№ 20690
гр. София, 11.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110169913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ДИ“ ЕООД против В. М. С., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 232, ал. 2, пред. 1 и пред. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер общо на
3635,57 лева, представляваща непогасена част от задължение в размер общо на 4160,57 лева,
представляващо от своя страна сбор от сумата в размер на 2125 лева, представляваща
непогасена наемна цена по договор за наем от 10.03.2021 г. за месец септември, октомври,
ноември и декември 2021г. и за месец януари 2022 г., 740,57 лева, представляваща сбор от
непогасени задължения за консумативни разходи – електроенергия, водоснабдяване и
разходи за поддържане на етажната собственост за месец септември, октомври, ноември и
декември 2021 г. и за месец януари 2022 г. и 1295 лева, представляваща неустойка за
забавено плащане на наемните вноски и задълженията за консумативи за месец септември,
октомври, ноември и декември 2021 г. и за месец януари 2022 г., за дължимостта на които
вземания между страните по спора е сключено споразумение от 27.01.2022 г., иск с правно
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата в размер на 88 лева, представляваща начислено за
ползването на имота след прекратяване на договора за наем за периода от 01.02.2022 г. до
15.02.2022 г. задължение включващо начислена сума за ползване на имота в размер на 70
лева, 15 лева за консумирана вода и 3 лева такса поддръжка на етажната собственост и иск с
правно основание чл. 231, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1782 лева, представляваща
разходи за отстраняване на нанесени от наемателя повреди в отдадения под наем имот,
констатирани с приемно-предавателен протокол от 15.02.2022 г., ведно със законна лихва за
забава върху претендираните суми, считано от подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на 13.04.2022 г. до окончателно погасяване, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 16940/20.06.2022 г. по ч. гр. д. №
20005/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното и настоящото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за наем от 10.03.2021 г., по силата на
който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване имот, находящ се в
гр. Б., бул. „*****“ № 60, ет. 3, ап. 6. Процесуалният представител на страната поддържа, че
договорът бил прекратен без предизвестие, считано от 01.02.2022 г. съгласно сключено
между страните споразумение от 27.01.2022 г. В исковата молба са изложени твърдения, че
съгласно соченото споразумение ответникът се задължил да заплати на ищцовото дружество
сумата в размер общо на 4160,57 лева, представляваща сбор от неплатени наемни вноски и
консумативни разноски за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г. и
1
мораторна неустойка в размер на 1295 лева, като задължението следвало да бъде погасено
на четири месечни вноски. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът заплатил
единствено част от първата дължима вноска, поради което дължи сумата в размер още на
3635,57 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно чл. 3 от посоченото
споразумение наемателят се задължил да освободи имота в срок до 01.02.2022 г., но В. М. С.
сторил това едва на 15.02.2022 г., за което обстоятелство от страните бил съставен
двустранен констативен протокол. Представителят на ищеца поддържа, че за допълнителния
срок на ползване на имота ответникът дължи общо 88 лева, от които сумата в размер на 70
лева за ползването на жилището, 15 лева за ползвана вода и 3 лева за поддръжка на етажната
собственост. В исковата молба са изложени твърдения, че при предаване на имота от
наемателя били констатирани нанесени повреди на жилището и обзавеждането, като
стойността необходима за отстраняване на повредите възлиза на сумата в размер на 1782
лева.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане производството, по
което е издадена процесната заповед за изпълнение да бъде приложено.
Препис от исковата молба и приложенията ведно с разпореждане по чл. 131 ГПК е
връчен на ответника на 23.01.2024 г., като в законоустановеният едномесечен срок от
получаване на съобщението, изтекъл на 23.02.2024 г., В. М. С. не е изразил становище по
исковата претенция. По делото е постъпило „възражение“ от 08.03.2024 г., наименувано
„отговор“, в което са изложени твърдения, че оборудването на имота е възстановено без
никакви вреди и са извършени допълнителни ремонтни работи, както и че предаденият
депозит в размер на 425 лева не е възстановен на ответника. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът оспорва дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, като представя
разписки за извършени плащания в полза на заявителя. Със заявлението са оспорени
поддържаните от заявителя твърдения, че наемателят е продължил да ползва процесния
имот след 01.02.2022 г.
По редовността на исковата молба:
Съдът констатира, че исковата молба в частта относно претендирата неустойка не
отговаря на изискванията за редовност доколкото ищецът не е посочил основанието на
договора, на което е начислено вземането, как е формирано и периода, за който се
претендира, като на ищеца бъде предоставена възможност да отстрани констатирания
пропуск.
По редовността на отговора на исковата молба, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 131 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис
от исковата молба ведно с приложенията ответникът може да подаде отговор със
съдържание разписано в алинея втора. Съгласно разясненията дадени с Решение №
228/20.12.2010 г. по т.д. № 530/2010г. на ВКС, II ТО, разпоредбата на чл. 133 ГПК въвежда
строга преклузия по отношение на изрично упоменатите в тази разпоредба процесуални
действия на ответника относно разширяване предмета на делото / предявяване от ответника
на насрещен иск и инцидентен установителен иск/, относно отклонения във връзка със
страните /привличане от ответника на трето лице-помагач/, както и относно несвоевременно
въвеждане чрез възражение на релевантни за спора факти и събиране на доказателства за
тях, а не на възможността му да се брани чрез посочване на чисто правни съображения
срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното
право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в
доклада по чл. 146 ГПК и които са извън хипотезите в чл. 147 ГПК. Същевременно съгласно
разясненията дадени с т. 11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е допустимо да се разгледат
обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането
на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил
2
подобни възражения в срока за отговор.
Предвид изложеното макар отговорът на ответника да е депозиран след изтичане на
срока по чл. 131 ГПК, съдът следва с решението по същество на спора да се произнесе по
направените от страната възражения срещу основателността на исковата претенция заявени
с възражението срещу заповедта за изпълнение и депозираното становище в настоящото
производство извън срока по чл. 131 ГПК с изключение на възражението за прихващане с
вземане на ответната страна за даден по процесния договор за наем депозит, по отношение
на което е настъпила предвидената в чл. 133 ГПК преклузия.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.
232, ал. 2, пред. 1 и пред. 2 ЗЗД и чл. 231, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и
главно доказване валидно възникнало наемно правоотношение между страните по спора,
елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания
ответник да престира определена парична сума - наемна цена за ползването на вещ,
предаване на вещта, настъпила изискуемост на задължението за заплащане на наемна цена и
размера на вземането, размерът на дължимите и незаплатени от ответника разходи свързани
с ползване на вещта, както и нанасянето от страна на процесуално легитимирания ответник
на повреди в отдадения под наем имот и стойността на повредите.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 236,
ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно
наемно правоотношение между страните по спора, прекратяване на договора за наем, че
ответникът е продължил да ползва имота след прекратяване на договора при
противопоставяне на наемодателя, размерът на обезщетението и задълженията свързани с
ползване на вещта.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 92,
ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение с посоченото в исковата молба съдържание,
валидно поето главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, падежа на главното
задължение, както и валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка
за забава и размера на вземането.
При установяване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е
да установи при условията на пълно и главно доказване, че е погасил вземането.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
договор за наем от 10.03.2021 г., в изпълнение на който ищецът е предоставил за временно
възмездно ползване на ответника имот, находящ се в гр. Б., бул. „*****“ № 60, ет. 3, ап. 6,
като наемателят се задължил да плаща уговорената наемна цена и консумативните разноски
и, че между страните е сключено споразумение от 27.01.2022 г. за прекратяване на договора
и уреждане на отношенията във връзка с него.
Производството, по което е издадена процесната заповед за изпълнение следва да
бъде приложено към настоящото.
Представените от ищеца документи са относими към предмета на доказване по
спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за ответника да отстрани констатираните нередовности на исковата молба в
3
частта относно претендираната неустойка, като посочи основанието на договора, на което е
начислено вземането, как е формирано и периода, за който се претендира. УКАЗВА на
ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата молба в посочената част
ще бъде върната, а производството прекратено.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 20005/2022 г. по описа на СРС, 127 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.06.2025 г. от 11.00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а
на ищците и препис от отговора на исковата молба. Страните наред със съобщения да се
уведомят за датата на насроченото открито съдебно заседание и по телефон.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4