Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Горна Оряховица,18.02.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, трети състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при
участието на секретаря Снежана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
Цонева Гр.д. № 522 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108
ЗС.
Депозирана е искова молба от К.И.Н.,
представлявана от настойника си И.П.Н. и Т.И.А. чрез адв. Ч. против Ц.Б.М. и Т.Г.М..
Ищците твърдят, че с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 177, том VII, дело № 3713 от 1997 г. на К. Б.,
нотариус при Районен съд - Горна Оряховица, който нотариален акт е вписан в
Служба по вписванията с вх. peг. № 2386, том 138, стр. 155, К. А. Н. дарява на
сина си И.П.Н. своя собствен недвижим имот, представляващ празно дворно място,
цялото от 1000 кв. м., заедно с подобренията в него, за което е отреден парцел
№ Х-1424 в квартал № 65 по плана на село П., общ. Горна Оряховица, при граници
на имота: улица, парцел № IX-1422, парцел № VII-1423, парцел № V-1423.
След даряването на имота, И.П.Н. се снабдил
с разрешение за строеж и до края на 1998 г., заедно със съпругата си, построили
първи и втори етаж. Строежът на жилищната сграда с гараж и склад - I-ви етаж,
гараж и склад, находящ се в УПИ Х-1423, кв. 65 по плана на с. П., с
административен адрес: с. П., ул. ..., бил изпълнен в съответствие на
одобрените проекти от 27.02.1998 г. от Главния архитект на Общината.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
право на строеж № 126, том I, peг. № 1282, дело № 126 от 2001 г. на А. М.-
Нотариус с район на действие Районен съд - Горна Оряховица, който нотариален
акт е вписан в Служба по вписванията гр. Горна Оряховица с вх. peг. № 807 от
06.03.2001 г., акт № 172, том I, дело № 294/2001 г., И.П.Н. продал на Ц.Б.М. и Т.Г.М.
от дворно място, цялото от 1000 кв. м., заедно с подобренията в него, за което
е отреден парцел № X-1424 в квартал № 65 по плана на село П., общ. Горна
Оряховица, при граници на имота: улица, парцел № ІХ-1422, парцел № VII-1423,
парцел № V-1423, САМО вещното право на строеж на втори жилищен етаж, заедно с
1/2 ид. ч. от северния вход, с такава част от стълбището за тавана, съобразно
одобрен архитектурен проект, заедно с правото на преминаване през двора до този
северен вход.
Сочи се, че И.П.Н. и Ц.Б.М. и Т.Г.М. ***
необходимата документация, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 28.04.2005
г.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 315, том ІІ, peг. № 3835, дело № 264/2016 г. на К. Б., нотариус
в района на Горнооряховски районен съд, който нотариален акт е вписан в Служба
по вписванията гр. Горна Оряховица с вх. № 1299 от 28.03.2016 г., акт № 170,
том IV, дело № 562/2016 г., И.П.Н. продал на Ц.Б.М. и Т.Г.М. урегулиран
поземлен имот Х-1423 в квартал 65 по подробния устройствен план на село П. с
площ от 1000 кв. м., заедно с построените в този имот първи етаж от масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 116 кв. м и гараж със склад, със
застроена площ от 57 кв. м, при граници на имота: улица, поземлен имот IX-1422,
поземлен имот VІ-1423, поземлен имот V-1423 и поземлен имот XI-1423.
Твърди се, че Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 315, том II, peг. № 3835, дело № 264/2016
г. на К. Б., нотариус в района на Горнооряховски районен съд, е издаден
неправилно, тъй като продавачът И.П.Н. никога не е бил собственик на целия
недвижим имот. Посочва се, че първият етаж е построен в периода от издаването
на разрешението за строеж 04.03.1998 г. до 31.12.1998 г., а сградата е
завършена в груб строеж в края на месец март 2001 г. Твърди се, че на
25.02.1968 г. И.Н. е сключил граждански брак с Д. Т. М., който бил прекратен с
решение по гр. д. № 940/2000 г. по описа на Районен съд – Велико Търново,
влязло в сила на 10.04.2001 г.
Сочи се, че
Д. Т. Н. починала на 20.02.2002 г. и оставила за нейни наследници
дъщерите си К.И.Н. и Т.И.А., поради което към 28.03.2016 г., при сключването на
процесния нотариален акт за покупко-продажба на първи етаж на къщата, ищецът И.П.Н.
не е бил собственик на целия имот, а на 1/2 ид. част от него, като дъщеря му К.И.Н.,
притежава ¼ идеална част от
имота, а дъщеря му Т.И.А. притежава 1/4 идеална част от имота. Същите са
придобили правата си като наследници на майка си Д. Т. М., както и по давност.
Твърди се, че след смъртта на майка си те владеят спокойно и непрекъснато
имота, предмет на сделката от 2016 г., заедно с баща си, за периода от
10.02.2002 г. до месец март 2016 г., като И.П.Н. никога не е оспорвал правата
им, останали им от починалата им майка. Посочва се, че дъщерите на продавача по
сделката И.П.Н. - К.И.Н. и Т.И.А. не са участвали в сключването на сделката, не
са давали съгласието си за нея и се явяват ощетени собственици.
Моли се въз основа на гореизложените
обстоятелства и на основание чл. 108 от Закона за собствеността, да се
постанови решение, с което да приемете за установено спрямо ответниците, че
ищцата К.И.Н., притежава 1/4 идеална част и ищцата Т.И.А. притежава ¼
идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на с. с. П., общ. Г. О.,
ул. ... а именно: урегулиран поземлен имот Х-1423, в квартал 65 по подробния
устройствен план на село П. с площ от 1000 кв. м, заедно с построените в този
имот първи етаж от масивна жилищна сграда, със застроена площ от 116 кв. м и
гараж със склад, със застроена площ от 57 кв. м, при граници на имота: улица,
поземлен имот IX-1422, поземлен имот VI-1423, поземлен имот V-1423 и поземлен
имот XI-1423.
Моли се да бъдат осъдени ответниците да
отстъпят собствеността и предадат владението на ищците на идеалните части от
подробно описания по-горе недвижим имот. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок и
постъпил писмен отговор от ответниците. Счита се предявената искова молба за
недопустима.
Посочва се, че ищците недопустимо сочат като
основание на претендираната от тях собственост на недвижими имоти едновременно
два способа - наследствено правоприемство и деривативния способ давностно
владение.
Посочва се, че константната съдебна практика
приема, че по исковете за защита на правото на собственост, позоваването на
конкретен придобивен способ е изискване за редовност на исковата молба.
Изясняването на придобивното основание е от значение за изясняване на предмета
на делото, както и за възможността ответниците да изложат своите насрещни
твърдения и възражения.
Счита се, че исковата молба е нередовна с
оглед неспазване на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Твърди се, че двете ищци не са собственици
на претендираните от тях идеални части от процесния имот.
Не се спори, че бащата на ищците И.П.Н. е
придобил дворното място от майка си през 1997 година с дарение, оформено с
нотариален акт № 177, н. д. № 3713/1997 г. на нотариус Б.. Не спори, че след
издаденото на Н. строително разрешение, през 1998 година е започнал
строителството на първия жилищен етаж. гаража и склада в този имот. Сочи се, че
като собственик на земята, той е станал собственик на всички постройки по
приращеиие съгласно презумпцията на чл. 92 от ЗС, съгласно която собственикът
на земята е собственик и на постройките в него, освен ако е уговорено друго.
Посочва се, че в исковата молба няма данни и не се твърди да има уговорено
друго.
Посочва се, че са неверни твърденията, че по
време на брака си Н., заедно със съпругата си, са изградили първия и втория
жилищен етаж. Твърди се, че по време на брака и конкретно в периода, когато е
извършено строителството, съпругата на И.Н. Д. Т. Н. не е участвала в него по
никакъв начин. Сочи се за безспорен факт, че собственикът на дворното място И.П.Н.
и Д. Т. Н. са били във фактическа раздяла в продължение на 10 години, до
прекратяване на брака им с развод през 2001 г., което обстоятелство е признато
от двамата бивши съпрузи и отразено в споразумението им за уреждане на
последиците от прекратяване на брака в бракоразводното гр. д. № 940/2000 г. на
Великотърновски районен съд, което споразумение е утвърдено с решение от
05.03.2001 г., влязло в сила на 10.04.2001 г.
Твърди се, че през този период съпругата е
живяла в семейното жилище в гр. В. Т., ул. ..., което жилище впоследствие ѝ
е било
предоставено от
съда за
ползване. В
същото споразумение бившите съпрузи
заявяват, че по време на брака си не са придобивали други имущества в
съпружеска имуществена общност, никаква част от процесния имот не е посочен в
споразумението като придобит по време на брака в СИО. Счита се, че майката на
ищците – Д. Н., при уреждане на последиците от прекратяване на брака ѝ
с И.Н.,
се е
съобразила със
статута на
процесния имот
на И.Н.
като негов
личен, както
и липсата на какъвто и
да е
неин принос в придобиване на
право на
собственост върху
изградените в
него постройки след издаването на строителното
разрешение през месец март 1998 година и не е имала имуществени претенции по
процесиите имоти, нито е претендирала някакво парично уравнение.
Твърди се, че за част от периода на
фактическата раздяла между родителите на ищците, за времето от 05.12.1996г. до
10.07.1998г. майка им .Д Н. е била и на стационарно лечение в ****, поради
което очевидно не е участвала в изграждането на процесните постройки и по това
време.
Ответниците твърдят, че са в имота на
валидно правно основание - като собственици по силата на сделка -
покупко-продажба на недвижим имот УПИ Х-1423 в кв. 65 на ПУП на с. П., общ.
Горна Оряховица, с площ от 1000 кв. м, заедно с построените в него първи етаж от
масивна жилищна сграда със застроена площ от 116 кв. м и гараж със склад, със
застроена площ от 57 кв. м, при граници на имота: улица, поземлен имот IX-1422,
поземлен имот VI-1423, поземлен имот V-1423 и поземлен имот XI-1423 на първи
жилищен етаж, оформен с нотариален акт № 315 по н. д. № 264/2016 г. на нотариус
Б. като добросъвестни купувачи.
Счита се за неоснователно твърдението, че
нотариалният акт, с който е придобит процесния имот, за издаден неправилно.
Нотариусът, преди да извърши сделката, е изяснил фактическото положение и
действителната воля на страните, проверил е всички предпоставки за издаване на
нотариалния акт и прехвърляне на собствеността, уверил се е, че продавачът -
бащата на ищците И.П.Н., е собственик на имота, след което актът е подписан от
страните и нотариуса.
Сочи се, че двете ищци са били наясно, че
майка им Д. Н. не е притежавала никаква собственост върху първия жилищен етаж,
поради което те са подписали декларации на 08.03.2016 г. и 09.03.2016 г. с
нотариална заверка на подписите им от нотариус Раднева, че нямат претенции към
имота, тъй като не са считали, че майка им е притежавала този имот и че са
съгласни баща им да продаде имота като негов собственик.
Моли се искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан с присъждане на разноските по делото.
Оспорват се обстоятелствата, че И.П.Н.,
заедно със съпругата си построяват първия и втория етаж до края на 1998 година.
Имотът е завършен в груб строеж едва през 2004 година, когато е подписан акт 14
за него, а през 2007 г. е издаден техническия паспорт за строежа въз основа на
Констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ от 10.05.2007 г.
Твърди се, че съпругата на И.П.Н. не е
участвала в построяването нито на първия, нито на втория етаж. Относно втория
жилищен етаж на ответниците е валидно прехвърлено вещно право на строеж на
втори жилищен етаж в имота през 2001г., т. е. уговорено е друго. Твърди се, че
вторият етаж е строен само от ответниците. С покупката на вещното право на
строеж през март 2001 година, е договорено и правото на преминаване на
ответниците през двора на имота и те са в имота от тогава.
В периода от десет години преди завеждане на
делото за развод с Д. Т. Н., единственият собственик на земята И.П.Н., е бил
във фактическа раздяла с нея, като този период включва по време и
строителството на всички постройки на първия етаж - *** болница с. Церова
кория.
В периода на фактическата раздяла съпругата
е живяла на постоянния си адрес - в семейното жилище - апартамент в гр. Велико
Търново, което ѝ е
предоставено за
ползване и
в бракоразводното дело
съобразно постигнатото
споразумение между двамата съпрузи, утвърдено от ВТРС.
