Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19
гр. Сливен, 12. 02. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и трети
януари, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 230 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 284 и
сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 31.07.2019
г., подадена от М.Д.И. с ЕГН: **********, с адрес към датата на подаване на
исковата молба: ***., против Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н.Столетов“ № 21, за заплащане на обезщетение в общ
размер на 111 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди в
периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г., настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора С.,
ведно със законната лихва, считано от началната дата на всяко едно от
твърдените увреждания до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че през процесния период в Затвора С. е
и. мярка „з. под с.“ и влязла в сила присъда, като са ѝ били причинени
неимуществени вреди от действия и бездействия на администрацията на Затвора,
както следва:
-за периода от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г. не са
ѝ били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в
килията, поради което през нощта е била принудена да ползва за физиологичните
си нужди пластмасова кофа в килията, а през останалото време от денонощието е
била принудена да ползва за физиологичните си нужди общо санитарно помещение, в
което не е имало врати; за периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г. не са
ѝ били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в
местата за престой на открито; претендира обезщетение в размер на 15 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до окончателното изплащане
на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г. не
ѝ е била осигурена топла вода за достатъчно дълъг период от време, за да
може да поддържа личната си хигиена, за което претендира обезщетение в размер
на 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г. не са
ѝ били осигурени хавлии за баня и пособия за дентална хигиена, а за
периода от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г. не са ѝ били осигурени
достатъчно количество превръзки и прах за пране, за което претендира
обезщетение в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
09.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г. не са
ѝ били осигурени хигиенични спални помещения, поради наличие на мухъл по
стените и таваните, за което претендира обезщетение в размер на 8 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до окончателното изплащане
на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до м.12.2018 г. не е било
осигурено редовно и адекватно подновяване на библиотечния фонд със съвременна
литература и нормативи от българското законодателство, за което претендира
обезщетение в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
09.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г. не е
било осигурено помещение, предназначено за готвене, във всяко отделение и
подходящи продукти в лавката на затвора, за което претендира обезщетение в размер на 10
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата;
- за периода от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г. не са ѝ били
осигурени качествени продукти и качествено приготвяна храна в кухнята на затвора
и затворническата лавка, за което претендира обезщетение в размер на 10 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до м.11.2017 г. е била
настанена в стая заедно с пушачи, въпреки че е непушач, за което претендира
обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
09.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г. не
ѝ е била осигурена подходяща работа и администрацията не е обявявала на
видно място свободните работни места, за което претендира обезщетение в размер
на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г. не
ѝ е била осигурена възможност за и. на наказанието по местоживеене, което
е затруднявало посещенията на нейните близки и се е отразявало на връзката
ѝ с тях, за което претендира обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г. в ситуации
на конфликт, в които е била единствено потърпевша и не е извършвала нарушение,
са ѝ били наложени седем броя наказания; извършвани са ѝ били
обиски по нерегламентиран начин; била е настанена за лечение в СБАЛЛС – Л.,
въпреки несъгласието ѝ; претендира обезщетение в размер на 5 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до окончателното изплащане
на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г. администрацията
не е издавала изрядни по съдържание и външен вид изходящи номера на
кореспонденцията ѝ, за което претендира обезщетение в размер на 5 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата;
-за периода от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г.
администрацията не е зареждала редовно лавката със стоки със задоволително
качество и на разумни цени, за което претендира обезщетение в размер на 5 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата;
-за периодите от 24.07.2016 г. до 30.09.2016 г. и от
23.12.2018 г. до 28.02.2019 г. са ѝ били нанасяни от служители на
администрацията удари по ръцете и краката без необходимост, за което претендира
обезщетение в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2016
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата посочва, че в резултат на условията, при които
е била поставена, е изпитвала страх, безпомощност, неудобство, срам, дискомфорт, унижение, страдание, отчуждение от външния свят
и реалния живот; имала е увреждане на здравето, болки и страдания, депресия;
увеличена е била продължителността на престоя ѝ в затвора.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се
явява лично и с назначен от съда особен представител. Поддържа исковата молба и
моли да бъде уважена. В представени писмена защита и писмени бележки лично и
чрез особения си представител излага съображения в подкрепа на твърденията за
основателност и доказаност на исковите претенции. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който в писмен отговор оспорва исковете.
Счита исковите претенции за неоснователни. Оспорва изцяло същите по основание и
размер. Моли искът за обезщетение да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. В
представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Справка от 23.08.2019 г. по описа на Затвора
С., през исковия период ищцата М.Д.И. ***, както следва: от 11.06.2014 г. до
10.09.2014 г. – в качеството на п. с мярка за н. з. под с.; от 27.02.2015 г. до
01.10.2015 г. – в качеството на п. с мярка за н. з. под с., като за част от този
период е била в п. о. на СБАЛЛС при Затвора Л. за лечение; от 30.12.2015 г. – в качеството на п. с
мярка за н. з. под с., а от 20.09.2017 г.– търпи н. в размер на 2 години и 6
месеца л. от с. при п. с. р., като от 30.11.2017 г. е настанена в ….-та з. група. В справката е изложено, че: всички
жилищни помещения в Затвора имат прозорци с размери, осигуряващи пряк достъп до
дневна светлина, достатъчна за лицата да четат или работят без опасност за
тяхното здраве, както и приток на пресен въздух; спалните помещения са
оборудвани с отделно легло за всеки настанен, индивидуално шкафче за съхранение
на лични вещи, спални принадлежности - постелен
инвентар, стенна окачалка, етажерка за лични предмети, шкаф за хигиенни
материали и посуда, маса и стол; изкуственото
осветление се осигурява от лед осветителни тела, което позволява нормална
осветеност; отоплява се от локално парно; всички жилищни и сервизни помещения
са обхванати от топлоподаване; до края на 2016 г. всяко отделение е разполагало
с общи санитарни помещения, като във времето от 05:30 ч. до 20:00 ч. л. от с.
са имали непрекъснат достъп до санитарно помещение и течаща вода, а през
останалото време, когато спалните помещения се заключват, по желание на л. от
с. и след сигнализиране на постовия надзирател, същите са могли да ползват
санитарен възел; по проект за „реконструкция на жилищнобитов корпус“, завършен
в края на 2016 г., са изградени самостоятелни санитарни възли във всяко жилищно
помещение в корпуса; всеки коридор в корпуса разполага и със санитарен възел,
разположен в края на коридора на групата, който включва WC, 2 броя умивалници с 8 смесители с топла и студена
вода, и баня с 12 броя душове; л. от с. имат неограничен достъп до студена
вода; за ползване на топла вода се изпълняват графици, като ежедневно двукратно
се осигурява възможност за поддържане на личната хигиена; престоят на открито
се провежда на специално определени за това места в затвора, като лицата могат да носят
със себе си бутилки с вода и при нужда от ползване на санитарен възел, могат да
сигнализират постовия надзирател, същият ги прибира в корпуса на затвора, а след
удовлетворяване на физиологичните нужди лицата отново се извеждат навън; във
всяка група се обособяват помещения за непушачи, като при настаняване, освен информацията
за л. от с., се вземат предвид и останалите особености при съвместно настаняване
- психологическа съвместимост, риск от вреди, здравословно състояние; за
поддържане на личната си хигиена, всяка л. от с. ежемесечно получава хигиенни
материали, съгласно Таблица № 6, утвърдена от МП, както и се раздават
ежемесечно по 20 броя дамски превръзки; допълнително от смесен магазин /лавка/
с лични средства може да се закупуват и други хигиенни материали; за поддържане
хигиената на общите части и сервизните помещения ежемесечно на всяка група се
осигурява прах за пране и дезинфектант; дезинфекция на бани, тоалетни, коридор
и клубове се извършва един път седмично по начин и с дезинфектанти, разпоредени
от Медицински център; Затворът разполага с книгохранилище, съдържащо 16891 тома
художествена литература, като по утвърден график всяка л. от с. може да
посещава книгохранилището ежеседмично; книжният фонд се обновява периодично
чрез бюджетни средства и чрез дарения; от началото на 2017 г. е открито ателие
готварство „Моята рецепта", в което веднъж седмично могат да участват
всички л. от с., заявили желание за това; ищцата И. е депозирала двукратно
молби за включване, като при стартиране се отказва да посети ателието, а при
повторно заявено участие посещава клуба по интереси еднократно и не проявява
допълнителен интерес; в затвора се изготвят седмични менюта: основно меню,
диетично меню и меню по религиозен признак; храната се приготвя по два вида рецептурници - „Сборник рецепти за заведения за обществено
хранене“ на изд. „Техника“ и „Сборник рецепти за диетични ястия за заведения за
обществено хранене и лечебно профилактичните заведения“ на изд. „Техника“; в
дневното меню се спазват изискванията и се следи стриктно количествения и
калорийния състав на храната; при полагаема по норма дневна калоричност 2622
кал. на един л. от с., в затвора са постигнати норми над полагаемата; в
седмичното меню на л. от с. задължително се включват - птиче месо, свинско и
телешко месо, мляно месо, риба, пресни плодове и
зеленчуци, мляко и млечни продукти; свободните работни места се обявяват на
общодостъпни места ежеседмично, като критериите за допустимост се съдържат в
обявата; със заповед от 18.05.2017 г. на Началника на Затвора, ищцата е
устроена на работа в бригада „Изделия за декорация“; на 19.05.2017 г. л. от с.
е прибрана в отделението, поради визиран от нея здравословен проблем, като от
прегледа в МЦ не се установява противопоказание за
полагане на труд от страна на лицето; със заповед от 29.05.2017 г. е спряна от
работа; през м. август 2017 г. от ищцата е подадена молба да бъде устроена на
работа в СУ „Аргира Жечкова“,
като към онзи момент молбата не е разгледана поради факта, че позицията може да
бъде усвоена след 01.10.2017 г.; предложена ѝ е възможност да бъде
устроена на външен работен обект „К. Пепърс“, като
същата е отказала с писмена декларация и поставяне на ултимативни искания за
осигуряване на назначена в миналото и спряна към момента от п. терапия; със
заповед от 17.05.2018 г. е назначена на работа в бригада „Домакински почистващи
средства“ до 27.12.2018 г., поради настаняване по чл. 60 от ЗИНЗС; отново
поради заявено желание е включена в работен процес от 28.02.2019 г. на същото
работно място, където продължава до 08.05.2019 г., поради отказ от нейна
страна; съгласно утвърден график, ежеседмично се изпират на служебна пералня и
се изсушават постеловъчно бельо, а на всеки три
месеца олекотени завивки, като ищцата ползва редовно предоставените ѝ
услуги; на 22.08.2016 г. ищцата е депозирала шест броя жалби от същата дата до ГДИН
срещу заповеди за наложени дисциплинарни наказания от № 174 до № 179 от дата
12.08.2016 г. на Началника на Затвора; с писмо под № 8947 от 15.09.2016 г. на ГДИН
жалбите са оставени без разглеждане, тъй като са подадени след установения в
закона срок, за което л. от с. е уведомена след завръщането ѝ от лечение
в ПО на СБАЛЛС – Л. на 31.10.2016 г.; по сключени договори с фирми за доставка
на хранителни и нехранителни продукти, в лавката непрекъснато се осигуряват
стоки от първа необходимост в бита, хранителни стоки и канцеларски материали,
като при намаляване на наличността на някои от тях, се прави нова заявка и
същата се изпълнява в рамките на три работни дни.
Във връзка с твърденията на ищцата, че не са ѝ
били осигурени хавлии за баня, пособия за дентална хигиена и достатъчно
количество санитарни материали, включително прах за пране и дамски превръзки,
по делото са представени: Таблица за материали /прах, тоалетен сапун, сапун за пране и дамски превръзки/ на новопостъпили
от м. юни, 2014 г., сред които е и ищцата М.И.; Списък на л. от с., ползвали
прах за пране през м. юли, 2014 г., сред който е и ищцата; Списък на л. от с.,
ползвали сапун за пране през м. юли, 2014 г., сред който е и ищцата; Списък на
л. от с., ползвали дамски превръзки през м. юли, 2014 г., сред който е и ищцата;
Стокова разписка от 11.08.2014 г. за отпуснати от склада на Затвора прах за
пране, дамски превръзки и други санитарни материали; Документ от 23.04.2015 г.
