№ 44
гр. Шумен, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20243600500056 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от Г. А. Д. , чрез пълномощника – адв. Р. С. от ШАК срещу решение № 206/28.12.2023
г. по гр.д. № 511/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което предявените от
нея искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени.
Жалбоподателката излага, че постановеното решение се явявало неправилно, като
постановено в противоречие с доказателствата по делото и направени неверни изводи.
Излага подробни съображения, като моли въззивния съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение и постанови друго, с което да признае извършеното
уволнение за незаконно и да го отмени; като й бъдат присъдени направените разноски в
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – „Напоителни системи“ ЕАД,
клон гр. Шумен, представлявано от С.В.В., действащ чрез пълномощника си – юрисконсулт
Д. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение и му бъдат присъдени извършените във въззивното
производство разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
1
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 511/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано въз
основа на искова молба, депозирана от Г. А. Д. срещу „Напоителни системи“ ЕАД клон гр.
Шумен, с искания за признаване за незаконно уволнението й и отмяна на заповед № РД-06-
102/29.09.2023 г. на управителя на клона, възстановяването й на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност – „хигиенист“, както и за присъждане
на направените по делото разноски. Твърденията в исковата молба са, че Д. се намирала в
трудово правоотношение с ответника от 07.01.2020 г., изпълнявайки посочената длъжност с
място на работа – отдел ХТР „Тича“ с. ......., обл. Шумен. Тъй като последното
представлявало стратегически обект, за изпълнение на работа било необходимо издаване на
разрешение за работа от ДАНС. Издаденото й такова било със срок на действие 10.08.2023 г.
Едва в края на м. юли 2023 г. работодателят предприел действия за снабдяване на
работниците му с документи за представяне пред посочения държавен орган. На 11.08.2023
г. й била връчена заповед, по силата на която й било определено ново работно място – база
„Тракия“, находяща се в гр. Шумен. Тъй като счела, че същата е незаконна, ищцата отказала
да я изпълни, а веднага след това излязла в отпуск поради временна неработоспособност.
Впоследствие Д. ползвала и платен отпуск, като при явяването й на работа на 04.09.2023 г. й
била връчена заповед, по силата на която била командирована в база „Тракия“ за срок от 30
календарни дни. Ищцата отново отказала да изпълни тази заповед, като на същата дата се
явила на работното си място в обект язовир „Тича“, но не била допусната. За периода
05.09.-14.09. Д. ползвала отпуск поради временна неработоспособност. С писмо, получено от
нея на 20.09.2023 г. ответникът изискал обяснения за неявяването й на работа на датите
04.09., 18.09. и 19.09. С атакуваната заповед, управителят на клона й наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяването й на работа в два
последователни дни. Счита, че и двете заповеди – за промяна на работното място и за
командироване са незаконосъобразни, поради което тя не била длъжна да се явява на
месторабота в гр. Шумен. В същото време, поради недопускането й от работодателя до
работното й място, тя не била длъжна да се явява всеки следващ ден. Поради това,
заключава, че уволнението й е незаконосъобразно, навеждайки и довод за наличие на
злоупотреба с право от ответната страна.
В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подал
отговор на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни.
Изложил е, че работодателят спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
Описва хронологията на полагане на труд от ищцата през периода 11.08.2023 г. – 19.09.2023
г., като намира за безспорно установено нарушаването на трудовата дисциплина от
работника. Счита, че работодателят законосъобразно упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение между страните.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като с решението си ги е отхвърлил. Приел
е, че заповед № РД-06-69/10.08.2023 г., с която работодателят едностранно променил
2
работното място на ищцата се явява незаконосъобразна, но последвалата заповед № РД-06-
78/23.08.2023 г., по силата на която работничката била командирована е законосъобразна и
за последната възникнало задължение да престира работната си сила именно в база
„Тракия“ в гр. Шумен на ответния клон. Счел е, че неявявайки се на работа в три
последователни дни, Д. осъществила нарушение на трудовата дисциплина.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложеното лично трудово досие на Г.
А. Д. е, че същата се намирала в трудовоправно отношение с „Напоителни системи“ ЕАД
клон Шумен от 06.01.2020 г., като последователно подписвала допълнителни споразумения
към трудовия си договор и изпълнявала длъжността „хигиенист“ с място на работа ХТР
„Тича“ с. ......., обл. Шумен. Съдът констатира, че със Заповед № РД-09-719/11.09.2017 г. на
министъра на земеделието, храните и водите били утвърдени стратегически зони и
съоръжения в тях за язовир „Тича“, предоставен за управление на „Напоителни системи“
ЕАД. Със заповед № РД-06-69/10.08.2023 г. управителят на „Напоителни системи“ ЕАД
клон Шумен определил за работно място на служителите Ф.К.А., М.Е.А. и Г. А. Д. - База
„Тракия“ до издаването на разрешение за работа в стратегическата зона на стратегически
обект язовир „Тича“, считано от 11.08.2023 г. В същата заповед е разпоредено да бъдат
предприети всички действия по издаване на разрешение за достъп на посочените работници.
На 14.08.2023 г. бил издаден болничен лист за временна неработоспособност № Е 2023
0993509, в който било отразено, че Г. Д. следва да ползва отпуск от 14.08.2023 г. до
23.08.2023 г. По силата на заповед № РД-06-78/23.08.2023 г. на управителя на клона, във
връзка с липсата на издадено на основание чл. 4, ал. 4 от ЗДАНС вр. чл. 40, ал. 1, т. 2 от
ППЗДАНС разрешение за работа в стратегическа зона на стратегически обект язовир
„Тича“, било наредено Г. Д. да бъде командирована за срок от 30 календарни дни с място на
работа база „Тракия“ в гр. Шумен. Разпоредено било за периода на командировката на
лицето да се изплатят пътните разходи от населеното място по местоживеене до град Шумен
и обратно след представяне на разходно-оправдателни документи. Посочено било
пътуванията да се извършат с обществен транспорт. Видно от заявление вх. № АСД-01-
544/23.08.2023 г. ищцата отправила молба да ползва платен отпуск и с издадена заповед от
същия ден такъв бил разрешен за периода 24.08.2023 г. – 01.09.2023 г., като лицето следвало
да се яви на работа на 04.09.2023 г. От представеното заявление от 29.08.2023 г., депозирано
от Д. се установява, че работничката отправила молба до работодателя да ползва неплатен
отпуск за периода 04.09.2023 г. – 06.10.2023 г., но такъв не й бил разрешен. Съдът
констатира, че на 05.09.2023 г. бил издаден болничен лист за временна неработоспособност
№ Е20230881486 на ищцата, като същата следвало да бъде в отпуск за периода 05.09.2023 г.
– 14.09.2023 г. По делото е представено недатирано заявление от Г. Д. до работодателя с
молба за ползване на отпуск за периода 15.09.2023 г. – 02.10.2023 г., съдържащ резолюция
3
„Не“. Видно от приложения доклад вх. № РД-07-600/19.09.2023 г. на заместник-управител
на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен до управителя на клона е, че работодателят бил
уведомен, че ищцата не се явила на работа на 04.09., на 18.09. и на 19.09., като била в
неизвестност. Съдът констатира от представеното писмо изх. № АСД-01-347/20.09.2023 г. и
от обратна разписка за доставяне на пратка, че работодателят поканил работничката да
представи в тридневен срок обяснения за неявяването си на работа за посочените дни. По
делото е представено писмено обяснение от Г. Д., адресирано до управителя, в което същата
описва, че вече в устен разговор изразила несъгласието си с условията за командироване,
тъй като й е неудобно да ползва обществен транспорт. Със заповед № РД-06-102/29.09.2023
г. на управителя на клона трудовото правоотношение с Г. А. Д. било прекратено, на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 189, ал. 1 от КТ, считано от датата на
връчване на заповедта. Като причини за това е посочено: „на Г. Д. е връчена заповед № РД-
06-78/23.08.2023 г. за командироване от място на работа ХТР „Тича“ с. ....... с място на
работа база „Тракия“ гр. Шумен. При връчване на заповедта служителката изразява писмено
несъгласие с нея. На 04.09.2023 г. Д. не се е явила на определеното работно място, не се е
явила и на работно място в ХТР „Тича“ с. ........ На 05.09.2023 г. в „Напоителни системи“
ЕАД клон Шумен е получен болничен лист № Е20230881486 за домашно лечение на същата
за периода от 05.09.2023 г. до 14.09.2023 г. включително. На 15.09.2023 г. служителката не
се явява на работа, а депозира молба за платен отпуск, която не е удовлетворена. В течение
на два последователни работни дни – 18.09.2023 г. и 19.09.2023 г. служителката не се е
явила и на работно място ХТР „Тича“ с. ......., не е представила документ, въз основа на
който да оправдае отсъствието за цитираните дни. Към датата на настоящата заповед
служителката все още не се явява на работа на определеното работно място съгласно
заповед № РД-06-78/23.08.2023 г., не се явява и на работно място ХТР „Тича“ с. ......., както
и не представя документ, въз основа на който да оправдае отсъствието си. С гореописаните
действия Г. Д. е нарушила разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни, което представлява пълно и виновно
неизпълнение на задължението да бъде на разположение и да изпълнява основните си
трудови функции през определеното работно време от 18.09.2023 г. и 19.09.2023 г.“.
По делото са представени 3 бр. въпросници за издаване на разрешение за работа в
стратегически зони на стратегически обект, попълнени от лицата М.Е.А. на 25.08.2023 г., от
Ф.К.А. на 25.08.2023 г. и от Г. А. Д. на 29.08.2023 г. Същите, ведно с приложени документи,
са изпратени от „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен, съответно: първите два комплекта
– на 25.08.2023 г., а на ищцата – на 01.09.2023 г. На 04.10.2023 г. ат ДАНС били издадени
разрешения за работа и на трите лица.
В хода на първоинстанционното производство, по искане на ищцата са разпитани
свидетелите З.Д. /съпруг на ищцата/, А.Д.. и Я.В., които описват явяване на Д. на 04.09.2023
г. ХТР „Тича“ с. ....... и недопускането й там поради преместване на работното й място. По
искане на ответната страна са разпитани свидетелите С.Ш. и Г.Г. /служители на ответника/,
които в показанията си описват връчването на заповед на ищцата и нейното поведение,
4
както и недопускането й до работа на 04.09.2023 г.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
При предявени от работник искове за защита срещу незаконно уволнение с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, работодателят следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че прекратяването на трудовото правоотношение е
законосъобразно.
Жалбоподателката Г. Д. заемала при ответника длъжността „Хигиенист“ с място на
работа ХТР „Тича“ с. ......., обл. Шумен. Трудовото правоотношение между страните е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е. поради налагане от
работодателя на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение на работника.
Нарушението на трудовата дисциплина, в случая е неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. В процесната заповед подробно са описани фактическите
основания, съставляващи действия на жалбоподателката, нарушаващи трудовата
дисциплина. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, за наложеното наказание
и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на
извършването му. Необходимо е нарушенията да се конкретизират по фактическите им
признаци, а въпросът за изясняване на противоречието на действията на служителя с
вменени му задължения, е въпрос по същество. В случая, съдът намира, че процесната
заповед е мотивирана, като вменените на Г. Д. нарушения са описани по начин,
съответстващ на разпоредбите на КТ.
Установи се, че работодателят поканил жалбоподателката, за да даде писмени
обяснения за установеното нарушение, като такива били депозирани. Или, субектът на
дисциплинарната власт изпълнил същественото си задължение – елемент от
дисциплинарната процедура.
По делото не е налице спор между страните относно фактическата последователност
на действията на страните. Безспорно се доказа, че работното място на Д. попада в
стратегическа зона на стратегически обект – язовир „Тича“, поради което, съгласно
изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС е предвидено изискване за разрешение за
работа. Именно поради изтичане на срока на издаденото разрешение за работа на Д. и още
две лица, на 10.08.2023 г. управителят на „Напоителни системи“ ЕАД издал заповед № РД-
06-69/10.08.2023 г., по силата на която определил работно място на жалбоподателката,
различно от приетото за такова в сключения трудов договор, както и разпоредил
предприемане на действия по издаване на необходимото разрешение. Касателно тази
заповед, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния такъв, че същата се явява
незаконна, като постановена в противоречие с нормата на чл. 118, ал. 1 от КТ. Поради
едностранно предприетата от работодателя промяна в мястото на работа на
жалбоподателката, неизпълнението й от страна на последната не представлява нарушение
на трудовата дисциплина. Действително, работодателят не е отменил тази заповед изрично,
5
но вменените в случая дисциплинарни нарушения на жалбоподателката не са пряко
свързани с обсъжданата заповед. Изводът на съда в тази насока остава непроменен от
обстоятелството, че въззиваемият се е позовал и на нея при издаване на заповедта за
уволнение.
Доказа се, че в периода 14.08.2023 г. – 23.08.2023 г. Д. ползвала отпуск поради
временна неработоспособност, през периода 24.08.2023 г. – 01.09.2023 г. ползвала разрешен
платен отпуск и през периода 05.09.2023 г. – 14.09.2023 г. отново отпуск поради временна
неработоспособност. На 29.08.2023 г. депозирала молба за ползване на неплатен отпуск, а на
15.09.2023 г. – молба за ползване на отпуск. И двете молби на работничката били оставени
без уважение от работодателя. Настоящият състав счита, че не следва да бъдат изследвани
причините, поради което управителят на клона отказал ползването на отпуск от Д.. Няма
законова възможност за ползване на платен или неплатен отпуск без писмено разрешение на
работодателя, нито задължение за последния да уведомява работника за отказа си.
Изискването за изрично писмено волеизявление на работодателя произтича от естеството на
трудовото правоотношение и нуждата на работодателя да разполага с точна представа да
наличните трудови ресурси с оглед правилното протичане на работния процес. Тази негова
преценка не подлежи на съдебен контрол.
Основният спор между страните, свързан с приетото от работодателя нарушение на
трудовата дисциплина, е относно законността на заповед № РД-06-78/23.08.2023 г. на
управителя на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен, с която Д. била командирована.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите
задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни
без прекъсване. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката, че в тази
заповед волята на работодателя не била изразена категорично, тъй като формулировката е
„да бъде командирована“, а не „командировам“. Според настоящият състав разпореждането
е ясно, като указание в тази насока е и поведението на Д., която изразила несъгласието си с
конкретните указания в заповедта, водещо и до категорично несъгласие със самото
командироване, което същата е възприела именно като такова разпореждане на
работодателя си. Действително, в нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за командировките в
страната са предвидени реквизити на заповедта. Именно на липсата на част от тях се
позовава жалбоподателката. Относно наведената липса на посочена задача, за която лицето
се командирова: при липсата на изрично посочване е явно, че лицето следва да осъществява
трудовите си функции, които е осъществявало и на работното си място, описани в
длъжностната му характеристика. Подобен извод следва да се извърши и предвид фактът,
обусловил нуждата от командироване – обективна невъзможност лицето да изпълнява тези
си функции на основното си работно място поради неиздадено към момента разрешение за
работа в стратегическа зона на стратегически обект. Според настоящият състав
времетраенето на командироването също е определено безспорно – 30 календарни дни, като
независимо от изричното непосочване считано от кога, безспорно работникът следва да
6
изпълнява трудовите си задължения на мястото, където е командирован веднага след
връчване на заповедта. Касателно реквизитът командировъчните дневни, пътни, и квартирни
пари, на които командированият има право – наистина в обсъжданата заповед не е отразен
размерът им, но е ноторно известно, че в случаите на командироване дължимите от
работодателя дневни пари се определят и включват в момента на изплащането на трудовото
възнаграждение на работника, съобразно и отработените дни. Относно посочването в
заповедта на начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне
правото и размера на командировъчните пътни пари – в заповедта е отразено: „пътуванията
да се извършат с обществен транспорт; на лицето да се изплатят пътните разходи от
населеното място по местоживеене до град Шумен и обратно след представяне на разходно-
оправдателни документи.“. Тоест, този реквизит е налице в атакуваната заповед, като
именно по отношение на пътуването на жалбоподателката с обществен транспорт са
основните й възражения. Преценката за начина на пътуване на командированото лице,
обаче, е предоставена изцяло на работодателя и работникът не може да избира най-удачния
за него начин на пътуване. Съдът намира, че липсата на реквизитите по т. 8 и т. 10 от чл. 8
на цитираната наредба е ирелевантна на законността й. Предвид гореизложеното, съдът
счита, че издадената от работодателя в случая заповед за командироване на Г. Д. е била
напълно законосъобразна и за същата е възникнало задължение да престира труда си именно
на посоченото в нея място – база „Тракия“ на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен в гр.
Шумен.
Безспорно се установи, че на посочените в заповедта дати – 18.09.2023 г. и на
19.09.2023 г. жалбоподателката не се явила на работа на посоченото работно място – на
което била командирована. Доводите й, че след като не била допусната до работа на
04.09.2023 г., то не следвало да се явява на всеки следващ работен ден, са неоснователни.
Действително, същата не е била допусната на работно място – ХТР „Тича“ с. ......., но следва
да се отбележи, че това е сторено поради липсата на разрешение за работа в стратегическа
зона на стратегически обект. Към този момент работничката вече е била уведомена, че е
командирована в база „Тракия“ в гр. Шумен на ответния клон, но след категорично
заявеното от нея несъгласие със същото и след правна консултация, се отправила към
основното си място на работа, осигурявайки си и свидетели. Освен това, в случая са
ирелевантни събитията от тази дата, описани от свидетелите, тъй като работодателят не е
ангажирал отговорността на Д. за неявяване на работа през този работен ден.
При така приетото за установено, настоящият състав намира, че жалбоподателката не
се явила на работа на 18.09. и на 19.09.2023 г. Т.е., същата е осъществила състава на
дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – неявяване на работа в течение на
два последователни дни. Поради това, съдът счита, че с издаването на заповед от 29.09.2023
г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен, работодателят на Г. Д.
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. При извършване на преценка на
наложеното на ищеца наказание, съдът съобразявайки се с тежестта на нарушението
/изразяващо се в пълно неизпълнение на трудовите задължения в продължение на два
7
работни дни, а и след това/, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работничката, намира, че наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно
на извършеното нарушение.
Относно твърдението на жалбоподателката, че в случая, при прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, работодателят е злоупотребил с правото си да
стори това: злоупотреба с право е налице, когато се установи, че единственото желание на
работодателя е чрез законово допустими средства да постигне една единствена цел –
прекратяване на трудовото правоотношение с конкретен работник. Добросъвестността при
упражняване на правата се предполага до доказване на противното. Тази оборима
презумпция предполага, че тежестта на доказване на злоупотреба с права в нарушение на чл.
8, ал. 1 от КТ, се носи от страната, която се позовава на него – в случая – от ищцата по
делото. За да бъде извършено пълно и главно доказване на злоупотреба с право следва да
бъдат установени не само обстоятелствата, при които е извършено уволнението, но и
връзката между тези факти и поведението на работодателя. В случая фактите са установени:
работодателят предприел действия, насочени към издаване на разрешения за работа
едновременно по отношение на трима свои работника; документите и на тримата са
изпратени до компетентния държавен орган в рамките на няколко дни, като забавянето на
това действия касателно жалбоподателката се дължи на ползването от нейна страна на
последователни отпуски поради временна неработоспособност и разрешен платен отпуск.
Освен това, обстоятелството, че работодателят носил вина поради забавяне в предприемане
на действия по снабдяване с разрешения на работниците е ирелевантно, тъй като същият
факт е касаел още двама работника. Крайният резултат – издаване на разрешения от ДАНС е
била налице на 04.10.2023 г. по отношение и на тримата работника на въззиваемия. Тоест,
по никакъв начин не се доказва различен подход от страна на работодателя спрямо Д..
Действително, от представената таблица за отчитане на явяване на работници в ХТР „Тича“
се установява, че Ф.А. бил допуснат до това работно място след 28.09.2023 г., а М.А. – след
18.09.2023 г., но това обстоятелство не явства различен подход от страна на работодателя,
тъй като Д. не била допусната до това работно място на 04.09.2023 г., а и длъжностите на
тези двама работника са поддръжка на язовир Предвид изложеното, съдът намира, че при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, презумпцията за
добросъвестност на работодателя не е оборена, поради което не се установи наличието на
злоупотреба с права от негова страна.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че прекратяването на трудовото
правоотношение между страните е законосъобразно и предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се отхвърли.
По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – същият се явява
акцесорен по отношение иска за признаване незаконност на уволнението. Предвид
обстоятелството, че съдът намира процесната заповед за законосъобразна, претенцията също
се явява неоснователна.
Предвид всичко изложеното, съдът счита, че първоинстанционното решение е
8
правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.
23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на въззиваемия – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в
настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер общо
на 200,00 лв. по 100,00 лв. за всеки иск.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. Д. следва да бъде осъдена да заплати на
„Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 200,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/28.12.2023 г. по гр.д. № 511/2023 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен, разноски в
настоящото въззивно производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в
размер на 200,00 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА Г. А. Д. с ЕГН ********** да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД клон
Шумен направените деловодни разноски във въззивното производство размер на 200,00
лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от
05.03.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9