Решение по дело №15287/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1462
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20193110115287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 ……….. / 18.03.2020г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 13.03.2020г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15287 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца   В.С.В. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, представляван от адв. Ц***, Личен .№ ***, Адвокатска Колегия гр. Варна, със съдебен адрес:***, Служебен телефон: ***; Е-поща: adv.***@gmail.com срещу ответника „Е.П.”АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА  сума в размер на  870.67лв./осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки, начислена с фактура №********** от дата 25.07.2019г. за периода 09.11.2017г. до 05.06.201. на партида с абонатен №*** и клиентски №1***, за адрес на потребление, находящ се в гр.Варна, ж.к.„ *** " бл. ***, вх.4. ет.9, ап.141.

Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Сочи, че Ввнедвижим имот апартамент №141— находящ се гр.Варна, ж.к. „***" бл.***, вх.4, ет.9 се доставя електрическа енергия по партида с клиентскн №1 ***, абонатен №***, която ищеца заплаща на ответното дружество "Е.П." АД, с което са в договорни отношения по силата на договор за продажба на електроенергия. При заплащане па ежемесечните си задължения към ответното дружество В. установил, че има начислена сума в размер на 870.67.лb. Тъй като никога до сега не било потребявано толкова огромно количество ел.енергия за стойността на процесната сума, чрез свой пълномощник абоната посетил центьр за обслужване на клиенти, за да извърши проверка относно процесна фактура. На гише служителите на ответното дружество обяснили на своя клиент, че процесната сума се дьлжи на годно правно основание и следва да се заплати в посочения срок. Също така обяснили, че сума е начислена въз основа на представени от електроразпределителното дружество "Електроразпределение Север" АД (наричано по долу ЕРП Север) документи. При поискване на цитираните документи служителя заявил, че следва да се заплати такса от абоната, за да получи същите, в противен случай, не могат да се предоставят. Единствено като информация е разяснено на абоната, че представители на дружеството собственик на електроразпределителната мрежа са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на процесния обект, като са отчитали показанията на електромер отчитащ доставяната електрическа енергия на партида с клиентски №1***, абонатен №***. Въз основа па това бил съставен Констативен протокол, като се разяснява, че са спазени изискванията на общите условия на дружеството. Протокола бил изпратен до абонат и той ще го получи скоро. Ответното дружество обяснило, още че корекцията се извършва на годно правно основание общо начисленото количеството ел.енергия е за периода от 09.11.2017г. до 05.06.2018г., което породило голямо съмнение у ищеца относно верността на така предоставена информация. Потребителя поискал да му бъде предоставена и процесната фактура с №********** от дата 25.07.201., но отново ответното дружество отказало с аргумент, че това е заплатена услуга и следва да се заплати такса за издаване на счетоводния документ. Предвид това абоната, чрез пълномощника си депозирал възражение против процесната сума, като изрично заявил, че процесната сума е нереална и начисленото количество ел.енершя не е доставено и съответно потребено от абоната.

Към настоящия момент становището на двете дружества е, че процесната сума се дължи. Тъй като с оглед падежа за плащане на процесния счетоводен документ, и вече изпратеното до абоната едностранно предупреждение, че ако не се заплати процесната сума, ще му бъде преустановено електрозахранването и факта, че същото е вече прекъснато в горе описания обект, е налице извън съдебен спор между страните по отношение на дължимостта на процесната сума, поради което и е налице правен интерес за сезиране на съда с искане "за защита.

Твърди се от ищецат, че в процесния обект и през служебно определения период не е потребена начислената ел. енергия, поради което и счита, че процесната cpia не се дьлжи. Оспорва изцяло цитираните документи, въз основа на които се твърди, че е начислена процесната сума в размер на 870.67лв.

На самата проверка и демонтаж на процесното СТИ титуляра не е присъствал, не е присъствал и представител по закон или пълномощние в последствие след демонтажа и Монтажа на новото СТИ не му е връчено своевременно копие от протокола, както и същият не се е запознал с показанията на старото демонтирано СТИ. Твърди, че лицата, подписали всички документи са извършили тези действия без негово знание и без негово разрешение, като оспора  всички фактически действия, които са извършени без изрично мое оправомощаване и знание от тези лица. Не е бил уведомен за проверката, както и не са му предоставени документи в които е отразена самата тя. След издаването на процесната фактура ответното дружество не представя този документ, като по този начин възпрепятства правото  на абоната да се запознае с нея, което пък се явява нарушение съобразно с Директива 2006/32/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета е посочено, че държавите членки гарантират, когато е уместно, че сметките се изготвят от енергоразпределителннте предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Със сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи. Сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия чл.13, ал.2, както и на чл.22. ал.2 от ОУ за ПЕЕ на Енерго-Про Продажби АА /отм. с Решение № 798 от 20.01.2017г. на Върховния административен съд (ВАС)/

В евентуалност счита, че ако е имало някаква неизправност върху електромера, то може да се предполага, че тя е възникнала след демонтажа на същия. Счита, че единствено п само собственика на СТИ - "ЕРП Север" АД или производителя на същото притежават ресурса от лица със специални знания, специализирана техника и софтуер да осъществяват външна намеса в върху CTI1. Възможно е и процесната вещ СТИ да е повредена още със самото му монтиране.

С исковата молба се оспорва законосъобразността на извършената корекционна процедура. Настоява се, че процесното количество ел.енергия не е реално доставено на абоната, поради което не се дължи заплащането му.

При изложеното, се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.

Ответната страна  Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,  в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.

Излага се, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на енергия на стойност 870,67 лв., конкретизирано по размер с фактура **********/25.07.2019г.

Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр.Варна, ж.к.„***", бл.***, вх.4, ет.9, ап.141 , с абонатен № *** и клиентски № 1***.

На 05.07.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието на двама независими свидетели. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДГГЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предовратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.

„Електроразпределение Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север" АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1301474. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.1. са отчетени 6341 квтч, в регистър 1.8.2. - 15056 квтч, а в сумарния регистър 1.8.0. - 26071 квтч.

Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507710 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1690/15.07.201. При проверката СТИ е демонтирано при следните показания: регистър 1.8.1. - 6341 квтч., регистър 1.8.2. - 15056 квтч. и сумарен регистър 1.8.0. -26071 квтч. В регистър 1.8.0 се съдържа цялата потребена от абоната електроенергия. Видно от посочените показания, общият сбор от регистър 1.8.1. и регистър 1.8.2. е 21397 квтч., а в сумарния регистър са отчетени 26071 кВТч. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507710.

Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

На 23.07.201. „Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия в невизуализирания регистър - 4674 квтч.

Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.

При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

На 25.07.2019г. „Е.П." АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 870,67 лв.

С писма от „Електроразпределение Север" АД (изх. №54143/24.07.2019г.) и от „Енерго -Продажби" АД (изх. № 54143/25.07.2019г.).) са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Въпреки, че е извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200. ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ. от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.

Процесната сума се дължи от ищщецът на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на отрицателния установителен иск:

Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявената искова претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателствапо отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

 По делото не се спори, че  ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект,  находящ се в гр.Варна, ж.к.„***", бл.***, вх.4, ет.9, ап.141 , с абонатен № *** и клиентски № 1***.

От представения по делото Констативен протокол № 1101474 от 05.07.2018г., се установява, че на посочената дата извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в   гр.Варна, ж.к.„***", бл.***, вх.4, ет.9, ап.141 , с абонатен №*** и клиентски №1***, от страна на служители на „Енерго - Про Мрежи" АД, в присъствието на двама свидетели. СТИ на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.

Видно от представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване1690/15.07.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология, електромерът е представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа е установено съответствие с Констативен протокол  1101474 от 05.07.2018г.  Посочени са показанията на тарифите, като е отразено, е в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 026071,7квтч. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики.

Видно от Становище за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 23.07.2019г. относно Констативен протокол    1690 от 15.07.2019г.  ,   е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 4674квтч., за периода от 09.11.201. - 05.07.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание  софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.

Представена е фактура    №********** от дата 25.07.2019г.,   с получател ищеца, за начисляване на сумата от 670,67лв. от ответното дружество, представляваща незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление  в   гр.Варна, ж.к.„***", бл.***, вх.4, ет.9, ап.141 , с абонатен №*** и клиентски №1*** .   

