МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н.И.А., който е роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава IX-та от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че на 01.10.2018 година, в град Габрово, в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – свидетелство за основно образование Серия Е-03 № 2035607, Рег. № 2204/22.06.2003 г., на което е бил придаден вид, че е издадено на негово име от ОУ „Атанас Смирнов” - гр. Дряново, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Същият е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на надлежно отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства във връзка с осъществяването на съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на личните самопризнания, изразени от подсъдимия Н.А. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 17.08.2020 година разпоредително заседание по делото и насрочването на последното за разглеждане съобразно диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и в диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата и решаването на въпросите, посочени в чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани единствено доказателствени материали, събрани при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените от А. самопризнания с породените от същите правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради изискването, предвидено с разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на воденото производство по НОХД № 714/2020 г. на РС - Габрово интересите на подс. Н.А. са били отстоявани и от защитник, упълномощен от него по договорен ред.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подсъдимия Н.А. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения за разглеждане обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 15 от 06.02.2007 година, постановена по НОХД № 164/2006 г. на Районен съд - Трявна и влязла в законна сила на 21.02.2007 година, подсъдимия Н.И.А. е признат за виновен в престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, осъществено на 23.08.2006 г., за което – при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК е бил осъден на „Пробация”, включваща определените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Шест месеца” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия по размер срок.

Събраните доказателства не съдържат данни, които биха могли да доведат до отговори на въпросите дали наказанието „Пробация”, наложено по НОХД № 164/2006 г. на Районен съд - Трявна, е било изпълнено и на коя дата се е случило това. Липсата на данни по отношение на тях не позволява да се формират категорични изводи както за естеството на реабилитацията, която е възникнала във връзка с постановеното осъждане по това дело, така и за обстоятелството дали тя е настъпила въз основа на предвиденото с чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, както е отразено в приложената на досъдебното производство справка за съдимост. Независимо от изложеното и след като отчете абсолютния давностен срок по чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, установен за изпълнението на посочения вид наказание, който е започнал да тече от момента за влизане на присъдата в сила, както и периода от време, изминал между последния (21.02.2010 година) ден от същия давностен срок и инкриминираната по обвинителния акт дата, в рамките на който (двугодишен по отношение на неговата продължителност) период подсъдимия Н.А. не е извършвал нови умишлени престъпления от общ характер, наказуеми с „Лишаване от свобода”, съдът прие, че последиците от тази единствено издадена против него присъда са били заличени от настъпила (на 21.02.2012 година) реабилитация при условията на чл. 88а, ал. 1 от НК. С оглед на изложеното може да се заключи, че към месец октомври 2018 г. той е притежавал чисто съдебно минало, тъй като не е бил осъждан за други престъпления от общ или частен характер до този момент, както и освобождаван от наказателна отговорност за такива до него, в т.ч. и въз основа на реда, предвиден в Глава VIII-ма, Раздел IV-ти от Общата част на НК.

През 2017 година подс. Н.А. решил да придобие свидетелство за правоуправление на МПС. Съгласно действалата към този момент правна уредба то се издавало от органите на МВР на лице, което притежавало завършено основно образование. Тъй като не бил завършил тази образователна степен, по неустановен начин подс. А. успял да се снабди със свидетелство за завършено основно образование - Серия Е-03 № 2035607, с Рег. № 2204 от 22.06.2003 година, на което е бил придаден вид, в т.ч. и чрез положен печат на учебното заведение, че е издадено на негово име от ОУ „Атанас Смирнов” в град Дряново. Въпросното свидетелство удостоверявало, че е завършил такова образование през учебната 2002 – 2003 година, а този факт не е отговарял на обективната действителност.

Подсъдимия Н.А. завършил курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В”. След успешното полагане на необходимите теоретичен и практически изпит, на 01.10.2018 година той се явил в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, където попълнил заявление с искане за издаване на свидетелство за управление на МПС. Към това заявление заедно с останалите документи същият представил и заверено от него копие на посоченото свидетелство за завършено основно образование. Въз основа на това няколко дни по-късно - на 04.10.2018 година, на името на Иванов е било издадено и свидетелство за управление на МПС.

Впоследствие при извършена справка в СУ „Максим Райкович” в град Дряново било установено, че ОУ „Атанас Смирнов” – гр. Дряново е било преименувано с решение от 11.02.1991 година на временната общинска управа на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, както и че с това име то е съществувало до 2007 година. В справката било посочено, че подс. Н.И.А. не е фигурирал като ученик в училището и не е бил вписван в регистрационната книга за издадени свидетелства за завършено основно образование, както и че регистрационния номер 2204 от тази книга е представлявал пореден такъв от 2007 година, а фабричната номерация на бланките за свидетелства за основно образование са били със съвсем различни номера за 2003 година.

Въз основа на данни по предварителна проверка, проведена по повод на посочената справка, чрез постановление от 27.04.2020 година на прокурор при Районна прокуратура - Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство, каквото (под № 264 ЗМ-30/2020 г.) е било заведено в ОД на МВР - Габрово. В рамките на проведеното по него разследване Н.А. е бил привлечен в качеството на обвиняем, чрез предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

След края на воденото разследване събраните доказателствени материали по досъдебното производство са внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово, като въз основа на тях (и изготвения от страна на РП Габрово обвинителен акт) е образувано и производството по настоящото НОХД № 714 по описа за 2020 година.

От заключението на изготвената на досъдебното производство графическа експертиза се установява, че ръкописния текст „Вярно с оригинала Н.И.А.”, изписан в изследваното копие от свидетелство за завършено основно образование Серия Е-03 № 2035607, Рег. № 2204/22.06.2003 г., издадено от ОУ „Атанас Смирнов” - гр. Дряново на името на подсъдимия Н.И.А., ЕГН **********, е бил изпълнен от него, както и че същият е изпълнил и подписа, който е бил положен след този текст.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. Н.А. и неговия договорен защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от подсъдимия; и от съпоставката на същото с писмените и гласни доказателствени материали, събрани при воденото разследване по досъдебно производство № 1752 ЗМ-30/2020 г. на ОД на МВР Габрово (постановление за образуване – л. 1; материали по преписка Вх. № 264 ЗМ-30/2020 г. – л. 4-34 заедно със справка за извършена проверка по нея – л. 37-38; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л. 40-41; протоколи за разпит на свидетели – л. 44-45; постановление за назначаване и графическа експертиза – л. 46-52; писмо Рег. №16-00-14-2215 жт 15.06.2020 година на РД „Автомобилна администрация” Плевен до ОД на МВР Габрово заедно със справка за придобита категория от подс. Н.И.А. от система „Изпити”, копия от протокол № 471/09.10.2017 година и протокол № 428/20.09.2017 г. за провеждане на практически и теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” от същото лице – л. 56-59; протокол за изземване на образци за сравнителен материал – л. 61-62; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 65; протокол за предявяване на разследване – л. 70), всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

 Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по Глава IX-та от Особената част на НК, доколкото този извод кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на данните от подробно описаните по-горе писмени и гласни доказателствени материали, които са събрани при разследването по досъдебното производство. По делото не се спори, че всеки документ за завършена образователна степен, към които се е причислявало и инкриминираното свидетелство за основно образование Серия Е-03 № 2035607, с Рег. № 2204 от 22.06.2003 година, представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като се издава в определен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Поради същото не би могло да съществува съмнение, че подсъдимият Н.А. е осъществил състава на такова престъпление от обективна и от субективна страна, след като е осъзнавал ясно, че в действителност не е бил завършил посочената по-горе образователна степен, а самия документ, който е удостоверявал нейното наличие, е бил неистински по смисъла на определението, дадено в разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК, щом като не е бил издаден от съответното учебно заведение, отразено в него. Деянието, с което се свързва умишленото ползване на този документ обаче, е само едно. При това обстоятелство, преценено заедно с проявеното съдействие за разкриване на престъплението и чистото съдебно минало на дееца, се налага извод, че извършеното от него представлява маловажен случай на престъпление по смисъла на съответното определение в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като изложените данни водят до заключение, че то (без да бъде малозначително) се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази, с която се характеризират останалите случаи на престъпления от неговия вид, в т.ч. и от аспект на факта, че документа е бил използван само при подаване на заявление с искане за издаване на свидетелство за правоуправление, при съществуване на завършен обучителен курс за придобиване на правоспособност и успешно положени теоретичен и практически изпит от страна на дееца след него. Макар и осезаемо по-ниска, тази степен на обществена опасност не би могла да се счита за незначителна по своя характер, а това обстоятелство изключва възможността за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. С оглед на така направеното заключение подсъдимия Н.А. следва да бъде оправдан само по първоначално предявеното му по-тежко обвинение, тъй като разпоредбите на чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК изискват инкриминираното ползване на неистинския официален документ от посочения в чл. 308, ал. 2 на НК вид да не съставлява маловажен случай, а то представлява именно такъв. Наличието на съкратено съдебно следствие по делото, проведено въз основа на указаните предпоставки в чл. 371, т. 2 от НПК, не е пречка за това, тъй като самопризнанието на дееца се отнася само за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и за конкретната правна квалификация на извършеното престъпление, която е изведена въз основа на тях от страна на прокурора. Съдът не е лишен от възможността да прави необходимите промени в нея, ако прецени, че тя не се основава на признатите от подсъдимият факти, още повече и поради естеството на съответния отговор, които се дължи във връзка със самата квалификация по силата на указаното в чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК. В този смисъл е и принципното разбиране, което се поддържа в съдебната практика на ВКС, част от която представляват Решение № 718 от 30.11.2007 година на ВКС по н. д. № 547/2007 г., III н. о.; Решение № 380 от 09.10.2008 година на ВКС по н. д. № 352/2008 г., НК, I н. о. и Решение № 507 от 28.12.2009 година на ВКС по н. д. № 564/2009 г., I н. о. Налице са и останалите предвидени предпоставки за това, тъй като маловажния характер на осъщественото ползване на въпросния неистински официален документ, би довел единствено до приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление без внасяне на съществени изменения в обстоятелствената част на предявеното против дееца обвинение, и то въз основа на факти, по отношение на които последният вече се е защитавал не само при състоялото се разследване по досъдебното производство, но и при воденото съдебно следствие по делото.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като на 01.10.2018 година, в град Габрово, в Сектор „Пътна полиция” при едноименната ОД на МВР Габрово, при условията на маловажен случай съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за основно образование Серия Е-03 № 2035607, Рег. № 2204/22.06.2003 г., на което е бил придаден вид, че е издадено на негово име от ОУ „Атанас Смирнов” – гр. Дряново, като от него за самото съставяне на този документ не може да се търси наказателна отговорност, подсъдимия Н.И.А. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

Въз основа на изложените съображения във връзка с посочените обстоятелства съдът призна подс. Н.А. за невинен в това осъщественото от същият престъпление, свързано със съзнателното ползване на описания по-горе неистински официален документ за завършено основно образование на инкриминираната дата в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, да представлява такова по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по така предявеното против него първоначално по-тежко обвинение за престъпление с тази правна квалификация по НК.

Подс. Н.А. не е бил освобождаван от наказателна отговорност за осъществени престъпления от общ и частен характер според установената процедура в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК и е притежавал чисто съдебно минало към инкриминираната дата, тъй като последиците от постановеното осъждане по отношение на него са били заличени от настъпила реабилитация по смисъла на закона. Поради това и при положение, че за престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е предвидено наказание до „Две години лишаване от свобода”, а от него не са причинени имуществени вреди, съставомерни по смисъла на предявеното му обвинение, които да са останали невъзстановени към датата за постановяване на решението по делото, съдът възприе, че са налице всички изискващи се от закона условия за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на тях, след като призна подс. А. за виновен в извършването на това престъпление, освободи същият от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото от закона административно наказание “Глоба”.

При определяне размера на административното наказание, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подс. Н.А. към инкриминираната дата, което, отчетено заедно с младата му възраст и липсата на данни за други осъществени противообществени прояви към нея, определя същият като лице със сравнително невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; полагания от последният общественополезен труд; както и невисокия размер на получаваните от това лице доходи под формата на годишно трудово възнаграждение. При оценката на установените в рамките на наказателното производство обстоятелства съдът не констатира съществуването на различни отегчаващи вината такива освен тези, отнасящи се до: предходното осъждане на същият за друго осъществено престъпление от общ характер, което следва да се отчете като негативен факт независимо от настъпилата реабилитация за него по смисъла на закона, както и до това, че освен при подаване на самото заявление за издаване на свидетелство за правоуправление пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, неистинското свидетелство за завършено основно образование очевидно е било ползвано от страна на подсъдимия и при започване на съответния курс за обучение на водачи от категория „В”, който той е завършил преди да се сдобие с него.

След като прецени изложените данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че същите обосновават относително изразен превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете естеството на тези обстоятелства заедно с вида на единствено притежаваното от подсъдимия Н.А. имущество под формата лек автомобил, наложи на същият предвиденото в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК наказание „Глоба” над средния възможен размер, а именно – от 3000 лева, която той да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово, като прие, че по този начин и с такова по размер наказание, определено за извършеното от него документно престъпление по Глава IX-та от Особената част на НК, ще бъдат създадени ефективни условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл. 36 от НК.

Предвид естеството на постановената присъда, съдът осъди подсъдимия Н.И.А. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 224 лева, дължима за възстановяване на направените по делото разноски при разследването по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В рамките на воденото разследване по съдебното производство не са били направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…