Р Е Ш Е Н И Е
№ 321 / 26.06.2023г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На тридесет и първи май 2023г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 822 / 2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на Д. /О./ Й.Д.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене, срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 16 000 лв. за неимуществени
вреди в резултат на бездействие на затворническата администрация, изразяващо се
в неоказване на съдействие за издаване на лична карта въз основа на влязло в
сила съдебно решение за промяна на личното име на ищеца, както и несъобразяване на режима, при който изтърпява
наказание със здравословното му състояние на хронично болен, което според
твърденията на ищеца изисква да бъде променен режима му от строг на общ.
Ищецът, чрез назначения служебен защитник адв. К. ***,
е уточнил периода на исковата претенция – от 09.02.2021г. – 23.09.2022г. Посочва,
че вследствие на неиздаването на нова лична карта и поради изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода при „усилено строг режим“ е получил постоянно
разстройство на психическото състояние – нервни кризи, разстройство на съня,
всекидневен психически тормоз и други психически вреди.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт Б. изразява
становище за неоснователност на исковата молба и недоказаност на претенциите.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност на иска, поради липса на законовите предпоставки
за ангажиране отговорността на ГДИН за вреди и предлага да се отхвърли.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр.
чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е примерно, а не
изчерпателно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия
или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София, произтича от
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието в Затвора Белене в исковия период – неоказване на съдействие за издаване на лична карта
въз основа на влязло в сила съдебно решение за промяна на личното име на ищеца,
както и несъобразяване на режима, при
който изтърпява наказание със здравословното му състояние на хронично болен,
което според твърденията на ищеца изисква да бъде променен режима му от строг
на общ, в резултат на това е получил постоянно разстройство на психическото
състояние – нервни кризи, разстройство на съня, всекидневен психически тормоз и
други психически вреди. Това представлява
нарушение на забраната за подлагане на осъдените на жестоко и нечовешко
отношение по смисъла на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС, в резултат на което ищецът претърпял
твърдените неимуществени вреди. Периода
на исковата претенция, според уточнението от адв. К. е от 09.02.2021г. –
23.09.2022г. , но исковата молба е подадена в съда на 20.06.2022г., поради
което съдът приема, че претенцията е предявена за периода 09.02.2021г. до
20.06.2022г. – датата на подаване на исковата молба.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития
към тях, които са териториални звена на ГДИН.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, срещу надлежен ответник и на основание чл.
204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане за периода от 09.02.2021г. до 20.06.2022г.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според предоставените справки в Затвора Белене ищецът
изтърпява едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18г., като към
неизтърпяната част от наказанието впоследствие са присъединени и други
наказания лишаване от свобода, начало на наказанието 23.05.2003г. В Затвора –
Белене е постъпил на 17.06.2016г., изтърпял е срока на наказанието си и на
23.09.2022г. е освободен. При освобождаването му е върната личната карта, с
която е постъпил в затвора. Определеният с присъдата режим е „строг“ от закрит
тип - рецидивист, както твърди ищеца, а не „усилено строг“, както се сочи в
уточнението от адв. К., и не е бил променян през целия период на изтърпяване на
наказанието.
Видно от приложените доклади за изпълнение на
присъдата от 18.02.2021г., 08.10.2021г. и 11.02.2022г. първоначално изготвената
оценка за риска от рецидив е била средна към висока – 79т. В процеса на
изтърпяване на наказанието тази оценка постепенно се завишава – 79-86-90-95т. –
висок риск от рецидив и вреди. Ищецът многократно е наказван. Последно е
поощряван през 2019г. Има поставена диагноза – личностово
разстройство/психопатия, която е с неизвестна давност, констатацията се съдържа
в преводния доклад от 18.02.2021г., изготвен по повод преместването му на
лечение в СБАЛЛС- София и следователно датира отпреди исковия период.