за изписване за Затворнически групи – Корпус, на прах за пране, дамски
превръзки и други санитарни материали; Списък на л. от с., ползвали сапун за
пране през м. април, 2015 г., сред който е и ищцата; Списък на л. от с.,
ползвали тоалетен сапун през м. април, 2015 г., сред който е и ищцата; Списък
на л. от с., ползвали прах за пране през м. април, 2015 г., сред който е и
ищцата; Списък на л. от с., ползвали дамски превръзки през м. април, 2015 г.,
сред който е и ищцата; Документ от 08.03.2016 г. за изписване за Затворнически
групи– Корпус, на прах за пране, дамски превръзки и други санитарни материали;
Списък на л. от с., ползвали дамски превръзки през м. март, 2016 г., сред който
е и ищцата; Списък на л. от с., ползвали прах за пране през м. март, 2016 г.,
сред който е и ищцата; Списък на л. от с., ползвали тоалетен сапун през м.
март, 2016 г., сред който е и ищцата.
Във връзка с твърденията на ищцата, че не е било
осигурено обновяване на библиотечния фонд, по делото са представени: Молби от
31.07.2017 г., 16.09.2017 г., 15.08.2017 г., 27.11.2017 г., подадени от ищцата
до ИСДВР, да ѝ бъдат предоставени за ползване нормативни актове, с
извършено върху молбите отбелязване, че поисканите нормативни актове са ѝ
били предоставени; Лични картони на М.И. за заети книги от библиотеката на
Затвора С. за периода от 02.08.2017 г. до 27.07.2019 г.; Удостоверения за
дарение на книги, прието от Началника на Затвора С., от 18.12.2014 г.,
30.08.2016 г. и 30.11.2017 г.; Протоколи за дарение на библейска литература за
затворническата библиотека от 20.07.2016 г., 07.11.2016 г. и 22.11.2017 г.; Два
броя Протоколи за дарени книги на книгохранилището в Затвора С. без дата;
Протокол за дарение на книги на Затвора С. от 14.07.2017 г.; Протокол за дарени
книги на книгохранилището в Затвора С. от 07.06.2018 г.; Декларация за дарение
на литературни произведения на затворническата библиотека от 02.07.2018 г.;
Протокол за дарение на правна литература от 20.09.2018 г.; Извадки от
инвентарна книга от 21.07.2016 г., 30.08.2016 г., 30.09.2017 г., 17.11.2017 г.,
29.12.2017 г., 21.02.2018 г., 03.10.2018 г.
Във връзка с твърденията на ищцата за неосигурени
качествени продукти и храна в кухнята на затвора и затворническата лавка, по
делото са представени: Справки за ищцата
М.И. за покупки на хранителни и нехранителни продукти от затворническата лавка
за периода от 31.07.2014 г. до 05.11.2016 г.; Седмични менюта за периодите: м.
юни – м. септември, 2014 г.; м. май – м. септември, 2015 г., м. февруари – м.
юли, 2016 г., всяко от които включва: общо меню, диетично меню, меню м.
Във връзка с твърденията на ищцата, че е била
настанена в стая заедно с пушачи, въпреки че е непушач, по делото са
представени: Молба от М.И. *** от 30.11.2017 г., в която същата е заявила, че е
съгласна да живее, както до сега, с лице, което е пушач; Справки за ищцата М.И.
за покупки на продукти от затворническата лавка, видно от които е закупила,
както следва: на 31.07.2014 г.– хартии за цигари ОСВ оранж.;
на 01.08.2014 г. – хартии за цигари ОСВ оранж; на
01.12.2016 г.– Виктори бяло 80; на 02.12.2016 г. –
Карелия – блу 100.
Във връзка с твърденията на ищцата, че не ѝ е
била осигурена подходяща работа и администрацията не е обявявала на видно място
свободните работни места, по делото са представени: Становище от 18.08.2017 г.
от инспектор при ИСДВР, в което е отразено, че М.И. е отказала да бъде устроена
на външен работен обект; Становище от 22.08.2017 г. от инспектор при ИСДВР, в
което е отразено, че М.И. е отказала предложена ѝ работа в бригада „К. Пепърс“; Становище от 23.10.2017 г. от инспектор при ИСДВР,
в което е отразено, че към дата 23.10.2017 г. няма вакантни позиции, във връзка
с молба на М.И. да бъде назначена на длъжността „ч. на а. с.“; Протокол за
отказ от работа от 25.04.2019 г., видно от който ищцата е отказала да излезе на
работа по причина, че има д.
Във връзка с твърденията на ищцата за извършвани
обиски по нерегламентиран начин, по делото са представени: Протоколи за претърсване
и обиск на л. от с. М.И. в периода от 24.11.2017 г. до 15.01.2019 г., в които ищцата
се е подписала, че няма възражения.
Във връзка с твърденията на ищцата, че администрацията
не е издавала изходящи номера на кореспонденцията ѝ, по делото е
представено Писмо от Главния директор на ГДИН от 15.09.2016 г., адресирано до
Началника на Затвора С., с указание М.И. да бъде уведомена, че жалбите ѝ,
заведени от Затвора С., както следва: № 79 срещу Заповед № 174 от 12.08.2016 г.
на Началника на Затвора С., с която е наложено дисциплинарно наказание, № 80
срещу Заповед № 175 от 12.08.2016 г. на Началника на Затвора С., с която е
наложено дисциплинарно наказание, № 81 срещу Заповед № 176 от 12.08.2016 г. на
Началника на Затвора С., с която е наложено дисциплинарно наказание, № 82 срещу
Заповед № 177 от 12.08.2016 г. на Началника на Затвора С., с която е наложено
дисциплинарно наказание, № 83 срещу Заповед № 178 от 12.08.2016 г. на Началника
на Затвора С., с която е наложено дисциплинарно наказание, и № 84 срещу Заповед
№ 179 от 12.08.2016 г. на Началника на Затвора С., с която е наложено дисциплинарно
наказание, са подадени след установения срок, поради което се оставят без
разглеждане по същество.
Във връзка с твърденията на ищцата за нанасяни ѝ
от служители на администрацията удари, по делото са събрани следните документи:
Формуляр за регистриране на травматични увреждания от 28.07.2016 г., изготвен
от медицински фелдшер при Затвора С., в който е отразено следното: диагноза: п.
н. т. б. около …. см по л. м. до л., по л. п. с. …..см., д. п. н. е около ……
см; т. са с н. давност и произход; не се налага м. о. на з. у.; не се налага
лечение; и Постановление от 02.12.2016 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, с
което е потвърдено Постановлението от 17.11.2016 г. на Районна прокуратура –
Сливен за отказ, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, да се образува
досъдебно производство, поради това че не са събрани достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер, постановено по жалба на М.Д. срещу
служители на Затвора С. за неправомерно използвана физическа сила.
Относно здравословното състояние на ищцата, по делото
е установено следното: Видно от приложените медицински документи /Писмо от
30.12.2013 г. от Д. п. б. – с. Ц. б., о. Ш.; два броя Епикризи
от СБАЛЛС – Л. – П. о., от 20.10.2016 г. и от 20.11.2017 г.; Медицинско
свидетелство от 25.06.2019 г., изготвено от медицински фелдшери при Затвора С.;
Медицинска справка от 19.08.2019 г., изготвена от медицински специалисти при
Затвора С./, ищцата е била хоспитализирана в Д. п. б. – с. Ц. б., о. Ш., през
периода от 21.08.1995 г. до 23.08.1995 г., без да е провеждано лечение; по
време на пребиваването си в затвора ищцата е с чести п. п.; била е хоспитализирана
за лечение в П. о. на СБАЛЛС при Затвора Л. в периода от 11.09.2015 г. до
01.10.2015 г. с диагноза: „Т.-д. р. с е. на х.“; провела е лечение и в СБАЛЛС –
С. за периода от 23.07.2015 г. до 05.08.2015 г., както и са проведени
консултативни прегледи в МИ-МВР болница С., и в ДКЦ „Фокус"№ 5; била е хоспитализирана
отново в П. о. на СБАЛЛС при Затвора Л. от 29.08.2016 г. до 20.10.2016 г. с диагноза „С. л. р. О. п. р. без ш.
с.“ и от 14.11.2017 г. до 20.11.2017 г. с диагноза „С. л. р.“, след Декларация за
информирано съгласие от нея от 08.11.2017 г. и Медицинска справка от 09.11.2017
г., изготвена от Директора на Медицинския център при Затвора С.; назначената от
п. терапия се спазва в условията на затвора; заключение: л. от с. М.Д.И. е с
диагнози: „С. с. л. р. от с. т.“, „С. л. р. Р. в а. със с. з. на е. и п.“.
В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана и
приета, неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д. Д.М.С. – п., и Р.И.М.– п., чието заключение съдът
възприема като изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо със събраните
по делото доказателства. Вещите лица дават заключение, че: о. М.Д.И. страда от „С.
л. р. с ч. д.“; няма причинно-следствена връзка между действията/бездействията
на Затвора С. при престоя на ищцата в
затвора - условия, обстановка, среда, с нейното психично здраве и емоционално
състояние.
Представени са и: Отчетни форми за смяна на постелъчно бельо в Затвора за периода от 25.02.2018 г. до
09.06.2019 г., в които е отразено и името на ищцата; Списък на разрешени лични
вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и
задържаните под стража, настанени в затворите, утвърден на 28.11.2018 г. от
Министъра на правосъдието; Заповед от 06.12.2018 г. на Началника на Затвора С.
за разрешени допълнителни предмети, вещи и хранителни продукти за л. от с.
Видно от Писмо от 20.01.2020 г. на Началника на
Затвора С., до 18.01.2020 г. от ищцата М.И. е изтърпяно наказание 2 години и 6
месеца л. от с. и същата е с адрес на пребиваване в ***.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства–
показанията на свидетелите Р.С.В. /и. наказание л. от с. в Затвора С. от 2001
г./ и Д. И. Т. /н. в Затвора С. от 1996 г./.
Свидетелят В. дава показания, че: през лятото на 2016
г. е започнал ремонт в затвора, който е бил извършен поетапно – до месец април
2017 г.; от началото на месец април 2017
г. в стаите имало санитарен възел и течаща вода, но до този период не е имало в стаите санитарен възел
и течаща вода, и през нощта са извършвали физиологичните си нужди в кофи пред
погледа на останалите обитатели на спалното помещение; в общото санитарно
помещение тоалетните нямали врати; на мястото за престой на открито нямало
санитарен възел; преди ремонта топла вода е имало вечер само за 10-15 минути, което
е било крайно недостатъчно; до ремонта не са били предоставяни препарати за
хигиена, освен хлорна вар; преди ремонта стените на всички стаи били олющени и
имало мухъл; до 2018 г. библиотеката не е била снабдена с актуална правна
литература; от 2018 г. се обявявали свободните работни места; ищцата е била
настанявана с лица, които пушат; през 2017 г. ищцата е била изпратена
принудително на лечение в Л. п., въпреки че е била подписала декларация, че не
желае да се лекува там; ищцата се е оплаквала от б.; обиските се извършвали от
жена – надзирател, а не от медицинско лице, като до 2017 г. били изключително
унизителни; имало е периоди, в които зареждането на лавката с хранителни
продукти е било крайно недостатъчно, и периоди, в които не е имало материали за
писане; до 2016 г. храната в затворническа столова не е била достатъчна по
количество и разнообразна по асортимент.
Свидетелят Т. дава показания, че: обиските в затвора се извършвали
от обучени за това служители, в специално помещение, от лице от същия пол, само на
едно лице, без да се накърнява човешкото
достойнство; имало практика да се събличат дрехите, да се проверяват дрехите,
без да се докосва лицето; при всеки обиск се изготвял протокол, където лицето
можело да напише дали възразява или не; при съмнение за укриване на нещо в
телесни кухини, можело да се направи обиск от медицинско лице.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове: искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и искове за присъждане на законна
лихва върху претендираните обезщетения.
Исковете за присъждане на обезщетение са предявени от
лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица на Държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо
пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода
/чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС/, с териториални служби, каквито са и затворите
/чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/. Следователно исковете са подадени от лице с правен интерес
и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК. Твърдяната
като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затвора С.
представлява административна дейност, доколкото специализираната дейност по
изпълнение на наложената мярка за неотклонение „з. под с.” и по изпълнение на
наложеното наказание л. от с. не се ограничава с прилагане на законово
предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката и наказанието, а
обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от
з. и о. лица, и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статут.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че: осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /ал. 1/; за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал.
2/.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените
срещу ГДИН искове за обезщетение за неимуществени вреди са с правно основание
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Същите са допустими и подлежат на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Исковата молба е частично основателна.
Съгласно чл. 3 от КЗПЧОС, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Държавата
е отговорна за условията, при които задържаните и осъдените лица изтърпяват
съответно мярката и наказанието, и е задължена да спазва чл. 3 от КЗПЧОС, като
осигури на лицето условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство.
Основателността на иска за вреди с правно основание
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие на следните материалноправни
предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – неимуществената вреда се
предполага до доказване на противното, по силата на оборимата
презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; и пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или
бездействие и настъпилата вреда.
Частично основателен е предявеният от ищцата иск за
заплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в периода
от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г., настъпили в резултат на престоя ѝ в
помещение в Затвора С., в което не е имало санитарен възел и течаща вода, по
следните съображения:
В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Правилника за
прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ППЗИНЗС/ е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съгласно § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС, разпоредбата на чл. 20 влиза в сила
три години след приемането на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС. Въпреки
наличието на горепосочения отлагателен срок, не може да се приеме, че администрацията
не е била длъжна да осигури на лицата такива условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване
на човешкото им достойнство. По силата на общите принципи, залегнали в чл. 3 от
КЗПЧОС, администрацията на Затвора е длъжна да осигури нормални условия за
пребиваване в тези места на лишените от свобода. КЗПЧОС е ратифицирана от
Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България, има пряко действие и съставлява част от националното
право.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, никой не може да бъде подлаган на мъчение,
на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на осъдените и
задържаните под стража, във вътрешното законодателство на страната това основно
право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл. 3 от КЗПЧОС основно право. В контекста на тази съдебна
практика, по см. на чл. 3 от Конвенцията, „безчовечно или унижаващо отношение”
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия,
които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и
методът на изпълнение на наказанието не го подлагат на стрес и трудности с
интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че за периодите от: 11.06.2014 г. до 10.09.2014 г., от 27.02.2015
г. до 11.09.2015 г. и от 30.12.2015 г. до 01.11.2016 г., през които периоди
ищцата е била настанена в Затвора С., съответно в качеството на п. с мярка за
н. з. под с. и в качеството на лице, и. наказание л. от с., в помещението, в
което е била настанена ищцата, не е имало санитарен възел и мивка с течаща
вода. Това обстоятелството не се оспорва от ответника по иска. Налице е било
едно общо санитарно помещение, до което л. от с. са имали свободен достъп само за времето от 05:30 ч.
до 20:00 ч. Съгласно показанията на свидетеля В., през нощта л. от с. са
ползвали за физиологичните си нужди кофи в спалното помещение. С оглед на гореизложеното,
съдът приема за доказани фактите относно описаните в исковата молба условия,
при които е била поставена ищцата при пребиваването ѝ в Затвора С. за
горепосочените периоди, по отношение на липсата на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. Администрацията
на Затвора С. не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва
да пребивават л. от с. лица, включително и ищцата. Хигиенните условия в
спалното помещение не са отговаряли на санитарните изисквания за здравословен
живот, поради използването на кофи за физиологични нужди, липсата на достъп до
санитарен възел и течаща вода през тъмната част на деня. Като е допуснала
престой на л. от с. при тези условия, администрацията на Затвора е нарушила разпоредбата
на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията, при които е била поставена ищцата, неминуемо водят
до п., у., н. з. на личността и до ф. б. и с. По степен и интензитет
създаденото на М.И. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като
„причиняващо с. и у. достойнството”. Изпълнението на наложената мярка и на
наказанието лишаване от свобода, както и свързаните с това законови изисквания,
неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно
регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях
ограничения са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и
общочовешки ценности, защитени от КЗПЧОС, като са рефлектирали неблагоприятно
върху личната сфера на ищцата. С оглед обичайните правила за условия на живот,
съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява
човешкото достойнство, условията, в които е била поставена М.И., следва да
бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. Ищцата е претърпяла неприятни
негативни изживявания, като у. и о. отношение. С оглед причинените на М.И.
неудобства, произтичащи от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на
наложените ѝ мярка и наказание, и които са довели до понесени от нея
страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на л. от с. лице, увреждането в степента и характера
на преживените страдания от ищцата имат за последица у. на нейното човешко
достойнство и с това е налице нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС.
В случая н. преживявания, ф. и е. д. на М.И., надвишаващи неизбежното ниво,
присъщо на изпълнението на мярката з. под с. и на наказанието л. от с.,
представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора в нарушение на изискването по чл. 2,
т. 3 във връзка с чл. 240 от ЗИНЗС, които са рефлектирали върху личната сфера
на ищцата, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от
КЗПЧОС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на Държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична
категория. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера,
вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността
на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените
по-горе обстоятелства, предвид характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за причинените на
ищцата неимуществени вреди в резултат на престоя ѝ в помещение в Затвора С.
за периода от 11.06.2014 г. до 01.11.2016 г. /от които: за периода от
11.06.2014 г. до 10.09.2014 г.; за периода от 27.02.2015 г. до 11.09.2015 г. и
за периода от 30.12.2015 г. до 01.11.2016 г./, при който е била поставена в
неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, следва да бъде определено в размер на 1400 лева. До този
размер – 1400 лева, следва да бъде уважен и предявеният иск, като в останалата
част – искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Частично основателна
е и претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху претендираното
обезщетение. Неоснователно е искането на ищцата да ѝ бъде присъдена
лихва, считано от началната дата на увреждането до датата на подаване на
исковата молба – 10.06.2019 г. В тази връзка съдът следва да се съобрази с
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр. дело № 3/ 2004 г.,
ОСГК. С т. 4 на Тълкувателното решение е прието, че вземането за обезщетяване
на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта,
действието или бездействието на държавния орган. В настоящия случай
незаконността на бездействията на администрацията на затвора се установява със
самото решение за обезщетяване, поради което, подаването на исковата молба
следва да се счита за покана, от който момент е дължима и лихвата /Решение №
728 от 16.01.2020 г. по адм. дело № 4126 / 2019 г. на
ВАС, III о.; Решение № 7079 от
13.05.2019 г. по адм. дело № 1354 / 2018 г. на ВАС,
III о.; Решение № 2830 от 26.02.2019 г. по адм. дело
№ 11072 / 2017 г. на ВАС, III о.; Решение № 10166 от 11.07.2012 г. по адм. дело № 15508 / 2011 г. на ВАС, III о./. Следователно, претенцията на ищцата за
присъждане на законна лихва за забава върху сумата от 1400 лева е основателна в
частта ѝ за периода от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2019
г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата част претенцията за
законна лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Останалите предявени от ищцата искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени. Установените по отношение на тях факти и
обстоятелства обуславят извод за липса на незаконосъобразни
действия/бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията
спрямо ищцата, съответно за недоказване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Липсата
на първата предпоставка по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС води до неоснователност на
тези искове, по следните съображения:
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода в местата за престой на открито. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС,
на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В
районите и помещенията за общо ползване, каквито по смисъла на чл. 22 от
ППЗИНЗС са местата за престой на открито, няма законово изискване за санитарен
възел и течаща вода. Изискването лишените от свобода да имат безпрепятствен
достъп до чиста питейна вода, не означава, че такъв достъп следва да бъде
възможен във всяко помещение и при всяка от дейностите на лишените от свобода.
Такъв достъп не е безпрепятствен и възможен във всеки един момент и в много
житейски ситуации извън местата за лишаване от свобода, като съобразяването с
тези общоизвестни ограничения не се счита за нечовешко или унизително. Съдът
намира, че неосигуряването на ищцата по време на едночасовия престой на открито
на свободен достъп до санитарен възел и до течаща вода не представлява
ограничение и нарушаване на правата на ищцата, надхвърлящо границите на
нормалното, определено от специалния режим в затвора.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на неосигуряване на топла вода за достатъчно дълъг период от
време. Видно от приложената по делото Справка от 23.08.2019 г., за ползване на
топла вода се изпълняват графици, като ежедневно двукратно се осигурява
възможност за поддържане на личната хигиена. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на свидетеля В., че топла вода е имало за време, което е било крайно
недостатъчно, тъй като тези показания са в противоречие с изготвената писмена
справка и тъй като възприятията на свидетеля за необходимо време са субективни.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на неосигуряване на санитарни материали. Видно от приложената по делото Справка от
23.08.2019 г., за поддържане на личната си хигиена, всяка л. от с. ежемесечно
получава хигиенни материали. От представените по делото документи е установено,
че на ищцата, при постъпването ѝ в затвора и през времето на
пребиваването ѝ в затвора, са били осигурявани прах за пране, тоалетен
сапун, сапун за пране, дамски превръзки и други
санитарни материали.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на неосигурени хигиенични спални помещения. Видно от
приложената по делото Справка от 23.08.2019 г., всички жилищни помещения в
Затвора имат прозорци с размери, осигуряващи пряк достъп до дневна светлина,
достатъчна за лицата да четат или работят без опасност за тяхното здраве, както
и приток на пресен въздух. Изводът на съда за неоснователност на иска не се
променя от показанията на свидетеля В., че преди ремонта стените на всички стаи
били олющени и имало мухъл, тъй като обстоятелствата, които съставляват
основание на тази искова претенция, не могат да се характеризират като
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, които са толкова тежки, че уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на неосигурено обновяване на библиотечния фонд. Видно от
приложената по делото Справка от 23.08.2019 г., затворът разполага с
книгохранилище, съдържащо 16891 тома художествена литература; книжният фонд се
обновява периодично чрез бюджетни средства и чрез дарения; по утвърден график
всяка л. от с. може да посещава книгохранилището ежеседмично, съобразно правилото
на чл. 154, ал.2 от ППЗИНЗС. От представените по делото документи е установено, че
на ищцата са предоставяни за ползване поискани от нея нормативни актове и
книги. Установено е и че на затворническата библиотека са дарявани литературни
произведения, правна литература, библейска литература. Наред с изложеното,
обстоятелствата, които съставляват основание на тази искова претенция, не могат
да се характеризират като нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, които са толкова тежки,
че уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на неосигурено помещение, предназначено за готвене, във всяко
отделение. Липсва нормативно установено задължение за администрацията на затвора
да осигури на л. от с. помещение за готвене.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за вреди в резултат на неосигурени качествени продукти и качествено приготвяна храна в кухнята на затвора и затворническата лавка, и на разумни цени. Липсват доказателства, че предоставяната на ищцата храна е била недостатъчна в количествено или качествено отношение. Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Видно от приложената по делото Справка от 23.08.2019 г., в затвора се изготвят седмични менюта: основно меню, диетично меню и меню по религиозен признак; храната се приготвя по два вида рецептурници - „Сборник рецепти за заведения за обществено хранене“ на изд. „Техника“ и „Сборник рецепти за диетични ястия за заведения за обществено хранене и лечебно профилактичните заведения“ на изд. „Техника“; в дневното меню се спазват изискванията и се следи стриктно количествения и калорийния състав на храната; при полагаема по норма дневна калоричност 2622 кал. на един л. от с., в затвора са постигнати норми над полагаемата; в седмичното меню на л. от с. задължително се включват - птиче месо, свинско и телешко месо, мляно месо, риба, пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти. Във връзка с изложеното в справката, по делото са представени седмични менюта, всяко от които включва: общо меню, диетично меню, меню м., както и справки за ищцата за покупки на хранителни и нехранителни продукти от затворническата лавка.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на настаняване на ищцата в стая заедно с пушачи, въпреки че е
непушач. По делото е представено писмено изразено съгласие на ищцата да живее
заедно с лице, което е пушач. Представени са и справки за ищцата за нейни
покупки на продукти от затворническата лавка, видно от които ищцата е купували
цигари и хартии за цигари.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на неосигурена подходяща работа и необявяване от
администрацията на свободните работни места. Липсват доказателства за такива обстоятелства.
Видно от приложената по делото Справка от 23.08.2019 г., свободните работни
места се обявяват на общодостъпни места ежеседмично, като критериите за
допустимост се съдържат в обявата; със заповед от 18.05.2017 г. на Началника на
Затвора, ищцата е устроена на работа в бригада „Изделия за декорация“; на
19.05.2017 г. л. от с. е прибрана в отделението, поради визиран от нея
здравословен проблем, като от прегледа в МЦ не се установява противопоказание за полагане на труд от страна на лицето;
през м. август 2017 г. от ищцата е подадена молба да бъде устроена на работа в
СУ „Аргира Жечкова“, като
към онзи момент молбата не е разгледана поради факта, че позицията може да бъде
усвоена след 01.10.2017 г.; предложена ѝ е възможност да бъде устроена на
външен работен обект „К. Пепърс“, като същата е
отказала с писмена декларация и поставяне на искания за осигуряване на
назначена в миналото и спряна към момента от п. терапия; със заповед от
17.05.2018 г. е назначена на работа в бригада „Домакински почистващи средства“
до 27.12.2018 г., поради настаняване по чл. 60 от ЗИНЗС; отново поради заявено
желание е включена в работен процес от 28.02.2019 г. на същото работно място,
където продължава до 08.05.2019 г., поради отказ от нейна страна. Във връзка с
изложеното в справката, по делото са представени становища от инспектор при
ИСДВР, в които е отразено, че М.И. е отказвала да бъде устроена на външен
работен обект, както и протокол за отказ
от работа, видно от който ищцата е отказала да излезе на работа по причина, че има
д.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на неосигуряване на възможност за изтърпяване на наказанието
по местоживеене. Липсва нормативно установено задължение за Държавата
изтърпяването на наказанието да бъде по местоживеене.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на: налагане на наказания на ищцата в ситуации на конфликт, в
които е била единствено потърпевша; извършвани обиски по нерегламентиран начин;
настаняване за лечение в СБАЛЛС – Л., въпреки несъгласието ѝ. Липсват
доказателства за такива обстоятелства. От събраните по делото доказателства е
установено, че обискът на лишените от свобода се извършва при спазване на
изискванията на чл. 93 от ЗИНЗС, без да се накърнява честта и достойнството на
лишените от свобода. В тази връзка са представени и протоколи за претърсване и обиск
на л. от с. М.И., в които ищцата се е подписала, че няма възражения. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля В., че до 2017 г. обиските били изключително
унизителни, доколкото тези показания не се отнасят конкретно до обиск на
ищцата. Липсват доказателства и за настаняване на ищцата за лечение в СБАЛЛС –
Л., въпреки несъгласието ѝ. В тази връзка показанията на свидетеля В., че
през 2017 г. ищцата е била изпратена принудително на лечение в Л. п., въпреки
че е била подписала декларация, че не желае да се лекува там, са в противоречие
с представената по делото Декларация за информирано съгласие от ищцата от
08.11.2017 г.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за вреди
в резултат на неиздаване на изходящи номера на кореспонденцията на ищцата.
Липсва нормативно установено задължение за администрацията на затвора да поставя
регистрационни номера на всякакъв вид кореспонденция на л. от с. В чл. 75, ал.
3 от ППЗИНЗС е предвидено, че писмата на
и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална
дейност и възпитателна работа, като пликът се запечатва или разпечатва по
начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. А съгласно чл.
77, ал. 1 от ППЗИНЗС, молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в
специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането,
името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият
отговор. В изпълнение на изискването на чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС, по делото е
представено Писмо от Главния директор на ГДИН, адресирано до Началника на
Затвора С., с указание М.И. да бъде уведомена, че жалбите ѝ, заведени от
Затвора С., както следва: № 79 срещу Заповед № 174 от 12.08.2016 г. на
Началника на Затвора С., с която е наложено дисциплинарно наказание, № 80 срещу
Заповед № 175 от 12.08.2016 г. на Началника на Затвора С., с която е наложено
дисциплинарно наказание, № 81 срещу Заповед № 176 от 12.08.2016 г. на Началника
на Затвора С., с която е наложено дисциплинарно наказание, № 82 срещу Заповед №
177 от 12.08.2016 г. на Началника на Затвора С., с която е наложено
дисциплинарно наказание, № 83 срещу Заповед № 178 от 12.08.2016 г. на Началника
на Затвора С., с която е наложено дисциплинарно наказание, и № 84 срещу Заповед
№ 179 от 12.08.2016 г. на Началника на Затвора С., с която е наложено
дисциплинарно наказание, са подадени след установения срок, поради което се
оставят без разглеждане по същество.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за
вреди в резултат на нанесени на ищцата от служители на администрацията удари по
ръцете и краката без необходимост. Липсват събрани доказателства за такива
обстоятелства. В тази връзка по делото е приложено Постановление на Окръжна
прокуратура – Сливен, с което е потвърдено Постановлението на Районна
прокуратура – Сливен, за отказ да се образува досъдебно производство, поради
това че не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер, постановено по жалба на М.Д. срещу служители на Затвора С. за
неправомерно използвана физическа сила.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в резултат
на престоя ѝ в помещение в Затвора С., в което не е имало санитарен възел
и течаща вода, следва да бъде уважен за периода от 11.06.2014 г. до 01.11.2016 г. /от
които: за периода от 11.06.2014 г. до 10.09.2014 г.; за периода от 27.02.2015
г. до 11.09.2015 г. и за периода от 30.12.2015 г. до 01.11.2016 г./, до размер
от 1400 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 1400 лева, считано от 10.06.2019
г. до окончателното й изплащане, а в останалата си част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на: неосигуряване
на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в местата за престой на
открито; неосигуряване на топла вода за достатъчно дълъг период от време;
неосигуряване на санитарни материали; неосигурени хигиенични спални помещения;
неосигурено обновяване на библиотечния фонд; неосигурено помещение,
предназначено за готвене, във всяко отделение; неосигурени качествени продукти
и качествено приготвяна храна в кухнята на затвора и затворническата лавка, и
на разумни цени; настаняване на ищцата в стая заедно с пушачи; неосигурена
подходяща работа и необявяване от администрацията на свободните работни места;
неосигуряване на възможност за изтърпяване на наказанието по местоживеене;
налагане на наказания в ситуации на конфликт, в които е била единствено
потърпевша; извършвани обиски по нерегламентиран начин; настаняване за лечение
в СБАЛЛС – Л., въпреки несъгласието ѝ; неиздаване на изходящи номера на
кореспонденцията ѝ; нанасяни на ищцата от служители на администрацията
удари по ръцете и краката без необходимост, ведно с претендираната законна
лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 286, ал. 3
от ЗИНЗС, претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото разноски
е частично основателна – за сумата от 10 лева, представляваща внесена държавна
такса, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата. В
останалата си част – до претендираната сума от 22,80 лева, е неоснователна.
Претендираните разходи в размер на 12,80 лева за пощенски марки и пликове, и за
ксерокс на документи, не представляват разноски по производството по смисъла на
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС. Заплащането на такива суми е извън обхвата на
отговорността за разноски. Разноски по производството са тези парични средства,
които са заплатени от страната във връзка с извършването на определени
процесуални действия.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 286, ал. 2
от ЗИНЗС, претенцията на ответника за присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение
е неоснователна. От анализа на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС се
налага извод, че в полза на ответника не следва да се присъждат разноски. В
посочената разпоредба е указано, че когато искът се отхвърли изцяло, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а също и че разноските се
заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
Следователно разноски в полза на ответника се присъждат единствено при изцяло
отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай исковата претенция е частично
уважена. Нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и дерогира
общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. С оглед на изложеното, независимо от частичното
отхвърляне на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на
разноски, включително и на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –
гр. София, да заплати на М.Д.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, обезщетение в
размер на 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева за причинените ѝ неимуществени вреди в
резултат на престоя ѝ в помещение в Затвора С. за периода от 11.06.2014
г. до 01.11.2016 г., при който е била поставена в неблагоприятни условия,
изразяващи се в липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
ведно със законната лихва върху сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева,
считано от 10.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част за разликата над 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева до 15 000
/петнадесет хиляди/ лева ведно с претендираната законна лихва върху тази сума и
за периода от 09.06.2014 г. до 11.06.2014 г., и в частта за вреди поради неосигуряване на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в местата за престой на открито.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.Д.И. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр. София,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при престоя ѝ в Затвора
С., както следва: иска за заплащане на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 09.06.2014
г. до 01.11.2016 г., поради неосигуряване на топла вода за достатъчно дълъг
период от време, ведно с претендираната законна лихва върху сумата от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева; иска за заплащане на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 09.06.2014 г. до
10.06.2019 г., поради неосигуряване на санитарни материали, ведно с
претендираната законна лихва върху сумата от 2 000 /две хиляди/ лева; иска за
заплащане на сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в периода от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г.,
поради неосигурени
хигиенични спални помещения, ведно с претендираната законна лихва върху сумата от 8 000
/осем хиляди/ лева; иска за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 09.06.2014
г. до м.12.2018 г., поради неосигурено обновяване на библиотечния фонд, ведно с претендираната законна
лихва върху сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева; иска за заплащане на сумата от 10
000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г., поради неосигурено помещение,
предназначено за готвене, във всяко отделение и подходящи продукти в лавката на
затвора, ведно с претендираната законна лихва върху сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева;
иска за заплащане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в периода от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г.,
поради неосигурени качествени продукти и качествено приготвяна храна в кухнята
на затвора и затворническата лавка, ведно с претендираната законна лихва върху сумата от
10 000 /десет хиляди/ лева; иска за заплащане на сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 09.06.2014
г. до м.11.2017 г., поради настаняване в стая заедно с пушачи, ведно с претендираната законна
лихва върху сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева; иска за заплащане на сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г., поради неосигурена подходяща работа и необявяване от
администрацията на свободните работни места, ведно с претендираната законна лихва върху сумата от
10 000 /десет хиляди/ лева; иска за заплащане на сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 09.06.2014
г. до 10.06.2019 г., поради неосигуряване на възможност за изтърпяване на
наказанието по местоживеене, ведно с претендираната законна лихва върху сумата от 10 000
/десет хиляди/ лева; иска за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 09.06.2014
г. до 10.06.2019 г., поради налагане на наказания в ситуации на конфликт, в
които е била единствено потърпевша; извършвани обиски по нерегламентиран начин;
настаняване за лечение в СБАЛЛС – Л., въпреки несъгласието ѝ, ведно с претендираната законна
лихва върху сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева; иска за заплащане на сумата от 5
000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г., поради неиздаване на изходящи номера на
кореспонденцията ѝ, ведно с претендираната законна лихва върху сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева; иска
за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в периода от 09.06.2014 г. до 01.11.2016 г., поради незареждане
на лавката със стоки със задоволително качество и на разумни цени, ведно с претендираната законна
лихва върху сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева; и иска за заплащане на сумата от
1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
периодите от 24.07.2016 г. до 30.09.2016 г. и от 23.12.2018 г. до 28.02.2019 г.,
поради нанасяне от служители на администрацията удари по ръцете и краката
ѝ без необходимост, ведно с претендираната законна лихва върху сумата от
1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –
гр. София, да заплати на М.Д.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 10 /десет/
лева, представляваща внесена държавна такса.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред тричленен състав на Административен съд – Сливен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: