№ 57
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600740 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда № 28/01.10.2019 година, постановена по НОХД №
443/2018 г., СОС, НО, 6-ти състав е признал подс. Р. И. Я. за НЕВИНОВЕН в
това, че на 19.01.2011 г. около 19.10 часа в гр. Костинброд, Софийска област,
на ул. „Люляк" № 5, в качеството си на управител на фирма „Костинброд газ"
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес в гр.Костинброд-
Птицекомбинат, е причинил смъртта на К. Б. С., поради немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - възложител на изграждане на газоразпределителна
мрежа за природен газ в Първи район - гр. Костинброд, в нарушение на чл.
248 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и
разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите
за природен газ, в редакцията й на приета с ПМС № 171 от 16.07.2004 г., обн.,
ДВ, 6р. 67 от 02.08.2004 г., в сила от 03.09.2004 г., изм., бр. 78 от 30.09.2005
г., в сила от 01.10.2005 г., изм. и доп., бр. 32 от 18.04.2006 г., в сила от
1
01.01.2007 г., изм., бр. 40 от 16.05.2006 г., в сила от 05.05.2006 г., бр. 93 от
17.11.2006 г., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., бр. 79 от
09.09.2008 г„ в сила от 09.09.2008 г., изм. и доп., бр. 32 от 28.04.2009 г., изм.,
бр. 5 от 19.01.2010 г., във връзка с чл.1а, т. 2 и чл. 359, ал. 1, т. 1 от същата
Наредба, както следва:
чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) „Ползвателят, ръководителят на
предприятието ... са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения по
чл.1а, когато:
1. не са регистрирани пред органите за технически надзор;
3. нямат издадено разрешение за експлоатация, когато такова се
изисква;
4. не е извършен технически преглед на съоръженията съгласно чл.
359, ал. 1, т. 1;
чл. 1а. Преносните и разпределителните газопроводи, съоръженията,
инсталациите и уредите за природен газ са:
т. 2. разпределителните газопроводи и отклоненията от тях,
газорегулаторните и газоизмерва гелните пунктове и табла;
чл. 359, ал. 1, т. 1 (ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Органите за технически
надзор извършват следните технически прегледи на съоръженията по чл. 1а,
т. 1 - 5 и 8: 1. първоначални - след регистрирането на съоръженията; като е
разпоредил експлоатация на изградената газоразпределителна мрежа на първи
район в нарушение на посочените нормативни изисквания, предвид което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението в извършване на
престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.
С присъдата, съдът е отхвърлил изцяло като неоснователни
предявените от всеки един от частните обвинители и граждански ищци срещу
Р. И. Я. граждански искове за причинени неимуществени вреди от деянието,
както следва:
На З. А. М. за сумата в размер на 150 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието 19.01.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата;
На А. А. Н. за сумата в размер на 250 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието 19.01.2011 г. до окончателното изплащане на
2
сумата;
На Б. П. С. за сумата в размер на 100 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието 19.01.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата и
На В. С. С. за сумата в размер на 100 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието 19.01.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а с оглед изхода
на производството, на основание чл. 190, ал.1 от НПК е постановил
разноските по делото да останат за сметка на Държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест /с
допълнение към него/ от прокурор при СОП с релевирани доводи за
неправилност. Поддържа се, че подсъдимият като възложител и на
строителния и на техническия контрол е бил запознат, както с правната
регламентация, така и с повишената опасност от експлоатация на такова
съоръжение. В тази връзка, на 01.07.2009г. подсъдимият подписал
декларация, че сградните газови инсталации в жилищните сгради на
територията на община Костинброд, първи и трети район ще бъдат изградени
след издаване на разрешение за строеж на газоразпределителната мрежа, а
ползването им се разрешава след писмени разрешения на специализираните
контролни органи, експлоатационното дружество „Костинброд газ“ ООД и
удостоверение, издадено от общинската администрация, че строежът може да
се ползва по предназначение. Според държавното обвинение, в хода на
съдебното следствие по несъмнен начин е установено, че към 19.01.2011г.
изграждането на газоразпределителната мрежа на ул. „Люляк“ в Костинброд,
попадаща в първи район, не е била завършена, като тепърва предстояло да се
извършат редица изискуеми от нормативните актове действия: регистриране
пред органите за технически надзор, първоначален технически преглед на
съоръженията, разрешение за експлоатация, с цел съответните надзорни
органи да проверят дали строителството е извършено в пълно съответствие с
нормативните актове, спазени ли са всички правила за безопасна
експлоатация, да дадат своите становища и едва тогава да се пристъпи към
процедурата за даване на разрешение за ползване. На свой ред,
представителят на строителния контрол следвало да изготви окончателен
3
доклад, в който след съответна проверка се описват всички СМР и се
удостоверява дали са постигнати изискванията на проекта, като в доклада
изрично се посочвало дали спирателните кранове са обезопасени. На
отклонението на ул.“***“ №5 не било поставено газоизмерително табло, а
черна на цвят пластмасова тръба без метален кожух, който трябвало да се
постави преди да започне експлоатацията. На следващо място, прокурорът
счита, че първостепенния съд избирателно е ценил част от показанията на
свидетелите относно ролята на Б. Д. в управлението на дружеството,
респективно е игнорирал други правнорелевантни факти, включително и
такива за заинтересованост на свидетелите Д. и А. Т. да оневинят подсъдимия.
Счита, че погрешно съдът е разгледал договора между подсъдимия като
управител на „Костинбродгаз“ ООД и строителната фирма на Б. Д. за
изграждане на обекта и е приел, че след като към 19.01.2011г. обекта не бил
все още завършен и предаден на възложителя, е бил във владение на
строителя и не било установено подсъдимият като управител на дружеството
да е отнел или ограничил правата на изпълнителя при извършване на
строителните дейности. Същевременно, в същия абзац, съдът приел
принципната позиция, че ако все пак са налични доказателства подсъдимият
да е дал разпореждане на запълване на съоръжението с газ, той би носил
отговорност по вмененото му обвинение. В този смисъл се застъпва, че по
делото категорично е установено подсъдимият да е наредил устно на
свидетелите С. Д. и И. Т. съоръженията да се запълнят с газ. Като управител
на „Костинброд газ“ ООД, именно той е имал нормативни задължения във
връзка с организацията, ръководството и контрола на дейността, визирани в
чл. 248 от Наредбата, респективно извършените от него нарушения са в
причинно-следствена връзка със съставомерния резултат. Според
представителя на държавното обвинение, липсата на договор за възлагане не
отменя задълженията на подсъдимия, доколкото същите имат нормативен
характер и като управител на фирмата е бил длъжен да се запознае с тях и да
следи за стриктното им спазване. Б. Д. е бил изпълнител на строителния обект
съгласно договор с подсъдимия, като задълженията на строителя съгласно
договора са били само за извършване на СМР, а спирането и пускането на
газта не е част от строителните работи. На свой ред, при обсъждане на
гласните доказателства, съдът бил пренебрегнал данните за оказано
въздействие от подсъдимия и защитника му спрямо свидетеля Д. и промяната
4
в показанията му в полза на подсъдимия, едва след смъртта на Б. Д..
Безспорно се установявало от писмените доказателства, че в първи
район на гр. Костинброд e имало потребители още преди да има разрешение
за ползване, тези потребители са извършвали плащания, като договорите с тях
са подписани именно от подсъдимия.
В заключение, прокурорът поддържа, че единственият оправомощен
по закон да издаде решение за експлоатация на съоръжението е управителят
на дружеството, в случая подс. Р.Я., като именно в това му качество се е
задължил изрично, подписвайки декларация, че няма да въведе съоръжението
в експлоатация преди да бъде завършено и прието годно. Възможно е
решенията относно дейността на дружеството да са били обсъждани
съвместно с мажоритарния собственик на дялове- Б. Д., но това, според
държавния обвинител, няма отношение към отговорността на подсъдимия. С
оглед изложеното, настоява за отмяна на постановената присъда и
постановяването на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен и осъден по вмененото му обвинение.
По протеста е било образувано ВНОХД № 599/2020 г. по описа на
САС- 5 състав. С Присъда № 1019 от 23.09.2020 г. въззивният съд е отменил
изцяло оправдателната присъда на СОС и е постановил друга, с която признал
подсъдимия Р. И. Я. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 123,
ал.1, предл.2 от НК, като на основание чл. 55 от НК му наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца. На основание чл. 66 от НК съдът
освободил от изтърпяване подсъдимия за изпитателен срок от 3 години. с
присъдата подс.Я. е осъден да заплати разноските по делото.
Постановената присъда на САС е била атакувана с касационна жалба на
защитника на подс.Я., като по нея е било образувано КНД № 217/2021 г. на
ВКС – Първо наказателно отделение. С Решение № 93 от 01.07.2021
г.постановено по посоченото дело, ВКС отменя присъдата постановена от
САС и връща делото за ново въззивно разглеждане с конкретни указания,
свързани с осъществяване на пълноценен и задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства и за изясняване на причинно-следствения процес,
довел до настъпване на съставомерния резултат, съответно- за установяване
ролята на подсъдимия Я. в този процес. Указано е, при новото си произнасяне
5
въззивният съд да извърши анализ на събраните доказателства и убедително
(след обсъждане на противоречията и корелацията в гласните
доказателствени източници, допустими за използване в доказателствената
дейност) да изведе категоричен отговор в четири главни насоки: за това дали
подсъдимият е лицето дало разпореждането за загазяването на участъка, дали
неправомерността на загазяването е в пряка и непосредствена причинна
връзка с тежките последици, дали подсъдимият е адресат на
инкриминираните нормативни правила, запълващи бланкетната норма на чл.
123 от НК и доколко те по съдържание създават императивни правила за
поведение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява
лично, както и защитниците му адвокат И. А. и адвокат С. М.. Гражданските
ищци и частни обвинители А.Н., З.М., П.С. и В.С. не се явяват пред САС,
представляват се от повереника адвокат Л. В..
В хода на съдебните прения прокурорът от САП поддържа внесения
протест, на основанията,посочени в него. Счита, че първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена, а подсъдимият Р. И. Я. да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено съответно наказание. Поддържа, че
оправдателната присъда е необоснована, тъй като установената по делото
фактическа обстановка е интерпретирана неправилно от окръжния съд на
базата на събраните доказателства, които сочат, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнатото обвинение. Според прокурора първоинстанционният съд
неправилно не е кредитирал дадените от свидетеля Д. показания на
досъдебното производство, като неясно защо е приел, че тези показания са
дадени под страх от друг свидетел. Не било изяснено обстоятелството, дали
подсъдимият Я. е знаел за наличието на обгазяване на въпросния газопровод.
Същото, според прокурора не е обсъдено достатъчно в мотивите, а е
съществено, с оглед на това, че се твърди, че същият е нарушил задължение
на специалната наредба, регламентираща тази материя. С оглед на това,
представителят на обвинението моли да се отмени постановената
оправдателна присъда, като се постанови нова, осъдителна присъда, с
налагане на подс.Я. на съответно наказание.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Адв.В.
6
акцентира върху обстоятелството, че за изминал продължителен период от
11 години след извършване на деянието, пострадалите от престъплението не
са получили справедливост. Възразява срещу тезата за съпричиняване на
съставомерния резултат от страна на родственик на пострадалата. Моли съда
за справедлива присъда.
Защитникът на подс.Р.Я. - адв.А. , моли, на основание чл.338 НПК, да
бъде потвърдена присъдата на ОС-София, тъй като липсват основания за
нейната отмяна и съответно- да бъде оставен без уважение протеста на СОП.
Счита, че не са налице релевираните в протеста процесуални нарушения.
Адв.А. се позовава на възприетите в положения в отменителното
решение на ВКС от 07.2021 год. по н.д. №217/2021 год. и в частност, че
фактическият извод, че подс. Я. е дал разпореждането за загазяване на
участъка, почива на предположение. Според защитника по делото са събрани
достатъчно доказателства, кой е издавал устните разпореждания и това не е
бил подсъдимият. По отношение оплакванията на прокурора, че не са били
съобразени показанията на свидетеля С. Д., дадени в досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие защитата поддържа, че на тях е
обърнато достатъчно внимание както в мотивите на първата инстанция, така и
в отменителното решение на ВКС. Показанията на св. Д. дадени в хода на
съдебното следствие, са последователни във всеки един момент на съдебното
следствие, кореспондират изцяло с показанията на свидетелката А. Т.. Тези
показания корелират и с показанията на Е. Т. – строителен надзор; Н. Г. –
технически ръководител към „Д.“ АД; К. П. – осъществявал надзор на
съоръженията с повишена трудност; М. Ц. -съдружник на подсъдимия Я.;
св.К. К. – Кмет, който контактувал относно газификацията в гр.Костинброд
само и единствено с Б. Д.; И. К. и Р. Д., свидетелите М., Я. и К., които предали
видеозапис от охранителните камери, как изглеждат тръбите и отклоненията.
Според защитника показателно е кой е възстановил вредите на пострадалите
лица и това е Б. Д., а не Р.Я. и с кого е контактувано при прекарване на
газопровода. Адв. А. поставя и обсъжда въпроси, свързани с наличието на
причинно-следствена връзка- дали загазяването е станало правомерно и дали
това загазяване е в пряка и причинно следствена връзка с неправомерно
поведение от страна на подсъдимия. Изслушаните в съдебно заседание
експертизи са били категорични, че причината за възникване на пожара
отсичане на тръбата на локалното отклонение на газзопровода и при това е
7
била отсечена косо и насочена към отворената врата на гаража и респективно
отворената вратичка на котела, в който гори огън.
Защитникът изтъква, че няма как нарушение на подзаконов нормативен
акт, съдържащ диспозитивни правни норми, да води до нарушение на
императивни правила за поведение, които при нарушаването им да водят до
причинно следствена връзка с настъпил съставомерен резултат.
Позовава се на съдебна практика на ВКС, свързани с приложимостта на
разпоредбата на чл.123 НК – Решение №185/10.10.2016 год. на 3 НО и
Решение № 248/07.02.2018 год. на 1 НО.
Вторият защитник на подсъдимия Я. - адв.М. подчертава, че
обвинението по чл.123 НК, е с бланкетна диспозиция и в тази връзка е
необходимо да се докаже и умисъл към бланкета, не само към основната
правна норма. Трябва да се установи нарушението и конкретната причина в
следствена връзка с настъпилия резултат. С постановление № 2/1979 год. на
Пленума на ВКС се приема, че субект на престъплението по чл. 123 НК,
могат да бъдат преките изпълнители на правно регламентирана дейност и
тези, които имат нормативно задължение във връзка с организацията,
контрола, или ръководството на тази дейност. Според адвокат М. смъртният
изход не детерминира априори виновността на подсъдимия Я.. Защитникът
счита, че деянието е несъставомерно и поради тази причина, следва да се
постанови оправдателна присъда. В диспозитива на обвинението е посочено,
че Р.Я. в качеството на управител на фирма Костинбродгаз и като възложител
е извършил това деяние. Според адв. М., прокуратурата е допуснала
материално и интелектуално изопачаване на фактите, като от едни факти
прави неприемливи изводи. Между Костинбродгаз ООД и Д. АД е бил
сключен договор за газификация на Констинброд и по този договор той
/подсъдимият/е в качеството на възложител с определени права и задължения,
а Д. - изпълнител. Според защитата Я. е бил един проектант , не е бил
инвеститор в законния смисъл на думата, тъй като той не разполага със
средствата. Качествата на Инвеститор и строител се съвместяват от Б. Д..
Изпълнителят гарантира качеството на изпълнението до акт 16, до
предаването на обекта на възложителя. До този момент той отговаря за него.
Според адв. М. основен въпрос е кой е ползвател към датата на инцидента,
тъй като отговорът определял съставомерността на деянието. Ползвател до
8
предаването на обекта с акт 16 е изпълнителя на строежа Д. АД. Самият акт
16 според наредба 3 за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството в чл.7 ал.3 т.16 се определя като протокол за установяване на
годността за ползване на строежа. Целта на този протокол е да се разреши
ползването на строежите. В този смисъл защитникът твърди, че Р.Я. става
ползвател след предаване на обекта с всички произтичащи от това права по
разпореждане за експлоатация. До тогава, такива права има единствено Д. АД
- ползвател и строител. Отговорът на въпроса в кой момент възложителят
влиза във владение и собственост на инсталацията и отговорът е даден
категорично в чл. 176 ал.1 ЗУТ. След завършване на строежа възложителят,
строителят и лицето упражняващо строителен надзор, съставят констативен
акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен. С този акт се извършва и
предаването на строежа от строителя на възложителя. До тогава възложителят
няма никакви права върху строителния обект. С оглед на тези положения
адвокат М. поддържа, че подс.Я. не е имал право да се разпорежда за каквото
и да било, че нито е бил информиран за завършване на обекта, нито че по
тръбите тече газ.
Според защитата, Р.Я. не е имал право да нарежда пускане на газта, а
пуска този, който има контрол над газта. При правилна експлоатация на
газоразпределителното съоръжение, нямало да възникне опасност.
Обгазяването и експлоатацията не са възникнали от експлоатация на
съоръжение, а от вандалщина, при която причинителят сам се е подложил на
опасност и в този смисъл злонамереността е причинила смъртта, а не
нарушението на техническите норми. Защитата подчертава, че въпреки
информацията относно това обстоятелство, то не е било отразено в
обстоятелствената част на обвинителния акт, въпреки задължението да се
посочи от доказателствените материали чл.246 ал.2 НПК. С оглед на
изложените съображения адвокат М. пледира за потвърждаване на
оправдателната присъда.
Подсъдимият Р.Я.,в лична защита, заявява, че поддържа изцяло
заявеното от защитниците му. на свой редсочи противоречия в тезата на
обвинението и се кълне, че не е разпореждал и никога няма да разпореди
такова действи. В последната си дума подсъдимият моли за оправдателна
присъда.
9
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на
страните, доказателствата по делото и при извършената цялостна проверка на
обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за
установено следното:
В мотивите на присъдата на Софийски окръжен съд подробно и
последователно се излага възприетата за установена от първоинстанционен
съдебен състав фактическа обстановка, без да са налице съществени
противоречия относно значими за предмета на делото обстоятелства. Така,
както и първоинстанционният съд, Софийски апелативен съд намира за
безспорно и непротиворечиво установено от фактическа страна следното:
През 2002 година в гр. Костинброд било поставено началото на
благоустройството на града, вкл. посредством изграждането на
разпределителен газопровод, първоначално захранващ Птицекомбинат
„Костинброд", а впоследствие - изграждане на газопреносна мрежа в целия
град и някои околни села.
На извънредно заседание на СД на „Д." АД, проведено на 25.10.2004
г. било взето решение за учредяване на „Д.-ГАЗ" ЕООД. Новоучредяващото
се дружество било с предмет на дейност: инвестиране, изграждане,
експлоатация и поддържане на газоразпределителната мрежа в обекти и
съоръжения, свързани с използването, разпределението и продажбата на
природен газ. Утвърден бил учредителния акт/устав на дружеството, като на
Б. Д. било възложено да подпише от името на „Д." АД учредителния акт на
„Д.-ГАЗ"ЕООД и да предприеме действия по регистрация на същото. В
учредителния акт/устав на дружеството било вписано, че органи на
дружеството са едноличният собственик на капитала (Общото събрание на
съдружниците) и управителят на дружеството, който го представлява. С
решение от 28.10.2004 г. на ОС София, по фирмено дело № 1102/2004 г. било
регистрирано Еднолично ООД с фирма „Д. - ГАЗ" ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Костинброд, „Птицекомбинат" и с посочения по-горе
предмет на дейност.
С решение от 20.04.2005 г. по фирменото дело били вписани промени
във вписани обстоятелства, сред които приемането за съдружник в
дружеството на „Еврогазкомпания" ООД; промяна в наименованието на
10
дружеството от „Д.-ГАЗ" ЕООД на „КОСТИНБРОД ГАЗ" ООД и приемане на
нов дружествен договор. Било решено съдружникът и представляващ
„Еврогазкомпания" ООД Р.Я. да бъде избран за управител на
„Костинбродгаз" ООД.
На 25.09.2006 г. между „Булгаргаз" ЕАД, представлявано от В. И. -
Председател на СД и К. Г. - Главен изпълнителен директор, в качеството на
доставчик и „Костинбродгаз" ООД, представлявано от Р.Я.,- купувач, бил
подписан Договор № 398 с предмет на договора доставка на природен газ в
количества, спецификация и характеристика съгласно приложенията към
договора. Договорът влязъл в сила на 01.10.2006 г.
С Решение № Л-211/03.10.2006 г. на ДКЕВР на дружеството
„Костинбродгаз" ООД била издадена лицензия № Л - 211-08/03.10.2006 г. за
извършване на дейността „разпределение на природен газ" на територията на
община Костинброд за срок от 35 години и лицензия № А - 211 -
12/03.10.2006 г. за извършване на дейността „обществено снабдяване с
природен газ" на територията на същата община за срок от 35 години.
Относно газификация на гр. Костинброд - Подобект
„Газоразпределителна мрежа - I - ви район" на 21.07.2009 г. на
„Костинбродгаз" ООД, представлявано от подсъдимия, било издадено от
главния архитект на Община Костинброд, Разрешение за строеж № 266, за
строеж втора категория, по съгласуван и одобрен проект по част
„газоснабдяване“. При проектирането и изграждането на
газоразпределителната мрежа в строежа, газопроводите, отклоненията към
потребителите и други съоръжения към мрежата следвало да бъдат
съобразени с изискванията на Наредба № 6/25-11-2004 г. на МРРБ и МЕЕР за
технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на
обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на
природен газ. В документацията за строежа било посочено, че всички
отклонения до крайните потребители завършват със спирателен кран,
монтиран в обсадна тръба и при присъединяване на консуматорите към
газоразпределителната мрежа се монтират газоразпределителни и
измервателни табла.
Проектната документация за строеж Газоразпределителна мрежа - I -
ви район гр. Костинброд била изготвена в съответствие с изискванията към
11
този тип строежи - а именно втора категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 26 от
ЗУТ.
На 01.07.2009г. подсъдимият Я. подписал декларация, че сградните
газови инсталации в жилищните сгради на територията на община
Костинброд, първи и трети район, ще бъдат изградени след издаване на
разрешение за строеж на газоразпределителната мрежа, а ползването им се
разрешава след писмени разрешения на специализираните контролни органи,
експлоатационното дружество „Костинбродгаз" ООД и удостоверение,
издадено от общинската администрация, че строежът може да се ползва по
предназначение. Декларацията била представена в община Костинброд.
Изготвеният от „Костинбродгаз" ООД инвестиционен проект бил
внесен и заверен от техническия надзор по газта ЕТ „Меркурий - Дастики",
като проектът бил съгласуван с всички нормативно посочени институции в
отделните му части. Проектът бил внесен в община Костинброд, като
главният архитект издал разрешение за строеж № 266/21.07.2009 г.
Между „Костинбродгаз" ООД, представлявано от управителя Р.Я. -
Възложител) и „Д." АД /което дружество е съдружник с мажоритарен дял в
„Костинбродгаз" ООД/, представлявано от Б. Д. (Изпълнител) на 05.10.2010 г.
бил сключен договор, с който „изпълнителят“ приел да достави необходимите
материали и да изпълни строителните работи, съгласно одобрените от
възложителя работни проекти за обект „Газификация на гр. Костинброд,
подобект „Газоразпределителна мрежа I - ви район", със срок на изпълнение
на договорените работи три месеца от предаване на строителната площадка,
като съгласно договора строителните работи се считали за завършени след
предаването им на възложителя с двустранен протокол. Като задължения на
възложителя в договора било посочено, че той следва да осигури на
изпълнителя свободен достъп до обекта и ползване на ел. енергия, вода и
помещение за складиране на материалите и оборудването; да заплаща
договорените суми при спазване на всички предвидени в договора условия; в
петдневен срок от подписване на договора да уведоми изпълнителя за
упълномощено лице, което ще изпълнява инвеститорския контрол. В
задължение на изпълнителя били вменени качеството и в срок изпълнение на
възложените му работи по обекта съгласно одобрените от възложителя
работни проекти; спазване на всички изисквания на действащите нормативни
12
документи при изпълнение на възложените работи; отстраняване за своя
сметка на вложените неотговарящи на стандартите материали, елементи и
съоръжения, както и некачествено извършените работи и появилите се
дефекти в гаранционния срок и уведомяване на възложителя за хода на
изпълнението на договорените работи и създаване на условия за
контролирането им.
На 23.11.2010 г. било извършено откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата
инфраструктура - с посочени консултант (строителен надзор) „Строителен
стандарт" ЕООД, представлявано от свидетеля Е. Т., възложител
„Костинбродгаз" ООД, представлявано от управителя подсъдимия Я. и
строител „Д." АД, представлявано от Б. Д..
В издадените разрешения за строеж от 2006 година дружеството
„Костинбродгаз" ООД било вписано като „възложител“ на строежа.
В изпълнение на договора от 05.10.2010 г. „Д." АД, под личното
ръководство на Б. Д., започнало извършването на заложените в одобрените
проекти строителни дейности, вкл. такива по ул. „Люляк" в гр. Костинброд.
Към 19.01.2011 г. изграждането на газопреносната и
газоразпределителна мрежа на ул. „Люляк" в град Костинброд не било
завършено. Подземните съоръжения били положени, направени били
отклонения за отделните обекти, представляващи полиетиленови тръби,
разположени вертикално перпендикулярно над земята, които в зависимост от
това дали обектът се включва към мрежата или това ще стане на по-късен
етап завършвали съответно със спирателен кран или с полиетиленова тапа.
Върху голяма част от отклоненията все още не били сложени метални
кожуси, съгласно изискването на чл. 92 от Наредба за устройството и
безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и
на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ.
На 15.12.2010 г. на ул. „Люляк" от строителя било проведено
продухване и изпитание на тръбопровода на якост и плътност - с въздух, за
което бил съставен протокол от определената комисия.
Собственикът на имота на ул. „Люляк" № 5 в гр.Костинброд –
свидетелят И. И. заявил устно пред Б. Д. намерението си имотът му да бъде
присъединен към мрежата на по-късен етап. Във връзка с това било направено
13
отклонение за ул. „Люляк" № 5, в края на което била поставена черна на цвят,
обозначена със съответните знаци за газ пластмасова тръба. Тръбата се
намирала на около метър от вратата на гаража към къщата, издигала се
перпендикулярно над земята (на около 50 до 100 см.) и върху нея била
поставена тапа от същия полиетиленов материал. Върху тръбата не бил
поставен защитен кожух.
В неустановен по делото момент и по устно разпореждане на
неустановено лице след проведените изпитания за якост и плътност
тръбопроводът на ул. „Люляк“ бил запълнен с природен газ. Това станало
преди регистриране пред органите за технически надзор, първоначален
технически преглед на съоръженията и получаване на разрешение за
експлоатацията им. Не била извършена проверка от държавна приемателна
комисия от ДНСК, която да приеме обекта и да издаде Акт образец 16 за
установяване на годността за ползване и съответно след това да бъде дадено
разрешение за ползване на обекта.
Пострадалата К. С. живеела на семейни начала с И. И. на ул. „Люляк“
№ 5. Къщата била двуетажна,със сутерен - приземен етаж, с близнак от
западната й страна. В същото домакинство живеели и свидетелите В. В. (по
това време малолетен, син на И. И.), К. В. (дъщеря на И. И.), А.Н. (син на К.
С., тогава непълнолетен) и К. Х. (майка на И. И. и баба на В. В.). В гаража на
приземния етаж, който имал врата и откъм улицата, бил поставен котел на
твърдо гориво, захранващ инсталация за отопление на къщата.
Посочената по-горе тръба от газопреносната мрежа се намирала в
близост до югозападната колона на гаража.
Около 19.00 часа на 19.01.2011 г. свидетелката К. Х., синът й И. И. и
пострадалата К. С. се намирали на първия етаж на къщата, а свидетелката К.
В. - на втория етаж.
Двете деца - свидетелите А.Н. и В. В. по същото време първоначално
били в гаража на къщата, след което излезли на улицата, оставяйки отворена
вратата на гаража. Свидетелят В. носел в ръцете си брадва с дървена дръжка и
понечил да отсече тръбата пред гаража, като първоначално бил спрян от
свидетеля Н., но впоследствие отново се насочил към нея и без този път
последният да му попречи, замахнал с брадвата и с един удар отсякъл
полиетиленовата тръба на близко от земята разстояние. Тръбата била
14
пресечена под ъгъл спрямо дължинната си ос.
След отсичането намиращият се в тръбата газ започнал да излиза на
силна струя с остро свистене, като поради косото отсичане на тръбата струята
се насочила към вътрешността на гаража, където по това време в котела горял
огън. Децата се изплашили и побягнали от мястото. По време на бягството им
се чул силен гръм и във въздуха се разхвърчали различни предмети.
Свидетелите В. и Н. се върнали обратно и видели, че къщата гори. От нея
успели да излязат И. И. и свидетелката К. Х., като и двамата получили
обгаряне от пламъците и получили първа помощ, а тежко пострадалият И.
бил транспортиран и настанен в лечебно заведение.
Свидетелката К. В. излязла на терасата на втория етаж и с помощта на
свидетеля А.Н. - който се покатерил от външната страна на терасата,
напуснала горящата къща през терасата.
Пострадалата К. С. се насочила към приземния етаж, но не успяла да
излезе от къщата.
Живущият в близост свидетел Я. К. отишъл на мястото на инцидента,
видял пожара и подал сигнал на тел. 112. Няколко минути след това
автомобил на РСПБЗН пристигнал на място с екип свидетелите Р. Д., И. К. и
М. Б.. Свидетелите установили горене със синкав пламък и веднага разбрали,
че се касае за изтичане на газ. Пламъците били високи и цялата къща горяла,
като невъзможността да се справят с потушаването на огъня с наличния
ресурс наложило свидетелите да поискат допълнителна помощ и от градовете
София и Сливница били изпратени пожарни автомобили, които също се
включили в гасенето на огъня.
Свидетелят А.Н. се опитал да влезе в къщата, за да помогне на майка
си, но бил спрян от свидетеля Б.. Опит да влезе в къщата направил и
свидетелят Я. К., тъй като И. И. го помолил да потърси жена му (пострадалата
К. С.), но също бил спрян от пожарникарите.
Установявайки наличието на газ, свидетелят Б. незабавно позвънил по
телефона на свидетеля С. Д. (телефонните номера, ползвани от
пожарникарите в случаите на аварийни ситуации с газ се намирали в
автомобилите на РСПБЗН) и последният незабавно се отправил към шахтата
със спирателните кранове, разположена в близост до полицейското
управление на града, като спрял достъпа на газ в засегнатия участък.
15
На улицата се струпали и съседи на пострадалото семейство, сред
които свидетелите С. С., Д. Н., С. Д., М. Д., Й. М. и кметът на община
Костинброд - свидетелят К. К..
След потушаване на пламъците свидетелите К. и Б. влезли в къщата и
на приземния етаж в близост до вратата намерили силно обгорелия труп на К.
С..
На следващия ден свидетелят Я. К. прегледал видеозаписа от
наличната пред дома им камера за видеонаблюдение и видял момента, в който
свидетелят В. В. нанася удар с брадва. По-късно свидетелят предал
видеозаписа в полицията.
На 15.02.2011 г. била извършена проверка от „Главна инспекция за
държавен и технически надзор" за установяване на обстоятелствата по
изграждането и експлоатацията на газоразпределителната мрежа в град
Костинброд. Било установено, че по отношение дълбочината на полагането и
нормативни отстояния от други технически проводи са спазени изискванията
на цитираната по-горе Наредба, но по надземната част от трасето липсват
защитни кожуси от стоманени тръби, покриващи надземната част от
оставените за бъдещите потребители отклонения от полиетиленови тръби.
Констатирано било, че е допусната експлоатация на изградената газопроводна
мрежа в Първи район, без тя да е регистрирана пред орган на техническия
надзор и без да е извършен първоначален технически преглед.
Била издадена Заповед № 1/06.04.2011 г. за провеждане на 72 - часова
проба при експлоатационни условия на строеж „Газификация на община
Костинброд", Подобект „Газоразпределителна мрежа Първи район" - Етап 1
от 10 ч. на 06.04.2011 г. и пробата била успешно осъществена.
На 07.04.2011 г. от ЕТ „Меркурий - Дастики" бил издаден Акт за
първоначален технически преглед, в който било вписано, че
разпределителният газопровод на ГМР - Първи район, първи етап и
отклоненията към ГРИТ са монтирани и с извършени съответните прегледи и
изпитвания съгласно Наредба за устройство и безопасна експлоатация на
преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията,
инсталациите и уредите за природен газ, издадена във връзка с чл. 200, ал. 1
от ЗЕ, приета с ПМС № 171/16.07.2004 г.
Констативен акт от 14.04.2011 г. установил съответствието на
16
строежа с издадените строителни книжа и обстоятелството, че подробният
устройствен план е приложен по отношение на застрояването. С Констативен
акт съставен между възложителя „Костинбродгаз" ООД, проектанта
„Еврогазкомпания" ООД, строителя „Д." АД и консултанта „Строителен
стандарт" ЕООД била установена годността за приемане на строежа. На
30.05.2011,г. назначената от ДНСК - София област приемателна комисия
приела обекта и издала Акт обр. 16 за установяване годността му за ползване.
Съдът в първата инстанция е установил така описаната фактическа
обстановка въз основа на мащабен обем писмени доказателства. Въззивният
съд констатира, че СОС е извършил в мотивите на присъдата си
изчерпателно, подробно и прецизно описване на всички налични и относими
към предмета на доказване писмени доказателства на лист 415 – лист 418 от
делото. Решаващият въззивен съдебен състав намира за ненужно повторното
дословно възпроизвеждане на този доказателствен опис, който е на
разположение на проверяващите инстанции и на страните. Съществено за
настоящото произнасяне е това, че окръжният съд е установил пълноценно
фактическата обстановка, без да подмине нито един значим детайл, въз
основа на така цитираните писмени доказателства, чието съдържание е
намерило отношение към фактическите констатации в мотивите на
присъдата. Писмените доказателствени източници не са посочени самоцелно
– след запознаване със съдържанието на писмените документи, в т.ч.
проектната документация на изгражданата газопреносна и разпределителна
мрежа и задължителната кореспонденция на възложителя „Костинбродгаз"
ООД с решаващите институции и другите участници в строителството, САС
се увери, че тяхното съдържание /на писмените доказателства/ съответства
напълно, в хронологически аспект, на изложената в мотивите на присъдата
фактическа обстановка, която ОС София е приел за установена.
В подкрепа на посочените писмени доказателства са протоколите за
оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, както и частично заключенията на
извършените експертизи - комплексна пожаро-техническа, допълнителна
комплексна пожаро-техническа, техническа и трасологична.
Механизмът на възникване на инцидента е изяснен и описан от
техническа страна в заключението на комплексната съдебна
17
пожаротехническа експертиза /КСПТЕ/, изготвено от вещите лица Р., А.,
П., Р. и С.. Изложено е, че газовата инсталация е била захранена с природен
газ, като експлозията в гаража и в обема на къщата се е получила вследствие
на натрупване на газовъздушна метанова смес в границите на възпламеняване
5-15 % об, 33-100 г/куб.м.; поради по-малката плътност на парите на метана
спрямо въздуха и високото налягане на газа в тръбопровода загазяването на
околното пространство и в обема на къщата станало за секунди и
възпламеняването на получената газовъздушна метанова смес възникнало от
пламъка на работещото парно котле. Горенето на сместа било взривно и е
чуто като гръм (тътен), а обемното горене са характеризирало с висока
температура на пламъка (около 1400 - 1980 градуса по Целзий) и нарастване
на налягането. Установените при извършения оглед на местопроизшествие
поражения по къщата и хората според вещите лица сочат на максимална сила
на взрива от 7 кРа, а възпламеняването на газовъздушната смес е станало
възможно при изтичането на метана след отсичане на намиращата се над
земята тръба.
Според вещите лица на изпитване се подлагат напълно изградени
участъци от разпределителната мрежа, които предстои да бъдат въведени в
експлоатация, като изпитанието на газопровода на плътност и якост (с въздух,
инертен газ или вода) се извършва от изпълнителя и се контролира от
техническия надзор. В конкретния случай съгласно съставения протокол
изпитанието е било извършено на 15.12.2010 г., като протоколът от
проведеното изпитание установява годността на участъка и е подписан от
изпълнителя „Д." АД и инвеститора „Костинбродгаз" ООД, но не и от
представител на техническия надзор ЕТ „Меркурий - Дастики". Загазяването
на участъка по ул. „Люляк" трябвало да стане след получаване на разрешение
за ползване от ДНСК, което се издава след извършване на първоначален
технически преглед (такъв е издаден от ЕТ „Меркурий - Дастики" на
04.02.2011 г.), окончателен доклад и констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа (т. нар. Акт. обр. 15) от „Строителен
стандарт" ЕООД, издадени становища за въвеждане в експлоатация от
контролните държавни органи РСПБЗН Костинброд и РЗИ София област, и
след приемане на обекта от назначената от ДНСК - София област
приемателна комисия (издаваща Акт обр. 16 за установяване годността за
ползване, в конкретния случай на 30.05.2011 г.). Вещите лица са категорични,
18
че наличието на газ в тръбите на 19.01.2011 г. представлява нарушение на
процедурата по въвеждане в експлоатация.
Според вещите лица не може да се говори за наличие на газ в тръбите
вследствие на техническа неизправност, напротив – очевидно е било
съзнателно запълване на инсталацията с газ, доколкото вече е била доставяна
на определени ползватели, въпреки че преносната мрежа не е била
официално въведена в експлоатация. Експертите твърдят, че стареенето на
тръбите от прякото слънчево излъчване, при повишени температури и
налягания, както и по-малката им механична якост налагат те да бъдат
поставени в защитен кожух , който не предпазва от преднамерени
интервенции върху газопровода, но в конкретния случай при наличието на
метален кожух не би могло без неговото премахване да се отреже
полиетиленовата тръба с брадва.
Според събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателства към датата на инцидента на отклонението на ул. „Люляк" № 5 е
липсвал защитен кожух.
САС намира, че с основание първоинстанционният съд е кредитирал
и заключението на вещото лице Георги Костадинов по назначената в хода на
ДП съдебно-техническа експертиза, но е отчел че поради ранния етап на
неговото изготвяне от него може да се изведат само принципни положения и
този доказателствен източник не допринася съществено за установяване на
правнорелевантните към предмета на доказване факти.
По делото в първата инстанция е прието заключение на съдебно-
трасологична експертиза, изготвена от вещото лице Н. Д.. Предмет на
експертното изследване по тази експертиза е състоянието на находки след
взрива и в частност – остатъчни парчета от отсечената пластмасова тръба на
локалното отклонение на газопровода на ул.Люляк 11 пред къщата на св.И..
Вещото лице е извършило подробен оглед и описание на изследваните
обекти, като относими към предмета на доказване и значими са най-вече
изводите, че по тръбата е имало означение за специалното и предназначение
като част от газопреносна инсталация. Окръжният съд мотивирано е
кредитирал това експертно заключение, като е ползвал неговите изводи при
формиране на собствените си разсъждения по фактите и най-вече относно
това, че след съвкупното им обсъждане със свидетелските показания на
19
свидетелите Я. К., Й. М., С. Д. и най-вече – св.А.Н., се налага извод, че както
живущите на улица „Люляк“, така и членовете на семейството на
пострадалата К. С., в това число и св. В., независимо от своята детска възраст,
безспорно са съзнавали предназначението на тръбата и свързаността и с
газопреносната система, изграждана в града.
В хода на съдебното следствие в първа инстанция е допусната
видеотехническа експертиза, по която вещото лице представя със
заключението си на хартиен носител съдържанието на предадения от
свидетеля Я. К. диск, с цел обективиране на извършените действия пред
гаража на семейството на пострадалите лица, вкл. замахването от едно от тях
срещу пластмасовата тръба с брадва.
По преценка на настоящия въззивен състав, вещите лица са отговаряли
на недопустимо поставени от разследващия орган в ДП въпроси, свързани с
правна квалификация на установените допуснати нарушения на закона от
страна на отговорни лица. Отговорите на експертите съдържат правна
преценка за приложимите материалноправни норми /в случая подзаконовите
разпоредби на Наредба за устройството и безопасната експлоатация на
преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията,
инсталациите и уредите за природен газ, с които текстове следва да се
изпълни бланкетната норма на чл.123, ал.1 от НК. Тази правна квалификация
следва да извърши единствено прокурорът в ДП, който формулира
обвинението и съответно, в съдебна фаза на наказателното произовдство-
съдът, в мотивите на присъдата. Недопустимо е да се възлага на вещите лица
да определят правните рамки на обвинението, което единствено прокурорът,
като представителна държавното обвинение е натоварен да стори.
Следва да се кредитират, обаче, заключенията на вещите лица по
цитираните експертизи, доколкото извършената в тях експертна
професионална преценка е пълноценна и добросъвестна, а отговорите на
поставените въпроси са изчерпателни и убедително защитени в хода на
съдебното разглеждане пред първата инстанция.
От заключението на СМЕ на труп подборно и пълноценно се изяснява
медицинската причина за настъпване смъртта на пострадалата С., поради
което същото следва да се кредитира и да се съобразява при извършване на
правна преценка относно изграждането на причинно-следствения процес,
20
довел до съставомерния резултат.
Първостепенният съд е установил фактическа обстановка въз основа на
съвкупна преценка и съпоставителен анализ на всички доказателствени
източници, като е обсъдил наличието, респ. липсата на фактологически
разминавания между тях и не е подминал без произнасяне нито един от тези
източници. Извършеният анализ на свидетелските показания на разпитаните
свидетели е систематичен, като окръжният съд удачно ги е разгледал в
групи, според времето на получените от всеки свидетел възприятия и от
наличието или липсата на служебно качество, роднинска или друга връзка с
пострадалото лице.
Свидетелите К. Х., В. В., А.Н. и К. В. са живущи в общо домакинство в
къщата на ул.“***“№*. Съдът в първата инстанция е извършил подробно
обсъждане на техните показания, като ги е съпоставил с обективните находки,
анализирани от трасологичната експертиза, както и с показанията на други
свидетели /св.Я. К., св.Й. М./. В резултат на този анализ, СОС с основание е
кредитирал само частично показанията на св.В. В. и същевременно е приел за
недостоверни твърденията му при първоначален разпит, при който е отричал
да е отсичал с брадва пластмасовата тръба пред къщата. Отчетено е от първия
съд колебливото и непоследователно отношение на този свидетел, като
показанията му са съпоставени освен с цитираните по-горе двама свидетели,
така и със заключението на видеотехническата експертиза. В съдебната фаза,
свидетелят заявява пред съда, че „цепейки дърва, започнала да избива
газ…“/л.90- 92, том І от НОХД 443/2018 г/. САС намира, че тази колебливост
в показанията относно значими факти се дължи на самозащитна позиция и
самооправдателна нагласа от страна на свидетеля В..
Мотивирано, окръжният съд е кредитирал показанията на св.К. Х.-
майка на св.И., допускайки възможност същата да не е знаела за уговорката
между св.И. и Б. Д. за бъдещо присъединяване на обитавания негов имот към
газопреносната мрежа. САС се увери, че тази свидетелка е дала показания,
проявявайки избирателна памет. Същата признава, че полиетиленовата тръба
се е намирала пред дома им, но не е знаела за предназначението и. след
прочитането на показанията и, дадени в ДП,тя започва да си припомня, че Б.
Д. е оказал пълна материална подкрепа на семейството за възстановяване на
къщата, защото „се е чувствал виновен“
21
Показанията на свидетелите св.А. Т. и св.С. Д. са подложени на
внимателен анализ и подробно обсъждане от съдебния състав на СОС.
Отделено е място на противоречията в показанията на св.Д., дадени в хода на
ДП /с които е посочил подс.Я. като лицето, издало устно разпореждане за
запълване на газопреносната мрежа преди технически преглед и разрешение/
и показанията дадени пред съда, в които св.Д. отрича това съществено
обстоятелство и дава обяснение за причините, които са го мотивирали да
заяви това в досъдебното производство. Настоящият съдебен състав на САС
на свой ред, както преди това окръжния съд, отчита, че единствено в
показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП се съдържат твърдения, че
подсъдимият е автор на инкриминираното действие /разпореждане/,
съответно – обвинението се крепи /относно авторството на деянието/
единствено върху тези изолирани показания. Изявленията на св.Д., дадени
пред съда, за това, че е бил повлиян да посочи подс.Я. поради служебната си
зависимост от Б. Д., звучат убедително в достатъчна степен, за да разколебае
убеждението за цялостна достоверност на показанията, дадени в ДП. На тези
съображения, изложени от свидетеля кореспондират и показанията, дадени от
свид. К. Х., от които логично може да се заключи, че Б. Д. очевидно се е
чувствал отговорен за случилото се и е заплатил обезщетение за
възстановяване на имуществените вреди по къщата. В тази насока следва да
се съобрази и установения по делото факт/по който не се спори, че именно Б.
Д., въз основа на неофициална лична договорка със св.И. и без да е налице
проектиране за това, е наредил прокарване на отклонение от газопреносната
мрежа до дома на И..
От показанията на свидетелката А. Т., която освен съпруга на покойния
свидетел И. Т. /показанията но когото не са приобщени по реда на НПК и не
се ползват при произнасянето на съда/ се явява също и служител в
„Костинбродгаз“ все така се установява, че Б. Д. /приживе/ е бил лицето,
което е взимало решения и осъществявало оперативното ръководство.
Свидетелските твърдения на св.Т. напълно кореспондират с показанията на
св.Д. дадени пред съда в първата инстанция.
Въззивният съд не намира в показанията си свидетелите Т. и Д. да са
били повлияни от служебна или друга зависимост от подсъдимия Я..
Отговорите дадени пред съда са последователни и уверени, кореспондират с
22
наличните писмени доказателства относно дяловото участие на Б. Д.,
представителната власт на същия и с показанията на други свидетели /Д., Г./
относно неговия манталитет на управление на търговското дружество.
Свидетелят Р. Д.- служител в службата за пожарна безопасност и св.К.
К. – кмет на Община Костинброд потвърждават същите факти относно
ролята на Д.. От показанията на свидетелката Н. Г. – бивш служител в „Д.“АД
също се разкрива, че Б. Д. е упражнявал пълна власт и единствен е
разпореждал по всички оперативни въпроси. Тази свидетелка потвърждава
създадената практика кандидати за бъдещи абонати, в хода на строителството
на преносната мрежа, да заявяват да се извърши отклонение към техния имот,
както е сторил и св.И. И..
Всички посочени обстоятелства, съобразени при съвкупна
доказателствена преценка, значително разколебават убедеността в
доказателствената стойност на показанията, дадени от свидетеля С. Д. в хода
на разследването. Ето защо, окръжният съд правилно и напълно
аргументирано е приел, че тези показания се явяват изолирани и при наличие
на различна възможна житейска версия относно главен факт, включен в
предмета на доказване, по своето съдържание са недостатъчни за доказване
по един несъмнен начин, на обвинителната теза, че именно и единствено
подсъдимият Р.Я. е авторът на дадено устно разпореждане за изпълване на
газопреносната мрежа с природен газ. Поради това и САС намира за
неустановено от фактическа страна кое конкретно лице е издало такова
разпореждане.
Показанията на свидетелите Р. Д., И. К. и М. Б. – пожарникари,
ангажирани в потушаването на възникналия пожар на свой ред допринасят за
изясняване на фактическата обстановка. От тяхната гледна точка на
възприемане се описват редица обстоятелства, които напълно кореспондират
с установеното от останалите доказателствени източници.
Първостепенният съд е обсъдил обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на ДП и приобщени чрез прочитането им в съдебната фаза, разгледани
като средство за доказване в наказателния процес, като е счел, че те се
подкрепят от другите събрани гласни и писмени доказателства. САС се
увери, че в обясненията си, дадени и пред съда в първата инстанция, макар и
лаконично, подсъдимият Я. твърди, че поради мажоритарния дял на Б. Д.,
23
както и поради неговия авторитарен и едноличен начин на управление,
подсъдимият не е имал възможност да участва при взимане на решения, нито
е притежавал същите реални правомощия. Обясненията, дадени в такава
насока кореспондират с личните възприятия, обективирани в свидетелските
показания на свидетелите А. Т., С. Д. и Н. Г., както и на св.К. и косвено – на
св.Р. Д. и св.К. Х..
Въз основа на събраните по делото доказателства САС формира
обобщен извод, че в конкретния случай е била налице сложна съвкупност от
причини и фактори, предхождащи и предпоставили настъпване на фаталния
инцидент, както следва:
1. Подсъдимият Р.Я., към инкриминираната дата е бил законен
представител и миноритарен съдружник в дружество“Костинбродгаз“ООД,
явяващо се в качеството на „Възложител“ в процеса на изграждане на
газопреносна мрежа в гр.Костинброд. „Изпълнител“ на строителството се
явявало „Д.“АД, представлявано от Б. Д..
2. Макар и в изправност и годна за пускане в експлоатация, съгласно
заключенията на извършената след инцидента техническа проверка,
инсталацията е била запълнена с газ преди официалното приемане на
строителния обект и получаване на разрешение за ползването и. Локалното
отклонение, находящо се пред дома на пострадалия свидетел И. на ул. „***“№
*, завършващо с пластмасова тръба, издигаща се на 1.00 м. височина
непосредствено пред оградата на къщата на посочения адрес, също е било
загазено. Над тръбата на отклонението не е бил поставен защитен кожух, при
наличието на какъвто би било затруднено отсичането и.
3. Не е установено по несъмнен начин лицето, което е издало
разпореждане за изпълване на инсталацията с природен газ, респ. за
експлоатацията на газопреносната мрежа в нарушение на нормативните
изисквания.
3. На инкриминираната дата 19.01.2011 г. около 19.10 часа,
непълнолетният свидетел В. В., по собствено хрумване и усмотрение и по
необяснима причина, е нанесъл удар с брадва и отсякъл тръбата на локалното
отклонение.
24
Поради ъгъла на отсичане, струята природен газ под налягане се е
насочила не вертикално нагоре, а диагонално, в посока гаража на приземния
етаж на къщата.
4. Гаражната врата на къщата на посочения адрес в същия момент е
била отворена широко;
5. Вътре в гаража се е намирал котел на твърдо гориво с открит огън,
който в момента е бил запален. Едната врата на котела е била отворена.
6. Струята природен газ е достигнала открития огън и е било
предизвикано запалване, водещо до взрив, с оглед налягането и количеството
на природния газ.
7. Пострадалата К. С., след като възприела случващото се, слязла от
втория етаж към първия, където е било предизвикано горенето, при което на
същия етаж е получила травми несъвместими с живота- обгазяване,
задушаване и обгаряне.
Въз основа на така установената съвкупност от факти, въззивният съд
изгради своите изводи от правна страна:
Наказателната отговорност на подсъдимия Р.Я. е ангажирана за това,
че в нарушение на изрична забрана, дефинирана в чл. 248 от Наредба за
устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните
газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ е
разпоредил експлоатацията на газоразпределителната мрежа в Първи район
на гр.Костинброд.
Инкриминирано е действието, изразяващо се в твърдяно издадено
разпореждане от страна на Я., за запълване на газопреносната система в
процес на изграждане, с природен газ, преди тази система да е била приета от
ДПК и въведена в експлоатация. Не е повдигнато и поддържано обвинение за
престъпно бездействие – за това, че ако е знаел за запълването на
газопреносната мрежа с природен газ, включително и до вертикалното
отклонение пред къщата на св.И. на ул.“***“№ 5, подсъдимият да не е
предприел действия за прекъсване на газоподаването и/или за
обезопасяването на съоръжението, за да не се допусне изтичане на газ и
вероятното му запалване. Ето защо, съдът държи произнасяне относно
25
основанията за подвеждане към наказателна отговорност на подс.Я. само с
оглед преценката /ако се приеме, че същият е автор на вмененото
разпореждане/, доколко само и именно това разпореждане е довело до
настъпване на съставомерния резултат.
За да бъде съставомерно вмененото на подсъдимия действие,
представляващо немарливо изпълнение на професионална дейност, следва
същото да обуславя като пряка и непосредствена последица настъпването на
престъпния резултат. Съответно, следва да се установи по несъмнен начин за
подсъдимия, че ако подсъдимият Я. не е издал такова разпореждане за
запълване на изгражданата инсталация с газ фаталният инцидент не би
настъпил.
Принципно, причинната връзка е елемент от обективната страна на
деянието, тъй като протичането на каузалния процес е обективен факт от
действителността. В него могат да се включват различни фактори, които да
произтичат както от действия/бездействия на дееца, така и да стоят извън
неговото поведение. За отговорността на дееца е от значение неговия
конкретен принос за настъпването на престъпния резултат, като причинната
връзка е налице и тогава, когато деянието създава предпоставки за настъпване
на резултата.
На първо място, както бе посочено по-горе в рамките на извършения
анализ на фактите и доказателствата, които ги установяват, не може да се
формира несъмнен извод, че подсъдимият Р.Я. е лицето, което е издало устно
разпореждане за експлоатация и в частност за запълване на
газоразпределителната мрежа, намираща се в процес на изграждане. При
липса на убедителни доказателства за авторството на деянието, съответно при
наличие на повече от една възможна хипотеза за това кой е издателят на
решаващото разпореждане, не може да се ангажира изобщо отговорността на
подсъдимия за настъпване на резултата, независимо дали вмененото му
действие /разпореждане/ е пряка предпоставка за този резултат и елемент от
причинно-следствения процес.
Въпреки това, с оглед задължението на въззивната инстанция да
изпълни в цялост дадените от върховната съдебна инстанция указания,
свързани с преценка не само на авторството на деянието, но и относно това
дали неправомерността на загазяването е в пряка и непосредствена причинна
26
връзка с тежките последици, дали подсъдимият е адресат на
инкриминираните нормативни правила, запълващи бланкетната норма на чл.
123 от НК и доколко те по съдържание създават императивни правила за
поведение, САС следва да обсъди тези въпроси, както и да отговори на
възраженията на страните, изразени в същата насока.
Въззивният съд в настоящия съдебен състав убедено счита, че отделно
от въпроса за авторството на лицето издало разпореждане за запълване на
изгражданата инсталация с природен газ, смъртта на пострадалата К. С. и
телесните увреждания на другите пострадали са настъпили в резултат на
сложен и динамичен причинно-следствен процес, в който са били включени
привходящи фактори /посочени по-горе в т. 1- т.7/, напълно непредвидими за
подсъдимия, въпреки качеството му на законен представител на дружеството
– възложител на строителството, но и непредвидими и за всяко лице,
отговорно за строителството или осигуряване безопасността на строежа.
Всеки от тези независимо съществуващи елементи от причинно-следствената
верига е дотолкова значим, че при отсъствието дори на един от тях смъртта е
нямало да настъпи – дори и при наличието на издадено неправомерно
разпореждане за запълване на газопреносната инсталация с природен газ,
както и независимо дали това разпореждане е било законосъобразно. Ако
св.В. не е решил безразсъдно и неадекватно да отсече издигащата се пред
къщата пластмасова тръба с налично означение, че е част от газова
инсталация, инцидентът не би настъпил, независимо дали преносната мрежа
е била официално въведена в експлоатация или не. Обратно- при отсичане на
същата тръба и наличието на същите съвпадения – отворена гаражна врата,
горящо в гаража котле и открит пламък, то инцидентът със сигурност би
настъпил, дори и в хипотезата на приета от компетентните институции и
въведена в експлоатация инсталация. Ако отсичането на тръбата е било
извършено под прав ъгъл или в обратна посока на отвора спрямо отворената
гаражна врата, би било възможно струята на изтеклия природен газ под
налягане да бъде насочена в друга посока и да не достигне до горящия
пламък на котлето във вътрешността на сградата; или последиците от
дифузното разпространение на газ биха били различни от случилите се в
конкретния казус. Ако живущите не са били запалили отоплителен уред с
открит пламък в гараж на къщата, който гараж очевидно е с друго принципно
предназначение, проникването на газ в сградата не би довел изобщо до
27
възпламеняване и взрив, съответно и до фаталните увреждания на
пострадалите лица. Съвпадение се явява и отворената врата на гаража , с
оглед сезонните условия и вечерния час.
Всички тези фактори не са били обхванати от съзнанието на
подсъдимия Р.Я.. Видно от събраните гласни доказателствени средства,
същият вероятно изобщо не е предполагал, че конкретно на тротоара пред
къщата на улица „Люляк“ е изградено локално отклонение- доколкото подс.Я.
е представител на дружеството- възложител, но не и изпълнител на строежа и
уговорката за отклонението е била направена между св.И. И. и Б. Д.. Липсват
доказателства за знание от страна на подс.Я. за местоположението на
процесното отклонение и неговата завършеност, в т.ч. наличие или липса на
защитен кожух.
В хода на тези разсъждения следва да се отбележи, че до предаване на
обекта от „строителя“ на „възложителя“, състоянието на съоръженията в
строежа са отговорност на Изпълнителя /в случая – „Д.“АД/ и единствено
неговият представител и управител е бил отговорен за степента на
завършеност на отделните елементи от строежа, включително и конкретно и
за поставянето и наличието на защитните кожуси на локалните връзки по
адреси. Липсват както обвинителни твърдения, така и доказателства по
делото, подсъдимият да е отговарял за изпълнението на локални отклонения и
газови връзки и да е съзнавал към процесната дата дали някои от тях са
съответно покрити и защитени. В тази насока, въззивният съд напълно се
солидаризира с правните изводи на първата инстанция, отразени в мотивите.
Тези изводи почиват на задълбочено познаване и уместно позоваване на
относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ /чл.160 от ЗУТ
регламентира участниците в строителството/, на договорните клаузи,
визирани в приетия като доказателство писмен договор между
„Костинбродгаз“ ООД и „Д.“АД, както и от постановките на чл. 258 и сл. от
ЗЗД, от които съдът е извел съвместната деликтна отговорност на възложител
и изпълнител за причинени вреди.
Също така, напълно обосновано е възприетото от окръжния съд
становище, че законният представител на юридическо лице, на което
деликтна отговорност може да бъде ангажирана, не може да носи лична
наказателна отговорност на същото основание, ако липсва субективното му
28
отношение към елементи от състава на престъплението.
Според чл. 11, ал. 3 НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. В конкретната хипотеза на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ следва деецът изобщо да не съзнава
общественоопасния характер на деянието, да не предвижда настъпването на
общественоопасните последици, но да е в състояние (да е длъжен и да е
могъл) да предвиди не само по принцип, но и в конкретния случай, че
възможният престъпен резултат ще настъпи. Въззивният съд счита, че в
конкретния случай при формирането на причинно-следствената верига е било
налице въздействието на редица привходящи и чужди сили, които
самостоятелно са изменили причинния ход на събитието. Нито един от тези
привходящи елементи подсъдимият нито е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди. Едновременното възникване и съществуване на всички тези
фактори, всеки от които е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
и без наличие на който и да е от тях този резултат не би настъпил, се явява
обективно непредвидимо. Ето защо, в този случай е налице основание за
изключване на отговорността на подсъдимия за предизвикания от другиго
или от друго обективно независимо въздействие престъпен резултат.
В изпълнение на дадените задължителни указания в Решение №93 от
01.07.2021 г. на ВКС, въззивният съд обсъди въпроса налице ли е пряка и
непосредствена причинна връзка между неправомерността на загазяването
преди приемане и въвеждане в експлоатация на обекта и настъпването на
съставомерния резултат. САС в настоящия съдебен състав, след като се
запозна с констатациите на цитираната по-горе техническа проверка,
извършена след инцидента, намира за установено, че газоразпределителната
инсталация на Първи район в гр.Костинборд е била технически изправна и
годна за реална експлоатация преди формалното и приемане от
компетентните органи. Налага се извод, че инцидент с конкретно изражение,
причинен от непредвидимо и неправомерно механично въздействие върху
локалното отклонение /повреждане, отсичане/ може да възникне независимо
от обстоятелството дали газоразпределителната и преносната мрежа е
официално и формално приета и въведена в есплоатация. Единствено
препятствие за осуетяване на подобна намеса би представлявал изискуемият
за поставяне метален предпазен кожух, какъвто се предполага, че би следвало
29
да е поставен при приемането на обекта. Липсата на такъв, обаче, не е
вменена в отговорност на подсъдимия в рамките на поддържаното обвинение.
По възраженията на защитата:
САС намира за неоснователно възражението на защитника адвокат М.,
че бланкетната норма на чл. 123 от НК в конкретния случай е била изпълнена
с диспозитивни норми, които не могат да създадат задължения, респ.
неизпълнението на които не може да се инкриминира. В принципен план,
законодателят не е диференцирал характера на установените правила в
конкретна професионална сфера, при несъобразяването с които може да се
причини съставомерен резултат. В конкретния случай, с обвинителния акт на
подс.Я. е вменено извършване на действие /издаване на разпореждане за
фактическа експлоатация на съоръжение/, с което е нарушена изрична
забрана, визирана в чл.248 от Наредба за устройството и безопасната
експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на
съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Вписаната
разпоредба на чл.1а, т.2 от Наредбата в заключителната част на обвинението е
диспозитивна норма, която дава дефиниция на „преносни и разпределителни
газопроводи, съоръжения и инсталации и уреди за природен газ“, за
поясняване на нарушената от подс.Я. според обвинението задължителна
норма на чл. 248от Наредбата. Съответно, чл.359, ал.1, т.1 от Наредбата се
цитира, за да поясни т.4 от чл.248. Прокурорът, при изготвяне на
обвинителния акт е допуснал двойно препращане, което може да създаде
объркване на защитата, че се вменява на подсъдимия, че е нарушил с
действието си цитираните диспозитивни норми. Това съставлява отстранимо
процесуално нарушение в обвинителния акт, но съдът намира, че с
постановяване на оправдателна присъда се постига защита правата на
подсъдимия в максимална степен.
Възражението на защитата, свързано с липсата на нормативно
задължение за „възложителя“ в процеса на строителството по осигуряване
безопасността на строежа е основателно.
Строителната дейност, поради своята специфика, безспорно е свързана
с повишена опасност за живота и здравето. Именно затова тази дейност е
обект на строга и подробна нормативна регулация, със завишени изисквания
30
към проектирането и изпълнението на строежите в различни категории, към
мерките за безопасност, които са предвидени в подзаконови нормативни
актове, както и относно задължителна писмена форма на договаряне,
отчитане и актуване на изпълнението.
Съгласно чл.160, ал.1 от Закона за устройството на територията
„участници в процеса на строителството“ са: възложителят, строителят,
проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически
контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на
машини, съоръжения и технологично оборудване. Съгласно сключения
договор между двете дружества, изрично на Изпълнителя /сиреч „строителя“
по см. на ЗУТ е вменено задължението за осигуряване на тази безопасност до
въвеждане в експлоатация на обекта. Към датата на инцидента, строителният
обект „Газификация на община Костинброд" и в частност Подобект
„Газоразпределителна мрежа Първи район" - Етап 1 е съставлявал „строеж“
по смисъла на ЗУТ и отговорността за недопускане на инциденти,
застрашаващи живота и здравето на участниците в строителството и трети
лица е била изцяло върху Изпълнителя. Нещо повече – „Възложителят“ не е
имал право да експлоатира обекта преди неговото въвеждане в експлоатация,
а единствено на достъп за проверка дали проектът се изпълнява в
съответствие с договора и нормативните изисквания. Едва с приемането на
обекта от Държавна приемателна комисия и въвеждането в експлоатация,
инвеститорът/възложителят може да се ползва от съоръжението, доколкото
същото не съществува в проектирания му вид до приемането му. Това, както
правилно е приел първостепенният съд, не освобождава от гражданскоправна
отговорност за обезщетяване на вреди дружеството – възложител, но има
пряко отношение към въпроса – законен представител на кое дружество има
правомощията да издава разпореждания за състоянието на строежа. В
конкретния случай такива права притежава законния представител на
дружеството-изпълнител /“Д.“ АД/.
Ето защо, в отговор на указанията на ВКС за произнасяне от въззивния
съд дали подсъдимият е бил адресат на императивната забрана, обективирана
в чл.248 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на
преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията,
инсталациите и уредите за природен газ, настоящият съдебен състав, в
различие от възприетото от СОС становище приема, че въведената забрана
31
спрямо „ръководител на предприятие“ или „ползвател“ до приемането на
обекта от ДПК се явява строителят. В тази хипотеза понятието „ползвател“ не
е идентично с вещноправното понятие за лице, с учредено право на ползване.
По възраженията, заявени с въззивния протест:
САС не споделя твърдението на прокурора, че първостепенният съд
избирателно ценил част от показанията на свидетелите относно ролята на Б.
Д. в управлението на дружеството, респективно игнорирал други
правнорелевантни факти, включително и такива за заинтересованост на
свидетелите Д. и А. Т. да оневинят подсъдимия. Мотиви въззивният съд
изложи по-горе, при обсъждане показанията на цитираните свидетели. Не се
установява да е проявен избирателен или едностранчив подход от окръжния
съд при обсъждане на тези показания. Както бе посочено, нормативно
задължение по чл.248 от Наредбата, за представляваното от подсъдимия
търговско дружество-възложител възниква от момента, в който обектът се
предаде с протокол от изпълнител на възложител, при което „Костинбродгаз“
ООД би придобило качеството на „ползвател“ на инсталацията. Но
независимо дали е имал или не, нормативно задължение да не въвежда в
експлоатация процесното съоръжение, отговорността на подс.Я. следва да се
изключи, щом не е доказано по несъмнен начин, че именно той е авторът на
твърдяното от обвинението устно разпореждане за изпълване на
газоразпределителната мрежа с природен газ. В останалата част, в протеста се
излагат предположения за най-вероятното авторство на деянието в лицето на
подс.Я., но не са посочени конкретни доказателства /освен показанията на
св.Д. в ДП/ в подкрепа на обвинителната теза. Ето защо, протестът на ОП
София се явява неоснователен.
С оглед на така формираните правни заключения, Софийският
апелативен съд намира за правилен и обоснован крайният решаващ извод на
първостепенния Софийски окръжен съд, че подсъдимият Р. И. Я. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което е предаден на съд, поради което правилно и в съответствие и прилагане
на материалния закон, с присъдата на СОС, постановена по НОХД №
443/2018 г. е оправдан по повдигнатото му обвинение.
32
По основателността на гражданските искове:
С оглед произнасянето на съда относно невиновността на подсъдимия,
законосъобразно окръжният съд е приел предявените и приети за съвместно
разглеждане граждански искове за изцяло неоснователни. Доколкото се
приема, че не е доказано именно подсъдимият да е осъществил деянието, за
което е предаден на съд, и конкретно- да е наредил експлотацията на
завършената, но неприета газоразпределителна инсталация, не може да се
ангажира и деликтната му отговорност за обезщетяване на претърпените от
гражданските ищци при инцидента и със смъртта на подстрадалата К. С.
неимуществени вреди.
По изложените съображения и като служебно съобрази липсата на
нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата,
въззивният съдебен състав, счита, че постановената от СОС присъда следва
да бъде изцяло потвърдена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 338, във вр.с чл. 334,
т.6 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 28 от 01.10.2019 постановена по
НОХД № 443/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33