Решение по дело №500/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 18
Дата: 23 януари 2020 г.
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20197110700500
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 18

гр. Кюстендил, 23.01.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

и секретар И. С., като разгледа докладваното от съдия Демиревски адм.д. № 500/2019 г. по описа на КнАС, за да се произнесе взе предвид:

 

И.А.М. *** оспорва Акт за установяване на публично държавно вземане №10/06/1/0/00553/3/01/04/01 от 21.08.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ - Благоевград. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, като издаден при липса на компетентност на издателя, неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Между ДФ „Земеделие“ и И.А.М. в качеството й на ползвател е сключен договор №10/06/1/0/00553 от 25.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в общ размер на 31 150 лв. Помощта следва да се предостави на два етапа – първо плащане в размер на 24 447.50 лв. в срок до два месеца от датата на сключването на договора и второ плащане в срок до три месеца след издаване на УИН на окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14/28.05.2015 г. заявка за второ плащане. Регламентирано е същата да се подаде до 30.09.2018 г., като до тази дата ползвателят следва и да изпълни представения от него и одобрен бизнес план. Последният включва отглеждането на пъдпъдъци в животновъден обект, регистриран под № ********** в БАБХ в района на с. Крайници, общ. Дупница и целта е разширяване на фермата и преминаване към биологично производство.

С уведомително писмо за одобрение №10/06/1/0/00553/2/01/03/01 от 20.05.2016г. ползвателката е уведомена за извършено първо плащане по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и подадена заявка за плащане.

На 27.04.2017 г. жалбоподателката подава заявка за промяна на бизнес плана, с която иска да добави 19 бр. овце – млечни и 3 бр. кози – майки към бизнес плана. Искането не е одобрено, като за това е изпратено уведомително писмо.

На 01.10.2018 г. И.М. подала заявка за второ плащане, с всички изискуеми документи. На 20.11.2018 г. е извършено посещение на място в стопанството на бенефициера, което установява отглеждането на 770 бр. пъдпъдъци, 9 бр. овце – млечни; кози – майки 2 бр. и 8 бр. овце без ушни марки, както и поддържане на естествена ливада от 1.066 дка и изпълнението на инвестицията съгласно Приложение № 2 от Договора с Фонда.  

С уведомителни писма за нередовности от 03.12.2018 г. и 18.01.2019 г. са потърсени допълнителни документи към заявката за плащане. Списма от 19.12.2018 г. и 11.02.2019 г. са входирани част от исканите допълнителни документи.

С уведомително писмо – предизвестие № 10/06/1/0/00553/2/01/22/01 от 21.03.2019 г. на Директора на ОД ДФ „Земеделие“ – Благоевград ползвателят е уведомен за констатирани нарушения на чл. 13 ал. 1, във вр. с чл. 9 ал. 1 т. 9 и т. 8 от договора, респ. чл. 13 ал. 1 т. 4 и т. 3 и ал. 5 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и му е дадена възможност в 14 - дневен срок от получаване на писмото да  представи надлежни писмени доказателства по основателността и размера на публичното вземане. В противен случай е указано, че ДФ „Земеделие“ - РА ще счете, че е налице виновно неизпълнение на договорни и нормативни задължения и ще прекрати договора, както и ще пристъпи към издаване на АУПДВ за сумата от 24 447.50 лв., представляваща първо плащане. Депозирано е възражение с вх.№ 01-013-6500/228 от 04.04.2019г .

Издаден е Акт за установяване на публично държавно вземане №10/06/1/0/00553/3/01/04/01 от 21.08.2019 г. от Директора на ОД ДФЗ – Благоевград с правно основание чл. 27 ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК. Изложени са мотиви за отказ от подпомагане и прекратяване на договора на основание чл. 38 ал. 1 т. 2, т. 8 и т. 9 във вр. с чл. 13 ал. 1 т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г., респ. чл. 9 ал. 1 т. 8 от Договор № 10/06/1/0/00553 от 25.04.2016 г. с ДФ „Земеделие“ за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., както и че ползвателя няма право да получи второ плащане по чл. 10 т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10 т. 1, ведно със законната лихва към него, от договор №10/06/1/0/00553 от 25.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

                  С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на АУПДВ на основанията по чл. 146 от АПК и по реда на чл. 168 от АПК, съдът счита следното:

Обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган с оглед извършена преценка на представената заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София на основата на чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП. С посочената норма е предоставена възможност на изпълнителния директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник - изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Компетентността на органа винаги е определена в закона и е пряка последица от конституционната норма на чл. 4 ал. 1. Тя представлява правосубектността на държавния орган, неговата призната от закона способност на бъде носител на права и задължения, да бъде субект на властнически правомощия по време, място и степен. В случая органът, издал оспорения АУПДВ – Директорът на ОД ДФЗ – Благоевград0, е некомпетентен по място, тъй като не се явява длъжностно лице, което с оглед териториалния обхват на упражняване на служебните му правомощия е оправомощено да издава визираните актове. Както ползвателят, така и неговото стопанство /животновъден обект/ се намират в с. Крайници, община Дупница, област Кюстендил /безспорно е че в гр. Кюстендил              съществува ОД  на ДФ „Земеделие“ – Кюстендил/, поради което Директорът на ОД ДФЗ - Благоевград е упражнил права по издаване на ИАА без да му е предоставена валидно такава власт. Некомпетентността по място е порок, който влече след себе си винаги нищожност на акта, поради което съдът приема, че е налице основанието по чл. 146 т. 1 от АПК.

Съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на административния акт.

Съгласно нормата на чл. 166 ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по ред и от орган, определени в съответния закон. РА е задължена по силата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП да предприеме действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. А според чл. 27 ал. 5 от ЗПЗП събирането на вземанията на РА, възникнали въз основа на административен акт, се извършва по реда на ДОПК. Анализът на правната регламентация обуславя извода, че за да е законосъобразен АУПДВ и РА да предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин по реда на специалния закон, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Текстът на чл. 166 ал. 2 от ДОПК е категоричен, че само в случаите, в които специалният закон не предвижда ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаден по реда на АПК.

До влизането в сила на ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 101/22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г./, в националното законодателство не съществуваше друг процесуален ред за установяване на публични вземания от недължими плащания при подпомагане със средства от европейски фондове, поради което установяването на вземането по основание и по размер се извършваше от ДФЗ - РА с издаване на АУПДВ. С приемането на ЗУСЕСИФ се въведоха специални правила както за извършване на плащанията, така и за финансовите корекции, в т.ч. и след извършено плащане /чл. 1 ал. 1 т. 4 и чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ/. Тази процедура е ограничена с разпоредбата на §4 ал. 3 от ДР на с.з., според която предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на селските райони се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20.12.2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.

Със създаването на чл. 9б от ЗПЗП (нов, ДВ бр. 2/03.01.2018 г.) е направено разграничение на мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда производствата по реда на ЗПЗП и тези, при които се прилагат правилата на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 9б от ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., производствата пред управляващия орган или ДФ „Земеделие“ - РА се провеждат посредством: т. 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава ІІІ от ЗПЗП - за мерките и подмерките по чл. 21 , §1 б.“а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; т. 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ - за останалите мерки и подмерки. Видно от съдържанието на чл. 21 §1, б. “а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. не е сред посочените и следователно не попада в обхватното поле на чл. 9б т. 1 от ЗПЗП. Съгласно преходната разпоредба на § 12 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките е пидмерките по чл. 9б т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Аргумент за приложимост на досегашния ред е и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от ЗПЗП, на министъра на земеделието, храните и горите /ДВ, бр. 48/08.06.2018 г./.  

В случая, производството по подпомагане е започнало по Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, въз основа на заявление за подпомагане подадено от И.А.М. на 13.07.2015 г., заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-100-РД/30/25.04.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Кюстендил и договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 25.04.2016 г., преди влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./. Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпуснатата помощ, е 5 год. и 6 месеца, считано от сключването му на 25.04.2016 г. съгласно чл. 13 ал. 2 от договора. Този период не е изтекъл към момента на подаване на заявката за второ плащане и образуване на производството пред ДФЗ по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166 ал. 2 от ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б т. 2 от ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./.

В този смисъл, в съответствие на установените в закона административно производствени правила, Директорът на ОД ДФЗ – Благоевград е издал АУПДВ на основание чл. 27 ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП.

По изложените обаче по – горе съображения и констатирани отменителни основания по чл. 146 т. 1 от АПК съдът ще обяви нищожността на оспорения акт.

                  Съдът присъжда на жалбоподателя разноски платими от ответника, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, в размер на 460 лв. – 10 лв. държавна такса / дължима на основание т. 2б б.“а“ Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП/ и 400 лв. адвокатско възнаграждение.  

 

                  Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2, Кюстендилският административен съд

 

                                                         Р   Е   Ш   И:

 

                  ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на публично държавно вземане №10/06/1/0/00553/3/01/04/01 от 21.08.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ - Благоевград.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр. София, бул. “Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати на И.А.М. ***, съдебни разноски в размер на 410  /четиристотин и десет/ лева.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

                           

                                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: