Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 63 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД срещу решение № 4578/28.10.2019 г., постановено по гр.дело № 5854/2019
г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на К.И.В.
сумата от 10 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 43.49
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 1 887.45 лева –
дължимо застрахователно обезщетение, като ВРС е присъдил в полза на ищеца и
сторените по делото разноски.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е недопустимо или, евентуално, неправилно поради нарушение
на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Според
жалбоподателя, решението е недопустимо, тъй като в производството по гр.д. №
6098/2017 г. по описа на ВРС, между същите страни и на същото основание е
постановено влязло в сила съдебно решение, с което на ищеца е присъдена
законната лихва считано от датата на предявяване на иска. Счита, че след като
ищеца е посочил именно тази начална дата за претендираната лихва, предявяване
на нов иск за законна лихва от по-ранна дата – тази на настъпване на
застрахователното събитие – върху същата главница е недопустимо. Жалбоподателят
сочи, че не е изпаднал в забава, тъй като ответникът не му е предоставил
банкова сметка, ***е. Счита, че многократното предявяване на частични искове е
в нарушение на принципа на добросъвестността, закрепен в чл. 3 от ГПК. Според
въззивника, съдът неправилно е приел, че приложимият материален закон е
разпоредбата на чл. 429 от КЗ, отнасяща се до общата доброволна застраховка
„Гражданска отговорност“, а не чл. 497, ал. 1 от КЗ, която е специална като
уреждаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Съответно, поддържа, че съдът погрешно е определил периода,
за който се дължи законна лихва, и нейния размер. Счита, че съдът неправилно е
отказал да разпореди лично явяване на ищеца, за да отговори на поставени от
ответника въпроси. Отправя до съда искане за обезсилване, евентуално, отмяна на
съдебния акт с отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че застрахователният договор е сключен при
действието на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), но
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната
отговорност на причинителя на вредата, поради което обезщетението за забава се
дължи от застрахователя от датата на увреждане, така както е дължимо и от
делинквента. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на
разноски.
В открито съдебно
заседание страните не се явяват и не се представляват. Представят писмени
бележки, в които поддържат направените доводи и възражения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред РС – гр.
Варна е образувано по искова молба, подадена от на К.И.В. срещу „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве” АД за
заплащане на сумата от 10 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер
на 43.49 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
1 887.45 лева за периода от 31.01.2017г. до 16.02.2017г., и върху сумата
от 1 536.91 лева за периода от 17.02.2017г. до 08.05.2017г.
Ищецът твърди, че на
09.05.2017г. е предявил иск срещу застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение за вредите, нанесени на собствения му лек автомобил
в резултат на настъпило на 31.01.2017г.
в гр. Варна застрахователно събитие – ПТП по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Поло” с рег.№ В **** РМ, който бил
застрахован по застраховка „гражданска отговорност” при ответното дружество, съгласно
застрахователна полица № BG/30/116002243580 със срок на действие от
22.08.2016г. до 22.08.2017г. С Решение № 4067/12.10.2018г. по гр.д. № 6089/2017г.
по описа на ВРС ответното дружество било осъдено да му заплати сумата в размер
на 1 536.91 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че е
уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП на 31.01.2017г. На 16.02.2017г.
ищецът получил обезщетение за претърпените вреди в размер на 350.54 лева, която
сума не покривала щетите, поради което и предявил посочения по-горе иск. Според
ищеца, ответникът е в забава от датата на увреждането – 31.01.2017 г., което му
дава основание да предяви иск за заплащане на законната лихва и за периода до
завеждане на исковата молба по посоченото по-горе дело, която е в размер на
8.91 лева върху сумата от 1 887.45 лева, за периода от 31.01.2017г. до
16.02.2017г. – датата на частичното плащане на обезщетение от 350.54 лева, и в
размер 34.58 лева върху сумата от 1 536.91 лева, представляваща остатък от
незаплатеното обезщетение след частичното плащане, за периода от 17.02.2017г.
до 08.05.2017г. – ден преди датата на исковата молба.
Ответникът в подаден в законоустановения срок писмен отговор оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен, тъй като искът предмет на гр.д.
№ 6089/2017 г., е уважен, в т.ч. и за законната лихва за периода от предявяване
на иска – 09.05.2017 г. до окончателното издължаване, като на 22.03.2019 г.
застрахователното дружество е изпълнило решението на съда относно присъдената
сума по акцесорния иск. Като аргумент за недопустимостта на иска изтъква
обстоятелството, че кредиторът вече е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата и влязлото в законна сила решение се ползва със сила на
присъдено нещо, в т.ч. по отношение на началната дата на претендираната по акцесорния
иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД законна лихва. По
основателността сочи, че приложимата разпоредба е тази на чл. 497 КЗ. Счита за
неоснователен довода на ищеца, че лихва се дължи съгласно общите правила уредени
в чл. 84 от ЗЗД. Евентуално, в случай на уважаване на иска, поддържа като
най-ранна дата, от която се дължи лихва за забава 31.04.2017 г., или,
евентуално, денят на извършеното извънсъдебна плащане – 16.02.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Отводът за пресъдено нещо е
неоснователен, тъй като, както ответникът сам посочва, периодът, за който е предявен иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, предмет на гр.д. № 6089/2017г.
по описа на ВРС, е различен от този по настоящото дело. Не може да се приеме,
че с предявяване на иска за присъждане на лихва от датата на подаване на исковата
молба, ищецът се е отказал от иска за присъждане на мораторно обезщетение до тази
дата, тъй като отказ може да бъде извършен само по висящ иск, но не и по бъдещ
такъв.
По отношение правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1,
изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, в които
служебно е длъжен да приложи императивни правни норми (Тълкувателно
решение № 1/2013 г., ОСГТК).
Въззивникът не оспорва установените от ВРС факти, а те са следните:
Видно от приложеното гр.д.№ 6089/2017 г. на ВРС ответникът „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве” АД е
осъден да заплати на К.И.В. сумата от 1536,91 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, виновно причинени от водач на лек автомобил
„Фолксваген Поло” с рег.№ В 4602 РМ, застрахован по
договор за „Гражданска отговорност” при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ. Исковата молба е депозирана на
09.05.2019 г. Между страните не е спорно, че ищецът е предявил застрахователната
претенция на 31.01.2017 г.; че дължимото обезщетение за причинените вследствие
на възникналото застрахователно събитие вреди е в общ размер на 1 887.45
лева, съгласно Решение №4067/12.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 6089/2017 г.
на ВРС; че на 16.02.2017 г. ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от
350,54 лв. по така заведената застрахователна претенция; че към датата на
депозиране на исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 6089/2017 г. това е
била единствената платена сума.
При горната фактическа
установеност, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, съдът приема от правна
страна следното:
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/.
Застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 31.01.2017 г. с предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. На 01.02.2017 г. след разглобяване на лекия автомобил е
извършен нов подробен опис на щетите, поради което съдът намира, че това е и
датата, от която тече срокът от петнадесет работни дни по чл. 497, ал. 1 КЗ.
В случая доброволното плащане на част от дължимото
обезщетение в размер на 350,54 лв. е извършено на 16.02.2017 г. и за тази част
от обезщетението застрахователят не е изпаднал в забава на посоченото основание.
За останалата част в размер на 1536,91 лева застрахователят
е изпаднал в забава считано от 23.02.2017 г.
Независимо, че за периода от 01.02.2017 г. до 22.02.2017
г. вкл. застрахователят не е в забава за плащане на застрахователното
обезщетение по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за
забава върху дължимото обезщетение за имуществени вреди, но на основание чл.
429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени
вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи
не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент,
с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента (Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т. о., ТК).
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл.
чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.
В случая, застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 31.01.2017 г. с предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, поради което за периода от 31.01.2017 г. до 22.02.2017
г. ответникът дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение
за неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
За периода от 31.01.2017 г. – датата на уведомяването
на застрахователя, до 16.02.2017 г., обезщетението за забава (законната лихва) върху
сумата 1 887,45 лева е в размер на 8,91 лева, а за периода от 17.02.2017 г.
до 08.05.2017 г. – ден преди датата на депозиране на исковата молба на
09.05.2017 г. по образуваното гр.д. № 6089/2017 г. по описа на ВРС,
обезщетението за забава върху сумата 1 536,91 лева, е в размер на 34,58
лева. Независимо от това дали се дължи на основание чл. 497, ал. 1 КЗ или на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ
обезщетението е в размер на законната лихва за забава и се дължи за целия
период от 31.01.2017 г. до 08.05.2017 г.
Обстоятелството, че въззивникът е изплатил
обезщетението, присъдено с решението гр.д. № 6089/2017 г. по описа на ВРС, няма
касателство към настоящия правен спор, който се отнася за период, различен от
този по посоченото гр. дело.
С оглед извършеното доброволно плащане на част от
дължимото обезщетение, съдът намира за неоснователно възражението, че
ответникът не е разполагал с банкова сметка на увреденото лице, респ. негов
пълномощник.
Следователно частичният иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 10 лева за периода от 31.01.2017 г. до
08.05.2017 г. е основателен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на основание чл. 272
от ГПК.
На въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените пред ВОС разноски в размер на 360,00 лева заплатен адвокатски хонорар
съгласно представен списък и доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4578/28.10.2019 г.,
постановено по гр.дело № 5854/2019 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на К.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** 17, сумата от 360,00 лева, представляващи разноски в производството пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ДЪЛЖИМИТЕ суми могат да бъдат
заплатени по банкова сметка *********************** с титуляр К.В.И..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.