Твърди се, че не са верни твърденията, че
двете ищци са придобили по наследство права върху процесния имот от майка си,
както и по давност. След като майката на ищците няма права върху имота,
последните няма как да придобият по наследство права, които не съществуват.
Посочват се за неверни и твърденията, че
след смъртта на майка си двете ищци са владели спокойно и непрекъснато имота,
предмет на сделката от 2016 година, заедно с баща си, за периода от 10.02.2002
г. до март 2016 г. Първата ищца К.Н. само е живяла в имота от 2003 г. до 2009
г., след което се е установила в с. Г., общ. Велико Търново, заедно с баща си,
а другата ищца Т.А. е живяла със семейството си на постоянния адрес в гр.
Велико Търново.
Посочва се за невярно и твърдението, че И.Н.П.
никога не оспорвал правата им от починалата им майка. Твърдението за
неоспорване правата на ищците от починалата им майка не е конкретизирано по
отношение за кои права става въпрос. Счита се, че ако се твърди за права по
наследство на двете ищци от първия етаж в процесния имот, твърдението е
опровергано от поведението и действията на бащата на ищците И.П.Н..
Обстоятелството, че бащата на ищците И.П.Н. е бил единствен собственик на
процесния имот, и не е считал, че ищците имат права върху него се установява от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 1065, н. д. № 1009/2007 г.
на нотариус Б., съгласно който на 30.05.2007 г. И.П.Н., в качеството му на
Едноличен търговец с фирма „Д.-И-И.Н.” със седалище и адрес на управление с. Г.,
е сключил договор с „Райфайзенбанк/България” ЕАД София за банков кредит в
размер на 15225,00 EUR, като за обезпечение на този кредит, И.П.Н. е учредил
ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в с. П., а именно: УПИ
Х-1423 в кв. 65 по ПУП на с. П., община Горна Оряховица, с площ от 1000 кв. м,
заедно с построените в него първи етаж от масивна жилищна сграда със застроена
площ от 116 кв. м и гараж със склад, със застроена площ от 57 кв. м при граници
на имота: улица, поземлен имот IX-1422, поземлен имот VІ-1423, поземлен имот
V-1423 и поземлен имот XI-1423, т. е. процесния имот. Същият нотариален акт е
вписан с вх. № 2621/30.03.2007 г. под № 48, том II, дело № 1982/2007 г. на
Служба по вписванията Горна Оряховица.
На 31.03.2016 г. вторият ответник - Ц.Б.М.,
с платежно нареждане е заплатил на „Райфайзенбанк/България” ЕАД - София
остатъка от банковия кредит на И.П.Н. от 2007г. в размер на 21300 лева, която
сума е и продажната цена на имота. Втората ответница Т.Г.М. е платила чуждо
задължение - на бащата на ищците, по годишната му данъчна декларации за 2013
година, за да бъде извършена покупко-продажбата през 2016 година и Н. да
попълни декларация, че не дължи суми на държавата по чл. 264 от ДОПК.
Посочват се като съществени фактите, че при
продажбата през 2016 г. на процесния имот бащата на ищците се е легитимирал
пред нотариуса като негов единствен собственик с надлежни документи относно
собствеността, включително и декларации с нотариална заверка на подписите на
двете ищци, че този имот е лична
собственост на баща им, не е бил семейно жилище, нямат претенции към
имота и са съгласни баща им да го продаде.
От фактическа страна, безспорно установено по делото е, че недвижимия
имот, представляващ понастоящем УПИ Х-1423, кв.65 по ПУП на село П. с площ от
1000 кв.метра, с приложена улична и дворищна регулация е придобит от И.П.Н. на
основание Договор за дарение, сключен на 13.10.1997 година и оформен в
Нотариален акт № 177, том VII, нот.дело N 3713/1997 година.
Д. Т. Н. и И.П.Н. са сключили граждански брак
на 25.02.1968 година, прекратен с развод по реда на чл. 99, ал.З от СК(отм.) с
Решение по гр.дело № 940/2000 година по описа на ВТРС, влязло в сила на 10.04.2001 година.Ищците са
дъщери на Д. Т. и И.Н..
Бившата съпруга на И.Н. е
починала на 20.02.2002 година, като
ищците се явяват нейни наследници по Закон по права линия, първа степен
- дъщери.
С решение № 28/30.05.2002г.
по гр .дело № 230 по описа за 2002 на ВТОС К.Н. е поставена под пълно
запрещение.
Въз основа на строителни
книжа, представляващи Разрешение за строеж № 33/04.03.1998 година, И.Н. е
започнал строеж в процесното дворно място, представляващ едноетажна жилищна
сграда и гараж със склад. Видно от Удостоверение № 22/18.05.2007 година,
жилищната сграда с етаж първи, ведно с гаража и склада към него е въведена в
експлоатация на 18.05.2007 година.
На 06.03.2001 година, И.Н.
е учредил в полза на ответниците право
на строеж да построяването на втори жилищен етаж от жилищната сграда, намираща
се в процесния УПИ, заедно с идеална част от северния вход, стълбището за
тавана и самия таван на сградата.
С договор за
покупко-продажба, сключен с И.Н. на 28.03.2016 година на ответниците са
прехвърлени процесните недвижими имоти,
представляващи УПИ, първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, гараж със
склад.
Изготвен е Акт за приемане
на конструкция от 17.02.2004 година, едноетажната жилищна сграда с гараж и
склад, в УПИ Х-1423, кв.65 от ПУП на село П. За строежа на
двуетажната сграда е съставен Констативен протокол по чл. 176, ал.1 от ЗУТ на
10.05.2007 година.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира
исковата претенция за неоснователна поради следните съображения.
Към датата
на придобиването на дворното място, отменения през 2009 година СК, изрично предвижда,
че имотите, придобити на основание дарение са лична собственост на съответния
съпруг. В този смисъл и дворното място е лична собственост на Н. и не попада
под режим на СИО. Именно поради това, УПИ не е обект на прекратената с развода
СИО и следователно не е част от наследството, оставено след смъртта на Д. М..
Респективно ищците не са придобили права в качеството си на наследници на
покойната си майка, тъй като последната не е притежава на собствено правно
основание такива.
Относно претенцията
по чл. 108 от ЗС, касаеща двата самостоятелни обекта, представляващи първи етаж
от жилищна страда и гараж със склад.
В TP № 1/04.05.2012 година по тьлк.дело № 1/2011 година на ОСГК на ВКС,
сградата или самостоятелните обекти в нея възникват при завършването на „грубия
строеж" и именно това е момента, в който се придобиват и правата на
собственост за обектите в нея или върху самата сграда. Строителните книжа за
построяването на жилищната сграда, ведно с гараж със склад са издадени през
1998 година. Строителството е започнато върху земя, лична собственост на И.Н. и
по време на брака му с наследодателката на ищците в производството. Бракът на И.Н.
с Д. Н. е прекратен с развод на 10.04.2001 година, а сградата, изпълнена в
резултат на издадените строителни книжа, е изградена в груб строеж на
17.02.2004 година. Изготвеният
Акт за приемане на конструкция от 17.02.2004 година, едноетажната жилищна
сграда с гараж и склад, в УПИ Х-1423, кв.65 от ПУП на село П. е предпоставка за последващото
приемана на строежа и въвеждането му в експлоатация. Фактите по времето на
изграждане на сградата в груб строеж и въвеждането и в експлоатация следва да считат установени именно чрез въпросните
писмени доказателства, а не на база гласните доказателства по делото. Липсват доказателства за по-ранен момент/
тоест преди прекратяване на брака между Д. Н. и И.Н./ за завършване на сградата
до етап „ груб строеж“-от събраните гласни доказателства не може да се установи
точния момент за полагане на бетонната
плоча на първия етаж.
Д. Н. не е добила права върху
сградите, изпълнени въз основа на издадените строителни книжа, тъй като към
датата на възникването им бракът и с Н. е прекратен. Тоест към датата на
възникване на обектите за Н. липсва правно основание за възникване на каквито и
да е било вещни права. Поради тази причина и към датата на откриване на
наследството на Н., наследствената маса не включвала право на собственост върху
процесиите обекти и следователно нейните наследници по Закон не са придобили
подобни права.С оглед изложеното не подлежи на изследване и кумулативното
изискване за съвместен принос.
Относно друго правно основание за
придобиване на права от страна на ищците - давностно владение, то претенцията е
неоснователна.
