№ 1662
гр. С., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110210971 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.-д. л. – Р.“ ЕООД, ЕИК ******, срещу
наказателно постановление (НП) № 400483-F400759 от 22.01.2019 г.,
издадено от началник на сектор „Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на НАП, с
което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ или Наредбата).
В подадената жалба се излагат съображения за материална и
процесуална незаконосъобразност на постановлението. Жалбоподателят
оспорва компетентността на административнонаказващия орган (АНО) да
издава наказателни постановления. Сочи се, че не е спазен срокът по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП. Допълва, че АНО неправилно е приложил
санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вместо тази на чл. 185, ал. 2,
1
вр. ал. 1 от ЗДДС. Прави се искане за цялостна отмяна на процесното НП, а
при условията на алтернативност – за изменение на същото в санкционната
му част, като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до
500 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и по
изложените в нея съображения моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Не излага допълнително доводи в подкрепа на тезата си в
писмен вид.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител. Жалбата се оспорва и се иска, НП да бъде
потвърдено. Прилагат се писмени бележки. като излага съображения и в
писмен вид.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.08.2018 г. в 12:00 часа била извършена проверка на търговски обект
– м. л., находящ се в гр. С., ул. „Н. Г. С.” № 67 А, стопанисван от „М.-д. л. –
Р.“ ЕООД, ЕИК ******. Като част от проверяващия екип участвала св. Х.П. –
инспектор по приходите в ЦУ на НАП. При проверката било установено, че в
обекта функционира фискално устройство (ФУ), модел „Дейзи експерт 01-
KL“ с номер на ФУ № DY291686 и номер на фискална памет – 36379086,
което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми. Като част от проверката от фискалното устройство бил отпечатан
дневен финансов отчет № 005155/13.08.2018 г., видно от който разчетената
касова наличност на устройството била в размер на 1020.00 лева. При
прегледа на дневния отчет за дата 13.08.2018 г. било установено, че няма
вписани „служебно въведени” или „служебно изведени“ суми в паметта на
фискалното устройство. Бил изготвен и опис на парите в касата от св. М. КР.,
на длъжност „администратор“, от който проверяващите установили, че
фактическата наличност в касата се равнявала на 1880.00 лева. Следователно
била установена положителна разлика между касовата наличност и
разчетената от ФУ в размер на 860.00 лева, представляваща въвеждане на
пари в касата извън случаите на продажба, неотразена на ФУ в момента на
2
извършването и с точност до минута.
За констатациите по-горе бил съставен протокол за извършена проверка
№ 0224375/13.08.2018 г.
Въз основа на установеното, св. Х.П. като инспектор по приходите в ЦУ
на НАП, в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, и на упълномощен представител на „М.-д. л. – Р.“ ЕООД,
съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.
AN № F400759/28.08.2018 г. против дружеството–жалбоподател за това, че на
13.08.2018 г. при извършената проверка от органите по приходи на НАП в
търговския обект било установено неизпълнение на задължението за
отбелязване на всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на
продажби – 860.00 лева били въведени в касата, без да бъде отразено на
фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми.
Актосъставителят преценил, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил подписан от
актосъставителя и свидетеля и бил връчен на упълномощен представител на
дружеството –жалбоподател, който го подписал без възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу акта.
Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, било издадено
обжалваното НП № 400483-F400759 от 22.01.2019 г. от началник на сектор
„Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на НАП, с което на „М.-д. л. – Р.“ ЕООД на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. АНО приел, че нарушението е първо за дружеството,
като водело до неотразяване на приходи. На 05.07.2021 г. атакуваното НП
било връчено на управителя на дружеството.
Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: от показанията на свидетелите ХР. ЗДР. П. и М. Ф. К. (частично),
както и от писмените доказателства по делото – АУАН, пълномощно,
протокол за извършена проверка № 0224375/13.08.2018 г., копие от опис на
налични пари в каса към момента на започване на проверката, копие от
дневен финансов отчет, обяснения (писмени сведения) от М. КР., ценоразпис,
3
справка на лицата, работещи по трудови/граждански правоотношения в
обекта, копие на журнал, копия от заповеди за компетентност, както и от
останалите материали по делото.
В съдебно заседание свидетелят ХР. ЗДР. П. потвърждава отразеното в
АУАН, съобщава за направената проверка и за установеното нарушение.
Съдът цени показанията на свидетеля като последователни, логични и
непротиворечиви.
Св. М. Ф. К., на длъжност „администратор“ в „М.-д. л. – Р.“ ЕООД,
изнася твърдения за това, че разликата от 860.00 лева може да бъде обяснена
така: в обекта се извършвали високотехнологични изследвания, за които
пациентите не заплащали веднага, а след приключване на изследването.
Съдът не кредитира показанията на св. К. в тази им част, като съобрази, че
констатираната разлика не е отрицателна, а положителна такава, т.е.
фактическата наличност в касата е била по-голяма от разчетената касова
наличност на ФУ. В тази част показанията на този свидетел не се подкрепят
от останалия доказателствен материал и представляват опит за изграждане на
защитна версия, ползваща жалбоподателя за постигане на благоприятен за
последния изход по делото. В останалата им част, а именно: относно
извършената проверка и констатациите от същата, показанията на св. К.
кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът прецени писмените доказателства като относими, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е в законоустановен
срок срещу подлежащ на оспорване акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът не
4
констатира да са допуснати процесуални нарушения при установяването на
административното нарушение и издаването на наказателното постановление,
водещи до отмяната му. АУАН е съставен от компетентен орган съгласно
изискването на чл. 193, ал. 2, предл. 1 от ЗДДС и т. 2.1 от Заповед № ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП – орган по
приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Съгласно т. 1.1, б. „г” от същата
заповед наказателни постановления за налагане на административни
наказания за нарушения, регламентирани в чл. 185 ЗДДС, се издават и от
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (каквато длъжност към
датата на издаване на НП заема наказващият орган съгл. Заповед №
2108/30.03.2018 г.). Ето защо, съдът намира, че НП е издадено от компетентен
орган – оправомощено от изпълнителния директор на НАП длъжностно лице,
с което е спазено изискването на чл. 193, ал. 2, предл. 2 от ЗДДС. Спазени са
и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН
и издаване на НП.
Съдът служебно констатира, че двата процесуални акта съдържат
визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо
съдържание реквизити. Нарушението е ясно описано, като е посочена
идентификацията на въведеното в обекта ФУ, отчетената наличност в паметта
му и фактическата наличност в касата, като правилно е изчислена и
установената разлика. Описани са конкретно провереният обект, датата и
мястото на нарушението, като му е дадена и съответната правна
квалификация.
Съставът на съда намира, че няма допуснати нарушения при съставянето
и връчването на АУАН, доколкото той е съставен в присъствието на един
свидетел на установяване на нарушението, както и на упълномощен
представител на дружеството, а също така е подписан от последните и от
актосъставителя, като е връчен на упълномощеното от „М.-д. л. – Р.“ ЕООД
лице. От своя страна, процедурата по връчване на обжалваното НП също е
редовно извършена.
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване
на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, издадена въз основа на
5
законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че
извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми
(които операции са се поддържали от фискалното устройство в обекта).
Безспорно е, че при проверката е установена положителна разлика в касовата
наличност, а в разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство не са
отразени "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Следователно
актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация
на нарушението, която съответства на фактическото му описание. Посочени
са датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено и установено. Съдът счита за безспорно доказано
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. При това положение
същият следва да понесе административнонаказателна отговорност, тъй като
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
визира конкретни задължения, които се установи, че са били нарушени от
негова страна.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то не следва да се обсъжда
въпросът за субективната страна на деянието.
В случая се касае за административно нарушение, което е формално по
своя характер, и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на извършителя, не е
необходимо да бъдат причинени вреди на клиентите или фиска, т. е. да се
стигне до някакъв резултат, а същото се счита осъществено с факта на
неизпълнение на задълженията, които предписва визираната правна норма на
чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Задължение на търговеца е да предприеме всичко
необходимо, а също така и да осъществява необходимия контрол над
служителите си за спазване на посоченото изискване от Наредбата. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл. 33 от
Наредбата е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
6
момент. По тези съображения съдебният състав намира, че разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящото производство. В случая става
дума за обичаен, а не за маловажен случай на нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
За извършеното административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредбата законодателят е предвидил в нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
налагане на съответно наказание. Посочената норма предвижда, че извън
случаите по ал. 1 (която касае неиздаване на документ по чл. 118 от ЗДДС) на
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева. Нормата обаче
съдържа едно ограничение за прилагане на посочената алинея – нарушението
трябва да не води до неотразяване на приходи, когато се налага наказанието,
предвидено в ал. 1 (а именно за юридически лица – имуществена санкция в
размер от 500 до 2 000 лева). Следователно нарушението, санкционирано по
ал. 2, следва да е довело до неотразяване на приходи, а ако не е довело до
неотразяване на приходи – намира приложение санкцията по ал. 1.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че към
момента на проверката в касата на търговския обект е имало повече парични
средства от касовата наличност, отразена в паметта на фискалното
устройство, като разликата от 860.00 лева не е била въведена като „служебно
въведена“ в паметта на ФУ. АНО е приел, че нарушението е довело до
неотразяване на приходи, тъй като в случая е налице положителна разлика
между касовата наличност и отчетената такава по ФУ, която разлика
представлява сума, добавена към касовата наличност, т. е. касае се за парична
сума, която влиза в оборота на дружеството, без да е документално отразена
по законоустановения ред. Наказващият орган също така е приел, че индиция
в насока неотразяване на приходи от дружеството е и констатираното при
проверката неиздаване на фискален бон за извършено плащане от клиент на
24.03.2018 г.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че само по себе си
обстоятелството, че разликата между фактическата наличност в касата и
разчетената от фискалното устройство наличност е положителна, не води
автоматично до извод, че тя се дължи на неотчетени продажби и не изключва
7
възможността да се касае за неотразени във ФУ служебно въведени суми, в
каквато насока са и твърденията в писмените обяснения, дадени от св. М. КР.
в деня на проверката, а именно, че се касае за лични средства, които не са
отразени в паметта на ФУ чрез функцията „служебно въведени“ суми.
Допълнително следва да се посочи, че от протокола за извършена проверка е
видно, че в хода на проверката са издавани касови бележки на клиенти, като
не е направена контролна покупка. Следва да се държи сметка цза това, че
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата визира въвеждане на суми в
касата, чийто произход не е продажба. Ако се твърди, че посочената разлика
представлява реализиран приход от продажба, която не е отразена чрез
фискалното устройство, тъй като не е издадена фискална касова бележка за
тази продажба, то тогава би било налице нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
но не и на цитирания в НП текст на Наредбата. По тази причина АНО
неправилно се е позовал на покупка на стойност 440.00 лева, извършена от
клиент на 24.03.2018 г., за която не била издаден касов бон, като
доказателство за неотразяване на приходи от дружеството.
Съдът намира, че констатираната в случая положителна разлика между
наличните в касата парични средства и отчетения чрез ФУ дневен оборот от
продажбите в проверения обект на 13.08.2018 г., макар да изпълва състава на
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, не води до неотразяване на
приходи. Такава зависимост не е нормативно презумирана, поради което
подлежи на констатиране и доказване във всеки един отделен случай.
Житейското предположение, че всяка положителна разлика между
фактическата и фискална наличност на каса е укриване на приходи няма
доказателствена, нито правна стойност в административнонаказателния
процес, при положение, че в АУАН и НП липсват фактически констатации за
неотразяване на приходи в конкретния случай, а същите не са потвърдени и с
доказателства от предвидените с чл. 104 и сл. от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно разпределената доказателствена тежест по чл. 103 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН, АНО следва да докаже, че с неотчитането на процесната сума
от 860.00 лева във ФУ се е стигнало до неотразяване на приходи. В случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 303 от НПК, вр. чл. 84
НПК, а именно, че съответното лице може да носи
административнонаказателна отговорност единствено когато
„административното обвинение“ е доказано по безспорен начин, както и че
8
същото не може да почива на предположения. При това положение,
доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на
860.00 лева представлява приход от продажби, извършени в търговския обект,
то и не може да се приеме за обоснован изводът на АНО, че процесното
нарушение е довело до неотразяване на приходи.
С оглед на изложеното, в случая следва да намери приложение
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС:
налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, поради това,
че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи.
Посочената санкционна разпоредба е по-благоприятна за нарушителя,
доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията. Същевременно не е
налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да не се
е защитавал в хода на административнонаказателното производство, като
приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и
неговата правна квалификация остава непроменен. Единствената промяна в
случая касае отпадане на елемент от санкционната разпоредба на чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението се е стигнало до
неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр.
второ, вр. ал. 1 от ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната
разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС с оглед предвидения по-
нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая е допустимо изменение от
въззивния съд на санкционната разпоредба за така извършеното нарушение от
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС,
предвид изричната разпоредба на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
При определяне на санкцията за извършеното нарушение съдът счита, че
същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата на
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС размер от 500 лева, тъй като липсват основания да се
счита, че нарушениетоне е извършено за първи път и няма данни за
отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства,
които да обуславят определянето ѝ в размер над предвидения минимум.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната му част и
имуществената санкция да бъде намалена до 500 лева, а в останалата част
9
същото е е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ в санкционната му част наказателно постановление №
400483-F400759 от 22.01.2019 г., издадено от началник на сектор
„Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на НАП, с което на „М.-д. л. – Р.“ ЕООД,
ЕИК ******, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
като на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - С. град в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10