РЕШЕНИЕ
№ 765
гр. Разград, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330101403 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.124 от ГПК - установителен за собственост.
Депозирана е искова молба от С. Д. А. и А. П. А., с която е предявен иск срещу Община
Разград за установяване, че ищците са собственици Имот с идентификатор № 18589.13.***с
площ от 705 / седемстотин и пет кв.м./, в местност „Ясаци" , предназначение на територията
- земеделска по плана на село Гецово, община Разград, област Разград, при съседи: Имот №
18589.13.***; № 18589.13.***; № 18589.13.***, № 18589.501.***, № 18589.501.***. Твърдят,
че е придобит въз основа на давностно владение, постоянно и непрекъснато от 2001 г. до
настоящия момент. Конкретно сочат,че на 08.02.2001г. с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 110, том 1, рег.№ 714, дело № 84 от 2001г. са закупили
съседния имот е идентификатор № 18589.501.***, находящ се в с.Гецово, общ.Разград,
обл.Разград с площ от 420 кв.м. и са ползвали, владяли и обработвали и двата имота /този,
посочен в нотариалния акт и процесния/, че към настоящия момент имотът е извън
регулацията на село Гецово със статут на земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и е записан
като собственост на Община Разград, поради което за ищците възниква правен интерес от
предявяване на иск.
Ответникът Община Разград оспорва иска. Твърди, че имотът е определен и предаден на
Община Разград като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ в съществуващи и възстановими стари
граници земи, които са останали след възстановяването на правата на собственост. Счита, че
по делото следва да бъде установено обстоятелството дали процесните зем. земи са били
внесени в ТКЗС или са били одържавявани, както и че не са доказани твърденията, че
ищците са упражнявали давностно владение по отношение на процесния имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа
обстановка: Ищците са съпрузи. На 08.02.2001г. с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 110, том 1, рег.№ 714, дело № 84 от 2001г. Двамата в режим на
съпружеска имуществена общност са закупили съседния имот е идентификатор №
18589.501.***, находящ се в с.Гецово, общ.Разград, обл.Разград с площ от 420 кв.м.
Според представената скица процесния недвижим имот с идентификатор 18589.13.*** с
площ 705 кв.м. е съседен и е записан като земеделски земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза първият кадастрален, респективно регулационен план на с.Гецово е одобрен със
заповед № 44 от 27.08.1916 г. От съвместяването на кадастралната карта на с. Гецово с
плана от 1916 г. установил, че процесннят имот с идентификатор № 18589.13.*** е бил в
границите на регулационния план на селото. В следващия кадастрален план на с. Гецово
1
одобрен със заповед № 1050 от 22.11.1965г. процесният имот с идентификатор №
18589.13.*** е заснет в границите на имот с планоснимачен № 439, като заема неговата
югоизточна част. С регулационния план от 1965г. северозападната част от имот с
планоснимачен № 439 е останала в границите на населеното място, а югоизточната част,
представляваща процесния имот с идентификатор № 18589.13.*** е изключена от
регулация. Съгласно плана от 1965г. за северозападната част от имот с планоснимачен №
439 и за северозападната част от съседния му имот с планоснимачен № 699 е отреден в
съсобственост парцел VHI-439,699 в кв. 42 /скица на лист 10 от настоящото дело/. През
1995г. е одобрен плана за земеразделяне на с.Гецово, в който процесният имот с
идентификатор № 18589.13.542 представляващ изключената от регулация югоизточна част
от имот с планоснимачен № 439 е записан с номер 210042 в картата на възстановената
собственост (КВС) В регистъра към плана за земеразделяне в графата „собственик” е
записано: „Земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ”. През 2008г. със заповед № РД-18-4 от 24.01.2008г.
на изпълнителния директор на агенцията по Геодезия, картография и кадастър - София е
одобрена кадастралната карта на с.Гецово. В кадастралната карта процесният имот е заснет
и записан с идентификатор
№ 18589.13. във формата, местоположението и размерите на имот№ 210042 по КВС. Според
заключението процесният имот с идентификатор № 18589.13.*** в настоящия момент се
владее от ищците в съществуващите му реални граници.
В о.с.з. в отговор на зададените му въпроси, в.л. пояснява, че имот №541 е на друг
собственик; че двата имота, № 699 и съседния е № 439 са продължавали към края на
населеното място; че с Плана от 1916 г. е поставена границата на населеното място, в която
остават имоти № 699 и № 439 и те остават в регулация с лице към улицата; че Плана от
1965 г. оставя частите от имотите № 439 и № 699 и за тях образува съсобственост имот VIII
– 439,699. Т.е, частите на жилищните сгради образуват един парцел в съсобственост, а
останалите части от № 439 и № 699 остават извън регулация. С плана за земеразделяне те
получават идентификатори № 541 и № 542; че всички имоти, нивите, това са все
съществуващи граници и хората си ги владеят, а местността се казва „Ясаците“. Тази
регулационна граница не е материализирана на място, те си живеят в урбанизираната
територия и си владеят имотите по посока юг.
За установяване на твърдяното от ищеца владение по отношение на процесните имоти и
неговата продължителност са изслушани свидетелите Гецо Неделчев и Руси Русев. Същите
съобщават, че познават ищците от повече от 20 години, че в този период семейството живее
в с.Гецово – в къща с двор на ул.“Страцин“. Към двора има и ясак, който те обработват.
Дворът, заедно с ясака бил с площ около два декара.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи:
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищците по отношение на
поземлен имот с идентификатор 18589.13.*** с площ 705 кв.м., м.Ясаци в землището на
с.Гецово, общ.Разград е основателен и доказан.
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта
на придобиване правото на собственост по отношение на процесните имоти. Ищците
твърдят и по делото се установява, че са придобили фактическа власт от предходните
владелци и самите те упражняват фактическата власт върху имота от двадесет години. Ето
защо Съдът приема, че същите са придобили право на собственост по отношение на този
имот въз основа на давностно владение – чрез необезпокоявано и явно 10-годишно
упражняване на фактическа власт. Те са демонстрирали това владение по отношение на
всички, и това владение не е било оспорвано както от предходните владелци, така и от трети
лица.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети
фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС
включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за
придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.
Не се твърди имотът да е включван в блокове на ТКЗС, както и да е заявяван от ищците или
от други лица за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че
не е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците / имотът се е обработвал от
2
предходните владелци и продължава да се обработва от самите ищци към настоящия
момент/, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. На
следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава
автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда
на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на
ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е
№488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е владян от
наследодателите на ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е
отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. липсват
основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение имотът
не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става
общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е №310/10.12.2012г.
на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от
регулация с план от 1965 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за това същият да е
бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС. Следователно този имот и след 1965 г. е
бил част от гражданския оборот и по отношение на него придобивната давност е била един
от възможните способи за придобиване на право на собственост и в съответствие с т.2 от
тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС ищците са станали
негови собственици на осн. чл.79 от ЗС, упражнявайки фактическата власт вече повече от 10
години с намерение за своене на имота /със съзнанието, че са го придобили от предходните
собственици/, като на основание чл.82 от Закона за собствеността може да присъединят и
владението на своите праводатели. Ето защо Съдът намира, че ищецът доказа придобивното
си основание и след като имотът не е бил одържавяван и не е бил внесен в ТКЗС, искът е
основателен и доказан.
На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по делото в размер на 400 лв. и 800 лв., платени като адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Р, че С. Д. А., ЕГН ********** и
А. П. А., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес гр.Р, ул.“В“, №* са собственици на
имот №18589.13.*** /осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и девет, точка, тринадесет,
точка, петстотин четиридесет и две / по кадастралната карта и кадастралните регистри ,
одобрени със Заповед РД-18-4/24.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засегащо поземления имот от 08.08.2013 г. в землището на с.Гецово,
общ.Разград, м.“Ясаци“ с площ 705 кв.м. / седемстотин и пет квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –нива, категория на
земята при неполивни условия – четвърта, при граници: Имот № 18589.13.***; №
18589.13.***; № 18589.13.***, № 18589.501.***, № 18589.501.***, придобит чрез 10-
годишно давностно владение.
ОСЪЖДА Община Разград ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. А., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес гр.Разград, ул.“Варшава“, №4 сумата 400 лв.
/четиристотин лева/ за направените по делото разноски и 800 лв. /осемстотин лева/ платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3