Елементи на владението е обективния признак -
упражняването на фактическата власт, така и субективния признак - своенето на
вещта или упражняването на фактическата власт да е по начин, присъщ на
собственика. За да е налице владение е необходимо едновременното проявление и
на субективния и обективния му елемент - Решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д.
N° 3973 / 2015 г. на Върховен касационен съд, I ГО
По делото е установено, че имотът е владян от Н.,
като след смъртта на неговата бивша съпруга през 2002 година, там е заживяла и ищцата К.Н.. Събраните по
делото гласни доказателства установяват, че Н. и дъщеря му К. са живели в
жилищната сграда до 2008 година.
Относно ищцата Т.А., свидетелите не установяват
конкретния времеви диапазон на владение от страна на тази ищца. Свидетелят С.,
непосредствен съсед на спорния недвижим имот пък удостоверява, че никога не е
виждал Т.А..
В конкретния случай не се доказва,
че ищцата Т.А. е владяла веща. За субективната проява, видно от представената
Декларация в Нотариалното производство, А. изрично е декларирала, че имотът е
изключителна собственост на нейния баща. Тоест изрично е отрекла да има каквито
и да е било намерения да свои имота и да го третира като свой. Освен това
липсват доказателства, че тази ищца е владяла/упражнявала фактическа власт
върху имота.
Недоказано и по
отношение на К.Н. е твърдението същата да е придобила права върху УПИ на
основанието по чл. 79 от ЗС. Тя е поставена под пълно запрещение и благодарение
на това обективно е невъзможно да е формирала валидно субективния елемент за
своене на вещта. Отнетата дееспособност на Н. отрича в нейна полза да е
приложима презумпцията по чл. 69 от ЗС, изискваща наличието на валидно формиран
субективен елемент на владението.
С оглед гореизложеното към датата на възникване на обектите за Д. Н.
липсва правно основание за възникване на каквито и да е било вещни права.
Поради тази причина и към датата на откриване на наследството на Н.,
наследствената маса не включвала право на собственост върху процесиите обекти и
следователно нейните наследници по Закон не са придобили подобни права върху
процесните имоти.Ищците на се придобили права върху идеалните части от първия
етаж на сградата, както и върху гараж със склад и на евентуалното сочено от тях
второ правно основание - давностно владение.
Предявените искове са изцяло неоснователни и
подлежат на отхвърляне. Ищците не притежават права върху процесиите идеални
части от УПИ и двата самостоятелни обекта, както на основание наследство от
своята майка и наследодателка, така и на основание давностно владение. Имотите
са лична собственост на И.Н. и последният надлежно се е разпоредил с
притежаваните от него права в полза на ответниците. Последните са единствените легитимни собственици на
процесните имоти
Разноските.
С
оглед изхода на спора ищците следва да заплатят разноски на ответниците в
размер на 700 лева- адвокатско възнаграждение.На ищците не се следват разноски.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.108 ал.1 от ЗС предявен от К.И.Н.
с ЕГН **********, с адрес *** представлявана от настойника си И.П.Н., ЕГН **********,
с адрес *** и Т.И.А. ЕГН **********, с адрес *** против Ц.Б.М. с ЕГН ********** и Т.Г.М. ЕГН ********** и двамата
с адрес *** за признаване на установено, че ищцата К.И.Н.,
притежава 1/4 идеална част и ищцата Т.И.А. притежава ¼ идеална част от
недвижим имот, находящ се в землището на с. с. П., общ. Г. О., ул. ... а
именно: урегулиран поземлен имот Х-1423, в квартал 65 по подробния устройствен
план на село П. с площ от 1000 кв. м, заедно с построените в този имот първи
етаж от масивна жилищна сграда, със застроена площ от 116 кв. м и гараж със
склад, със застроена площ от 57 кв. м, при граници на имота: улица, поземлен
имот IX-1422, поземлен имот VI-1423, поземлен имот V-1423 и поземлен имот
XI-1423 и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат
владението на ищците на идеалните части от подробно описания по-горе недвижим
имот.
ОСЪЖДА К.И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***
представлявана от настойника си И.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** и Т.И.А.
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят общо
на Ц.Б.М. с ЕГН ********** и
Т.Г.М. ЕГН ********** и двамата с адрес *** направените
по делото разноски в размер на 700 (седемстотин лева) за адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: