№ 2899
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110202130 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. А. П. против наказателно постановление
(НП) № 23-4332-015374/03.08.2023 г., издадено от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с изложената в наказателното
постановление фактическа обстановка. Твърди, че е бил с поставен
обезопасителен колан по време на проверката, като полицейските служители
са заявили, че са установили нарушението с камера за видеонаблюдение.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. С. се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
1
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 30.06.2023 г., около 23.50 часа, в гр. София, П. А. П. управлявал
товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ***** по ул. „Кап.
Димитър Списаревски“ с посока на движение от бул. „Проф. Цветан Лазаров“
към ул. „Асен Йорданов“, като бил без поставен обезопасителен колан по
време на движение при наличие на такова оборудване в автомобила. Това
обстоятелство било възприето непосредствено от полицейския служител Р. В.
Д., който се намирал на ул. „Кап. Димитър Списаревски“ до бл.88 и заедно
със свидетелката Й. Д. А. осъществявал контрол за спазване на правилата за
движение по пътищата. Водачът бил спрян за проверка, в хода на която
свидетелят Д. – на длъжност старши полицай при 08 РУ-СДВР, съставил
срещу П. А. П. акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 1001102/01.07.2023 г. за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта с отбелязване, че няма възражения. Такива не
постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-015374/03.08.2023 г., с
което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на П. А. П. била наложена
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. НП било
връчено на 02.01.2024 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Р. В. Д. и Й. Д. А., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка
картон на водача П., заповед № 513з-4535/31.05.2022 г. на директора на
СДВР, заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, акт за встъпване в
длъжност.
От показанията на свидетеля Д. се установяват както обстоятелствата
относно извършеното от жалбоподателя нарушение, така и процедурата по
съставяне на АУАН. Показанията му са ясни, последователни и
2
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. От показанията на
свидетеля Д. се установява мястото, на което контролните органи са били
ситуирани, което е било добре осветено и не е имало пречка полицейските
служители да възприемат липсата на поставен обезопасителен колан въпреки
тъмната част на денонощието. Полицейските служители единодушно
заявяват, че актът не е съставен след преглед на записи от видеокамери, а
след като лично и непосредствено се възприели извършването на
нарушението. Свидетелката А. няма добре съхранен спомен относно всички
обстоятелства, което е житейски логично предвид изминалия период от време
и естеството на служебните й задължения, но съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се
установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна
на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на
процесния АУАН. Твърденията в жалбата не са подкрепени с каквито и да
било доказателства и категорично се опровергават от показанията на
полицейските служители Д. и А.. В актът изрично е посочено
обстоятелството, че процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни
колани.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и
правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
3
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Oбстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като са посочени и
нарушените разпоредби. В хода на проведеното съдебно следствие не бяха
установи фактически положения различни от възприетите в АУАН и НП.
Напротив, разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Д.
потвърждава, че лично и непосредствено е възприел, че жалбоподателят не е
поставил обезопасителен колан по време на управление на МПС. В тази
връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че фактическата
обстановка е отразена неправилно. Посочените от жалбоподателя фактически
положения са неподкрепени с каквито и да било доказателства и са в
противоречие със събрания по делото гласни доказателствени средства.
Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като
жалбоподателят П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. По делото се установява, че жалбоподателят като водач на МПС
се е движел в гр. София, по ул. „Кап. Димитър Списаревски“ с посока на
движение от бул. „Проф. Цветан Лазаров“ към ул. „Асен Йорданов“, без
поставен обезопасителен колан. Не се твърди от жалбоподателя, че
процесното МПС не е било оборудвано с обезопасителни колани, както и
водачът му да попада в някоя от посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП хипотези.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина
пряк умисъл, като П. е съзнавал, че управлява МПС без поставен
обезопасителен колан. Нарушението е формално, на просто извършване,
поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието му на
вредни последици, не се изисква.
Неизпълнението на задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е основание
да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
4
нарушителя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. В настоящия случай
административното наказание „глоба“ правилно е наложено във фиксирания
от закона размер и не подлежи на индивидуализиране от
административнонаказващите органи.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше
приложение, нарушението, извършено от П., не би могло да се квалифицира
като маловажно, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
015374/03.08.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на П. А.
П. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5