Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 21.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
505 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 116 от 26.06.2018 г., постановено по гр. д. № 373 по описа за
С
оглед изхода на спора първоинстанционният съд осъдил В.Л. и Д.Л.-И. да заплатят
съдебно-деловодни разноски съотвено в полза на А.И. в размер на 900 лв. и на В.С.
и М.Н. в размер на 1640 лв.
С
Определение от 21.08.2018 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът
оставил без разглеждане като недопустимо искането на адв. Х., процесуален
представител на ищците, присъдените адвокатски възнаграждения на ответниците да
бъдат намалени до минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и прекратил производството.
Настоящото
въззивно производство е образувано по въззивна жалба от В.Л. и Д.Л.-И.,
депозирана чрез процесуалния им представител адв. Г.Х..
Според
жалбоподателите исковите им претенции са основателни. По отношение на предявените
искове за собственост считат, че по делото по безспорен начин се е установило,
че са собственици на годно правно основание на ½ от приземния етаж на
сградата. Сочи се, че от събраните по делото доказателства – свидетелски
показания и заключение от изготвената съдебно-техническа експертиза, по
безспорен начин се установява, че процесният приземен етаж е обща част, в която
са разположени помещения със спомагателни функции-мази, и същият не може да
бъде обособен в отделен обект, ergo да бъде придобит по
давност или да е обект на прехвърлителна сделка. В тази насока жалбоподателите
се аргументират, че кадастърът е само графичен източник на информация, но не и
източник на права, както и че наличието на общ електромер на първи и трети етаж
и факта на плащане на сметките за ток не следва да се разглежда като установено
владение или намерение за своене. Считат за неоснователно направеното от
ответниците възражение, че между праводателите на страните била налице уговорка,
първи и трети етаж да са собственост на праводателя на В. С. и М.Н., а втория
за праводателя на ищците. В тази връзка се излага твърдението, че подобна
уговорка представлява или учредяване на право на строеж на съсобственик за
построяване на повече от това, което му принадлежи, или представлява делба на
съсобствена сграда, като и двата случая е предвидена специална форма за
действителност – нотариална при учредяване право на строеж или писмена форма с
нотариална заверка на подписите при договор за делба, каквито в настоящата
хипотеза не са налице. Акцентира се, че с оглед изложеното и позовавайки се на
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, е изключена възможността подобна
договорка да се установява със свидетелски показания, както неправилно е
допуснал първоинстанционният съд. На база изложеното молят обжалваният съдебен
акт да бъде отменен изцяло, а исковите им претенции бъдат уважени в пълен
размер.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от В. С. и М.Н., депозиран чрез
процесуалния им представител адв. В.И.-К. ***. Според въззиваемата страна по
делото е установено, че първият етаж от имота не е изпълнен съгласно проекта,
поради което и не предсталява обща част, а е отделен етаж и като такъв е
нанесен на кадастралната карта. На следващо място се сочи, че процесният етаж
се е ползвал като жилище първоначално от наследодателите на ответниците, а
впоследствие и от техните правоприемници, необезпокоявано и без прекъсване над
10 години. Твърди се, че последното е видно и от факта, че първият и третият
етаж са свързани с общ електромер и общ водомер, като сметките по партидите са
плащани от ответниците и техните наследодатели. Считат жалбата за неоснователна
и молят същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено
изцяло. Претендира направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Постъпил
е отговор и от ответниците А.И. и Р.С., в който се твърди, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт да
бъде потвърден изцяло.
По
делото е постъпила и частна жалба от В.Л. и Д.Л.-И., депозирана чрез
процесуалния им представител адв. Г.Х. ***, срещу Определение № 417 от
21.08.2018 г., постановено по делото. В жалбата се твърди, че съдът не е
съобразил нормата на чл. 248 от ГПК и неправилно е приел за недопустимо
искането за намаляване на присъдените адвокатски възнаграждения като
прекомерни. Счита, че обжалваният акт се явява неправилен и следва да бъде
отменен.
В
съдебно заседание жалподателите не се явяват, като се представляват от адв. Х.,
който заявява, че поддържа въззивната и частна жалби. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Х.. Въззиваемите не се
явяват, като са представлявани от адв. К. и адв. Х., като сочат, че поддържат
изложеното в отговорите и считат жалбите за неоснователни. Адв. Х. прави искане
да му се присъдят направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
От
допуснатите по гр. дело № 373 по описа за
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Тетевен е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В.Л. и Д.Л.-И.
със субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
108 от ЗС, 124 от ГПК и чл. 32, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата се твърди, че В.Л. и Д.Л.-И. са били
собственици на имот с идентификатор 72343.500.3329.1.2.
и В.С. и М.Н. на имот с идентификатор 72343.500.3329.1.3. и
съсобственици при равни квоти от ½ на имот с 72343.500.3329.1.1, представляващ
приземен етаж и състоящ се от склад-мазе, мазе-противорадиационно, гараж, стълбище и коридор. Твърдят, че през
В законоустановения срок са постъпили отговори от
всички ответници.
Според изложеното от В.С. и М.Н. праводателите им И.И.и
П. И. са живели до смъртта си, съответно на 10.11.1990 г. и 11.01.2015 г., в
процесния приземен етаж и са го владели като свой, като след това владението е
продължено без прекъсване от С. и Н. до прехвърлянето му. Твърди се, че ищците
не са посещавали имота и не са проявявали интерес към него до продажбата му,
което се потвърждава и от редицата действия по управление на имота, които са
били извършвани единствено от въззиваемите. Възразява се срещу изложеното от
ищците, че приземният етаж се състои от склад-мазе, мазе-противорадиационно,
гараж, стълбище и коридор.
В отговора си ответниците Р.С. и А.И. сочат, че липсват
доказателства ищците да са владели имота, тъй като електрическата енергия и
водата са на една партида с третия жилищен етаж и дължимите суми са заплащани
от тях редовно, а след сключване на сделката партидите им са прехвърлени и те
ги плащат. Твърдят, че не им е известно ищците да са заплащали и дължимият данък
сгради и такса смет на процесния имот, като към настоящия момент те се заплащат
отново от тях, а преди това са заплащани от техните праводатели.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
По
делото не се спори, че ответниците В.М.С. и М.М.Н. са наследници на И.М.И.,
починал на 10.11.1990 г., и съпругата му П. М. И., починала на 11.01.2005 г.,
както и че ищците са наследници на Л.Х.Л..
Между
страните не е налице спор и относно собствеността на самостоятелни обекти с
идентификатори 72343.500.3329.1.2. и 72343.500.3329.1.3., намиращи се в сграда
с идентификатор 72343.500.3329.1., като съответно първият е собственост на
В.Л.Л. и Д.Л.Л.- И., а вторият собственост на В.С. и М.Н..
Видно
от нотариален акт за собственост, купен чрез Народен
съвет, № 45, том I, дело № 153/1974 г., на 12.03.1974 г. И.М.И. е закупил от Б.
Л. ½ идеална част от дворно място и намиращите се в него паянтова жилищна
сграда, дървена барака и овощни дръвчета, цялото с площ от
От
нотариален акт за собственост № 49, том I, дело № 100/1977 г. се
установява, че Л.Х.Л. е признат за собственик по наследство, делба, давностно
владение и чл. 288 от ГПК върху следния недвижим имот: ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от
От
нотариален акт – дарение № 27, том II, дело № 498/1986 г. се
установява, че на 26.09.1986 г. Л.Х.Л. е дарил на дъщерите си В.Л.Л. и Д.Л.Л.-И.
притежаваната от него ½ идеална част от дворно
място, находящо се в град Тетевен, ул. „Червен“ № 2, цялото от
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и
давностно владение, № 148 том II, рег.№ 1237, дело № 161/2016 г., изготвен
вследствие на извършена обстоятелствена проверка, се установява, че на
18.05.2016 г. В.М. С. и М.М.Н. са признати за собственици на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 72343.500.3329, с адрес
на поземления имот: град Тетевен, ул. „Червен“ № 2, с площ от
От
нотариален акт за покупко-продажба № 100, том V, рег. № 3044, дело
№ 423/2016 г. се установява, че В.М. С. и М.М.Н. са продали на Р.И.С. и А.Р. И.
недвижими имоти, предмет на горепосочения нотариален акт, а именно – ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор 72343.500.3329, самостоятелен
обект в сграда-апартамент с идентификатор 72343.500.3329.1.3., самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 72343.500.3329.1.1. и самостоятелен обект в
сгрда с идентификатор 72343.500.3329.5.
От
кадастралната скица, намираща се на л. 108 от делото/, е видно, че преди
издаване на констативния протокол в кадастралната карта е фигурирала триетажна
сграда с идентификатор 72343.500.3329.1., която се състои от три самостоятелни
обекта: 72343.500.3329.1.1.-собственост на В. Б., Д.Л.-И. и И. И.;
72343.500.3329.1.2.-собственост на В. Б.и Д.Л.-И.; и
72343.500.3329.1.3.-собственост на И.И.От приложената по делото кадастрална
скица № 15-261001-06.06.2017 г. се установява, че като сгради, които попадат
върху имот с идентификатор 72343.500.3329 са освен сграда с идентификатор:
72343.500.3329.1. – със застроена площ
От
приложената по делото данъчна декларация с вх. № 66692/28.05.1998 г. се
установява, че В.Л. в данъчна декларация от 28.05.1998 г. е посочила, че тя и и
другата съищца са съсобственици на жилище /64 кв./ при квоти от ½
идеална част, намиращо се на втори етаж, включително и мазе /7 кв. м./ и
таванско помещение /32 кв.м./, и гараж, находящи се в гр. Тетевен, ул. „Червен“
№ 2.
От
заключението по назначената и изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза с вещо лице инж. К.К., която не е оспорена от страните и се
кредитира както от проверяваната, така и от настоящата инстанция, се
установява, че триетажна сграда с идентификатор 72343.500.3329.1.,
находяща се на адрес: град Тетевен, ул. „Червен“ № 2, е строена през 1977 и
По
делото е изготвена по искане на ищците и допълнителна съдебно-техническа
експертиза от инж. П. М., като след
извършен оглед на място експертът е приел, че статутът на
обект с идентификатор: 72343.500.3329.1.1. в сграда 72343.500.3329.1., като
самостоятелен обект в сграда, не е безспорен, доколкото същият не е отделен
функционално от входния коридор на първия етаж и липсва една обособена входна
врата. Потвърждава становището на инж. Костадинов, че настоящото състояние на
обекта се разминава от предвиденото във функционен и конструктивен план, като
тази промяна е станала още при изграждане на сградата. В заключението се
приема, че обекти с идентификатори 72343.500.3329.1.2. и 72343.500.3329.1.3.
нямат собствени складови помещения, но до самата сграда е изградена отделна
сграда с идентификатор 72343.500.3329.1.4. с предназначение „Друг вид сграда за
обитаване“. Сочи, че в приземния етаж има две съществуващи складови помещения,
но същите не са изпълнени според представения архитектурен план. В съдебно
заседание констатацията, че процесният обект няма характеристики на
самостоятелен, се оспорва от ответниците, като в останалата част приемат
заключението на вещото лице. Настоящата съдебна инстанция кредитира
заключението на инж. М. като обективно и изготвено вследствие на задълбочен
анализ и преки впечатления, добити след извършения оглед.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице
Р. М., което не се оспорва от страните по делото и което се възприема и от
настоящата и от проверяваната инстанция, като компетентно и добросъвестно
изготвено, се установява въз основа на извършения оглед на място, че
водоснабдяването на самостоятелен обект с идентификатор 72343.500.3329.1.1 е
функционално свързано с водозахранването на самостоятелен обект с идентификатор
72343.500.3329.1.3. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че не
е налице отделно изградена тръбопроводна инсталация, която да захранва
самостоятелно и независимо обект с идентификатор 72343.500.3329.1.3, както и да
са налице отделни водомери за всеки от двата имота. По отношение на ел.
захранването вещото лице е възприело един общ централен бушон-предпазител
/автоматичен/, чрез включването/изключването на който се пуска/спира ел.
захранването едновременно към обекти с идентификатори 72343.500.3329.1.1. и
72343.500.3329.1.3. Експертът не е установил да е налице самостоятелно монтиран
и отделен главен бушон-предпазител, който да изключва независимо ел.
захранването само и единствено на един от двата обекта, което е довело и до
крайния му извод, че електрозахранването на обект с идентификатор 72343.500.3329.1.1.
също е функционално свързано с електрозахранването на самостоятелен обект с
идентификатор 72343.500.3329.1.3.
От
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза вещото лице
Р. М.е изчислило размера на сумата на обезщетението, претендирано като дължащо се
от ищците за ползването без правно основание от страна на ответниците на 1/2 идеална част от обект с идентификатор
72343.500.3239.1.1. за претендирания период от 12.05.2016 година до 05.07.2017
година, като същото възлиза на 1242.58 лв.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели В.а В. М.и А.У. М., живеещи в
близост до процесния имот от около
От
показанията на свидетеля Д. Б. Д. се установява, че същият познава ответницата В.
С., тъй като тя му отдала под наем първия и третия етаж от къщата, докато
работел в полицията в гр. Тетевен. Първият етаж използвал основно да складира
багажа си. Твърди, че знаел, че вторият етаж е собственост на други хора, но
докато пребивавал в къщата не ги е виждал и не ги познава. Сочи, че имотът е
ползвал за периода от месец март до края на месец юли
В
показанията си свидетелката С. К. П. е посочила, че този имот й е известен от
преди повече от 30 години, познава Д.Л., като през лятото и празнични дни е
идвал с децата си в процесния имот. По време на тези посещения отсядали на
втория етаж-собственост на Д.Л. и сестра й, като докато пребивавали са ползвали
безпроблемно и приземния етаж. Твърди, че никога не е виждала ответниците в
имота, като единствено си спомня, че е забелязала една наемателка, но
подчертава, че същата е обитавала само третия етаж. Настоящата инстация споделя
становището на проверяваната, че показанията на тази свидетелка не следва да
бъдат кредитирани, тъй като същите остават изолирани от останалия
доказателствена съвкупност.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
По отношение на искова
претенция с правно основание чл. 124 от ГПК:
За основателността на исковата претенция в тежест на
ответника, доколкото е предявен отрицателен установителен иск, е да докаже при
пълно и главно доказване основанието за придобиване правото си на собственост –
в процесния случай придобивна давност. С оглед обстоятелството, че по делото
беше приложен констативен нотариален акт, с който на ответниците В. С. и М.М. им е признато право на собственост върху
процесния имот по реда на чл. 587 от ГПК, доказателната тежест се размества,
като преминава към ищците. Последните следва да докажат, че титулятър на
констативния нотариален акт не е бил или респективно е престанал да бъде собственик.
В тази насока са и дадените в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013
г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
разяснения, където е посочено, че макар самата удостоверяване в констативния
нотариален акт за принадлежност на правото на собственост не се ползва с
материална доказателствена сила /КНА има доказателствената
сила на официалните свидетелстващи документи само по отношение на извършените
от нотариуса действия/, същата има легитимиращо действие и следва да
бъде оборена.
От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че през 1977 и
По делото не се установи
наследодателите на страните или техните наследници да уредили по някакъв начин
възникналата съсобственост вследствие от изградената сграда в съсобствения
поземлен имот, като страните не спорят, че по уговорка между техните
праводатели Х. Л. е станал собственик на самостоятелен обект с идентификатор
72343.500.3239.1.2., а И.И.на самостоятелен обект с идентификатор
72343.500.3239.1.3. Наличието на такава уговорка се потвърждава и от
разпитаните по делото свидетели.
В процесния случай спорът е
ограничен около собствеността на обект с идентификатор 72343.500.3239.1.1. и
по-точно дали имотът е самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ и ако да, дали
същият е владян без прекъсване за предвидения в ЗС срок.
Фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и определен срок, като за
да се приеме, че е налице владение следва да се установи от обективна страна (corpus) - упражняване на фактическа власт върху вещта и на следващо място от
субективна страна (animus) – намерение за своене на вещта.
От показанията на свидетелите се установи, че наследодателите на ответниците без
прекъсване са упражнявали фактическа власт върху процесния имот от изграждането
му до смъртта им, а впоследствие фактическата власт е упражнявана от техните
наследници. По отношение на намерението за своене следва да се посочи, че е
налице изобилна практика на ВС и ВКС, където е многократно посочвано, че
манифестирането на своенето трябва да се възприеме от собственика, затова
плащане на данъци, на сметки за битови разходи, наличие на общ водомер и/или
ектромер, издаването на кадастрална скица, където претендента за правото на
собственост е упоменат като собственик, отдаване на помещението под наем,
последното доколкото не е сведено до знанието на собственика, сами по себе си,
а и в съвкупност не обосновават субективния елемент на владението. В същия
момент по делото са налице факти, от които може да се приеме, че във
взаимоотношенията си наследодателите на страните са приели фактически
собственици на процесното помещение да са
И. и П. И., доколкото от показанията на свидетелите се установи, че те са
живели там, включително при смъртта на И.И., последният е бил положен там. В
същия момет, както вече беше изложено, в тежест на ищците беше да докажат
правото си на собственост, като видно от събраната доказателствена съвкупност
това не беше сторено. За прецизност следва да се посочи, че съдът се съгласява,
че най-вероятно в процесния имот е бил посещаван както от наследодателите на
ищците, така и от самите ищци, най-малкото с оглед на факта, че там се намира
бойлерът за тяхното жилище, но тези действия по смисъла на закона представляват
не владение, а търпими действия.
На следващо място действително
в ЗУТ е предвидена забрана за придобиването по давност на обекти, които не
представляват самостоятелни вещи, а принадлежности към такива, каквито
безспорно са избените помещения. Подобни помещния могат да бъдат придобити по
давност само с основния обект, към който принадлежат. В Решения № 1266 от
07.07.1995 г. по гр. д. № 1439 по описа за
На база изложеното следва да
се приеме, че така предявеният иск се явява неоснователен поради недоказаност.
Доколкото претенцията на 537, ал. 2 от ГПК се явява последица от горепосоченото
исково производство, последната също следва да остане без уважение.
По отношение на исковата
претенция с правно основание чл. 108 от 3С:
За основателността на исковата претенция в тежест на
ищеца е докаже правото си на собственост върху вещта и че тя се държи без
правно основание от ответника.
С оглед на обстоятелството, че претенцията на ищците
по отношение на отрицателния им иск спрямо праводатели на Р.С. и А.И. се явява неоснователна, правилно районният
съд е оставил без уважение и искът за ревандикация, доколкото страните са
придобили имота на годно правно основание-валиден договор за покупко-продажба.
По отношение на исковата претенция с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС:
За основателността на исковата претенция в тежест на
ищеца е докаже 1) че имотът е съсобствен с ответника; 2) че е отправил писмена
покана; 3) че ответникът ползва целия имот или ползва площ, по-голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността; 4) да докаже размера на
пропуснатата полза, представляваща дължимия пазарен наем.
По делото не се установи да е налице съсобственост по
отношение на процесния имот, поради което е безмислено и изследването на
останалите предпоставки за уважаване на претенцията. С оглед изложеното съдът
счита, че правилно районният съд е оставил и тази претенция без уважение, като
неоснователна поради недоказаност.
По
разноските:
С огледа
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците В.Л. и Д.Л.-И.
следва да заплатят на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски съгласно представените
списъци по чл. 80 от ГПК за
настоящото производство, а именно 700 лв. в полза на А.И. и Р.С., предсталяваща
адвокатско възнаграждение, и по 720 лв. за В. С. и 720 лв. за М.Н.,
представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът счита за неоснователно,
направеното от адв. Х., възражение за прекомерност на платения от въззиваемите А.И.
и Р.С. адвокатски хонорар. Аргументацията за горепосоченото съждение се извежда
от факта, че възнаграждението е платено за процесуално представителство на две
лица в производство, по което последните са били ответници по три обективно
съединени иска, като за всеки един от тях в Наредбата е предвидено минимално
възнаграждение в размер от 300 лв.
По отношение на частната жалба:
Настоящата съдебна инстанция счита, че същата се явява
допустима, но разгледана по същество неоснователна:
Със съдебния си акт районният съд се е произнесъл по
направеното от адв. Х. възражение за прекомерност на претендирания от адв. К.
хонорар, като го е счел за неоснователно, мотивирайки се с обстоятелствата, че
адв. К. е защитавала двама ответници в производството и размерът за
адвокатското възнаграждение не надвишава минималния размер, предвиден в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Настоящата инстанция се солидаризира с тези мотиви, като приема,
че искането му за изменение на решението в частта на разноските се явява недопустимо,
доколкото съдебният състав вече се е произнесъл по искането му и го е оставил
без уважение. Не е налице прекомерност и по отношение на уваженото искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на А.И.,
доколкото претенцията е в размер на 900 лв. и е съобразена с минималния размер,
предвиден в Наредбата.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 116 от 26.06.2018 г., постановено по гр. д. № 373 по описа за
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Л.Л., с ЕГН ********** и Д.Л.Л.–И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,,****,
ет.3, офис 3 ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Р.И., с
ЕГН: ********** и Р.И.С., с ЕГН: **********, сумата в размер на 700 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Л.Л., с ЕГН ********** и Д.Л.Л.–И., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***,,****, ет.3, офис 3 ДА ЗАПЛАТЯТ на В.М.С., с ЕГН: **********,*** сумата в
размер на 720 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски-адвокатско възнаграждение, и на М.М.Н., с ЕГН: **********,*** сумата в размер на 720 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски-адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 21.08.2018 г., постановено по гр. д. № 373 по описа за
Препис от настоящото Решение да бъде връчен на страните
(чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………………………
ЧЛЕНОВЕ:
1……………………..
2…………………….