Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260098 07.06.2021 г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На тринадесети май две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 65 по описа за 2021 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от И.М.П., ЕГН ********** против Електронен фиш,
Серия К, № 4092791 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара
Загора (ЕФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 2, във
вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Жалбоподателят
моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата
страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С обжалвания ЕФ, жалбоподателят И.М.П., ЕГН **********, е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 26.10.2020 г. в 11.20 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 180, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта въведено с пътен знак В 26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената") от 90 км/ч, е управлявал лек автомобил БМВ Х 5, с регистрационен номер ***, със скорост 128 км/ч при отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 544.
Съдържанието на
обжалвания ЕФ, е изцяло съобразено с императивните изисквания на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, като са посочени всички обстоятелства от значение за съставомерността
на деянието и за наличието на административно нарушение - описани са
конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него
отговорност от гл. т. на правна квалификация и вид/размер на приложимата
санкция, както и издателят ОДМВР - Стара Загора (компетентен орган, с оглед
мястото на извършване на нарушението).
ЕФ е бил издаден по
образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 г. (л. 17 от делото) съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4,
изречение трето от ЗДвП ("Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи"), и отговаря на императивните изисквания
на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП ("Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане").
Съгласно чл. 165,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените
от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар. 6,
т. 65 от ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ
(Закон за измерванията), които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Именно с такава мобилна радарна
система е било установено и заснето конкретното нарушение, като нейното
сертифициране и изправност към момента на извършване на нарушението се
установява от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и протокол за извършена проверка (л. 12, 13 и 14 от делото).
Съгласно чл. 165,
ал. 2, т. 7 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи служби имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с
автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а според
ал. 3 на цитирания член условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая
спазването на тези изисквания при заснемане на конкретното нарушение се
установява от представените снимков материал и протокол за използване на
процесното автоматизирано техническо средство или система (л. 8, л. 15 от
делото).
Протокола по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържа информация за
точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на АТСС,
разположението на АТСС, спрямо посоката на движение на контролираните МПС,
ограничителните пътни знаци, начало и край на работата с АТСС и др.
Съгласно чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което
е предоставил управлението на моторното превозно средство. Затова няма
необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС, след
като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл.
188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в
процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното
означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в
издадения електронен фиш следва по ясен начин да е посочено, че се ангажира
отговорността на представляващото го лице (респективно на посочено от
последното лице, на което е предоставено управлението на МПС), а не на
юридическото лице. Именно физическото лице – законен представител на
собственика на средството на нарушението е санкционирано чрез процесният фиш,
като едновременно с това е спазено изискването на чл. 189, ал. 4 от закона да
се посочи собственика на МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш
наказаното лице е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното
е посочено отляво, като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
органът е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен
представител на юридическо лице. От извършена от съда служебна справка в
търговския регистър се установява, че именно жалбоподателят е законен
представител на юридическото лице.
ЕФ, видно от
справката АИС АНД (л. 9 от делото) и т. 3 от съпроводителното писмо, с което
преписката е постъпила в съда (л. 2 от делото), имащо характер на официален
удостоверителен документ за отразените в него данни, е бил съставен на 27.10.2020
г., т.е. в едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Валидното въвеждане
на ограничение на скоростта в посочения участък на АМ Тракия е оспорено от
наказаното лице, но от изисканите в хода на съдебно следствие Заповед №
РД-11-251/26.03.2020 г. (л. 47 – 48 от делото) и Констативен протокол за
приемане на временна организация на движението от 30.03.2020 г. във връзка с
цитираната заповед (л. 46 от делото) се установява, че на посочените в ЕФ дата,
час и място - 26.10.2020 г. в 11.20 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км.
180, в посока към гр. Бургас е било валидно въведено ограничение на скоростта
на скоростта 90 км/ч, с пътен знак В26.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства, че
процедурата по поставянето на пътните знаци за ограничението на скоростта на
процесния участък е била спазена и проведена по законоустановения ред. В
последната си съдебна практика по идентични казуси Административен съд – Стара
Загора приема, че тъй като твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се
свързва с неспазване на въведено ограничение на скоростния режим с пътен знак
В26, непосочването в ЕФ на данни, които не са въведени от закона като елемент
от задължителното му съдържание (в т.ч. основание за поставяне на пътен знак за
ограничение на скоростта на движение), не могат да обусловят неговата
незаконосъобразност, а при наличието на изрична нормативна регламентация е
недопустимо правоприлагането по аналогия на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН (В този
смисъл Решение № 413 от 15.12.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 374/2020
г.).
Касационната
инстанция приема също така, че основанието, на което е поставен пътният знак,
не е сред задължителните реквизити на ЕФ и е ирелевантно за формалната му
законосъобразност, т.е. не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като
по никакъв начин не ограничава или затруднява правото на защита на наказаното
физическо лице да разбере за какво нарушение е санкционирано. С правно значение
за ангажиране на отговорността е фактът на поставен пътен знак В26, който е
отбелязан в ЕФ и протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г за използване на АТСС (В този смисъл Решение от 15.12.2020 г. на
АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 365/2020 г.).
В случая,
въведеното ограничение е било надлежно сигнализирано с пътен знак, а законосъобразността
на заповедта, установяваща движение със скорост по-ниска от законоустановената
такава за автомагистрала не подлежи на контрол в настоящото производство.
Административните актове се обжалват и контролират от съда в производство по
реда на АПК. Ето защо е недопустимо в хода на настоящото производство,
развиващо се по правилата на НПК да бъде упражнен контрол за законосъобразност
на административния акт, с който е било въведено ограничението на скоростта.
Що се отнася до
наложеното с ЕФ наказание – глоба в размер на 300 лева, същото съответства по вид и размер на
предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
По изложените съображения, съдът намира, че отговорността на жалбоподателя законосъобразно е била ангажирана и определена по вид и размер за описаното в ЕФ нарушение, като при установяване на нарушението и издаването на ЕФ не са били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща отмяната му, предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на
делото, както и изрично направеното от процесуалния представител на
санкциониращия орган искане (л. 24 от делото), и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва в полза на
ОДМВР - Стара Загора да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП), съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая, производството по делото е
продължило в три съдебни заседания, в които процесуален представител на ОДМВР - Стара Загора не е участвал, поради
което следва да му се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
С оглед изложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш, Серия К, № 4092791 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара
Загора.
ОСЪЖДА И.М.П.,
ЕГН ********** да заплати на ОДМВР - Стара Загора, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: