ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4085
гр. Варна, 24.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница С.
като разгледа докладваното от Деница С. Въззивно гражданско дело №
20243100501809 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 59424/22.07.2024г. от Е. Т. Н.,
ЕГН **********, Д. Т. Г., ЕГН **********, и Е. С. С., ЕГН ** срещу
Решение № 2367/21.06.2024г., постановено по гр.д.№ 20223110107006 по
описа за 2022г. на ВРС, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Т. Н.,
ЕГН **********, Д. Т. Г., ЕГН **********, и Е. С. С., ЕГН **, срещу Б. И. Г.,
ЕГН **********, и С. Р. Г., ЕГН **********, при участието на третото лице
помагач М. С. Г., ЕГН **********, на страната на ответниците Б. И. Г., ЕГН
**********, и С. Р. Г., ЕГН **********, искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на: 1) ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в гр. Варна, к. к. Чайка, м-ст Оброклука, с идентификатор
10135.2571.4708, с площ 1000 кв. м., при граници имоти с идентификатори:
10135.2571.4709, 10135.2571.127 и 10135.2571.501, при квоти за първите две
ищци – по 341/1000 ид. ч. и за третата ищца – 318/1000 ид. ч. и 2) ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в гр. Варна, к. к. Чайка, м-ст Оброклука, с идентификатор
10135.2571.4709, с площ 1065 кв. м., при граници имоти с идентификатори:
10135.2571.150, 10135.2571.127, 10135.2571.4708 и 10135.2571.501, при квоти
за първите две ищци – по 428.66/1065 ид. ч. и за третата - 207.68/1065 ид. ч.,
1
както и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху тези
имоти, на основание чл. 108 ЗС.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и необоснованост.
Сочи, че в мотивите на съдебния акт не са обсъдени всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, както и наведените от ищците
възражения. Съдът не е обсъдил, че на скиците, издадени на 04.02.2009г. от
СГКК- Варна, като единствен собственик на процесните имоти е посочен
прехвърлителя Т.А.П.. Необосновано не е кредитирал показанията на
свидетеля Н.Б. и св. Н.Й. Н., които се подкрепят от представените и приети
писмени доказателства. Съдът не е обсъдил и следните писмени
доказателства: Билет №457, вх. №5455/10.07.1968г., Констативен акт от
16.12.1985г., съставен от служители на отдел „Арх. и благоустройство" -
район Приморски" – РНС, Протокол № 44/21.05.1965г. на комисията по §85 от
ППЗПИНМ, писмо изх.№6903/21.05.1965г., удостоверение №А
У02296918/09.03.2022г., във връзка със заключението на вещото лице,
Наказателно постановление №40/03.06.1985г. на Приморски Народен съвет,
Наказателно постановление №120/23.12.1985г, на Приморски Народен съвет,
Заповед N91/03.01.19862., Констативен протокол №04953 от 26.10.1998г. на
данъчна служба „Приморско", Писмо на Началник на ДС "Приморско",
Заповед №1385/17.08.2000г. на кмета на Община Варна , Заповед
№1384/17.08.2000г. на кмета на Община Варна, Заповед N9856/29.06.2001г.
на Началник ДНСК. От гласните и посочените писмени доказателства се
установява твърдението в исковата молба, че сградата /обект на посочената
по-горе писмена документация/ е била построена от Т.А.П. - баща на ищците
Е. Т. Н. и Д. Т. Г., в парцел VI-3263 по ЗРП на КК"Чайка", гр.Варна и съборена
поради свлачищни процеси още преди те да придобият правото на
собственост през 2009г. Не са обсъдени и Писмо рег.№ МД- Т23004575ВН
002ВН/29.05.202Зг. на Дирекция МД- Община Варна, В писмо рег.№ МД-
Т23003561ВН_001ВН/25.04.2023г. на Дирещия МД - Община Варна и
подадени от Т.П. копия от данъчни декларации за процесния имот,
квитанции за платени данък и такса битови отпадъци от ищците.
2
Сочат още, че представения от ответниците Протокол от 08.03.2004г. за
определяне на строителна линия е ПИ 3263, не е породил правно действие,
както поради липса на строителмни книжа, така и по ради факта, че имотът
попада в район с въведена строителна забрана съгласно заповед №РД-02-14-
300/21.04.1997г. на МТРС-София, коятоне е отпаднала и понастоящем,
съгласно Писмо с изх.№145/12.03.2024г. на „ГЕОЗАЩИТА"ЕООД. Твърдят,
че съдът не е обсъдил, че издаденото от главния архитект на район
„Приморски"-Община Варна удостоверение за търпимост на строеж
№198/03.12.2020г. е нищожно, поради липса на обекта, за който се издава, тъй
като в имота липсва постройка. Съдът неправилно е приел за основателно
възражението на процесуалния представител на ответниците, че съдебното
решение по гр.д.№869/1959г. на ВНС, V район е непротивопоставимо на
ответниците, тъй като не са участвали в съдебното производство по
цитираното дело. Районният съд не е съобразил, че страни по гр.д.№869/1959г.
са били А.А.П. и Т.А.П., последният праводател на ищците, като влязлото в
сила решение е задължително за страните и техните правоприемници съгласно
чл.298, ал.1 и 2 от ГПК.
Считат, че районният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение по смисъла на ГПК, като не е указал на страните необходимостта
от изясняване на обстоятелството кои лица са били страни по гр.д.
№869/1959г., за да се определят субективните предели на СПН на
постановеното по това дело решение. (в този смисъл цитираното в мотивите
на обжалваното съдебно решение №1/28.04.2021г. по гр.д.№4852/2019г. на
ВКС, I ГО).
Сочат, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви. От една страна
районният съд приема, че вписаното решение по гр.д.№869/1959г. на ВНС е
съществуващ документ и е валидно, а от друга страна прави извод, че ищците
не са установили, че праводателят им Т.П. е бил собственик на имотите въз
основа на обявения от съда за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД
предварителен договор с решението по гр.д.№869/1959г. Оспорват се
констатациите на съда, че имотът по декларацията от 1949г. е различен от
имота по нотариален акт №166/1952г. Считат, че декларирания имот е този по
нотариален акт №166/1952г., с който А.П. е придобил от баща си Атанас
Парашкевов собствеността върху 2 дка в същата местност, за който имот
3
вещото лице С. К. установява, че граничи с море и се намира под пътя за
Зл.пясъци, докато процесният имот се намира над пътя. Считат за доказано, че
праводателят на ищците - Т.П. не е бил член на ТКЗС и притежаваният от него
имот не е внасян в ТКЗС или друга кооперативна организация. А.А.П. е бил
член- кооператор, но няма доказателства, че същият е притежавал и внесъл
процесния имот в земеделска кооперация. След като А.А.П. не е притежавал и
не е внесъл в ТКЗС процесния имот, намиращ се над пътя за Зл.пясъци,
същият не е могъл да поиска възстановяване правото на собственост по реда
на ЗСПЗЗ. Считат, че доколкото решение от 13.04.1999г. по гр.д.№5478/1998г.
на ВРС, няма обвързваща за ищците сила, то им е непротивопоставимо и
решение №615/07.06.1999г. на ПК, постановено въз основа на решението по
гр.д.№5478/1998г. на ВРС.
Твърдят, че А.П. не се легитимира като възстановен собственик по
земеделска реституция, поради което не е могъл да прехвърли на М. Г.
правото на собственост, оттам ответниците не се легитимират като
собственици въз основа на деривативното си придобивно основание.
Необоснован е и направеният от районния съд извод, че е основателно
въведеното от ответниците в условията на евентуалност възражение за
придобиване на имота по давностно владение, започнало след покупко-
продажбата от 22.08.2002г. и упражнявано от М. Г. (праводателка на
ответниците и трето лице помагач в процеса) явно и необезпокоявано, с
намерение за своене. Съдът не е обсъдил, че в заключението на вещото лице
С. К. е посочено, че в КП от 2000г. поземленият имот попада в зона на
свлачище, отразено с общ номер 321, защото границите на поземлените
имоти, материализирани с огради на место са заличени. Свидетелят К.К. е
заявил, че ограждането на имота е извършено през 2004г., а не през 2002г.,
както е приел съда.
Въззивниците молят съда да бъде отменено обжалваното решение и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата
претенция.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемите страни Б. И. Г. и
С. Р. Г., са депозирали становище за неоснователност на въззивната жалба.
Сочат, че съдът е обсъдил всички релевантни по делото доказателства, а
необсъждането на останалите не е процесуално нарушение, което да се
4
отразява на правилността на съдебния акт. Подчертават, че тежестта на
доказване по исковете е на ищците, като същите не са доказали правата си в
процеса. Не е доказана идентичността на имотите, предмет на сделките, с
които са придобили твърдяната собственост и процесните имоти. Това е
установено от изслушаните по делото две съдебно- технически експертизи.
Навеждат и собствени разсъждения по отношение на липсата на идентичност
на имотите във връзка със частично съвпадащите имена на съседите на
имотите през годините. Не оспорват, че Т.П. е осъществявал фактическа власт
върху имота, но сочат, че фактическата му власт не произтича от твърдените
му права на собственост. Считат, че видно от Заповед № 1/03.01.1986г. на
Началника на отдел Архитектура и благоустройство, имот 3263 е бил
предоставен за земеделско ползване, т.е. не е бил частна собственост. Ищците
не основават собствеността си на друго правно основание, освен съдебното
решение от 1960г. Сочат още, че посочването на Т.П. като собственик на имот
618 - лозе и част от имот 619 - ов. градина в Протокол за отчуждаване и
определяне на обезщетение от 21.05.1965 г. за корекция на пътя Варна Зл.
Пясъци не е достатъчно за формиране на извод, че той е бил собственик на
тези имоти по силата на съдебното решение от 1960 г. Дори и да бъдат
презюмирани евентуални негови права върху тях, двата документа
категорично установяват, че правата му върху отчуждените 1190 кв.м. общо за
двата имота 618 и 619, са погасени с внасяне на сумата, определена за
заплащане. Подчертават, че съдебното решение от 1960 г. е представено и
вписано в Служба вписвания на 10 май 1979 г. (19 години по-късно) след
реализиране на отчуждителното мероприятие - корекция на шосето курорта
„Дружба" - „Златни пясъци“. Твърдят, че на стр.7 от обжалваното решение
съдът неправилно е възприел отразените в нот. акт No 165/1952 г. съседи като
граници на придобития от Т.П. имот от 2 дка. в местност Обруклук. При
преценка на доказателствата сочат, че няма дори и индиция, че
местонахождението на имота по съдебното решение е било от горната страна
на пътя, за да се търси идентичност с процесните имоти. Непроведеното от
въззивниците пълно и главно доказване, че имотът, предмет на решението е
идентичен с процесните имоти по действащата КК, е самостоятелно и
достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове, без да е
необходимо съда да се произнася по заявените от ответниците права върху
имотите. Въпросът за приложението на чл.298 ал.1 и 2 ГПК (чл.220 ГПК отм.)
5
не променя решаващия извод на съда за неоснователност на исковете. Няма
спор, че А.А.П. (праводател на прехвърлителката им М. Г. С.) и Т.А.П. са
братя - синове на А.А.П.. С оглед на това счита и, че не следва да бъде прието
като доказателство по делото представеното с въззивната жалба
удостоверение за наследници на А.А.П..
Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна /третото
лице помагач/ М. С. Г. е депозирала становище за допустимост на въззивната
жалба, но неоснователност. Счита, че въззивната жалба е неоснователна,
доколкото съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Съдът
правилно не е кредитирал показанията на св. Б.на осн. чл. 172 от ГПК.
Оспорва релевантността на посочените от въззивника писмени доказателства
към предмета на спора. Сочи, че ищците не са доказали идентичността на
притежаваните от тях имоти и процесните. С оглед липсата на доказване на
собствеността им, правилно е бил отхвърлен предявеният от тях иск.
С оглед на това счита, че първоинстанционното решение следва бъде
потвърдено.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по същата подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания:
Въззивниците са направили доказателствено искане за приемане като
писмено доказателство по делото на удостоверение за наследници на А.А.П., с
мотива, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като не е указал
на страните да представят доказателства за определяне субективните предели
на СПН на решението по гр.д.№869/1959г., /както е прието в решение
№1/28.04.2021г. по гр. д.№4852/2019г. на ВКС, 1ГО/.
6
В конкретния случай не е налице спор по фактите, за които се иска
представяне на писменото доказателство, а именно, че както Т.А.П., така и
А.А.П. са наследници на А.А.П. /техен баща/, както и че М. С. Г. се явява
частен правоприемник на А.А.П. /и негова внучка/. С оглед липсата на спор не
е налице необходимост от представяне на посоченото писмено доказателство,
а изводът на ВРС по отношение на субективните предели на СПН е въпрос на
правна интерпретация на посочените безспорни факти.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
59424/22.07.2024г. от Е. Т. Н., ЕГН **********, Д. Т. Г., ЕГН **********, и
Е. С. С., ЕГН ** срещу Решение № 2367/21.06.2024г., постановено по гр.д.№
20223110107006 по описа за 2022г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото за 28.10.2024год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззивниците
доказателствено искане за приемане като писмено доказателство по делото на
удостоверение за наследници на А.А.П..
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
7
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8