Съгласно справка през исковия период ищецът е
пребивавал в различни групи и помещения. Във всички помещения, в които е
пребивавал, са осигурени необходимите условия за изтърпяване на наказанието –
осигурен е постоянен достъп до течаща вода, обособена тоалетна в спалното
помещение с течаща вода, помещенията са с големи прозорци за достъп на дневна
светлина и проветрение, подовете са с теракот, отоплението се осигурява чрез
автономна парна инсталация, в коридора на затворническите групи е обособена
баня с осигурена топла вода през целия ден. Според приложените справки и
списъци на настанените л.св. в помещенията, в които е пребивавал ищеца за
исковия период, не е превишаван капацитета на помещенията и е съблюдавана
нормата на чл. 43 ал.4 ЗИНЗС за осигурени минимум 4 кв.м. жилищна площ на един
лишен от свобода.
Свидетелят К.Н.Х. е пребивавал заедно с ищеца през
исковия период в 213-то помещение и твърди, че в него са настанявани по 5-6
човека, което кореспондира и с приложените справки и списъци от затворническата
администрация, според които квадратурата на помещението е 24 кв.м. Свидетелят
потвърждава данните от справката, че помещението разполага с големи прозорци за
достъп на светлина и проветрение, вътре е обособена тоалетна, има парно отопление. Свидетелят декларира, че
условията в затвора не отговарят на изискванията, навсякъде са едни и същи,
били нечовешки и ищецът се оплаквал от условията, бил болен, постоянно ходел на
доктор в медицинския център и пиел хапчета, писал молби, жалби, оплаквал се от
храната, че не е добра, не е достатъчна на калории, също от условията и режима.
Ищецът бил на строг режим, сменил името си от Д. на О. и искал съдействие от
администрацията, но никой не му обръщал внимание. Тези твърдения, не съдържат
конкретни факти, а представляват обобщена субективна оценка на свидетеля и
затова не могат да се вземат предвид.
Свидетелят Г.Г.Г. – е пребивавал с ищеца в 213 килия,
били приятели. Също твърди, че били настанявани 6 човека. Помещението е с
големи прозорци за достъп на дневна светлина и проветрение, разполага с
обособена тоалетна. През нощта килиите се заключват, през деня са отключени.
Твърди, че битовите условия не били добри – имало дървеници, хлебарки, водата е
„черна“, но затворниците я пият, преди – през 2018-2019г. давали минерална
вода, може да се купува и от лавката. Ищецът е изтърпявал наказанието си при
строг режим. Знае, че ищецът си е сменил името от Д. на О., водил е дело, искал
е да му се издаде нова лична карта, говорил е с отрядната, ходил е и подавал
документи за лична карта, но му искали пари – 18 лв. Ищецът бил зле
здравословно, много ходил по болници – в Плевен и в София. Но, според
свидетеля, въпреки заболяванията си, ищецът не е страдал от обстановката, в
която се е намирал.
От медицинска справка, амбулаторни листове, епикризи, ИЗ
и амбулаторен дневник е видно, че ищецът страда от следните заболявания – колон
иритабиле (синдром на раздразненото черво), ХОББ (хронична обструктивна
белодробна болест)-смесен тип, артериална хипертония ІІ степен, стеатозис
хепатис (омазняване на черния дроб), арахоидална киста на мозъка, които са
изброени в епикриза от 15.04.2021г. на СБАЛЛС- София. Многократно е посещавал
Медицинския център на Затвора Белене с различни оплаквания, преглеждан е и е изписвано
съответното лечение. Консултиран е с външни специалисти по повод оплакванията и
хроничните заболявания – с ортопед, невролог, кардиолог, уролог,
гестроентеролог, видно от приложения медицинския картон, амбулаторни листове от
прегледи, епикризи. В миналото има преживяни травматични увреждания – счупване
на костите на китката на дясна ръка, травма на глава и гръден кош, счупване на
кости на подбедрицата, но последното заключение на ТЕЛК от 2005г. по повод на
травматичните увреждания е, че лицето е със запазена работоспособност и
състоянието му не обуславя определянето на процент трайно намалена
работоспособност. Получил е покана за явяване на ТЕЛК за освидетелстване на
29.07.2022г. след консултация с ортопед, невролог, пулмолог. През 2020г. е
установена шийна радикулопатия, по този повод е проведено лечение в хирургично
отделение на СБАЛЛС – София през периода 18.02.2022г. – 29.04.2022г., а по
повод диагноза арахноидна киста на мозъка е постъпил за лечение в СБАЛЛС –
София за консултация с неврохирург, диагностика с ЯМР и лечение в периода
03.06.2022г. – 16.07.2022г. със заключение, че находката се интерпретира като
случайна, без индикации за неврохирургично лечение.
Видно от приложената медицинска документация, ищецът е
бил многократно преглеждан, консултиран, включително с външни медицински
специалисти, лекуван е в СБАЛЛС, назначавани са изследвания и е осигурена
предписаната медикаментозна терапия, която ищецът приема. Според приложеното
медицинско становище на база наличната медицинска документация, няма влошаване
не здравословното състояние на ищеца през исковия период.
Може да се направи извод, че процесният период не се
характеризира със съществена и драматична промяна в здравословното състояние на
ищеца, включително и що се отнася до психическото му състояние. Регистрирарани
са множество посещения на медицинския център, след преглед и диагностициране на
проблема са изписвани обезболяващи и други медикаменти по преценка на лекуващия
лекар, изпращан е за консултация и лечение в СБАЛЛС, включително за преглед и
консултация с външни специалисти, при което е извършено диагностично уточняване
на заболяванията му, изписано е и прилагано съответното лечение.
Съгласно чл. 67 ал.5 ЗИНЗС тежко болните лишени от
свобода, на които е определен специален или строг режим, със заповед на
началника на затвора се поставят на общ режим, докато трае това им състояние.
При ищеца не е регистрирано такова тежко заболяване и липсва медицинско
становище с предложение до началника на затвора в този смисъл, което да го
задължава да промени режима на л.св. от строг на общ. Причината да не бъде
променян режима на л.св., въпреки предстоящото освобождаване от затвора поради
изтърпяване на наказанието, е в запазването на високия риск от вреди и рецидив
и неговото постепенно повишаване до стойност 95т. по време на престоя.
С Решение №
286/09.02.2022г. на Районен съд – Варна е допусната промяна на личното име на Д.Й.Д.,
ЕГН **********, от „Д.“ на „О.“, на осн. чл. 542 от ГПК, вр. чл. 19 ал.1 Закона
за гражданската регистрация. Решението е влязло в сила на 05.03.2022г. Община
Белослав и Община Твърдица са конституирани като заинтересовани страни по
делото, в хода на производството не са изразили становище по искането, а
длъжностното лице по гражданското състояние при двете общини е било задължено
да впише промяната след влизане в сила на решението.
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение е
изпратен от съда за връчване на л.св. с писмо с Изх. № 13704/09.06.2022г. и
регистриран с Вх. № 3661/15-06.2022г. в Затвора Белене. С резолюция от същата
дата писмото е разпределено на ИСДВР за връчване на л.св. срещу разписка.
С писмо Изх. № 9400-261-1/29.08.2022г. Община Белослав
е уведомила Д.Й.Д., че във връзка с негово писмо (не се цитира вх. №) при
направена проверка в Национална база данни „Население“ е установено, че
фигурира с имената И.Д.М. от 24.08.2022г., обработени от служба „Гражданско
състояние“ при Община Карнобат, тъй като е роден в гр. Карнобат и там е
съставен актът му за раждане. Удостоверенията, които желае да му бъдат издадени
може да получи след като излезе от затвора и си направи нова лична карта с
новите имена И.Д.М.. Относно името „О.“, което е цитирал, в писмото се сочи, че
няма влязло в сила решение на съда.
В информационната система на Затвора Белене ищецът е
записан като О.Й.Д.. Видно от извършена служебно от съда справка в НБДН ищецът
фигурира като И.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
месторождение гр. Карнобат.
Според справка от Елена Илиева – главен счетоводител в
Затвора Белене ищецът е подал молба за издаване на нова лична карта на името на
О.Й.Д. за сметка на бюджета на Затвора – Белене. На 02.09.2022г. е получено
разрешение от ГДИН за извършване на бюджетния разход. На 08.09.2022г. инспектор
Миглена Врайкова – ИСДВР подала заявка за издаване на нова лична карта на л.св.
Д.. На 09.09.2022г. е изготвено бюджетно платежно нареждане за превод към МВР –
Варна от името на О.Й.Д. (Д.Й.Д.). На същата дата в счетоводството е постъпила
молба от л.св. Д. с искане при освобождаването му от затвора да получи личната
си карта с имена Д.Й.Д.. По тази причина платежното е задържано до изясняване
на желанията на л.св. Сумата 18.00 лв. за издаване на нова лична карта е
платена с платежно нареждане на 13.09.2022г. (приложено).
По делото е приложена молба от ищеца до ИСДВР Х.Л. с
Вх. № 6377/07.09.2022г., която е насочена до главен счетоводител с резолюция от
08.09.2022г. В нея той заявява, че се оказало, че в НБДН все още е Д.Й.Д. и
името О. е в процес на обжалване. Моли началника на затвора – г-н Камбуров,
когато го освободят да му бъде дадена личната карта с имената Д.Й.Д. и
удостоверение за идентичност на имената, за да докаже, че е един и същи човек в
случай на проверка от МВР.
Според справка от Х.Л.Л. – ИСДВР, за периода
31.08.2022г. – 25.09.2022г. Д.Й.Д. е бил настанен в шеста група – неработещи,
за която тя отговаря. При престоя си в групата той е споделял, че очаква
съдействие от администрацията по депозирана от него молба в трета група за
издаване на лична карта с новите му имена О.Й.Д.. Молбата за осигуряване на
парични средства от бюджета на затвора за издаване на ЛК била уважена и сумата
преведена на ОД на МВР – Варна. През м. септември 2022г. при посещение на
служители от служба БДС в Затвора Белене, Д. бил уведомен от служителите, че
след като не представя официален документ за идентичност на имената от служба
ЕСГРАОН не могат да задвижат процедура по издаване на нова лична карта с
исканите от него имена О.Й.Д.. Служителката обяснила, че въпреки наличието на
решение на съда за промяна на имената, без документ за идентичност на имената
от ЕСГРАОН не е налице законово основание за издаване на лична карта с новите
имена.
Х.Л. в показанията пред съда потвърждава описаните
обстоятелства. Заявява, че вероятно ищеца е подавал и предходна молба при ИСДВР
на трета група, след като му е отпусната сумата за издаване на лична карта, но
това е станало преди да постъпи в 6-та група на 31.08.2022г.
Въпреки неколкократните указания до ответника да
представи всички подавани от ищеца молби за съдействие за издаване на лична
карта с новите имена, по делото е представена единствено молба с Вх. №
6377/07.09.2022г. Предходната молба/молби до администрацията не са представени
по делото. Но от съдържанието на цитираната молба и от твърденията на Елена
Илиева – гл.счетоводител и Х.Л. – ИСДВР на 6-та група и свидетелските показания
на последната пред съда, става ясно, че ищецът е подавал и предходни молби за
съдействие за издаване на лична карта и осигуряване на средства от бюджета на
затвора за заплащане на необходимата такса. Този извод се подкрепя и от
показанията на другите двама свидетели – Х. и Г., според които ищецът е подавал
молби, искал е съдействие от администрацията за издаване на лична карта с новото
име „О.“, но трявало да заплати 18 лв.
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение за
промяна на името на ищеца от „Д.“ на „О.“***.2022г. Исковата молба е изпратена
на 16.06.2022г. и постъпила в съда на 20.06.2022г. Уведомлението от Община
Белослав до ищеца е с дата 29.08.2022г. и свидетелства, че той е подал
заявление до тази администрация. Всички действия за превод на дължимата такса
за издаване на лична карта по сметка на МВР – Варна и посещението на мобилен
екип са извършени след подаване на исковата молба и малко преди освобождаването
на ищеца от Затвора – Белене. Причината за неиздаването на лична карта с
променените имена обаче, не е бездействие на затворническата администрация, а
факта, че ищецът фигурира в НБДН и с друго име – И.Д.М., а личната му карта, с
която е постъпил в затвора и която е върната при освобождаването му на
23.09.2022г. е с други имена - Д.Й.Д.. За да бъде издадена нова лична карта с
промененото по съдебен ред име „О.“ е необходимо ищецът да представи
удостоверение за идентичност на имената, а именно, че Д.Й.Д. и И.Д.М. са едно и
също лице, за което обстоятелство е уведомен от община Белослав след
28.08.2022г. Такова удостоверение следва да се издаде от общината, в която се
води регистъра на населението, т.е. от Община Карнобат, която е издала
удостоверението за раждане на лицето и към която ищецът е следвало да се обърне
за извършване на тази услуга, няма данни в тази насока.
Затворническата администрация няма нормативно
установено задължение да издава такова удостоверение.
Установява се, че затворническата администрация е
съдействала на ищеца след като е получил уведомлението от Община Белослав, като
в началото на септември след подаване на искане от негова страна е задвижила
процедурата за издаване на нова лична карта пред ОД на МВР – Варна като е заплатила
дължимата такса от бюджета, а мобилен екип от служители на БДС при ОД на МВР –
Варна е посетил затвора с цел издаване на лична карта на ищеца, но служителите
на МВР са установили, че ищеца фигурира в НБДН с две различни имена и за
издаване на нова лична карта с името „О.“ е необходимо да представи
удостоверение от ЕСГРАОН на съответната общинска администрация за идентичност
на имената, а именно, че И.Д.М. и Д.Й.Д. са имена на едно и също лице. Длъжностното
лице по гражданското състояние при Община Карнобат е компетентният орган, който
следва да впише и промяната на личното име на ищеца в регистъра на населението
от „Д.“ на „О.“, но там той е записан с различно име И.Д.М.. Освен това, видно
от мотивите и диспозитива на съдебното решение като заинтересована страна са
участвали Община Белослав и Община Твърдица, а не Община Карнобат и е
разпоредено след влизането му в сила, решението да се изпрати на длъжностното
лице по гражданското състояние при тези общини – за отбелязване на промяната в
регистъра на населението. По отношение на Община Карнобат така постановеното и
влязло в сила съдебно решение не е породило действие, тъй като за нея не
произтича задължение за вписване на промяна в регистъра на населението.
Всички изброени действия са предприети от
затворническата администрация след завеждането на исковата молба, а ищецът
впоследствие е оттеглил искането си за издаване на нова лична карта, като е
заявил, че при освобождаването му от затвора иска да получи личната си карта с
имената Д.Й.Д., с която е постъпил в затвора.
Изложеното дава
основание на съда да приеме, че предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан.
Неоснователни са
твърденията на ищеца за незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация и поставянето му в неблагоприятни условия на изтърпяване на
наказанието, които да са довели до болки и страдания.
Затова съдът
счита, че за процесния исков период не е налице жестоко, нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието и настъпили в резултат от
тях неимуществени вреди.
При изложената фактическа обстановка съдът
намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие или
бездействие на затворническата администрация по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС,
претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли. В чл. 286 ал.2 ЗИНЗС се съдържат специални разпоредби относно разноските, но не се предвижда
присъждане на юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на иска, поради
което такова не се дължи.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Д. /О./ Й.Д., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене, срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 16 000 лв. за неимуществени
вреди за периода от 09.02.2021г. до 20.06.2022г.( датата на подаване на
исковата молба), в резултат на бездействие на затворническата администрация,
изразяващо се в неоказване на съдействие за издаване на лична карта въз основа
на влязло в сила съдебно решение за промяна на личното име на ищеца, както
и несъобразяване на режима, при който
изтърпява наказание със здравословното му състояние на хронично болен, което
според твърденията на ищеца изисква да бъде променен режима му от строг на общ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ГДИН - София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я : /П/