Съгласно заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза,  неоспорено от страните, процесният електромер  към датата на проверката е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична гледна точка. Налице са били технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.  Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ.  

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал. 1 от ГПК1 в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, ответникът носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е правилно е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана правилната методика за корекция на сметката на абоната, както и неговия размер.

В процесния случай, съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че  ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект,  находящ се в гр.Варна, ж.к. „***", бл.***, вх.4, ет.9, ап.141 , с абонатен № *** и клиентски № 1***.

Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи всички възможни основания за дължимост на сумата, е възразил, че сумата е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално доставена еленергия за цитирания период.

Основният спорен момент между страните по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия  да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.

По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по адм.д.№2385/2016г., по описа на Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия,  са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.

След влизане в сила на решението по горепосоченото дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество ел. енергия.

Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на  правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.

Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.

При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация,  нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за извършване.

Следователно правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, извършена на 24.07.2018г., следва да се отрече изцяло.

Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са продължили да действат разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след преценка на съвкупния доказателствен материал, за незаконосъобразност на корекционната процедура.

Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:

1. За битови клиенти:        

А) При наличие на точен измерител, количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класа на точност на средството за търговско измерване;

Б) При липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

В настоящия случай, видно и от съставения констативен протокол за техническа проверка,  не е установена нито една от предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера.  Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за ел.енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата.

В процесният случай СТИ не липсва, а както вече се посочи, от съставяния констативен протокол не е установено електромерът да измерва с грешка извън допустимата.

При изложеното, съдебният състав намира, че при липсата на предпоставките, уредени в чл.48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия, описано в становището, не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ.

Същевременно не се установява и че посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от абоната в периода  на проверката. 

Като аргумент за основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество/примерно, ако СТИ е започнало да не отчита ел. енергия един или два дни преди проверката/, в тази връзка разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, съществено би противоречала на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено на база на становището за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в интерес на последното. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период. Предвид на това не може да се направи категоричен извод , дали за процесния период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което  и  не може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното от ответното дружество количество ел.енергия е реално доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи обоснован извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено и  потребено от абоната именно през процесния период. 

Не са представени и доказателства по какъв начин е отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани в становището. В приобщения към доказателствения материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология не е посочено за какъв период от време се отнася ел.енергията в регистър 1.8.3. Липсва доказателство, от което да се установи  как  точно във времето и в кои часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника  данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в  Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез включване и на  друга  тарифа /1.8.3/, за да се отчита потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е установено, че количеството в регистър  1.8.3 е консумирано от абоната за процесния период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е  представило доказателства по какъв начин е формирана процесната сума , като не е уточнено за периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно дневна и нощна. Следователно  не е изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от това, не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви показания за тарифа 1.8.3 към датата на извършване на проверката, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този смисъл Решение от 29.05.2018г. , постановено по въззивно гражданско дело №668/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна/.

В този смисъл и с оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да приеме за установено, че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.

Вън от горните хипотези допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума , поради което исковата претенция следва да бъде уважена. С оглед горното, правото на ответникът да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, следва да се отрече изцяло.

По разноските:

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.56 от делото, за които са представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното, съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на сумата от 355,00лв., от които 55,00лв. - държавна такса за образуване на производството ведно с такса за СУ, и  300,00лв. - изплатено адвокатско възнаграждение,  като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между ищецът  В.С.В. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, от една страна и ответника „Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от  870.67лв./осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/,  представляваща начислена ел.енергия за периода от  09.11.2017г. до 05.06.201., за обект на потребление,  находящ се на адрес:    гр.Варна, ж.к.„***" бл.***, вх.4. ет.9, ап.141, с абонатен №*** и клиентски №1***, за която сума е издадена фактура   №********** от дата 25.07.2019г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,   сумата в общ размер от 355,00лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от ищеца, както следва:  55,00лв. - държавна такса за образуване на производството ведно с такса за СУ, и  300,00лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. 

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: