Мотиви към Решение от 31.10.2018г. по НАХД № 1134/ 2018г.
на КРС
Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание срещу Р.Ш.Х. по чл.313 ал.1
от НК за това, че на 26.06.2017г. в гр.Кърджали потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движението по пътищата,
се дава пред орган на властта- служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Кърджали, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като
декларирал, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено.
Представителят на прокуратурата настоява, че обвиняемият Р.Ш.Х.
е извършил престъпление по чл.313 ал.1 от НК. Моли съда да го признае за
виновен и тъй като били налице условията на чл.78а, ал.1 от НК, да постанови
решение, с което като го освободи от наказателна отговорност да му наложи
административно наказание в размер на 1500лв.
Обвиняемият Р.Ш.Х., редовно призован за съдебно
заседание, не се явява. Същият се представлява от адвокат, който в ход по
същество моли съда да уважи внесеното предложение от Районна прокуратура
гр.Кърджали за освобождаване от наказателна отговорност на дееца. Считал същото
за законосъобразно и предвид установените факти моли съда да освободи
обвиняемия Р.Ш.Х. и при индивидуализация на наказанието да се вземе предвид
смекчаващите вината обстоятелства- пълните самопризнания, съдействие за
разкриване на обективната истина. Поради това предлага да се наложи на
обвиняемия наказание глоба в минимален размер.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Р.Ш.Х., роден на ***г***, български
гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
По делото безспорно се установи фактическата обстановка,
описана в постановлението на прокурора, а именно: Обвиняемият Р.Х. бил
правоспособен водач на МПС, поради което му било издадено на 16.04.2013г.
свидетелство за управление на МПС № *********. Той живеел и в Република Турция,
където също управлявал МПС. През 2017г. той подменил издаденото на негово име
Свидетелство за управление на МПС от българските власти с такова издадено в
Република Турция. След известно време обвиняемият Р.Х. изгубил това
свидетелство за управление в Република Турция. Тъй като не бил подменил
първоначално издаденото му свидетелство за управление на МПС № ********* в
Република България, решил да се снабди с негов дубликат. За целта на
26.06.2017г. посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали,
където пред свидетелката Н.М.- системен оператор в сектор „Пътна полиция“
гр.Кърджали, попълнил декларация на основание чл.160 от Закона за движението по
пътищата. В нея декларирал, че издаденото на негово име Свидетелство за
управление на МПС № ********* паднало в кладенец в с.Бенковски. Обвиняемият Р.Х.
подписал декларацията и я предал за обработка. Свидетелката М. входирала
предадения й документ с вх.№ 2945/ 26.06.2017г.
В началото на месец август 2017г. в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали било получено писма УРИ 3286р31250/ 31.07.2017г.
от Главна Дирекция „Национална полиция“ ПРИ МВР на Република България, към
което били приложени подменени свидетелства управление на МПС в други държави.
Измежду тях било и свидетелство за управление на МПС № ********* издадено на
името на обвиняемия Р.Х..
От заключението на вещото лице изготвило съдебно-
графическата експертиза се установява, че подписът положен от името на Р.Ш.Х.
срещу графа „Декларатор“ в Декларация по чл.160 от ЗДвП от 26.06.2017г. е
положен от обвиняемия Р.Ш.Х..
Тази фактология бе възприета от съда на база признанията
на обвиняемия дадени на додебното следствие; от свидетелските показания на Н.М.;
от графическата експертиза; от писмените доказателства- Декларация по чл.160 от
Закона за движението по пътищата подадена на 26.06.2017г., от писмо документи УРИ
3286р- 31250/ 31.07.2017г. от Главна Дирекция „Национална полиция“ ПРИ МВР на
Република България.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Чл.313 от НК криминализира лъжливо документиране в своя полза. Престъплението
по ал.1 на цитирания текст е налице само
тогава, когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация,
която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства. Безспорно е по
делото, че такава декларация се изисква по силата на чл.160 от ЗДвП. Деянието е
формално- такова на просто извършване и се явява довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на неистина чрез
подписване и депозиране на декларацията. Съдът намира, че предвид
гореизложеното и установеното по делото обстоятелство, че обвиняемият е
посочил, че свидетелството му за управление на МПС е паднало в кладенец в
с.Бенковски, в изискуемата по закон декларация, е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Обвиняемият Х. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл.
Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причини за извършване на
деянието се коренят в незачитане на законовия ред.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за
престъпление по чл.313 ал.1 от НК- „лишаване от свобода” до 3 години или глоба,
като същото е извършено при пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан
за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна
отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени
имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид на вида на
засегнатите обществени отношения и тази на дееца; като отчете наличието на
смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни и
пълните самопризнания, които прави на досъдебното производство, намира, че чрез
административно наказание „глоба” към минимума на предвиденото, а именно в
размер на 1000лв. при превес на смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите
на чл.36 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на дееца бяха
възложени направените по делото разноски в размер на 57лв., които да заплати по
сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: