№………..../………..04.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно
търговско дело №459 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Подадена е въззивна
частна жалба от ”Кибис” ООД, с ЕИК ********* и ”Рос Паркет” ЕООД, с ЕИК
*********, двете със седалище и адрес управление: гр.София, ж.к.”Младост”,
ж.к.”Младост 2”, бл.242, вх.В, ап.мазе 13, представлявани от Росен Живков
Борисов, против Определение №1808 от 29.01.2020г. по гр.д.№14177/2019г., с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите да им бъде предоставена
правна помощ за обжалване на постановеното по делото прекратително Определение
№17155 от 20.12.2019г.
Жалбоподателите
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт
като навеждат твърдения, че постановеният отказ нарушава основни принципи на
правовото и по-конкретно на справедлив съдебен процес и на равнопоставеност на
страните.
От жалбоподателите
е подадена и молба за освобождаване от заплащането на държавна такса във връзка
с подадената частна жалба, поради финансова невъзможност, тъй като не развиват
дейност.
Съдът, след като съобрази доводите на
жалбоподателите и приложимите норми във връзка с обжалвания съдебен акт, и
прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена в срок, от надлежни страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по
гр.д.№14177/2019г. на РС Варна е с предмет претенции на ”Кибис” ООД, с ЕИК
********* и ”Рос Паркет” ЕООД, с ЕИК *********, като с Определение №17155 от
20.12.2019г. е постановено частично прекратяване на производството. В хода на
администриране на подадената частна жалба против горецитираното определение, от
жалбоподателите е подадена молба за предоставяне на правна помощ. Въпросната
молба е оставена без уважение от първоинстанционният съдът, със съдебен акт,
който е предмет на настоящото производство.
Съгласно чл.5 от ЗПП правна помощ се предоставя на физически лица, на основанията, посочени в
този и в други закони. По аргумент от противното, законодателят не е предвидил
предоставяне на правна помощ на юридически лица, което тълкуване се потвърждава
и от съдържанието на чл.24, т.3 от ЗЗП, според която норма правна помощ,
не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако
страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на
условията за предоставяне на правна помощ. Този подход на законодателят е
напълно логичен, тъй като за търговските субекти се предполага, че са
платежоспособни, доколкото в противен случай за същите е задължително
предприемане на процедура по несъстоятелност/. В този смисъл е
непротиворечивата и константна практика на ВКС /така определения по
ч.т.д.№1115/2018г. на І т.о., по ч.т.д.№2851/2014г. на І т.о., по
ч.т.д.№43/2019г. на І т.о. и др./.
С оглед горното неоснователни се явяват
доводите на жалбоподателите, че отказа до достъп до системата за правна помощ
водят до нарушаване на основни принципи на правовото.
В заключение настоящият състав на съдът
намира, че оплакванията на жалбоподателите, са неоснователни, а атакуваното
определение на РС Варна е правилно и законосъобразно и като такова, следва да
бъде потвърдено.
Гореизложеното
относно финансовите възможности на търговски дружества, е относимо и към
молбата на жалбоподателите за освобождаване от заплащането на дължимата
държавна такса. За пълнота следва да се отбележи, че в чл.83, ал.2 от ГПК
изчерпателно са изброени лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане
на такси и разноски, като търговците не попадат в обхвата на тази норма. Ето
защо молбата на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на дължимата
държавна такса в размер на 15лв., следва да се остави без уважение, респективно
на основание чл.77 от ГПК, същите следва да бъдат осъдени да я заплатят. На
основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК жалбоподателите,
следва да бъдат осъдени да заплатят и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1808 от
29.01.2020г. постановено по
гр.д.№14177/2019г., с което е оставена без уважение молбата на ”Кибис” ООД, с
ЕИК ********* и ”Рос Паркет” ЕООД, с ЕИК *********, да им бъде предоставена
правна помощ за обжалване на постановеното по същото дело Определение №17155 от
20.12.2019г.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ”Кибис”
ООД, с ЕИК ********* и ”Рос Паркет” ЕООД, с ЕИК *********,
двете със седалище и адрес управление: гр.София, ж.к.”Младост”, ж.к.”Младост
2”, бл.242, вх.В, ап.мазе 13, представлявани от Росен Живков Борисов, за
освобождаването им от внасяне на държавна такса, дължима за настоящото въззивно
производство.
ОСЪЖДА ”Кибис” ООД, с ЕИК ********* и ”Рос Паркет” ЕООД, с ЕИК *********, двете със седалище и адрес
управление: гр.София, ж.к.”Младост”, ж.к.”Младост 2”, бл.242, вх.В, ап.мазе 13,
представлявани от Росен Живков Борисов, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 15лв., съставляваща
дължима държавна такса за настоящото производството и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на
съобщението.
Уведомяването на
жалбоподателите да се
извърши по телефон, факс и/или e-mail, чрез извършване на надлежно
отбелязване, като призоваване чрез длъжностно лице по призоваване да се
използва само при невъзможност за призоваване по някой от посочените по-горе
начини или при изричен отказ за приемане на уведомяване по телефон, факс и/или
e-mail и след отпадане на обявеното
на територията на страната извънредно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.