Протокол по дело №21/2023 на Административен съд - Смолян

На второ четене в 13:57 часа, се явиха:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. И. С., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. С., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИКЪТ по касация – Началник сектор „Пътна полиция“-[област] в ОДМВР-[област], редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юриск. Ш., надлежно упълномощен.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – [област], се явява зам.-окръжния прокурор С. Д..

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Ш.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и затова,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на Д. И. С. срещу Решение № 3/04.01.2023 г., постановено по АНД № 308/2022 г. по описа на Районен съд - гр. [област].

 

АДВ. С.: Поддържам жалбата, така както е подадена от колежката. Считам, че при гледане на делото са нарушени административните правила, както и неправилно е приложен материалния закон. След като чуя становището на колегата, ще взема отношение по доказателствата.

ЮРИСК. Ш.: Оспорвам така депозираната касационна жалба и считам същата за неоснователна. Няма да соча други доказателства и нямам доказателствени искания. Считам делото за изяснено и моля за ход на делото по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Считам касационната жалба за процесуално допустима. Няма да соча доказателства. Считам делото за изяснено.

АДВ. С.: Като изслушах становището на ответната страна и г-н прокурора, считам, че решението на Смолянския районен съд е незаконосъобразно и постановено при недостатъчна оценка на фактическата страна.

Съдът на основание чл. 13 НПК е бил длъжен да събере доказателства, които да осигурят разкриването на обективната истина. Още при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е нарушил чл. 53 от ЗАНН, който го задължава преди да наложи наказанието, да събере всички доказателства. Какво имам предвид: Със Заповед № 8123з-1155/01.09.2017 г. на Министъра на МВР са одобрени указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдения монтирани в автомобила. Създадена е автоматична система – „Видеозаснемане на пътния контрол“. Тази заповед не се намира в сайта на МВР. Съгласно тази заповед при извършване на пътен контрол, органи извършили контрола са длъжни да правят аудио и видео запис, който се съхранява в масива на отдел „Пътна полиция“. Съдът не се е произнасял по този въпрос, а е трябвало служебно да се произнесе, защитата също не се е позовала на едно такова искане да се изискат записите, тъй като това обстоятелство е неизвестно и към настоящия момент аз не намирам тези указния, да видим имат ли задълженията контролните органи да извършват заснемане на извършената проверка. В тази връзка имам две искания:

На основание чл. 219 да се изискат евентуално записите от „Пътна полиция“ от настоящия състав на съда или да приложите чл. 226, ал. 2 от АПК, като отмените решението на районния съд и върнете делото за ново разглеждане, като при новото разглеждане районният съд да допусне писмени доказателства, който не са били могли да бъдат известни на страната, както посочих. В тази връзка считам, че са нарушени правилата и на друг нормативен документ, а именно Инструкция № 8121з–749/20.10.2019 г. за реда за организацията на осъществяване дейностите по контрола на пътищата. Там в т. 10 също е записано, че за осъществяване на контрола в реално време, се използва видеонаблюдение и запис на говора на проверяваното лице. Тъй като делото има само един факт, който следва да бъде изяснен, шофирал ли е С. автомобила при разминаването. Вторият факт е, къде и как е извършена проверката и действително той имал ли е качеството на водач или е бил пешеходец. Съдът в противоречие на свидетелските показания е приел, че същият е управлявал автомобила. Това би било установено само ако се разгледат записите, тъй като в разпита на двамата полицаи има противоречие. Единият казва, че е обърнал колата за около 10-на секунди и последвали С., и видели как той паркира и слиза от автомобила. В показанията на първия свидетел се сочи, че разстоянието от разклона на художественото училище до паркинга, на който е паркирал е 40 метра, а другия свидетел сочи, че разстоянието е 150 метра. Аз лично казвам, че разстоянието е около 40 метра и не е възможно автомобила след като прави маневра обръщане посоката на движението, да има пряк контакт какво прави лицето С.

В тази връзка съдът се е позовал и на съставения акт съгласно чл. 89, ал. 2, но от друга страна по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила, съгласно Постановление № 10 от 73 година на Върховния съд. Тоест съдът е бил длъжен да направи всичко възможно да установи, каква е била реалната фактическа обстановка, защото съдът следва да вземе решението си по вътрешно убеждение, като доказателствата и средствата за тяхното установяване, не могат да имат предварително определена сила.

Отделно от това, в НПК съдът събира доказателства по направените от страните искания или по свой почит, когато това се налага за разкриване на обективната истина. В последствие в ал. 5 е записано, че всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Съдът не е направил проверка на показанията на свидетелите, предвид тяхното разминаване, от коя страна е слезнал водача и какъв е бил волана на водача. Единият свидетел казва, че автомобила е бил с десен волан и той е слезнал от дясната страна, а другия свидетел казва, че автомобила е бил с ляв волан. Затова казвам, че всичкото това можеше и може предполагам да се установи от разглеждане на видеозаписите, които са задължителни. Всички автомобили на КАТ след 15 година са оборудвани с камери за видеонаблюдение и с устройства за записване на говор. При така неизяснената фактическа обстановка, считам, че съдът неправилно е приел, че моя подзащитен е нарушил правилата в ЗДвП, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство. За мен този факт, по така дадените показания, остава недоказан.

Съгласно тези указания, които казах, че са въведени с тази заповед на министъра, автомобилите на КАТ са оборудвани с три камери, две на предното стъкло и една на задното стъкло.

Отделно от това, автомобилите са снабдени и с джипиес система, която показва реалното движение на автомобилите в абсолютно реално време. Тези доказателства, които са били налични в КАТ, и съгласно изискванията на тези указания, се преглеждат ежедневно от служителите на КАТ, може да установят реалната фактическа обстановка. В случая има за мен едно предоверяване на показанията на служителите на „Пътна полиция“ и не се установява по категоричен начин С. да е бил водач, за да е имал задължението да даде кръвна проба.

Затова предлагам на съда да реши, дали на основание чл. 219 от АПК да изиска като доказателство евентуално наличните записи, а ако ги няма да изиска каква е причината те да не бъдат налични или да отмените решението на съда, да го върнете и това действие да го направим отново в първоинстанционния съд.

ЮРИСК. Ш.: От така формулираните доказателствени искания, аз не успях да откроя такива, които касаят предоставянето или допускането им в настоящото производство. По-скоро тези доказателствени искания считам, че имаха характера на пледоария по същество и в този смисъл оставям на преценката на съда. Считам, че нормата на чл. 219 от АПК е категорична и по касационното производство са допустими само писмени доказателства, а по начина по който поне аз разбрах доказателствените искания на процесуалния представител на жалбоподателя, не биха могли да бъдат представени в писмен вид, ако изобщо приемете, че такива са допустими.

ПРОКУРОРЪТ: Считам направените доказателствени искания за неоснователни, поради което моля да не се допускат. Видно от представените на районния съд, същите не са изисквани, поради което не са и били оставени без уважение такива искания, поради което считам, че са неоснователни.

АДВ. С.: Не случайно цитирам ал. 2 на чл. 226, където е казано „доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната“, те не са известни, аз не знаех за тази заповед и за тези указания, известни са само на „Пътна полиция“.

 

СЪДЪТ счита, че искането на адв. С. в днешното съдебно заседание следва да бъде оставено без уважение, по съображения по чл. 219 АПК, тъй като доказателствата чието събиране се иска в днешното съдебно заседание, не представляват писмени доказателства, по аргумент от цитираната правна норма пред касационната инстанция се допускат само писмени доказателства, което очевидно не се съдържа в неговото доказателствено искане и затова, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на адв. С. по съображения изложени в мотивите на определението.

 

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и затова

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

АДВ. С.: Ще ви моля да отмените решението на Смолянски районен съд, с което е потвърдено наказателното постановление и постановите съдебно решение, с което отмените издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Считам, че съдът е допуснал нарушение, като на база на противоречивите обяснения, дадени в съдебно заседание от двамата полицейски служители извършили проверката, е приел, че моя доверител е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран.

Искам да обърна внимание само на няколко факта, които са противоречиви в обясненията.

Първият факт е, че единия свидетел който е и актосъставител, е извършил маневрата за около 10 секунди, като другият служител твърди, че маневрата е била извършена за около 2-3 секунди.

На второ място, е противоречието от коя страна на автомобила е слезнал водача. Единият твърди – от дясната страна, а другият твърди от лявата страна.

На трето място и много важно е, че първият свидетел Т. твърди, че при разминаването и при извършване на маневрата, и движейки се към спрелия автомобил, не са подавали никакви сигнали. Свидетелят обаче Т. твърди съвсем друго - „веднага обърнахме колата и тръгнахме с включени светлинен и звуков сигнал след него“. Кое е вярното? Ако е второто, той тогава не се е подчинил на подаваните сигнали. Единият твърди „не сме подавали сигнал“, а другият твърди „бяхме с включени светлинни и звукови сигнали“. Така, че считам, че не е доказано по един категоричен и безспорен начин, че моят доверител е имал качеството на водач и е имал задължението да даде проба за проверка за употреба на алкохол.

Претендирам за разноски, заплатени на колежката адв. П..

ЮРИСК. Ш.: Моля за вашия съдебен акт, с който да отхвърлите като неоснователна подадената касационна жалба, срещу първоинстанционното решение, респективно да оставите същото в сила.

Считам, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен, обоснован и правилен, издаден в съответствие с волята на законодателя, при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, и е съобразен с асимилираните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени предвид съществените за спора факти и обстоятелства, налагащи обективно възприетата фактическа обстановка, като в тази логическа последователност, поддържам тезата, че развитите в касационната жалба съображения не намират опора в закона и не могат да обосноват касационната му отмяна.

Обективни и изчерпателни са изводите на съда, че в рамките на първоинстанционното производство по един непротиворечив начин, са установени съставомерните принципи на нарушението на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, което противно на твърденията в касационната жалба, се подкрепят и от свидетелските показния на полицейските служители, които и тук твърдя да отбележа, че познават нарушителя отпреди като техен колега, което е способствало още повече за неговото индивидуализиране.

Визираното в касационната жалба противоречие на свидетелските показания, а именно дали той е слезнал от ляво или от дясно на автомобила, дали патрулният автомобил е бил с включени светлини, визирам възраженията които са направени в настоящото производство, дали самата маневра с патрулния автомобил е извършена за 2 или 3 секунди или 10, са неотносими към изясняване на извършеното от жалбоподателя деяние, тъй като съставомерните признаци на нарушението или по-скоро обстоятелствата които го превръщат или обуславят като такива, са установени от свидетелските показания, които са непротиворечиви в тази насока, а именно визирам обстоятелствата, че свидетелите по установяване на нарушението, а именно полицейските служители са имали непрекъснат визуален контакт към управлявания от жалбоподателя автомобил.

Наред с това, след като вече е било преустановено движението на самия автомобил, от същия е установено, че жалбоподателят е нямал спътници в автомобила. Тоест единствената възможност е същият да е управлявал автомобила, независимо казаното от това, че полицейските служители са го установили още при самото движение. Поради което считам, че е доказано по несъмнен начин качеството на водач на жалбоподателя по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

Наред с това, считам, че доказателствата са непротиворечиви и по отношение на самия отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол на самия водач. За която проверка е видно не само, че е поканен от полицейските служители, но и че такива постъпления са направени нееднократно към момента на извършване на проверката, като в това число са му разяснени и причините, тоест законният повод, за който жалбоподателят възразява, че отсъства, въпреки, че това не предпоставя извършването на самата проверка.

В потвърждение на отказа, е обстоятелството свързано с напускане на самото място на извършване на проверката и точно поради тази причина не е издаден талон за медицинско изследване, което изключва наличието на обективни фактори извън волята на жалбоподателя да бъде извършена такава проверка за установяване на неговата концентрация на алкохол в кръвта или употребата на алкохол най-общо казано. Което релевира на свой ред и липсата на каквито и да било допуснати нарушения в инициираното административнонаказателно производство и първите действия от него.

Абстрахирайки се от факта наред с това, че показанията на сина произтичат от заинтересовано за изхода лице и същите в изолирана степен свидетелстват за това, че видиш ли не бащата е управлявал въпросното МПС, се опровергават и от изложените със същите твърдения, че същия не е имал визуален контакт към мястото, където е бил паркирано управляваното от бащата МПС, което е предопределящо за това, че свидетелят напълно обективно не е могъл да възприеме и обстоятелствата свързани със самото движение на управлявания от баща му автомобил.

Наред с това, считам, че тук е приложима нормата също така на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която обуславя така една презумптивна доказателствена сила на редовно съставения акт, касаещ административнонаказателното производство и противостои на общото правило за обвързващата доказателствена тежест на административнонаказващия орган да докаже относимите за нарушението обстоятелства, напротив такава тежест намирам, че лежи или по-скоро се отнася до жалбоподателя или лицето, на което е ангажирана административнонаказателната отговорност, каквито постъпления в случая считам, че по първоинстанционното производство не са направени.

Считам, че правото на защита по никакъв начин не е ограничена на наказаното лице и то в пълнота е реализирало всяко едно от исканията. Възраженията които са направени по първоинстанционното производство са обсъдени от съда съобразно цялата доказателствена съвкупност, така че не мога да се съглася с обуславящи подобни твърдения и възражения.

В този смисъл за правилното разрешаване на спора в заключение, се позовавам и на съдебна практика на Административен съд-[област], съобразно Решение № 46/01.03.2023 г. по КАНД № 20/2023 г., в което се засягат обстоятелства свързани с фактическата обстановка и по настоящия случай.

В този смисъл ви моля за вашия съдебен акт, като ни присъдите и разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕПЛИКА НА АДВ. С.: Никъде актосъставителите не сочат в кой момент и на кое място са установили Стоев да кара автомобила. Всички сме местни хора и знаем художественото училище, те не сочат къде са видели той да управлява, казват на [улица], а на кое място са го видели, на завоя. Колегата казва, че те са имали пряк визуален контакт, а аз казвам, че там има завой. Не се сочи такова място и затова казвам, че съдът внимателно трябва да прочете обясненията на полицаите и ще установи, че не сочат къде са го видели да управлява автомобила, конкретно преди отклонението, където те са извършили маневрата или след мястото, където са извършвали маневрата.

ПРОКУРОРЪТ: Считам касационната жалба за неоснователна, следва да се остави без уважение. Съдебното решение на районния съд намирам за обосновано и законосъобразно. В мотивите си съдът правилно е приел, че са налице достатъчно доказателства за извършеното административно нарушение, които са били представени от административнонаказващия орган, както и автора на деянието считам, че няма противоречие. В мотивите си съдът е обсъдил и тези възражения, които бяха направени от представителя на нарушителя, поради което ви моля, да потвърдите решението на съда, като правилно и обосновано.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 14:30 часа

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: