№ 11
гр. Несебър, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20242150200744 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „К.*“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: село Р., улица К. № **, община Несебър, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Ж. В. В., против Наказателно постановление № 788086-
F85566 / 18.09.2024г., издадено от Кирил Николаев Киров – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
основание чл.185, ал.2, изр. 2, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 1 200 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 /
13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата по същество не се оспорва фактическата обстановка, но Наказателното
постановление (НП) се обжалва като се твърди неяснота по отношение на приложената
санкционна разпоредба, поради което счита че то е неправилно и незаконосъобразно, като
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Тъй като нито в НП, нито в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, се съдържат данни дали конкретното
нарушение води или не води до неотразяване на приходи, то самото посочване като
основание на което се налага имуществената санкция, а именно чл.185, ал.2, изр. 2 от ЗДДС,
нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като не му позволява да организира и
ефективно да упражни правото си на защита. Счита, че правилната квалификация на
санкционната разпоредба следва да е тази на чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС. Като конкретно
1
процесуално нарушение посочва неспазването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН,
тъй като в НП не са посочени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
които задължително следва да се вземат предвид при определяне размера на наказанието. В
резултат на това необосновано и без да са изложени мотиви, размерът на санкцията е
определен над минималния предвиден размер от 1 000 лева. Излага съображения и за
маловажност на извършеното деяние. Моли наказателното постановление да бъде отменено,
евентуално след отмяна на постановлението дружеството-жалбоподател да бъде
предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Претендира
разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания за отмяна
на постановлението.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и по
отношение на приложената санкционна разпоредба, която намира за законосъобразно и
правилно приложена, така и по отношение размера на санкцията.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 20.08.2024г. за времето от 11:15 часа до 12:40 часа С.Т.С. и М. Д. К., двете на
длъжност „инспектор по приходите“ в ГДФК, отдел „ОД“, са извършили проверка на
търговски обект – магазин „К.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел „К.“, във връзка със
спазването на данъчното и осигурителното законодателство, за който обект са имали
предварителна информация, че се стопанисва от „К.*“ ЕООД, ЕИК ******, а за резултатите
от проверката съставили Протокол за извършена проверка серия АА № 0187854 /
20.08.2024г., според съдържанието на който проверката е започнала с извършването на
контролна покупка, за която е издаден фискален бон № 0025685, а след легитимация на
органите по приходите е бил изведен дневен финансов „Х“-отчет № 0025694 / 20.08.2024г. от
намиращото се в обекта едно фискално устройство и е бил попълнен опис на паричните
средства в касата от София Илиева Узунова, която е изпълнявала в обекта длъжността
„продавач-консултант“. Според дневния финансов отчет разчетената касова наличност от
ФУ е в размер на 299,24 лева, а съгласно описа на паричните средства в касата, фактическата
касова наличност е в размер на 500,90 лева, като са отбелязани и плащанията чрез ПОС-
терминал в размер на 131,60 лева. По този начин е констатирана разлика в размер на 201,66
лева. София Илиева Узунова е изписала саморъчно в попълнения от нея опис на паричните
средства в касата, че „разликата се дължи на невъведени първоначални суми“. Наредено
било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез упълномощено лице в сградата
на ТД на НАП – Бургас на 28.08.2024г. в 10:00 часа за съставяне на АУАН.
2
На 30.08.2024г. свид. М. Д. К. – „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, е
съставила АУАН № F785566, за това, че при извършена проверка на 20.08.2024г. в 11:15 часа
на обект магазин „К.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел „К.“, стопанисван от „К.*“
ЕООД, ЕИК ******, е констатирано, че „К.*“ ЕООД, ЕИК ******, в качеството му на
задължено лице по чл.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е
регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ положителна промяна на касовата
наличност в размер на 201,66 лева. Извършена е проверка на касовата наличност на
намиращото се в обекта фискално устройство модел DATECS DP 150 с ИН на ФУ 899194 и
ИН на ФП 02899194. В хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез
операцията „служебно въведени“ суми положителна промяна на касовата наличност в
размер на 201,66 лева. Нарушението е установено при извършена съпоставка между
разчетената касова наличност по ФУ и фактическата такава в обекта, както следва:
разчетена касова наличност от ФУ в обекта 299,24 лева; фактическата наличност в размер на
500,90 лева (по опис). Констатирана е положителна разлика на паричните средства в размер
на 201,66 лева, която сума не е отразена във фискалното устройство чрез функцията
„служебно въведени“ суми. Присъствалата на проверката София Илиева Узунова с ЕГН
********** на длъжност „продавач-консултант“ декларира в съставения от нея
собственоръчно опис на паричните средства, че така установената положителна разлика в
размер на 201,66 лева се дължи на обстоятелството, че не е въвела сумата от 201,66 лева във
фискалното устройство като „служебно въведени“ парични средства, т.е. не е използвала
функцията „служебно въведени“ суми. Актосъставителят е приел с оглед констатациите в
акта, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Със съставянето на акта същият е подписан от
актосъставителя, от двама свидетели, присъствали при съставянето на акта, и от
упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от
акта срещу разписка.
Възражение срещу акта не е подадено нито при съставянето и връчването му,
нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава
направените от него констатации при проверката.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в
което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил
санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в
3
законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 27.09.2024г., а жалбата срещу него е
подадена на 10.10.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми. Това означава, че лицата, регистрирани и отчитащи
извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми всяка промяна на касовата наличност, извън
случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. Тази начин на регистрация на промяната на касовата
наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава (поддържа)
такива функции.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства е установено, че в
проверявания обект се е намирало едно фискално устройство, т.е. налице е една каса, на
която се извършват продажбите. Монтираното и въведено в експлоатация в търговския
обект процесно фискално устройство, което е било обект на проверката, е притежавало
функциите „служебно изведени“ и „служебно изведени“ суми, поради което търговецът е
бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност извън случаите на
продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в
началото на деня, средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, както и
средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършвани разплащания с
други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията „служебно
изведени“ всяко служебно изваждане на пари от касата. От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установи, че на 20.08.2024г. във фискалното устройство на
проверявания обект няма „служебно въведени“ суми в размер на 201,66 лева, установена
като разлика. Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във
въвеждане на пари в касата, която не е било отразена в съответното фискално устройство
чрез операцията „служебно въведени“ суми, видно от снетия от фискалното устройство
дневен отчет от 20.08.2024г. Бездействието на търговеца-жалбоподател да отрази тази
промяна в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на
4
административното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите съгласно
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Нарушението с всички негови
съставомерни признаци е описано по напълно идентичен начин в АУАН и НП, като са
посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4
от ЗДДС.
Изводът за доказаност на нарушението и за липса на допуснати процесуални
нарушения в хода на административно наказателното производство, започнало със
съставянето на АУАН, и за правилното приложение на материалния закон, не се променя от
твърденията на жалбоподателя, които по съществото си представляват самопризнания, че
сумата, констатирана като разлика, е оставена в касата сума, представляваща оборот от
предходни дни, послужила и като начална сума за деня, защото се касае за типичен случай, в
който търговецът, респ. негов служител, е бил длъжен да използва функцията на ФУ
„служебно въведени“ за да отрази тази промяна в касовата наличност с точност до минута.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение
на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е
обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, административно наказващият орган правилно е приложил
санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, според която извън
случаите по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118
или нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция за юридически
лица и еднолични търговци в размер от 1000 до 4 000 лева, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че след като в постановлението
не се съдържа изрично констатацията на наказващия орган, че нарушението не е довело до
неотразяване на приходи, е допуснато съществено процесуално нарушение, което от своя
страна пък е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, и
същевременно до незаконосъобразното налагане на санкцията на соченото основание –
чл.185, ал.2, изр. 2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Защото в обстоятелствената част при
описанието на нарушението е посочено, че констатираната разлика от 201,66 лева
представлява невъведени във ФУ първоначални суми, т.е. такива, които са се намирали в
касата, необходими за разплащане при извършване на продажбите в търговския обект, а не
представляват суми от реализирани продажби, т.е. не е установено посочената сума да
представлява приход, който от своя страна да не е отразен, като обратното би довело до
5
извършване на друг вид нарушение, различно от това по чл.33, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Затова както с посочването на нарушената законова разпоредба и
съответстващата на нея санкционна разпоредба, волята на наказващият орган е ясно и
недвусмислено изявена за извършеното нарушение и че търговецът е наказан за същото това
нарушение, а не за друго.
Административно наказващият орган обаче необосновано е наложил на „К.*“
ЕООД имуществена санкция в размер от 1 200 лева, вместо минимално предвидения в
чл.185, ал.2, изр. 2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС размер, като не е съобразил, че се касае за
първо нарушение, като не е изложил съображения и мотиви относно това, кое налага
санкцията да бъде над минималния размер. Вярно е, че в постановлението е описано, че
„установената разлика е в големи размери и е индиция за укриване на приходи“, но според
настоящия съдебен състав такова едно становище на наказващия орган се явява крайно
несъстоятелно, защото именно той при издаване на постановлението е приел, включително и
на базата както на посочената като нарушена разпоредба на материалния закон, така и
основанието, на което е наложил санкция, че търговецът не е наказван за укриване на
приходи. Поради това „индиция“-та, т.е. съмнението или предположението за обратното, той
не е следвало да го обективира в издаденото наказателно постановление, а като негова
субективна преценка, непочиваща на никакви факти, е следвало да остане извън
обстоятелствената му част, включително и да не му служи като мотиви да увеличава размера
на санкцията, което в случая той е направил в разрез с всякакви административно
производствени правила.
Сам по себе си този изолиран текст и тази „индиция“ на наказващия орган обаче не
е в състояние да предизвика съмнение относно волята му за конкретното прието за доказано
административно нарушение и за основанието за налагане на санкцията, съответно не
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на
защита на наказаното лице, включваща правото му да разбере за какво конкретно нарушение
му се налага санкцията и въз основа на какви факти нарушението се приема за доказано.
Същевременно липсата на мотиви, респ. излагането на такива, които не са съобразени със
закона, за да се изтъкнат обстоятелствата, които да се възприемат като отегчаващи
отговорността обстоятелства, са довели до нарушение именно на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, но
това нарушение не се явява съществено след като е констатирано незаконосъобразното
определяне размера на наложената санкция, защото само това нарушение не може да има за
последица отмяна на цялото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Гореизложеното налага НП № 788086-F785566 / 18.09.2024г., издадено от Кирил
Николаев Киров – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, да бъде изменено, като се намали
размерът на наложената санкция и същата да бъде определена в минималния размер на
границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Според настоящия съдебен състав в настоящия случай е неприложима разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и
6
съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като
маловажен, да не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства,
които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го
отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид, като за такова обстоятелство
не може да бъде считан и размерът на нерегистрираната като служебно въведена сума от
201,66 лева. Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към
охраняване интересите на фиска, чрез предотвратяване извършването на касови операции
без съответната за това отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на
данъчни задължения. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради това и самият законодател е
определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от
размерите на предвидените санкции. Обстоятелството, че не са укривани доходи има
значение за прилагането на санкционната разпоредба, а фактът, че нарушението е за първи
път има отношение единствено към размер на санкцията, която следва да се наложи на
търговеца. По тези съображения разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в
настоящото производство.
В полза на наказващият орган следва да се присъди юристконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева (чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) съобразно
изменението на санкцията, която сума едноличният търговец следва да бъде осъден да му
заплати.
Следва да се присъдят и в полза на жалбоподателя направените от него разноски за
платено адвокатско възнаграждение съобразно частичната основателност на жалбата по
отношение размера на наложената санкция, поради което НАП следва да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 66,67 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.7, т.4, вр. ал.2, т.4 и чл.63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 788086-F85566 / 18.09.2024г., издадено от
Кирил Николаев Киров – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „К.*“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: село Р., улица К. № **, община Несебър, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Ж. В. В., на основание чл.185, ал.2, изр. 2-о,
във връзка с ал.1 от ЗДДС, му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 200 лева за
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на наложената „Имуществена санкция“, като НАМАЛЯВА
7
същата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) на 1 000 лв. (хиляда лева).
ОСЪЖДА „К.*“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: село Р.,
улица К. № **, община Несебър, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Ж. В. В., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на
100 лв. (сто лева) за юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „К.*“ ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: село Р., улица К. № **, община Несебър,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ж. В. В., сумата в
размер на 66,67 лв. (шестдесет и шест лева и 67 ст.), представляваща ЧАСТ от направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно частичната основателност
на въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8