№ 35581
гр. София, 30.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:.............
като разгледа докладваното от ............. Частно гражданско дело №
20211110158982 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основата на документ по чл. 417 ГПК вх. № 69774/14.10.2021 г. подадено от
„................” ООД срещу К. ИВ. СТ. . Претендира се вземане в размер на
2020,04 лева – главница по Запис на заповед издаден на 09.10.2020 г.,
предявен за плащане на 10.01.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, след като провери дали документът по чл.
417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. С изменение на чл. 417, т. 10 ГПК с ДВ,
бр. 100 от 2019 г. в сила от 22.12.2017 г. е предвидено, че когато в
обезпечение на каузално задължение, възникнало от потребителски договор, е
издаден менителничен ефект, заявителят трябва да представи и договорът,
ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Тази нова правна уредба е в съзвучие с чл. 34,
ал. 1 ЗПК, респ. чл. 26, ал. 1 ЗКНИП, съгласно които кредиторът не може да
задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на
запис на заповед или менителница. Макар кредитното правоотношение да е
обезпечено с издаване от потребителя на менителничен ефект, в
производството по чл. 417, т. 10 ГПК трябва да се представи кредитният
договор.
В случая по указания на съда заявителят е представил сключените
договор за кредит от 09.10.2020 г. и общите условия, от които е видно, че на
длъжника е бил отпуснат кредит за сумата от 1000,00 лева за срок от 11
месеца при ГПР в размер на 37,62 % и годишен лихвен процент в размер на
32,55 или възнаградителна лихва за целия период на договора в размер на
169,96 лева.
От представените доказателства е видно, че в процесния договор за
потребителски кредит се съдържат клаузи, с които се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги по договора за кредит (бързо
1
разглеждане, динамично плащане). За същите съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод
се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези
каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът
приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя
с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед
за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
Предвид характера на производството и невъзможността да бъде
изчислен размера на действително дължимите суми по договора на етап
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основата на
документ по чл. 417 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в цялост.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основата на документ по чл. 417 ГПК вх. № 69774/14.10.2021 г. подадено от
„................” ООД срещу К. ИВ. СТ..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок съобщението.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2