РЕШЕНИЕ
№ 1283
гр. В., 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110110542 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Тр.”, бул. „Б.” № *, срещу Ф. З. ДР. , ЕГН
**********, с адрес: гр. В., СО „Т.“ № *искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца за сумата
от 76,77 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за
отчетен период 08.11.2017 г. - 07.05.2018 г. дължими по Договор за мобилни услуги от
12.09.2011 г. и сключените към него Допълнителни споразумения от 02.09.2014 г. и
03.08.2016 г. за мобилен номер +* при тарифен план VIVACOM UniCall XS, ведно със
законната лихва върху всяка главница , считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 29.01.2021 г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на Заповед № * г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена по реда на чл. 247 от ГПК
с разпореждане от * г. за поправка на ОФГ, издадени по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХX
-ти състав.
В исковата молба ищецът чрез адв. В. Г. излага, че между „БТК“ ЕАД и ответника е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5164918
от 12.09.2011 г. при Общи условия, а впоследствие към него са сключени Допълнителни
споразумения от 02.09.2014 г. и 03.08.2016 г., по силата на които му е предоставена
електронна съобщителна услуга за мобилен номер +* при тарифен план VIVACOM UniCall
XS и месечна абонаментна такса от 5,00 лв. с ДДС за срок от 12 месеца. Сочи, че съгласно
1
чл. 29 от ОУ предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на фактурата.
Излага се, че ответникът не е заплатил задълженията си по издадената фактура № *** г. за
отчетен период на потребление 08.11.2017 г. - 07.05.2018 г. на стойност общо 76,77 лв. с
ДДС, поради което на основание чл. 50 вр. чл. 43, т.1 от ОУ ищецът едностранно е
прекратил договора и процесният абонамент е деактивиран на 12.04.2018 г. Сочи, че
процесните вземания са придобити от ”С.Г. Г.“ ООД по силата на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., което дружество е придобило същите по-рано „Б. т. к.” ЕАД по договор за
цесия от 16.10.2018 г. Сочи, че за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № * г., срещу която е длъжникът е подал възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Ф. З. ДР., чрез назначения от съда особен
представител адв. Ц.П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание
и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва реалното
предоставяне на услуги, както и издадените фактури, които не са подписани от ответника и
не са основание за възникване на вземане. Определя като неясно как са отчетени от
доставчика услугите по фактурите. Оспорва се цесиите да са редовно връчени на ответника,
поради което не са породили действие. По изложените съображения се моли за отхвърляне
на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора - ищецът чрез писмена молба докладвана от съда, а ответникът чрез адв.
А. К., редовно преупълнмощена назначения от съда особен представител адв. Ц. П.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
В производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД от ищецът следва да докаже: : 1/ наличие на валидно облигационно
задължение по сключен при Общи условия договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *от * г. и сключени към него Допълнителни споразумения от
02.09.2014 г. и 03.08.2016 г. при условията на тарифен план VIVACOM UniCall XS ; 2/
реалното предоставяне на телекомуникационни услуги и мобилните устройства, 3/
изпадането на ответника в забава и размера на задълженията на ответника за мобилни
услуги и лизинговни вноски; 4/ изпълнение на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
2
писмена информация за съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение;
5/ наличие на валидно облигационно правоотношение по договори за цесия от 01.10.2019 г.
и 16.10.2018 г.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен с ”С.Г. Г.“ ООД,
което дружество преди това ги било придобило с договор за цесия от 16.10.2018 г. от „Б.
т.к.” ЕАД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича
прехвърленото вземане. Така твърдяния ред на цесиите съдът намира за валидно установен
от приетите като доказателства - Договор за прехвърляне на вземания 16.10.2018 г. №
*сключен между „Б. т.к.” ЕАД и ”С.Г. Г.“ ООД и потвърждение за тази цесия изходящо от
цедента, както и Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. сключен между ”С.Г.
Г.“ ООД и „Ю. ” ЕООД. Видно от текста на т. 2 от последния „С.Г.Г.“ ЕАД се е споразумял
с ”С.Г. Г.“ ООД да придобие негови вземания включително по Договор за прехвърляне на
вземания 16.10.2018 г. сключен с„Б. т. к.” ЕАД, които вземания съгласно чл.1, ал.1 от
договора са подробно описани в Приложение № 1, ставащо неразделна част от договора. В
тази връзка по делото е представено извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019г., в които е посочено името, ЕГН-то на длъжника и размера на прехвърленото
вземане, които кореспондират на процесните, поради което съдът намира, че предметът на
цесията е индивидуализиран в достатъчна степен на 01.10.2019 г., съответно процесният
договор за цесия от 01.10.2019 г. от формална страна легитимира ищеца като титуляр на
претендираните права към момента на образуване на делото.
До извод за обратното не води принципно основателното от фактическа страна
възражение на ответника, че последният като длъжник по първоначалното материално
правоотношение по договора за телекомуникационни услги не е редовно уведомен за
цесията, доколкото такива доказателства действително не се съдържат в кориците на делото.
В тази връзка трайно е разбирането в съдебната практика, че главната цел на уведомяването
по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено
от него изпълнение преди узнаването на цесията (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на
ВКС, II т. о.), а такива възражения изобщо не се правят или доказват в настоящия процес.
При това положение след като ответникът не релевира възражение за извършено погасяване
преди датата на иницииране на съдебния спор, следва настоящата искова молба да се зачете
като уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Вярно е, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а неговият особен
представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително
уведомлението за цесията. Същевременно никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение от ответника на нормите на
чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че
настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30
дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес
3
включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и
след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в
съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от
изпратените съобщения в исковото, както и в заповедното производство), то същият не
следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това процесуалният закон в чл. 47,
ал.6 е предвидил надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в
процеса, посредством института на особения представител. Последният от своя страна по
аргумент за обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от
ГПК, включително да е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия.
В заключение съдът приема, че договорът за цесия обективира валидно възникнала
облигационна връзка между страните по него, поради което ищецът се явява материално
легитимиран да претендира цедираните вземания в настоящия процес.
За доказване на твърдяното облигационно правоотношение ищецът е представил
препис от Договор за мобилни услуги от 12.09.2011 г. и Допълнителни споразумения от
02.09.2014 г. и 03.08.2016 г. за предоставяне от праводателя на ищеца на ответника на
мобилна услуга за мобилен номер +*, при последно уговорен абонаментен план VIVACOM
UniCall XS с месечна такса 5,00 лв. и срок от 24 месеца, с 60 включени минути към всички
фиксирани мрежи в страната и в роуминг в ЕС, с 50 включени минути към мрежата на
VIVACOM и с 10 включени минути към други мобилни мрежи в страната и в роуминг в
ЕС.
Ответникът с отговора на исковата молба не е оспорил положените за него подписи в
договорите от 12.09.2011 г., 02.09.2014 г. и 03.08.2016 г., поради което същите валидно са
породили уговорените в него права и задължения за страните по повод доставка на
електронни съобщителни услуги от праводателя на ищеца на ответника и същите са
обвързани от условията им и на ОУ към тях, наред с което с изрични декларации ответникът
като потребител по смисъла на ЗЗП е удостоверил получаването от оператора на екземпляр
от ОУ и съгласието с тях. Еднпвременно с това съдът при служебна проверка на текста на
съглашението установи, че търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне на
потребителя по ясен и разбираем начин на информация за основните характеристики на
предлаганите услуги.
С оглед на горното, то и съдът намира за установено възникването на задължението
на ответника да заплаща уговорените абонаментни такси и цени на потребените услуги по
правоотношението с праводателя на ищеца, както и че от 03.08.2016 г. ответникът е получил
достъп до мобилната мрежа на оператора, които са го направили като потребител
разпознаваем от останалите участници в мрежата посредством мобилен номер +*.
Дължимостта на договорените според избрания план месечна абонаментна такса от
5,00 лв. не е обвързано от потреблението и заплащането се дължи от потребителя
единствено с оглед свързването с интернет мрежата на оператора и независимо от това дали
4
той се е възползвал от предоставената му възможност да ползва осигуряваните от мобилния
оператор интернет услуги. В тази връзка с отговора на исковата молба ответникът не е
оспорил факта на свързаност с интернет мрежата на ищеца - оператор за отчетния период
08.11.2017 г. - 07.05.2018 г., включително не твърди неправомерна намеса от страна на
мобилния оператор в консумирания от него чрез потребителските устройства трафик на
услуги. Следователно съдът намира за доказано, че за отчетния период за ответника е
възникнало задължението да заплати на оператора шест месечни абонаментсни такси в общ
размер на 30,00 лв.
Досежно претенцията в частта за потребени услуги извън включените минути за
разговори и смс по договора съдът намира следното: с оглед спецификата на доставяната
услуга ищецът - оператор носи по закон задължението да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на
потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на
заявените чрез потребителското устройство (абонат) телекомуникационни услуги (пренос на
глас, на данни). Това означава, че мобилният оператор, извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от
потребителя трафик на информация. Следователно ответникът като страна по договора за
мобилни услуги не е материалноправно легитимиран да възразява, че не е ползвал
предоставените мобилни услуги, ако не твърди по делото, че мобилният оператор по
някакъв начин е възпрепятствал ползването им от него. В случая по делото не спорно, че
потребителят е бил свързан с мобилната мрежа за релевирания отчетен период, нито е
наведено конкретно възражение, че абонатът не е осъществил потребление на мобилните
услуги през процесния период, включително, че от техническото му устройство не са
подавани заявки и не са давани разрешения към съоръженията на мобилния оператор за
осъществяване на изходящ или входящ трафик на информация.
С оглед на горното и след като ответникът не е оспорил изготвените от мобилния
оператор отчети на потребените от абоната мобилни услуги извън вкючтените минути по
договора, подробно изложени в представените по делото фактури № * г., съдът намира, че за
потребителя е възникнало задължение за заплащането не само на месечните абонаментни
такси за периода на свързаност с мобилната мрежата - 08.11.2017 г. - 07.05.2018 г. от общо
30,00 лв., но и на потребените услуги извън включените минути възлизащи съгласно
фактурите на общо 51,24 лв. с ДДС, при което и отчитайки сторнираната с фактура № * г.
сума от 4,18 лв., се формира неизплатен остатък от 77,06 лв. за задълженията на ответника
за отчетния период, при заявен размер на исковата претенция от 76,77 лв.
Доколкото съобразно чл. 29 от приложените по делото ОУ към договорите за
мобилни услуги задълженията на потребителя по тях се заплащат в срока указан в
издадената за отчетния период фактура, но не по късно от 15 дни след датата на издаването
, съдът намира, че с изтичането на този срок е настъпил падежът на всяко едно от
задълженията за заплащане на абонамента такса и потребени услуги извън включените в
абонамента по фактури № *** г. и от този момент същите са били изискуеми.
5
С отговора на исковата молба няма релевирани твърдения за плащане на сумите по
фактурите, нито събрани доказателства в тази насока, но е релевирано възражение за
недължимост поради погасяването им по давност.
Така направеното правопогасяващо възражение съдът намира за частично
основателно доколкото към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
29.01.2021 г., е изтекла кратката три годишна давност по чл. 111, б. в) от ЗЗД, относима към
визираните задължения с периодичен характер, за задълженията по фактури № * г. с падежи
съобразно отразеното в тях 25.12.2017 г. и 25.01.2018 г. за общата сума от 61,25 лв.
В обобщение искът за реално изпълнение по договора за мобилни услуги се явява
основателен за сумата от 15,52 лв. до който размер следва да се уважи, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -29.01.2021 г., а следва да се
отхвърли като неоснователен за разликата до 76,77 лв. поради погасяване по давност.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни,
като съдът следва да съобрази обстоятелството, че ответникът реално не е сторил такива,
доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 205,00 лв., които
с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената поради
неоснователност част от исковете до размер от 41,43 лв., която сума следва да се присъди на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество
представя доказателства за сторени разноски за държавна такса от 25,00 лв., депозит за
особен представител от 300,00 лв. и платено адвокатско възнаграждение от 180,00 лв. След
направените изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно уважената част от
исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 102,06 лв., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф. З. ДР. , ЕГН
**********, с адрес: гр. В., СО „Т.“ № * дължи на „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Тр.”, бул. „Б.” № *, следните суми: сумата от 15,52 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен
период 08.11.2017 г. - 07.05.2018 г. дължими по Договор за мобилни услуги от 12.09.2011 г.
и сключените към него Допълнителни споразумения от 02.09.2014 г. и 03.08.2016 г. за
мобилен номер +* при тарифен план VIVACOM UniCall XS, ведно със законната лихва
върху всяка главница , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.01.2021 г.
до окончателното изплащане, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по 410 от ГПК, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с разпореждане от
* г. за поправка на ОФГ, издадени по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХX -ти състав., на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
6
разилката над 15,52 лв. до претенираните 76,77 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф. З. ДР. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., СО „Т.“ № * да заплати „Ю.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Тр.”, бул. „Б.” № *
сумата 41,43 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 102,06 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7