Решение по дело №1108/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалбата на Н. Н. М. от гр. Велинград, [ЕГН] против решение № 1012-12-204#1/30.08.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което e потвърденo разпореждане № 122-00-1384-5 от 25.07.2024 г. и разпореждане № 122-00-1384-7 от 26.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с които разпореждания на жалбоподателката е отпуснато и възстановено парично обезщетение за безработица.

Мотивите за обжалването касаят периода и размера на отпуснатото обезщетение за безработица.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен адвокат, видно от което жалбата се поддържа на сочените в нея основания. Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне.

И двете страни претендират разноски.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателката заявление с вх. № ЗПОБ-602-1049 от 01.11.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Германия е от 2018, като е прекратено през 2022 г. Не е декларирала, че е получила парично обезщетение за безработица в Германия в т. I. 3 на заявлението. По искане на административния орган на 14.12.2022 г. жалбоподателката със заявление е уточнила периода на осигурителната си заетост в Германия - от 18.09.2018 г. до 28.09.2022 г., декларирала е причината за прекратяване на заетостта си - уволнение от работодателя, държавата си на пребиваване - България и е представила документи относно трудовата си дейност в Германия.

По искане на административния орган от компетентната институция на Германия са постъпили структурирани електронни документи, потвърждаващи декларираните от жалбоподателката период на осигурена заетост и причина за прекратяване на заетостта. С документите са удостоверени и следните факти: доход за периода 01.09.2020 г. до 30.06.2022 г. в размер на 17 035.67 евро, период на обезщетение за безработица от 30.09.2022 г. до 31.10.2022 г., както и "на 01.11.2022 г. преместване в България".

Въз основа на тези установени обстоятелства е издадено разпореждане № 122-00-1384-3 от 02.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, и във връзка с чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2024 г. на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив: "Лицето се е поставило на разположение на службите по заетостта на държавата-членка (Германия), на чието законодателство за последно е било подчинено и има отпуснато парично обезщетение за безработица по нейното законодателство от 30.09.2022 г. до 31.10.2022 г.". Разпореждането е обжалвано в срок и е постановено решение № 1012-12-21#1/15.02.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик.Това решение е обжалвано пред Административен съд – Пазарджик. Образувано е производство – административно дело № 333/2024 г., по което е постановено решение № 2776/15.07.2024 г., с което решение № 1012-12-21#1/15.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърждаващото го разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са отменени, а преписката е върната на АО за ново произнасяне с указания, че полученото от жалбоподателката парично обезщетение в Германия не е пречка за отпускането и получаването на такова за следващ период от държавата на пребиваване – България.

В изпълнение на указанията на Административен съд – Пазарджик, с разпореждане № 122-00-1384-5 от 25.07.2024 г., на основание чл.54б, ал.4 на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.10.2022 г. до 09.02.2023 г. в размер на 18 лева дневно. С разпореждане № 122-00-1384-6 от 26.07.2024 г. е прекратено изплащането на паричното обезщетение, поради получено такова от компетентните институции на Германия за периода от 30.09.2022 г. до 31.10.2022 г. Предвид получените структурирани електронни документи от компетентната институция на Германия е издадено разпореждане № 122-00-1384-7 от 26.07.2024 г. за изплащане на парично обезщетение за периода от 01.11.2022 г. до 09.02.2023 г. в размер на 18 лева дневно.

Разпореждания № № 122-00-1384-5 от 25.07.2024 г. и 122-00-1384-7 от 26.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са потвърдени с обжалваното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик.

За да потвърди цитираните разпореждания директорът на ТП на НОИ - Пазарджик е приел, че е приложима разпоредбата на чл.54б, ал.4 КСО, тъй като първо жалбоподателката е упражнила правото на обезщетение в Германия и е получила такова за периода от 30.09.2022 г. до 31.10.2022 г.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, какъвто несъмнено е директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административно производствените правила, като разпореждания №№ 122-00-1384-5 от 25.07.2024 г. и 122-00-1384-7 от 26.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са обжалвани по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното решение. В цитираните разпореждания също са изложени мотиви при издаването им, като съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая е направено.

По същество, жалбата е основателна. Решението е издадено в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните:

Както вече се посочи, спорът между страните е относно периода и размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица. Същото е отпуснато на основание чл.54б, ал.4 КСО, което жалбоподателката счита че не е приложимо за случая.

Съгласно чл.54б, ал.4 КСО: „Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца“. Според АО, след като жалбоподателката е упражнила правото на обезщетение в Германия и е получила такова за периода от 30.09.2022 г. до 31.10.2022 г. , то тригодишният период съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата за определяне и изплащане на парични обезщетения за безработица се брои от 30.09.2022 г. и изтича на 01.10.2025 г., а жалбоподатлеката е упражнила отново правото си в България на 01.11.2022 г.

Решението е постановено при неправилно тълкуване на посочената материално правна разпоредба и при несъобразяване с целта на закона. Разпоредбата на чл.54б, ал.4 КСО е приложима в случаите, когато в тригодишният период, считано от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица, лицето упражни отново това си право, но на основание различна трудова заетост, респ. различно трудово правоотношение, при което полученото обезщетение и следващото упражняване на правото са разделени във времето от полагането на труд. Например лицето А работи в периода от 2018 г. до 2021 г. при работодател Б, следва прекратяване на трудовото правоотношение и А получава обезщетение за безработица за цялата 2022 г. От м. януари 2023 г. А отново започва работа при Б, напуска през 2024 г. когато отново упражнява правото си на обезщетение за безработица. Ясна е целта на закона в насока насърчаване заетостта на трудещите се. Процесният случай обаче е различен и за него не е приложима разпоредбата на чл.54б, ал.4 КСО. Това е така, защото жалбоподателката с подаденото от нея заявление с вх. № ЗПОБ-602-1049 от 01.11.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Велинград не упражнява ново право за обезщетение за безработица, а е изявила желание да продължи да получава такова, на основание същата /последната/ трудова заетост в Германия, откъдето е получила за един твърде кратък периода от 30.09.2022 г. до 31.10.2022 г.

Предвид изложеното оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел следва да бъде отменено. Административната преписка следва да се върне на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката Н. М. за отпускане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.11.2022 г., като при определяне на периода и размера на обезщетението бъдат взети предвид продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицето е било осигурено за безработица за времето след 31 декември 2001 г., като и доходите на лицето от последна му работа в Германия. При изчисляване на периода на обезщетението следва да се приспадне периода от 30.09.2022 г. до 31.10.2022 г., през който жалбоподателката е получавала обезщетение за безработица в Германия.

На основание чл. 174 АПК съдът намира, че следва да определи определя едномесечен срок за новото произнасяне, считано от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на разноски. Следва да й бъдат присъдени 10 лв. платена държавна такса и 1 000 лв. платено адвокатско възнаграждение. Последното не следва да бъде намалявано, тъй като от една страна е близко до минималното предвидено в закона възнаграждение, а от друга е справедливо и съответно на фактическата и правна сложност на делото.

По изложение съображения, Административен съд – Пазарджик,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1012-12-204#1/30.08.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което e потвърденo разпореждане № 122-00-1384-5 от 25.07.2024 г. и разпореждане № 122-00-1384-7 от 26.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик за ново произнасяне по подаденото заявление с вх. № 122-00-1384 от 01.11.2022 г. от Н. Н. М., [ЕГН], за отпускане на парично обезщетение за безработица, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. М., [ЕГН], с адрес: гр. Велинград, [улица], направените по делото разноски за държавна такса за завеждане на делото и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.