№ 130
гр. Враца, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20251420200292 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "***** с ЕИК ********* и адрес: гр.Враца, ул.'*****
представлявано от ***** ***** против наказателно постановление (НП) № 06-
2500028/19.02.2025 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”-
гр.Враца, с което на основание чл.399 от Кодекса на труда КТ) и чл.416, ал.5 от КТ,
във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1,
ал.2 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000.00 лева.
В жалбата се излага оплакване за незаконосъобразност на наказателното
постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
липсват доказателства за каквато и да е било деятелност от страна на дружеството,
която да може да се определи като нарушение подлежащо на санкция по КТ. Поддържа
се, че в наказателното постановление не е посочено откъде идва представителната
власт на подписалия го – ***** в качеството му на директор на „Инспекция по труда“.
Твърди се, че НП не е мотивирано. Алтернативно се твърди, че деянието съставлява
маловажен случай. Прави се искане за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Процесуалният представител на ответната страна намира нарушението за
доказано по безспорен начин, а НП за издадено при спазване на съответните
императивни разпоредби, поради което моли съда да потвърди наложеното наказание.
Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
С протокол №ПР2501471/03.02.2025 г. за извършена на 14.01.2025 г., 21.01.2025
1
г. и 03.02.2025 г. проверка от служители на Д ИТ-Враца по спазването на трудовото
законодателство в дружеството-жалбоподател, в обект - стопански двор, намиращ се в
с.Краводер, общ. Криводол, обл.Враца, стопанисван от „***** гр.Враца с ЕИК
*********, са установили, че на 14.01.2025 г., ***** с ЕГН **********, охранява
стопанския двор. Той собственоръчно попълнил декларация, в която декларирал, че е
нает от „***** гр.Враца да работи от 01.05.2024 в обекта на дружеството- стопански
двор, намиращ се в с.Краводер, с работно време от 08:00 до 20:00 часа с един почивен
ден по график, срещу месечно трудово възнаграждение от 600.00 лв., като последното
получено възнаграждение било за месец ноември 2024 г. в размер на 600.00 лв. и било
изплатено от работодателя на 10.12.2024 г. Установено било, че ***** изпълнявал
задълженията си на длъжност „охранител-пазач", чрез предоставяне на работната си
сила в подчиненост и зависимост от работодателя, при което били налице всички
елементи на трудовото правоотношение, но няма сключен писмен трудов договор. На
03.02.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца работодателят представил
граждански договор от 06.01.2025 г. за извършване на работа с лицето *****.
Установено било, че този граждански договор прикривал едно трудово
правоотношение, при което били налице елементите на трудово правоотношение -
лицето престира труд на определено работно място: стопански двор, намиращ се в
с.Краводер и с уговорено трудово възнаграждение на час, в подчиненост на
работодателя, тоест налице били всички елементи на трудово правоотношение.
Установено било, че по този начин „***** гр.Враца в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труд, по отношение на лицето ***** към
момента на констатиране на нарушението - 14.01.2025 г. не е изпълнил задължението
си да уреди отношенията по предоставяне на работна сила с лицето *****, като
трудово правоотношение, чрез сключването на писмен трудов договор с него.
Въз основа на описаната по-горе констатация, на 03.02.2025 г. за така
констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 06-2500028. Издадено било и Наказателно постановление от директора
на дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца, с което на основание чл.399 от Кодекса
на труда и чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62,
ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.
При обжалването на наказателното постановление, пред Врачанския районен
съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят и
свидетелите, присъствали при установяване на нарушението и извършването на
проверката. Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелите - служители на Д
ИТ - гр.Враца, тъй като същите са непротиворечиви и последователни, изцяло
кореспондират едни спрямо други, както и на останалите събрани по делото
доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени
доказателства: НП № 06-2500028/19.02.2025 г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Враца към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”; Акт за установяване на административно нарушение № 06-2500028/03.02.2025
г.; Протокол №ПР2501471/03.02.2025 г.; Декларация от ***** с дата 14.01.2025 г.;
Декларация от ***** с дата 13.03.2025 г. и Граждански договор от 06.01.2025 г.,
сключен между "***** и *****.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
2
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от лице,
имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени
приложените по делото доказателства, тъй като всички те са обективни, логични,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се, като същите кореспондират и със
свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите, присъствали при
установяване на нарушението.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно
длъжностно лице.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателно постановление.
Същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 ЗАНН. Посочени са всички факти и
обстоятелства, релевантни за състава на административното нарушение, правилно е
приложен и материалният закон. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна
норма. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение – време и място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна. Достатъчно ясно е описано в какво се
състои нарушението, като в случая актосъставителят не е задължен да описва
подробно и в детайли всяко едно от действията на един работник/служител, за да
обосновава извода, че същият осъществява дейност по трудово правоотношение.
Правилно е квалифицирано деянието с оглед текстовото му описание, посочена е дата
и място на нарушението, както и неговия извършител. Датата на нарушението е датата
на извършване на проверката, когато лицето е заварено да полага труд. Без значение за
осъществяване на състава на нарушението е от кога лицето е започнало да работи, щом
на посочената дата е работил без трудов договор.
Посочена е и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Следователно административното
обвинение е ясно и точно формулирано, както от фактическа така и от правна страна.
Изложената фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната квалификация
на нарушението и с правното основание за налагане на имуществена санкция.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 14.01.2025
г., лицето Найден Монов е престирало работна сила, но дружеството-жалбоподател, в
качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да уреди трудовото
правоотношение по изискуемия се в чл.62, ал. 1 от КТ императивен начин - чрез
писмен трудов договор, както е посочено в АУАН и в НП.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в
писмена форма. Следователно тази правна норма установява по императивен начин
формата, в която следва да се сключи трудовия договор. Поради тази причина
нарушение на тази правна норма би представлявало сключването на трудовия договор
в някаква друга форма, а не в законоустановената. Контролните органи са приели, че
3
се касае за трудово правоотношение, възникнало между дружеството и посочения
работник. Полагането на труд в полза на дружеството от страна на Найден Монов е
установено по безспорен начин, както с факта на престиране на работна сила,
установен от проверяващите, така и с декларираните от самия работник обстоятелства.
Действително, трудовото правоотношение съдържа няколко елемента, в т.ч. работно
време, възнаграждение, място на работа и пр., но същите се индивидуализират и
обективират в сключен писмен трудов договор. В случая именно липсата на такъв, при
наличието на доказано престиране на работна сила, е съставомерно бездействие и
правилно е квалифицирано от наказващия орган като административно нарушение.
Доколкото извършването на трудова дейност от страна на работника в полза на
описаното дружество е доказано по безспорен начин, както е доказана и липсата на
сключен в съответната форма трудов договор, който е единственият начин на
обективиране на трудово правоотношение, в процесния случай административното
нарушение се явява безспорно и еднозначно установено.
От подписаната от Монов декларация от 14.01.2025 г. се установява, че той е
работел като „пазач” в стопански двор гр.Краводер с работно време от 08:00 до 20:00
часа и месечно възнаграждение от 600.00 лева с почивни дни по график и един час
почивка на ден.
В представения граждански договор от 06.01.2025 г. е записано, че изпълнителят
приема да извърши при необходимост следните дейности: почистване на помещенията
в производствената база в с.Краводер, поддържане на градината и грижа за кучетата –
пазачи, които дейности са в разрез с подписаната от Монов декларация от 14.01.2025
г., че същият работи като „пазач“ от месец май 2024 г.и последното му трудово
възнаграждение за месец ноември в размер на 600.00 лева е получено на 10.12.2024 г.
Като се прибавят и обстоятелствата, че Монов е имал работно място, а именно
стопански двор гр.Краводер с установено работно време от 8.00 до 20.00 часа и
трудово възнаграждение от 600.00 лева, то несъмнено е, че той е престирал своя труд,
поради което е съществувало трудово правоотношение, което е било прикрито със
сключения граждански договор. Наетото лице е полагало своя труд за сметка и в
интерес на жалбоподателя, на обект под негов контрол, при установена от него
организация на труда.
Следва да се посочи, че представените ведомости за граждански договори са
изготвени след датата на проверката. Освен това Монов в своята декларация от
14.01.2025 г. е декларирал, че работи като „пазач“ от месец май 2024 г., за което е
нямал сключен трудов договор към подписване на декларацията.
Предвид тези съображения е било налице трудово правоотношение, като
сключения договор не е бил в изискуемата писмена форма, поради което извършването
от ответника на нарушението е безспорно доказано по делото.
За това си поведение жалбоподателят следва да понесе административно-
наказателна отговорност на основание чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна, за което се налага имуществена санкция
по чл.83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството
или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя
нейната форма. Наемането на работна сила се урежда само със сключване на трудов
договор.
При определяне вида и размера на наказанието административнонаказващият
4
орган се е съобразил с всички релевантни обстоятелства по чл.27 от ЗАНН.
Работникът, докато е престирал работна сила в полза на дружество, но без сключен
трудов договор, е бил лишен от редица права, съгласно трудовото законодателство
(здравословни и безопасни условия на труд, социални и здравни осигурявания,
възнаграждение съобразно трудов стаж и професионален опит, право на почивка,
отпуск и т.н.). При предвидени в закона размери на санкцията от 1 500 лева до 15 000
лева, в случая АНО е наложил административно наказание в размер близък до
предвидения в закона минимум, а именно 2000.00 лева. Съдът счита, че наказание в
посочения размер е справедливо и адекватно на извършеното нарушение, както и на
целите на чл.12 от ЗАНН и ще окаже своята възпитателна и превантивна роля.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За маловажно
нарушение в КТ има предвиден изричен законов текст - чл.415в, който обаче е
неприложим за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ. Нарушаването на чл.62, ал.1 от КТ е
изключено от приложното поле на чл.415 от КТ.
Съдът намира, че по отношение на това деяние административнонаказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че въззивната
жалба се явява изцяло неоснователна и като такава същата не следва да бъде уважена,
а атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
По делото се претендира юрисконсултско възнаграждение, като размерът на
присъжданото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, както и че защитата в настоящето производство се изразява в
писмено становище, относно законосъобразността на наказателното постановление и
основателността на депозираната жалба, намира че в полза на Инспекцията по труда,
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 100.00 лева. При този изход на
делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-2500028/19.02.2025 г.,
издадено от директора на Д ИТ-Враца към ИА ГИТ на МТСП, с което на основание
чл.399 КТ и чл.416, ал.5 КТ вр. чл.414, ал.3 КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 КТ вр.
чл.1, ал.2 от КТ, на "***** с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.
ОСЪЖДА "***** с ЕИК ********* да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Враца сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото издаване.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6