнявайки
застройката при спазване на техническите нормативи за отстояния между сградите,
съгласно Наредба
№ 5. Строителните контури във височина на бъдещото жилищно строителство с
магазини и гаражи в партерния етаж, са съобразени с проектното трасе на ул.Б.К.и
неговите нивелетни коти.
Със Заповед № Р-***/26.06.1995г. на
кмета на Община-Варна, е одобрено изменение на дворищната регулация на парцел
X-11, 11а, 12 и XI-13 в кв.***, по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна като се
обединяват в един общ парцел X-11, 11а, 12, 13, без промяна в застрояването.
Двата плана са влезли в сила и са
действащи за процесния УПИ X-11, 11а, 12, 13 /ПИ с ид. 10135.****.***/.
С РС № ***/22.09.1994г. /л.787; 848/, на основание одобрените проекти от
01.08.1994г. гл.архитект на район „Одесос“ разрешил строителството на жилищни
сгради в УПИ X-11, 11а, 12 и XI-13, кв.***, в съответствие с ЧКЗСП за кв.***, 7
м.р., одобрен със Заповед № Г-***/07.12.1993г. Последната презаверка на РС № ***/22.09.1994г.
е от 16.02.1999г.
Видно от писмо №
011-9400-258/16.01.2004г. на главния архитект на Район „Одесос“, общ.Варна, сградата
по РС № ***/22.09.1994г. е проектирана в три обема, разделени конструктивно
с фуги – две жилищни шестетажни сгради и подземен гараж в свободната дворна
част. По отношение строителното изпълнение на обекта било установено, че
според констативни протоколи на РДНСК-Варна от 02.05.2001г., жилищната сграда,
находяща се в ПИ Х-11, 11а, 13, кв.*** по плана на 7 м.р. на гр.Варна, находящ
се на ул.Б.К.и ул.К., е построена по одобрени проекти в груб строеж, [като]
през лятото на 2000г. са извършени СМР за довършване на покрива. Според КА №
12/24.01.2001г. на РДНСК-Варна, жилищната сграда е в груб строеж и не е приета
по реда на Наредба
№ 6/99г. за разрешаване ползването на строежите в РБ. Незавършена в груб
строеж е частта на подземните гаражи, ситуирани в свободната дворна част на
парцела (УПИ), отделени на фуга от основното жилищно застрояване в имота. В
тази връзка е дадено становище, че РС № ***/22.09.1994г., презаверено на
16.02.1999г., не е загубило правното си действие по смисъла на чл.153, ал.2 ЗУТ
спрямо завършените в груб строеж жилищни сгради и за тях е валидно до
приключване на довършителните работи. РС [ще] бъде
презаверено само по отношение на частта на незавършените в двора подземни
гаражи, като втори етап на строителство по смисъла на чл.152, ал.2 ЗУТ.
С рег.№ ***/01.02.2021г.
И.А.К. *** заявление за извършване на услуга № 2, код – ***, за
издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване /виза за
проектиране/ за ПИ 10135.****.***,
гр.Варна, ул.Б.К.№ 22. - А/ нов строеж, подземни и надземни паркинги. С
рег.№ ***_001ОД/11.02.2021г. заявителят допълнително представил
скица на ПИ с № ***-05.02.2021г.
С виза рег.№ */15.02.2021г.
главният архитект на Община-Варна, на основание чл.140, ал.1, ал.3 ЗУТ и
чл.134, ал.6 ЗУТ, въз основа на влезлия в
сила и действащ РП, одобрен със Заповед № Р-***/26.06.1995г. и ЧКЗСП, одобрен
със Заповед № Г-***/07.12.1993г. на кмета на община-Варна, съгласно §2 от ПЗР
към ПН за прилагане на ОУП на гр.Варна и при спазване на действащите строителни
правила и нормативи, разрешил изготвянето на проект за подземни гаражи и
паркоместа и надземни паркоместа в УПИ Х-11а, 11, 12, 13 кв.*** /ид.10135.****.***
по плана на 7 м.р. гр.Варна, ул.Б.К.№ 22/ул.К., в съответствие с показаното с
червен пунктир на копието /извадката/ от действащия ПУП.
По делото са изготвени и приети без
оспорване от страните основно и допълнително заключения по СТЕ – С.д. №
309/10.01.2022г. и С.д. № 13935/19.09.2022г., като констатациите на вещото лице
ще бъдат обсъдени в мотивите по същество.
Към доказателствата по делото са
приобщени и одобрените работни и технически проекти към РС № ***/22.09.1994г. в
части: архитектурна – за подземно ниво и кота 0, конструкция – в частта на
кофражни планове и вертикална планировка – л.846-862, както и чертежите на
подземните гаражи към одобрените проекти на кота -2,70.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от заинтересована
страна по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ – жалбоподателката притежава право
на строеж в ПИ 10135.****.*** и е собственик на обект с ид. 10135.****.***.2.2
съгласно н.а. № **/1995г. /л.482/, в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ (съобщението
за визата е съобщено по пощата на 23.03.2021г., а жалбата е подадена на
08.04.2021г.), поради което е ДОПУСТИМА.
Съдът намира, че по отношение на
заинтересованата страна „Кантора Домоуправител БГ“ ООД, производството е
недопустимо и следва да се прекрати. Дружеството е посочено от ответника в
списъка по чл.152, ал.3 АПК и е конституирано от съда като заинтересована страна
с Определение № 1280/31.05.2021г., но от представените документи по преписката
се установява, че уведомленията в административното производство, адресирани до
„Кантора Домоуправител БГ“ ООД са само за извършено уведомяване по §4, ал.3 ДР
ЗУТ – т.е. в качеството му на управител на етажна собственост и представляващ
собствениците в ПИ 10135.****.233 и сграда 10135.****.233.4, ул.Б.К.№**. От
приобщените по делото справки от Агенция по вписванията, ведно с нот.актове, и
от представените от СГКК-Варна извлечения от КРНИ, не се установява дружеството
да притежава вещни права в имота и сградата, които да го идентифицират като
заинтересована страна в производството по смисъла на чл.131 ЗУТ.
Останалите конституирани страни в
производството са заинтересовани по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ – носители
на право на собственост/вещно право на строеж в ПИ 10135.****.***, респ. право
на собственост в сгради 10135.****.***.1 и 10135.****.***.2, както и по смисъла
на чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ – притежават право на собственост/право на строеж в
съседни имоти и сгради /УПИ XII-15, 14 и УПИ IX-10 – ПИ 10135.****.237 и сграда
10135.****.237.1; ПИ 10135.****.228 и сгради 10135.****.228.1, 10135.****.228.2,
10135.****.228.3 и 10135.****.228.4; ПИ 10135.****.230 и сгради 10135.****.230.1,
10135.****.230.2, 10135.****.230.3 и 10135.****.230.4; ПИ 10135.****.233 и
сграда 10135.****.233.4/, на общите имотни граници на които е предвидено
свързано застрояване.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на задължителната
проверка по чл.168, ал.1 АПК, съдът констатира, че оспорената виза е издадена
от материално и териториално компетентен орган по чл.140, ал.1 ЗУТ – главния
архитект на Община-Варна, при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон.
Визата е издадена на основание
чл.134, ал.6, вр.чл.140, ал.3 ЗУТ, условията по които се преценяват от
настоящия състав като изпълнени. Съгласно чл.134, ал.6 ЗУТ, когато при
прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само
разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване
и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът
на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не
е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване
се определя с виза по чл.140.
Съгласно чл.140, ал.2 ЗУТ, визата за проектиране представлява копие
(извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и
съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в
съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл.36. Когато кадастралната карта е влязла в
сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава
върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.
При тази правна уредба и в контекста
на наведените с жалбата оплаквания, спорният между страните въпрос е налице ли
са в конкретния случай предпоставките за допускане на проектиране с оспорената
виза, налице ли са отклонения от ПУП и ако са налице, същите попадат ли в
рамките на ограниченията по чл.134, ал.6 ЗУТ.
Според заключението по СТЕ за
процесния имот има действаща кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед № РД-18.98/10.11.2008г. на изп. д-р на АГКК, последно изменение от
18.10.2009г, като визата в случая представлява извадка от действащия ПУП с
обхват поземления имот и съседните имоти, и е изготвена върху комбинирана скица
от ПУП и КК, на която са нанесени изградените сгради и ограничителните линии на
застрояване на бъдещото подземно строителство, поради което изискването на
чл.140, ал.2 ЗУТ е спазено.
Изпълнени са и останалите условия за
приложение на облекчения ред по чл.134, ал.6 ЗУТ, т.к., както се установява от
заключението по СТЕ, в случая допуснатото с визата за проектиране подземно
строителство, по време на одобряване на ЧКЗСП, не е посочено в графичната му
част, но не променя начина, характера на застрояване, правилата и нормативите
за съответната устройствен зона и поради това, попада в рамките на
ограниченията по чл.134, ал.6 ЗУТ. Този извод на вещото лице изцяло
кореспондира с приложимите правни норми и доказателствата по делото, поради
което се кредитира от съда изцяло.
Начинът на застрояване е определен в чл.21, ал.1 ЗУТ – като свободно и
свързано, а според чл.23, ал.1 ЗУТ, характерът на застрояване се определя в
зависимост от височината на сградите на основното застрояване – ниско, средно
или високо, като и двете разпоредби касаят само основното застрояване. Т.е.
според разпоредбата на чл.134, ал.6 ЗУТ е допустимо използването на облекчения
ред по чл.140, ал.3 ЗУТ с издаване на виза, само в случаите на прилагане на
регулационния план и при промяна на разположението и конфигурацията на сгради,
предвидени в плана или при предвиждане на надстройка или пристройка на сгради,
предвидени в плана.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за
процесния УПИ Х-11а, 11, 12, 13, кв.*** /ид. по КК 10135.****.***/ са налице влезли
в сила и са действащи ЧКЗСП и РП, одобрени съответно със Заповед № Г-***/07.12.1993г.
и Заповед № Р-***/26.06.1995г. на кмета на Община-Варна. Видно от основното заключение
по СТЕ със С.д. № 309/10.01.2022г., одобреният със Заповед № Г-***/07.12.1993г.
ЧКЗСП съдържа регулационно-застроителна съставка, два силуета към ул.Б.К.и ул.К.
и пет разреза, изясняващи някои коти на бъдещия надземен строеж. В ЧКЗСП с
непрекъснати червени линии са дадени контурите на надземната част на сградата в
план, а в силуетите – в обем. В УПИ Х-11а, 11, 12, 13 е предвидена сграда на 5+
терасовиден с частично 4+ терасовиден етажа, и едноетажна част. По времето на
одобряването му, партерът не е бил включван в определянето на етажността и
показатели на застрояване – плътност, интензивност на застрояване и минимално
озеленяване не са посочвани. Във визата с червен пунктир са нанесени
ограничителните линии на застрояването, предмет на допуснатото с визата
проектиране. При съпоставка между
контурите на надземната част от сградата по ЧКЗСП и нанесените във визата с
червен пунктир ограничителни линии на застрояване, се потвърждава заключението
на вещото лице, че допуснатото за проектиране с визата подземно строителство не
е обхванато от плана.
Неоснователно жалбоподателката поддържа, че
допуснатото с визата проектиране не е за свързано и допълващо застрояване. Според допълнителното
заключение по СТЕ
С.д. № 13935/19.09.2022г., в одобрения ЧКЗСП за процесния УПИ със Заповед
№ Г-***/07.12.1993г., с непрекъснати червени линии са дадени контурите на
надземната част на сградата в план. Застрояването не е променено със Заповед №
Р-***/26.06.1995г., като на общите имотни граници с УПИ XII-15, 14 и УПИ IX-10,
е предвидено свързано застрояване. Оспорената виза за проектиране представлява
копие /извадка/ от действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните имоти с
нанесени в нея изградените сгради в него с черен цвят, нанесени ограничителни
линии на застрояване с червен пунктир за бъдещото подземно строителство. На
общите имотни граници с УПИ XII-15, 14 и УПИ IX-10 е предвидено свързано
застрояване.
Още при изслушване на първоначалното заключение в
с.з. на 31.05.2002г., вещото лице посочва, че според одобрените проекти, въз
основа на които е издадено
РС № ***/94г., подземните гаражи са част от предвиденото с ЧКЗСП свързано
застрояване, което обосновава извод, че с това подземно строителство не се
променя начинът на застрояване по см. на чл.21, ал.1 ЗУТ, както и характера, на
плътността и интензивността на застрояването. Безспорно е че подземните гаражи
не са отразени в графичната част на ЧКЗСП, но видно от силуетния план като част
от ЧКЗСП, етажите на сградата са обозначени. Кота на подземния етаж (гаражи)
липсва, но съгласно чл.22, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство е котиран корнизът на сградата (височината на
сградата), което позволява преценка и обосноваване на извод, че характерът на
застрояване остава непроменен.
Относно плътността и интензивността на застрояване, в допълнителната СТЕ
вещото лице дава заключение, че допуснатото за проектиране с визата подземно
строителство, не влияе на плътността (по см. на §5, т.17 от ДР ЗУТ) и
интензивността (по см. на §5, т.15 от ДР ЗУТ) на застрояване. Обстоятелството,
че върху визата не са нанесени такива показатели, не опровергава заключението
на вещото лице в тази част, респ. не води до незаконосъобразност на визата,
т.к. процесният ЧКЗСП е одобрен през 1993г. при действието на ЗТСУ, и относно
съдържанието му са относими разпоредбите на чл.48 и чл.61 и сл. ППЗТСУ –
регламентиращи кварталнозастроителните и силуетни планове, които не предвиждат
реквизити, респ. изискване за посочване на плътност и интензивност.
От приетите по делото заповеди за одобряване на устройствените планове за
процесния УПИ, одобрените проекти към РС № ***/94г. и чертежите на подземните
гаражи, както и от заключенията по СТЕ, безспорно се установява, че допуснатото
с визата проектиране съответства изцяло на начина, характера и обема на
допустимото застрояване по ЧКЗСП, респ. съответства на правилата и нормативите
за съответната устройствена зона и попада в рамките на предвидените по чл.134,
ал.6 ЗУТ ограничения.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че визата за проектиране е
незаконосъобразна и издадена без основание, поради наличието на вече одобрени
проекти. Такива действително са налице (в относимата към спора част са
приложени по делото), въз основа на тях е издадено РС № ***/94г., за което
обаче липсват доказателства, а и не се твърди от никоя от страните, да е било
презаверено (след последната презаверка на 16.02.1999г.) в предвидените от
закона срокове, поради което по арг. от чл.153, ал.2 ЗУТ, след 16.02.2004г. строителните
книжа по отношение на подземните гаражи са изгубили правно действие.
Макар с РС № ***/22.09.1994г. да не е предвидено поетапно строителство,
според проектите към разрешението и както сочи главния архитект на Район
„Одесос“ в писмо
№ 011-9400-258/16.01.2004г., сградата по РС № ***/22.09.1994г. е проектирана в три обема, разделени
конструктивно с фуги – две жилищни шестетажни сгради и подземен гараж в
свободната дворна част. Незавършена в груб строеж е частта на подземните
гаражи, ситуирани в свободната дворна част на парцела, отделени на фуга от
основното жилищно застрояване в имота.
Така констатираните от гл.архитект на Район „***“ факти
се потвърждават и от заключението по СТЕ. На място вещото лице е констатирало, че има изграден, макар и частично,
подземен паркинг, без покривна плоча. В с.з. на 31.05.2022г. вещото лице
посочва, че по отношение на подземните гаражи „Реално са направени основите. Настилката, която е кота -3 и нещо, влиза
се от рампата в подземното, което няма покрив. Има все едно, един изкоп с
някакво укрепване, частични стоманобетонни стени…Фундаментите и настилката са
направени. Трябва да се довърши плочата на кота 0 и тази кота да се ползва за
входовете на пешеходците“. В с.з. на 27.09.2022г., въз основа на чертежите
на подземния паркинг, вещото лице посочва също, че плочата на кота 0 ще служи
единствено за пешеходния достъп към входовете на сградата. Вещото лице посочва
още, че според чертежа на подземните гаражи към одобрените проекти на кота
-2,70 към момента, и така, както е отразено на прил. 1 към заключението, са
частично изградени гаражи № 6, 5 и 4 към вх. В и изцяло са изградени гараж № 3
към вх. В, и гаражи № 1 и 2 към вх. А. На чертежа към първоначалните проекти са
предвидени още 6 гаража, на срещуположния край, които не са отразени в прил. 1,
тъй като към момента не са изградени. Предвиденото подземно строителство
ще бъде съобразено с изграденото до момента в парцела и ще бъде функционално
свързано с него /подходът към подземния паркинг е през вх.Б.
След като подземните гаражи не са конструктивно свързани с изградената в
груб строеж жилищна сграда и в срока на презаверката на РС № ***/22.09.1994г.
не са завършени в груб строеж, по арг. от чл.153, ал.2, т.2 ЗУТ следва извод,
че РС № ***/22.09.1994г. и проектите към него са загубили правното си действие
в частта на подземните гаражи.
Макар да не е изрично посочено във визата, разрешеното за проектиране подземно
строителство попада в хипотезата на чл.140, ал.3, вр.чл.41, ал.2 ЗУТ за
допълващо застрояване и предвиждането му с виза е допустимо. ЗУТ съдържа два
кумулативни критерия за дефиниране на допълващото застрояване – неговото
предназначение
(чл.41, ал.1 ЗУТ) и начинът на застрояване – свободно или свързано, както и
разположението му – във втория случай допряно до сгради на основното
застрояване в същия УПИ
(чл.41, ал.2 и чл.42, ал.1 ЗУТ).
В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че
подземните гаражи не стават част от основното застрояване и не се инкорпорират
в него – същите са ситуирани в свободната дворна част на парцела, ще бъдат част
от предвиденото с визата и допуснато с ЧКЗСП свързано застрояване (според вещото
лице „всъщност се пристроява нещо към
изграденото вече…към надземната част“), и ще бъдат функционално свързани с
него, т.к. подходът към подземния паркинг е през вх.Б. При това положение и
след като предвиденото с визата свързано застрояване на подземните гаражи
кореспондира с предвижданията за свързано застрояване по действащия за УПИ Х-11а, 11, 12, 13, кв.*** ЧКЗСП, одобрен със Заповед № Г-***/07.12.1993г.,
са налице условията по чл.134, ал.6 ЗУТ.
От заключението по СТЕ се установява, че оспорената виза е достатъчно основание
за инвестиционно проектиране, текстовата ѝ част допълва графичната и дава
яснота за обема на исканите строителни книжа.
По изложените съображения съдът приема, че Виза
за проектиране на главния архитект на Община-Варна № 8/15.02.2021г. е издадена от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
По
разноските:
Независимо от изхода на спора, разноски на
ответника по реда на чл.143, ал.3 АПК не следва да се присъждат, т.к. не са
поискани.
На основание чл.143, ал.4 АПК в полза на
заинтересованата страна К.Г.И., с ЕГН: **********, следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък
/л.806/ в размер на 400,00лв. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие серия Б № ****/27.09.2021г. възнаграждението е изплатено изцяло в
брой.
На основание чл.143, ал.4 АПК в полза на заинтересованата страна С.Д.Х., с
ЕГН: **********, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък /л.808/ в размер на 400,00лв. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие серия Б № *****/27.09.2021г.
възнаграждението е изплатено изцяло в брой.
На основание чл.143, ал.4 АПК, вр.чл.38, ал.1,
т.3 ЗА, вр. чл.8, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
полза на адв.К.Г.К., личен номер ***, следва да се определи за сметка на
жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 900,00лв. /договор
№ ***/24.06.2021г.
на л.135/.
По отношение на заинтересованата страна И.А.К. не
са представени доказателства за заплатени разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
На основание чл.29, ал.3, вр.чл.48, ал.2 ГПК,
вр.чл.137, ал.6 АПК, на адв.С.Д. – назначена с Определение № 1490/16.05.2022г. за особен представител на
заинтересованата страна Р.Л.С. – гражданин
на САЩ, с неизвестен адрес, следва да се изплати внесеното от жалбоподателката
възнаграждение съгласно Определение
№ 1102/07.04.2022г. в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Водим от горното, Варненският административен съд,
VIII-ми състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 818/2021г. по отношение
на „Кантора Домоуправител БГ“ ООД, ЕИК ***, гр.Варна.
Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба пред ВАС, в 7 – дневен срок от съобщаването му!
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.П., ЕГН: **********,***, против Виза за проектиране на главния архитект на
Община-Варна № 8/15.02.2021г., с която на основание чл.140, ал.1, ал.3 ЗУТ и
чл.134, ал.6 ЗУТ, въз основа на влезлия в сила и действащ РП, одобрен със
Заповед № Р-***/26.06.1995г. и ЧКЗСП, одобрен със Заповед № Г-***/07.12.1993г.
на кмета на Община-Варна, съгласно §2 от ПЗР към ПН за прилагане на ОУП на
гр.Варна и при спазване на действащите строителни правила и нормативи, е
разрешено изготвянето на проект
за подземни гаражи и паркоместа и надземни паркоместа в УПИ Х-11а, 11, 12, 13,
кв.*** /ПИ с ид.10135.****.138/ по
плана на 7 м.р. гр.Варна, ул.Б.К.№ **/ул.К., в съответствие с показаното с червен пунктир
на копието /извадката/ от действащия ПУП.
ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН: **********,***, да заплати на К.Г.И., с ЕГН: **********, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА С.Г.П.,
ЕГН: **********,***, да заплати на С.Д.Х., с ЕГН: **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА С.Г.П.,
ЕГН: **********,***, да заплати на адв.К.Г.К.,
личен номер ***, адвокатско възнаграждение в размер на 900 (деветстотин) лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на основание чл.29, ал.3, вр.чл.48, ал.2 ГПК,
вр.чл.137, ал.6 АПК, на адв.С.Д., в качеството ѝ на особен представител
на заинтересованата страна Р.Л.С. - гражданин на САЩ, с неизвестен адрес,
внесеното от жалбоподателката възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и
петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: