Решение по дело №406/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от „Олимпиа Ауто“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 10, представлявано от Р. И. И. срещу Решение № 32-591039/13.10.2023 г. на Директор на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което е прието следното: 1. На основание чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. е определена митническа стойност в размер на 22 091,83 лева; 2. На основание чл. 77 § 1 буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката от МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. е определено възникване на вносно митническо задължение от датата на приемане на митническата декларация, а именно 17.10.2020 г.; 3. На основание чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стока от МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. спрямо митническата стойност на стоката е определено вносно митническо задължение в размер на 2 209,18 лева; 4. На основание чл. 55 ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. в размер на 24 431,01 лева; 5. На основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77 §1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77 § 2 от същия регламент на датата на възникване на митническо задължение е определено и възникване на задължение за ДДС, а именно на 17.10.2020 г.; 6. Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66 ал. 1 т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67 ал. 1 от същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. в размер на 4 886,20 лева; 7. Определено е за стоката от МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. на основание чл. 105 § 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1 322,70 лв. и на основание чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105 § 3 и § 4 от Регламента за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер на 2 909,94 лв., като е определена обща сума за досъбиране в размер на 4 232,64 лв.; 8. Определено е "Олимпиа Ауто" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, п.к. 8800. ул. „Банско шосе" № 10 с у. г-н Р. И., на основание чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. като длъжник за доплащане на вносно мито в размер на 1 322,70 лв. и на основание чл. 83 ал. 1 от ЗДДС като длъжник за доплащане на ДДС в размер 2 909,94 лева; 9. На основание чл. 19б ал. З от ЗМ, във вр. с чл. 108 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено на длъжника "Олимпиа Ауто" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, п.к. 8800, ул. „Банско шосе" № 10 10-дневен срок за заплащане на сумите по т. 8, считано от датата на връчване на решението; 10. На основание чл. 19б ал. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 102 §3 oт Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено датата на връчване на това решение да се счита за дата на уведомяване на длъжника; 11. Определено е, че от датата на възникване на митническото задължение - 17.10.2020 г. до датата на уведомяването на длъжника се начислява лихва върху дължимото вносно мито на основание чл. 114 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и върху дължимото ДДС на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС , във вр. с чл. 114 § 2 от Регламент № 952/2013 г.; 12. Определено е, че на основание чл. 114 § 1 от Регламент (ЕC) № 952/2013 г. за вносно мито и на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за ДДС се дължи и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в срока по т.9.

Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ), като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата си, чрез пълномощник оспорващото дружество излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт.

Счита, че процесното Решение на директора на ТД Митница Бургас е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила за извършване на последващ контрол по чл. 84 ал. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. след вдигане на стоката от МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г., изразяващо се в липса на издадена и връчена заповед за неговото възлагане на „Олимпиа Ауто" АД в съответствие с императивната разпоредба на чл. 84в ал. 1 и ал. 4 от ЗМ. След получаването на писмото с peг. № 32- 441111/16.12.2022г. от Канадските митнически власти към "Олимпиа Ауто“ АД било отправено писмо с peг. № 32-43886/02.02.2023 г., като с него се изисквало предоставяне на допълнителна информация и документи по отношение на автомобила от МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. В това писмо обаче изрично не било посочено, че възникналите съмнения са основателни, каквото е изискването на чл. 140. § 1 от Регламента за изпълнение, а също не се съдържали факти и обстоятелства, които дори да обосновават тяхното възникване. В действителност основателните съмнения по отношение на декларираната договорна стойност за автомобила, съгласно данните от Решението, се основавали на предоставена информация в ЦМУ от предоставен от канадската митническа администрация (Приложение към писмо с рег. № 32-470240/10.07.2023 г.- BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx). Възразява се срещу мотивите, послужили на директора на ТД Митница Бургас за отхвърляне на информацията и документите, предоставени от дружеството с писмо peг. № 32-62164/15.02.2023 г., след като същите са поискани с писмо peг. № 32-43886/02.02.2023 г. от началника на МП Пристанище Бургас център. В жалбата се оспорват мотивите, обосноваващи отхвърлянето на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при определяне на митническата стойност на автомобила от МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. Оспорват се както методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност на автомобила от МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г., така и размерът на митническата стойност, определен по този метод. В Решението липсвали всякакви мотиви, обосноваващи невъзможността за определяне на митническата стойност на процесния автомобил в съответствие с разпоредбата на чл. 144 § 1 от РИ, а така също и мотиви, че декларираната при износа на автомобила стойност е подходящ метод за определянето на митническата му стойност. Моли съда да отмени атакувания административен акт, с претенция за разноски.

В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява се от надлежно упълномощен адв. Р. В. от АК – Б., която поддържа жалбата на посочените в същата отменителни основания и моли съда да я уважи, с претенция за присъждане на сторените по делото разноски. В писмени бележки излага подробни доводи в тази насока. Основателните съмнения на митническите органи се базирали на декларираните различни стойности в декларацията за износ и декларацията за внос, т.е. на два вторични документа, имащи еднаква правна стойност, без да са изследвани първичните документи, въз основа на които е подадена износната информация. В данните, получени по линия на международното сътрудничество стойността била посочена като „Обща стойност“, т.е. нямало данни, че това е продажната цена, същото било посочено и в писмата от канадските власти. Така при издаване на процесния акт органът сравнявал две различни величини – обща стойност и продажна цена, като не е изискал от канадските власти да им се представят документите, които съпровождат износната декларация, въз основа на които да приемат, че внесената стока е с различна договорна стойност. Обратно на това дружеството представило първични документи за заплащане на договорената цена – инвойс и банков превод за заплащане. Позовава се на решение на СЕС по дело С-291/15, според което основателните съмнения следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоката, достатъчна да обоснове съмнения и в т.см. необосновано ответникът съпоставил първичен документ за закупуване с вторичен – декларация. Развива подробно изложените в жалбата твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли съда за отмяна на атакуваното административно решение, с претенция за разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк К. Т., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение, с възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, в т.ч. представената в цялост административна преписка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.10.2020 г. в МП Пристанище Бургас център при ТД Митница Бургас била приета МД с MRN 20BG001007024469R0 с вносител в ел.д. 3/15 и декларатор в ел.д. 3/18 „Олимпиа Ауто“ АД, ЕОРИ: BGС119622608ZZZZ0, пряк представител в ел.д. 3/19 „ЛИДИКАР“ - Бургас, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. № 6/8: „НАИМ: КАТАСТРОФИРАЛ ПЪТН. АВТОМОБИЛ; МАРКА: HYUNDAY; МОДЕЛ: SANTA FE;ТИП: БЕНЗИН; БР.МЕСТА: 5; ТОВАРОНОСИМОСТ:0;ПЪРВА РЕГ.: 20190101; ЦВЯТ: БЯЛ; РАБ. ОБЕМ: 2400 КУБ.СМ.; МОЩНОСТ: 185HPSAE; ДВИГ. №: НЕ СЕ ЧЕТЕ; ШАСИ № ............... За стоката било посочено: в ел.д. № 5/14 „Код на държавата на произход – САЩ; в ел.д. № 4/16 „Метод на определяне на стойността“ – „Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса“; в ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ – 7 068,00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – CAD; в ел.д. 8/6 „Статистическа стойност“ – 8994,83, в ел.д. 7/5 „Транспорт във вътрешността на страната“ – 1. Морски транспорт, в ел.д. № 8/5 „Вид на сделката“ – Outright purchase/sale. Към МД били приложени търговска фактура InvoiceRA-E20072301/23.07.2020 г. за стока/артикул 2019 HYUNDAY SANTA FE VIN: ..............., междинна сума – 7 050,00 канадски долара, такса за обслужване 18,00, обща сума на фактурата 7 068,00 канадски долара. Издател/съставител на фактурата – продавач е 9396-9053 Quebec Inc. 7405 rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, получател „Олимпиа Ауто“ АД. В същата са посочени инструкции за плащане и банкова информация за продавача. Списък на опаковките за автомобила с тегло 1845,00 кг., Сертификат за застраховка на собственика и свидетелство за управление на МПС, Морска товарителница № MEDIUMC701338, с посочено пристанище на товарене Монреал, Квебек – Канада и пристанище на разтоварване Бургас, България, Инструкция за освобождаване на товара от 22.09.2020 г., банков документ за извършен превод на сума в размер на 7068,00 канадски долара с наредител „Олимпиа Ауто“ АД

Съобразно декларираните данни, към датата на приемане на МД (18.02.2021 г.) размерът на митническата стойност за стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата декларация е приложена цитираната по – горе фактура (INVOICE) от 23.07.2020 г., издадена от 9396-9053 Quebec Inc. 7405 rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада. Цената на автомобила, определена на база декларираните за нея елементи, е 7 068,00 канадски долара, митническата стойност – 8 864,83 лв., определеното и взето под отчет мито е в размер на 886,48 лв., а ДДС – в размер на 1 976,26 лв., изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа.

С Писмо рег. № 32-43886/02.02.2023 г. (л. 99) на Началника на ММП Пристанище Бургас център при ТД Митница Бургас „Олимпиа Ауто“ АД било уведомено, че във връзка с извършване на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ на стоката от МД с MRN: 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. е необходимо да предостави допълнителни документи и информация: доказателства в потвърждение на декларираната цена, документи относно извършените плащания към доставчика, както и други данни, сведения и информация, удостоверяващи цената по сделката, комисионни за посредничество, разходи за контейнери, за транспорт, застраховка, товаро – разтоварни и обработващи операции и пр. В Отговор рег. № 32-62164/15.02.2023 г. представляващ дружеството заявил, че предметът на дейност на „Олимпиа Ауто“ АД е внос на нови и употребявани автомобили, резервни части и сервиз за леки и тежки ремонти, процесният автомобил е закупен от платформа https://www.iaai.com/Company за търгове чрез наддаване, като IAA, Inc. е водещ глобален дигитален пазар, свързващ купувачи и продавачи на превозни средства; платформа на IAA е за напълно загубени, повредени и превозни средства с ниска стойност, със седалище близо до Чикаго в Уестчестър, Илинойс, със съоръжения и служители в САЩ, Канада и Обединеното кралство, купувачите имат достъп до множество дигитални канали за наддаване и закупуване; процесният автомобил е закупен от 9396-9053 Quebec Inc. 7405С rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9 на основание издадена фактура Invoice RA-E20072301/23.07.2020, повреден от градушка и е за цялостен ремонт по възстановяване на купето. Към писмото дружеството приложило инвойс – фактурата, копие на всички документи по вноса, снимки на автомобила, както и документ за неговата продажба от 17.02.2021 г. Към документите било представено и извлечение от сметка 305/3 за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г., фактура за заплатени терминални разходи в размер на 130 лв., фактури за изпитване на МПС и ремонт на автомобила, договор за покупко – продажба на МПС от 11.10.2021 г., ведно с фактура.

Със Съобщение рег. № 32-525181/22.08.2023 г. Директорът на ТД Митница Бургас уведомил „Олимпиа Ауто“ АД, че в изпълнение на чл. 22, § 6, във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MPN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. В съобщението били посочени мотивите, на които ще се основава решението, а именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата документи, определена въз основа на събраните доказателства митническа стойност от на автомобила в размер на 8 864,83 лв., вносно мито от 886,48 лева и ДДС в размер на 1 976,26 лева. Според съдържанието на писмото, с писмо от канадските власти („Canada Border Services Agency“) е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, предвид което е извършен последващ контрол по чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ по отношение на процесната МД, с установено съответствие между номера на канадската износна декларация, посочен в морската товарителница и в Proof_of_Report BG_......................., sheet ExportDeclaration, като е налице несъответствие между декларираната в МД цена в РБългария в размер на 7 068 канадски долара, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 17 614,00 канадски долара, посочена в Total_Value/Total Value_Currency от таблица BG_................. Quebec Inc.xlsx, sheet Commodities. Във връзка с изложеното и допълнително представените от дружеството документи съставителят на писмото приел, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура, последната не съдържа всички необходими елементи, удостоверяващи договорните условия по сделката, като условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение и др., липсват доказателства, че плащането е осъществено само с един валутен превод, не са приложени банкови извлечения от валутни сметки на дружеството или хронологичен регистър на банковите операции, от наличните данни не може да се установи степента на щетата на автомобила, деклариран като „употребяван – катастрофирал“. Прието било, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70 ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Дружеството било уведомено, че декларираната, определена на база представената инвойс фактура цена се отхвърля, методът за определяне на митническа стойност въз основа на идентични и сходни стоки е неприложим, поради липса на информация за първите и наличието на щети при вторите, свързани с обстоятелството, че автомобилът е претърпял такива, като неприложим бил приет и методът по чл. 74 § 2 б. в) от Регламента, поради липса на база данни за единична цена, както и методът по б. г), поради липса на данни за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд и др. Дружеството било уведомено, че митническата стойност следва да се определи въз основа на получената информация от канадските власти (17 614 кан. долара) с прибавени транспортни разходи в размер на 627,11 лв., определен средноаритметично по информация от МИС3А за автомобили, натоварени на пристанище Монреал, или в общ размер на 22 718,94 лв., с нов размер на мито от 2 271,89 лв., данъчна основа в размер на 25 120,83 лв. и ДДС в размер на 5 024,17 лв., с установен размер за вземане под отчет и досъбиране от 4 433,32 лв. Съставителят на писмото посочил още, че върху размера на неизплатените вносни мита ще бъде начислена лихва за забава върху и над размера им, считано от датата на възникване на митническото задължение – 17.10.2020 г. до датата на уведомяването, както и ще възникне задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Дружеството било уведомено, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може да изрази становище, като в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение.

Съобщение рег. № 32-525181/22.08.2023 г. е връчено на представител на дружеството с известие за доставяне на 23.08.2023 г., като по същото постъпило Становище рег. № 32-561072/19.09.2023 г. (л. 48) с подробно изложени съображения за несъгласие с възприетото от митническата администрация и приложена Декларация от представляващия „Олимпиа Ауто“ АД за изпълнение на условията по чл. 70 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

На 12.10.2023 г. Началник на МП „Пристанище Бургас център“ в ТД Митница Бургас представил пред директора на териториалната дирекция Докладна записка рег. № 32-589832 (л. 40), в която възпроизвел изложените в горното съобщение обстоятелства, приел, че в становището си дружеството не е представило допълнителни факти и доказателства за потвърждаване на декларираната митническа стойност, които да променят констатациите и предложил да се издаде решение, с което за процесната стока по МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2023 г. се определи нова митническа стойност и нов размер на дължимите вземания.

От доказателствата по преписката се установява, че в Агенция Митници по електронен път е постъпило писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. (л. 190 с превод на български език на л. 189), изготвено от служител в Агенция на канадските гранични служби в Посолство на Канада в Австрия, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. В писмото е посочено, че във връзка с искане № 32-343912 по отношение на износител „9396-9053 QUEBEC Inc.“ са приложени „CERS“, и търговската дейност на дружеството е „търговци на употребявани автомобили“. Това писмо е описано в цитираните по – горе актове, постановени от митническата администрация като повод за извършения последващ контрол на стоката, декларирана с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията предоставена от канадските митнически власти е констатирано несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно стока –употребяван пътнически автомобил – марка Hyunday, модел Santa Fe, шаси № ............. с декларирана при внос цена 7 068 CAD, а при износ – 17 614 CAD.

На 13.10.2023 г. Директорът на ТД Митница Бургас постановил Решение № 32-591039, с което за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020г. определил на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 нова митническа стойност в размер на 22 091,83 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77 §1 б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация – 17.10.2020 г. (чл. 77 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.); в резултат на новата определена митническа стойност на основание чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, определил ново митническо задължение в размер на 2 209,18 лева; на основание чл. 55 ал. 1, във вр. с чл. 16 ал. 1 от ЗДДС за извършения внос определил нова данъчна основа в размер на 24 431,01 лева, по отношение на която приел, че на основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77 §1 б. а) и чл. 77 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС и на основание чл. 66 ал. 1 т. 2 от ЗДДС и чл. 67 ал. 1 от ЗДДС определил задължение за ДДС в размер на 4 886,20 лева; на основание чл. 105 §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105 §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. определил за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4 232,64 лева, от които мито в размер на 1 322,70 лв. и ДДС в размер на 2 909,94 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 17.10.2020 г. до уведомяването на длъжника. Решението е връчено на адресата „Олимпиа Ауто“ АД на 17.10.2023 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. Жалбата срещу акта е постъпила пред настоящия съд, чрез административния орган на 23.10.2023 г.

При постановяване на своя акт ответният административен орган възприел и споделил описаните в горното съобщение и докладна записка фактически и правни съображения, като в мотивите на решението е посочено, че постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество. Прието е още, че анализ на приложените към МД документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA-E20072301/23.07.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc. следва да бъде отхвърлена, предвид разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура.

В хода на съдебното дирене са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и товарителници, както и писмото от канадските митнически власти, с което е представена информация за декларираните при износа на процесното МПС данни и въз основа на която е определена новата митническа стойност на внесената стока. От процесуалния представител на ответника е представена и електронната справка, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител в цялост, на който в съдебно заседание е извършен оглед. При огледа на файл с наименование BG_.................... от свойства на файла са вписани автори Apache POI, записан последно от Lauzon, M.-A. - VIENN-BF, дата на създаване – 09.11.2022 г. в 17.43 часа, дата на последно записване – 16.12.2022 г. в 12.42 часа; в графа „Компания“ липсва отразяване на данни; във файла в колона 1 под № 329 е вписан автомобил с рама: ...................., 2019 HYUNDAY SANTA FE, 1845 KG, VIN: 5................., 17614.00 CAD, Total.

По доказателствата са приобщени представени от оспорващата страна Решение № Р-464/32-510914/10.08.2023 г. За предоставяне на достъп по реда на ЗДОИ, Заповед № ЗАМ-766/32-164865/02.05.2023 г. за утвърждаване на Указания за уеднаквяване на практиката по проверка, оспорване, приемане или отхвърляне на декларираната митническа стойност. Определяне на нова митническа стойност, както и самите Указания. Представена е от ответната страна и справка от база данни МИС3А за допускане за свободно обращение на автомобилите с пристанище на натоварване Монреал в приблизително същия период (л. 65).

По доказателствата е представена и приета Заповед № 1751/10.10.2023 г. на Директора на Агенция „Митници“, с която е оправомощил з. – д. на ТД Митница Бургас И. Д. да изпълнява функциите на директор за периода от 10.10.2023 г. до завръщането на директора на ТД Митница Бургас, но не повече от 30 дни.

По делото е изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза, оспорена от процесуалния представител на ответника, в която връзка не са направени други доказателствени искания. Експертизата съдът кредитира като извършена компетентно, безпристрастно и подкрепена с надлежни писмени доказателства. Съгласно заключението, с процесната митническа декларация оспорващото дружество декларира внос на употребяван пътнически автомобил от Канада - катастрофирал, марка HYUNDAI, модел SANTA FE , тип БЕНЗИН шаси .............., като към митническата декларация е приложена фактура (invoice) с № RA- Е20072301/23.07.2020 г., с който е документирана сделката по покупко- продажбата на автомобила, издадена от продавача 9396-9053 Quebec Inc. с адрес 7405С rue Verite, Saint-Laurent, QC H4S1C6, Канада. Купувач е „Олимпия ауто" АД с ИН ********* и адрес гр. Сливен, ул. „Банско шосе" 10. Предмет на доставка според фактурата е катастрофирал автомобил Hyundai SANTA FE с VIN (№ на шаси) ................. с цена 7 050,00 канадски долара и добавена такса за обслужване в размер на 18,00 канадски долара. Общата стойност на фактурата е 7 068,00 канадски долара. Във фактурата са описани и условията на доставка CFR (цената на доставката включва стойност на стоката и навло) до гр. Бургас. Условията на плащане са предплащане по банков път с посочена банкова сметка на продавача с № ......... в T.-D. B., клон H. с код S. T. и адрес 203 H. B., P.-C., QC, H9R1E9, Канада. От представени за нуждите на експертизата банково извлечение от сметката на оспорващото дружество в левове открита в У. Б. АД, потвърждение за изходящ валутен превод (лист 74 по делото), както и нареждане за превод във валута, създаден и генериран в системата за електронно банкиране Б. Онлайн е видно, че на 24.07.2020 г. с референтен № ............... е нареден превод в размер на 7068,00 USD в полза на ........... Q.INC, .......R. V.S.-L., QC ..........., CANADA по сметка № ............. с банков код T. с основание на плащането INV RA-E20072301/23.07.2020. За наредения превод е задължена разплащателната сметка в лева на оспорващото дружество в размер на 9 039,97 лева (7174,58 CAD по курс продава на банката в деня на превода 1,26 лева за един канадски долар). Сумата в канадски долари, с която е задължена сметка е с по-голям размер от нареденият превод от 7068,00 CAD, тъй като включва и банковите такси в полза на кореспондентската и приемащата превода банка, които наредителят е поел за своя сметка. От направената проверка в счетоводството на дружеството вещото лице е констатирало следното: - Извършеното плащане на 24.07.2020 г. от разплащателната сметка на жалбоподателя в У. [улица],58 CAD по курс 1.26 лева за един канадски долар (курс продава на банката към датата на плащането) с левова равностойност 9 039,97 лв. е намерило счетоводно изражение по кредита на сметка 503/4-Разплащателна сметка със счетоводна статия №523 от 31.07.2020 г. и по дебита на сметка 401/2- Доставчици във валута, Контрагент 1746 КУИБЕК АД, Партида „Фактура № 19070301/03.07.2019 г.; -Стойността на закупения автомобил по процесната митническа декларация в размер левовата равностойност 8864,83 лв. е отчетена по дебита на счетоводна сметка 305/3-Стоки (за отчитане на закупените стоки), номенклатурен номер ХЮНДАИ САНТА ФЕ ШАСИ ................." със счетоводна статия № 450/31.10.2020 г. и по кредита на счетоводна сметка 401/1 - Доставчици, Контрагент 1746 КУИБЕК АД, Партида „Фактура № 20072301/23.07.2020 г.; - Възникналите разчети са приключени като е дебитирана сметка 401/1 — Доставчици, Контрагент 1746 КУИБЕК АД, Партида и е кредитирана сметка 401/2-Доставчици във валута, Контрагент 1746 КУИБЕК АД, Партида „Фактура № 19070301/03.07.2019 г. със сумата 8864,83 лв., а разликата от 175,14 лв. до 9039,97 лв. (левовата равностойност на извършеното плащане на 24.07.2020 г.) е отчетена като разходи от отрицателни курсови разлики от валутни операции по дебита на сметка 624 със счетоводни операции 370 и 372/31.12.2020 г. Експертът заключава, че платената от дружеството цена за процесния автомобил - катастрофирал, марка HYUNDAI, модел SANTA FE, тип БЕНЗИН, шаси .............., внесен на територията на страната с митническа декларация MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. е в размер на 7 068,00 канадски долара. Сумата е платена изцяло на 24.07.2020 г. с нареден превод с референтен № ............в размер на 7068,00 USD в полза на ............ Q. INC, ........... R. V. S.-L., QC ............., CANADA по сметка № ........... c банков код T. c основание на плащането INV RA-E20072301/23.07.2020. При разпита в съдебно заседание вещото лице уточнява, че предплащане по банков път е предварително плащане на стойността на фактурата преди доставката, има разлика между авансово плащане и предплащане. Тук е описана доставката на автомобила и условията за плащане и предплащане, а основанието за издаване на фактурата, когато плащането е авансово е „авансово плащане“, плащането е стопанска операция, която предизвиква издаването на фактура за авансово плащане, тъй като още няма доставка и не е договорена такава. В случая по повод посочена в заключението фактура № 19070301 от 03.07.2019 г. вещото лице уточнява, че погрешно плащането е осчетоводено по аналитичната партида на друг номер фактура, който е издаден за автомобил Хюндай Кона, поради което е проверил извлечение от сметка 401/2 – доставчици на валута, откъдето е установил, че има остатък като задължение по доставката на автомобил Хюндай Кона, който после е погасен с плащане и там погрешно по тази аналитична партида е осчетоводено и плащането за процесния автомобил Хюндай Санта Фе. Митническата декларация е осчетоводена по кредита на сметка 401/1 – доставчици в лева, вече с мярната аналитична партида, номера на процесната фактура и впоследствие в края на годината е извършено прихващане на двете насрещни задължения от двете аналитични партиди. Това е направено по време на годишното приключване и тогава е констатирано погрешното осчетоводяване на плащането. Не е извършено осчетоводяване два пъти на една и съща фактура, през 2019 г. са закупили автомобил Хюндай Кона по фактура № 19070301/03.07.2019 г. на стойност 5600 канадски долара, тази фактура е осчетоводена, автомобилът е заведен като стока по кредита на сметка 401/2 – доставчици във валута, неговата стойност като задължение към доставчика, което салдо е към 01.01.2020 г., тъй като не е разплатено, плащането е извършено на 17.07.2020 г. за този автомобил. Освен осчетоводяването, вещото лице се е запознало с нареждането за превод във валута, за да провери дали този остатък се отнася за този автомобил и по този остатък е посочен този номер на фактура, който е за Хюндай Кона. При извършване на плащането на Хюндай Санта Фе е кредитирана разплащателната сметка със стойността на плащането и е дебитирана сметка 401/2 – доставчици във валута с аналитична партида – фактурата на Хюндай Кона. Впоследствие, когато автомобилът е пристигнал, е заведен като стока по съответната аналитична партида – процесния номер на фактурата на Хюндай Санта Фе, задължението към доставчика по кредита на сметка 401/2 с аналитична партида – процесния номер на фактурата за Хюндай Санта Фе и в края на годината е осчетоводено прихващане на тези насрещни задължения с плюс и минус по две сметки, които са възникнали в резултат – едната на завеждането на автомобила като собственост на дружеството и другата – като погрешно осчетоводено плащане, извършено през м. декември при годишното приключване, когато е констатирано несъответствието. Операциите са 370, 372 с дата 31.12.2020 г., така през 2020 г. сметка „Доставчици“ приключва на нула.

В хода на съдебното производство административният орган представя официален превод на приобщените по преписката писмени доказателства, описани по – горе. Оспорващата страна представя писмени доказателства, придружени с официален превод на български език.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото годни писмени доказателства. Въз основа на същите съдът формира следните изводи от правно естество:

Обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220 ал. 1 от ЗМ. С него се засяга неблагоприятно жалбоподателя - определени са за досъбиране митнически задължения и лихви върху тях за стока, поставена под режим на допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. Предвид това съдът приема жалбата за допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и пред компетентния съд по седалището на жалбоподателя.

Разгледана по същество, жалбата се преценява и като основателна при следните съображения:

Оспореното административно решение е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, т.е. при наличието на персонална, материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5 т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Със Заповед № 1751/10.10.2023 г. Заместник – директор на ТД Митница Бургас е оправомощен да изпълнява функциите на директора в определен времеви период. С оглед цитираната нормативна уредба, следва да се приеме, че в случая издаденото от оправомощения орган с делегирани за Директора на ТД Митница Бургас решение е произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия, поради което актът е валиден. Оспореното решение е постановено в писмена форма, като в него, в съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.

Макар валидно, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относими материалноправни разпоредби, при следните съображения:

На първо място, като основателен се приема от настоящата съдебна инстанция доводът на оспорващата страна досежно липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ и чл. 48 от Регламент (ЕС) №9 52/2013 г. Според тази разпоредба, допустим е последващ контрол на митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. В процесния случай няма спор, че е извършен последващ контрол по чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, поради което приложима се явява нормата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84 ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. По делото не се установява такава заповед да е издавана и в този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. На следващо място, съгласно чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, изрично посочен в спорния акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1 т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, като митническият орган е взел предвид представените от получателя на стоката „Олимпиа Ауто“ АД доказателства при подаването й и събраната служебно допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение".

При така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените към административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ от оспорващото дружество е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените плащания към доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена. В отговор на изисканата информация дружеството е представило Invoice № RA-E20072301/23.07.2020 г., удостоверяваща извършената сделка по покупко – продажба и транспорт на автомобила, съдържаща идентификационни данни за продавач, купувач, цена и за самото транспортно средство, нотификация, за извършена банкова операция по валутен превод на сумата по фактурата, документите, приложени към МД, както и снимки на автомобила, счетоводно извлечение от сметка 305/3, фактури за заплащане на терминални разходи, изпитване на МПС, ремонт на същото, договор за продажба на автомобила за сума от 20 000 лв., придружен с фактура. Така представената информация обаче не е проверена от ответника, както и не е анализирана при постановяване на оспорения акт. В хода на настоящото съдебно производство е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, съгласно чието заключение, основано на извършена проверка на счетоводството на дружеството, Платената цена от дружеството за процесния автомобил - катастрофирал, марка HYUNDAI, модел SANTA FE, тип БЕНЗИН, шаси ............., внесен на територията на страната с митническа декларация MRN 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. е в размер на 7 068,00 канадски долара. Сумата е платена изцяло на 24.07.2020 г. с нареден превод с референтен № ............. в размер на 7068,00 USD в полза на ............ Q. INC, ............ R.V. S.-L., QC............., CANADA по сметка № ............ c банков код T. c основание на плащането INV RA-E20072301/23.07.2020. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, като основано на извършена обстоятелствена проверка в счетоводството на дружеството и обосновано с надлежни писмени доказателства, представени от оспорващата страна (л. 207-217) и с необорена доказателствена стойност.

В Дял втори, Глава трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът "основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.

В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.

Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация, именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е възприетата в хода на проверката като продажна цена от 22 091,83 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че страните не спорят по установената по делото фактическа обстановка. Спорът е правен и се концентрира в отговора на въпроса, налице ли са основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т.е. налице ли са "основателни съмнения" по смисъла на посочения по – горе чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, като при положителен отговор на този въпрос, спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. В тази връзка следва на първо място да се провери дали съмненията на митническия орган са основателни, като предпоставка за това да се пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft). Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Съгласно чл. 70 § 1 и § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност (така Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент, при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 букви а) до г), докато се стигне до метода, по който може да се определи митническата стойност на стоките.

Съгласно другата посочена като правно основание за издаване на акта норма на чл. 74 параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация, съгласно чл. 140 § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 (Регламента за изпълнение), а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 14 § 2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса, се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141 § 2 от Регламента за изпълнение, се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение. Според цитираната разпоредба "идентични стоки" в рамките на определянето на митническата стойност представляват стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" в рамките на определянето на митническата стойност представляват стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В обобщение следва да се заключи, че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките, приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В разглеждания случай допълнителна информация от адресата на акта и настоящ оспорващ е изискана и представена, но не е анализирана и въобще не е взета предвид от ответника. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (в този смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Съгласно правилото на чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.

Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката пазарна стойност, определена чрез изготвена по възлагане от административния орган експертна оценка. Ответният орган е отхвърлил изцяло декларираната от дружеството цена на автомобила, документирана в представен INVOICE от 23.07.2020 г., издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада и придружаващ МД с MRN 20BG001007024469R0. В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.

В процесния случай, за да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът не поставя под съмнение, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и е изготвена от официални митнически власти на държавата на износа – Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, обаче, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Съдът намира, че тази информация не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена, т.е. е декларирана съответната стока за износ. В случая, не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. Както се отбеляза по – горе, от приобщената по преписката и доказателствата електронна справка от митнически власти на Канада не става ясно с какви методи е определена – декларирана, заявена, какво включва и пр. вписаната в тази справка стойност на автомобила, за да може да бъде проверена чрез предвидените за това процесуални способи. Съждението на митническите органи, че това е договорната цена на стоката, се явява дотолкова достоверно, колкото и отречената продажна цена по представената фактура. При тези съображения, не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Съответно митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В тази връзка следва да се отбележи, че от представените от оспорващото дружество в хода на административното производство писмени доказателства се установява, че процесният автомобил е с множество щети, след вноса е отремонтиран с извършени съответни разходи, след което – продаден на цена от 20 000 лв., която е по – ниска като стойност от възприетата от ответника такава за стоката във вида, в който е закупена. Видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол, в т.ч. чрез представяне на аналитична счетоводна отчетност в частта на завеждане на транспортното средство, извършени разходи по неговото отремонтиране и др. Според разписаното в чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015, фактурата, свързана с декларираната договорна стойност се изисква като придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представен INVOICE от 23.07.2020 г., в която „Олимпиа Ауто“ АД е вписано като купувач с посочена продажна цена на процесния автомобил. В решението си административният орган в тази връзка приема, че не са налице доказателства в подкрепа на фактурата – поръчки, оферти, кореспонденция, както и че същата не съдържа всички необходими елементи, удостоверяващи договорните условия по сделката. Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на ответника, че непредставянето на такива документи, а само на фактура сочи, че декларираната митническа стойност не е договорната такава, действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Както се отбеляза по – горе, от изготвената по делото и приета съдебно – счетоводна експертиза се установява извършеното плащане на 7 068 канадски долара, извършено чрез валутен превод от банкова сметка на дружеството, а вписаното основание „предварително плащане“ не е идентично с авансово плащане, а означава, че плащането е предшествало вноса на стоката.

При обосновани съмнения митническите органи, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение могат само да приемат, че митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да я определят, като приложат последователно букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, което в конкретния случай се установява, че не е сторено, поради което и митническата стойност в размер на 22 091,83 лева се явява незаконосъобразно определена. В тази връзка, поради незаконосъобразното определяне на новата митническа стойност на процесната стока, незаконосъобразно определени се явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава. Изложеното мотивира съда в настоящия му състав да приеме, че оспореният административен акт е постановен в и противоречие материалния закон.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай са определени нова митническа стойност и нови стойности на обвързаните с нея вносно мито и ДДС, без това да е обосновано по категоричен начин. В този смисъл обжалваното решение № 32-591039/13.10.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което налага неговата отмяна. Предвид незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на оспорващата страна за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на оспорващата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Действително извършените такива възлизат общо на 1 900,00 лв., от които 50,00 лв. внесена държавна такса, 300,00 лв. заплатен депозит за съдебна експертиза и 1 550,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, анекс към него и фактури. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне, с оглед Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съгласно чиито мотиви, съдът следва да съобрази принципа на справедливостта и съразмерността. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съобразно чийто чл. 1, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Към процесния случай приложима е нормата на чл. 8 ал. 1, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от наредбата, който регламентира минимален размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес - при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., като в случая материалният интерес възлиза на 4 232,64 лв., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 723 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 4, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи, а според ал. 9, при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо съдебно заседание се заплаща допълнително по 250 лева. Според чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В процесния случай договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, е в размер, съобразен с горните нормативи, поради което възражението за прекомерност на ответната страна следва да се приеме за неоснователно. Така определените и възприети от съдебния състав разноски в общ размер на 1 900,00 лв., включващи възнаграждение за адвокат, внесени държавна такса и депозит за съдебна експертиза следва да се възложат в тежест на ответния административен орган.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 32-591039/13.10.2023 г. на Директор на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което е определена нова митническа стойност за внесената от „Олимпиа Ауто“ АД стока по МД с MRN: 20BG001007024469R0/17.10.2020 г. в размер на 22 091,83 лв., определени са дължим размер на вносно митническо задължение от 2 209,18 лв. и задължение за ДДС в размер на 4 886,20 лв., като са установени за вземане под отчет и определени за досъбиране мито в размер на 1 322,70 лв. и ДДС в размер на 2 909,94 лв., ведно с лихви за забава.

 

ОСЪЖДА ТД Митница Бургас при Агенция “Митници“ да заплати на „Олимпиа Ауто“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 10 разноски в размер на 1 900,00 (хиляда и деветстотин) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.