№ 7047
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100110761 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на С. С. М. срещу Прокуратурата
на РБ за осъждането й да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото
му за разглеждане и решаване в разумен срок на пр.пр. № 68178/2009 г. по
описа на СРП, ведно със законната лихва от 05.03.2020 г. до окончателното
изплащане.
В подадената от С. С. М. искова молба се твърди, че на 14.12.2009 г.
подал жалба до ВКП, в която се оплакал от въвеждането му в заблуждение
относно статута на Одеска национална юридическа академия (ОНЮА), където
се записал като студент през 2005 г. Ищецът бил убеден, че се е записал в
легитимно висше учебно заведение. В СРП била образувана пр.пр. №
68178/2009 г. С постановление от 06.03.2010 г. наблюдаващият прокурор
отказал да образува досъдебно производство поради липса на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер. Подадените от М. жалби
били оставени без уважение. При упражнен служебен контрол за
законосъобразност на прекратяването с постановление от 21.10.2013 г.
прокурор при ВКП отменил постановленията като необосновани и
постановени при непълно изяснена фактическа обстановка.
На 23.06.2014 г. било образувано ДП № 5255/2014 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 68178/2009 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. За периода 02.07.2015г. - 18.06.2018 г.
досъдебното производство било спряно по причина, че не е разкрит
извършителят на престъплението. На 28.12.2018 г. ищецът поискал отвод на
1
наблюдаващия прокурор. С постановление от 06.11.2019 г. прокурор при СРП
отново прекратил досъдебното производство.
М. твърди, че производството продължило 10 години, 2 месеца и 21 дни,
което надвишавало разумния срок за приключването му. В този период нито
той, нито процесуалният му представител допринесли за забавянето му като
делото не било и с фактическа и правна сложност. Вследствие продължително
наказателно производство претърпял дистрес, шум в ушите, тежки панически
атаки, безсъние, тревожност и други негативни емоции, които продължавали и
до момента. Получил силни фрустрации, което му пречело да работи и да
продължи образованието си години след това.
В хода на образуваното наказателно производство подал заявление чрез
Инспектората към ВСС до министъра на правосъдието за изплащане на
обезщетение за нанесени морални и материални вреди на стойност 10 000
лева, което било отхвърлено.
Моли Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати сумата от 50
000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
в резултат на нарушаване на правото му на разглеждане и приключване на
наказателното производство по ДП № 5255/2014 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№ 68178/2009 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от
05.03.2020 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Претенцията следвало
да се квалифицира по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Според ответника,
наказателното производство било проведено в разумен срок, предвид периода
от образуването му до неговото прекратяване и не включвал предварителната
проверка, отказите за образуване и другите незаконосъобразни действия.
Оспорва търпените от ищеца неимуществени вреди и размера на
претендираното обезщетение, което намира за прекомерно и несъответно на
продължителността на разследването и интензитета на претърпените вреди.
Ответникът оспорва и началния момент, от който се дължи законната лихва,
като възразява и за погасяване по давност на акцесорното вземане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Основателността на претенцията е обусловена от провеждане на пълно и
главно доказване на фактите, обуславящи правото на ищеца на обезщетение
по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест на С. М. е указана с
определението по чл. 140 от ГПК: качеството пострадал, претърпените от него
неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка с
2
противоправното бездействие на служители на ответника.
В съдебното заседание на 09.04.2025 г. страните не са възразили срещу
доклада в частта, в която им е указана доказателствената тежест и докладът е
обявен за окончателен.
В приложените по делото писмени бележки ищецът е навел и твърдения
и е обосновал претенция за имуществени вреди. С исковата молба такъв иск
не е предявен, поради което съдът се произнася по заявената с исковата молба
претенция за заплащане на неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
ведно със законната лихва от 05.03.2020 г. до окончателното изплащане.
Не се спори и от приложеното по делото ДП № 5255/2014 г., пр.пр. №
68178/2009 г. на СРП се установява, че на 07.12.2009 г. С. С. М. е подал сигнал
до СРП и до главния прокурор, относно въвеждането му в заблуждение да се
запише като студент в учебно заведение – ОНЮА, което не е легитимно.
С постановление от 27.04.2010 г. прокурор при СРП е отказал да
образува наказателно производство, тъй като не са налице данни по какъв
начин М. е бил мотивиран да започне обучението си в ОНЮА, нито данни,
които да уличават посочения от М. проф. И.И. като извършител на деяние по
чл. 209, ал. 1 от НК – да е въвел в заблуждение С. М. и да го е мотивирал да
постъпи като студент в ОНЮА. Спорните въпроси според прокурора при СРП
следвало да се решат по реда на гражданското съдопроизводство.
След окончателно потвърждаване на прекратяване на наказателното
производство е извършен служебен контрол на прокурорските актове и
действия и с постановление от 21.10.2013 г. на прокурор при ВКП
прекратителните постановления са отменени и е разпоредено продължаване
на разследването.
С постановление от 23.06.2014 г. на прокурор при СРП са обединени
преписки по сигнали на настоящия ищец и други лица под № 68178/2009 г. по
описа на СРП.
След извършване на процесуално-следствени действия разследващият
полицай при СДВР е дал заключително мнение на 31.10.2019 г. за
прекратяване на досъдебното производство, поради липса на достатъчно
доказателства за виновността на конкретно лице, както и поради изтекла
предвидената в закона давност.
3
С постановление от 06.11.2019 г. досъдебното производство, образувано
за престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК, водено срещу неизвестен извършител,
е прекратено поради изтекла предвидената в закона давност.
Постановлението от 06.11.2019 г. не е обжалвано и е влязло в сила.
В шестмесечния срок С. М. е подал заявление по реда на чл. 60а и сл от
ЗСВ да изплащане на обезщетение поради нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
С констативен протокол от 23.07.2020 г. Инспекторатът към ВСС е
установил, че не са налице основания на С. М. да бъде присъдено обезщетение
за нарушаване на правото му по чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС).
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ изрично препраща към чл. 6, § 1
от КЗПЧОС, която норма очертава кръга на активно легитимираните лица да
претендират обезщетение от държавата, а също и хипотезите, пораждащи това
право. В случая спорът е съсредоточен в това доколко развитието на
наказателното производство е от значение за определяне на гражданските
права на С. М. по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
Евентуална съставомерност на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК,
съответно установяване на неговия извършител, биха придали на М.
качеството на пострадал, доколкото нему е била причинена вреда от
въвеждането му в заблуждение, че е студент в акредитирано в България висше
учебно заведение. Така за пострадалия би възникнало правото да предяви
граждански иск за обезщетение на вредите от престъплението. Според ищеца,
висящото наказателно дело определя неговите граждански права, защото като
пострадал би разполага с иск за вредите от престъплението по чл. 209, ал. 1 от
НК, а наказателното дело е разгледано в неразумен срок – дотолкова
продължителен, че е довел до настъпване на погасителна давност.
Българското законодателство дава възможност на жертвите на
престъпление да предявят иск за вреди срещу дееца не само в рамките на
наказателното производство, но и пред граждански съд. Разглеждането на
осъдителни искове за обезщетяване на имуществени/неимуществени вреди
пред гражданския съд предполага установяване на онези факти, свързани с
въвеждане на С. М. в заблуждение и които факти са първоизточникът на
търпените вреди. Само когато гражданският съд не разполага с компетентност
4
да установи факт от значение за гражданско право, защото фактът е
престъпление, образуваното наказателно производство за престъплението е
дело по „определяне на гражданските права“ на пострадалия по смисъла на чл.
6, § 1 от КЗПЧОС. В решение от 12.02.2004 г. на ЕСПЧ по делото Перез срещу
Франция по жалба № 47287/1999 г. ЕСПЧ приема, че дори когато
наказателното производство има за цел само произнасяне по обвинението,
решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 КЗПЧОС в гражданския му
аспект е дали висящото наказателно производство обуславя съдебната защита
на гражданско право на жертвата от престъплението. Дали дадено право
следва да се счита за гражданско по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, трябва
да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от
материалното негово съдържание и последици съгласно вътрешното право,
като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията.
Съобразно особеностите на случая, С. М. е подал сигнал до органите на
ПРБ за въвеждането му в заблуждение, посочвайки лицето, което е
поддържало у него убеждението за легитимност на ОНЮА. Сключеният
договор за обучение обуславя материална легитимация за М. да иска неговото
унищожаване, ведно с претенция за обезщетяване на вредите – имуществени
и неимуществени, от неговото сключване. Ищецът е предпочел да изчака
развитието на наказателното производство, за да предяви (евентуално) в
неговата съдебна фаза граждански иск. Същевременно, след като е могъл да
реализира същите тези свои права по гражданско правен ред, като установи
увреждащите го действия и причинната им връзка с претърпените от него
вреди, висящото наказателно дело не е такова за „определянето на неговите
граждански права“ по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Алтернативният
процесуален ред за защита на лични и имуществени права прекъсва
причинно-следствената връзка между развитието на наказателното
производство и произтеклите от това вреди за ищеца. В този смисъл е и
практиката на ВКС по прилагане на чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС (решение №
69/29.04.2020 г. по гр.д. № 3169/2019 г. на ВКС, IV г.о., определение №
384/16.05.2024 г. по гр.д. № 4742/2023 г. на ВКС, IV г.о.).
По така изложените съображения предявеният от С. С. М. срещу
Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
5
Предвид изхода на спора, на ищеца разноски не се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. М., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1, пр. 1 от КЗПЧОС за заплащане на сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на пр.пр.
№ 68178/2009 г. по описа на СРП.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6