Решение по дело №70829/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14051
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110170829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 14051
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110170829 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Е. Р. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********, за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
84,05 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.09.2019 г. за имот с адрес: гр. София, **********, аб. № 10314, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 21.06.2023 г. до окончателното й погасяване и 23,38 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 16.10.2020 г. до 31.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.07.2023 г. по ч.гр.д.№
34206/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати сумата 84,05 лв. за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава в
1
размер на 23,38 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
16.10.2020 г. до 31.05.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2023 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът Е. Р. Л. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, с която оспорва предявените искове при възражения за погасяването им по
давност.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 84, том VIIІ, рег. № 16298, дело № 1286 от 14.10.2019
г., с който ищецът Е. Р. Л. продава на трето на спора лице Апартамент № 5, находящ се
в гр. София, ж.к. „Бнишора“ в бл. 41-Б, ет. 2, се установява, че ответникът преди
посочената дата е бил собственик на този имот, като същият през февруари 1997 г. е
подал молба-декларация до ищеца за откриване на партида на негово име за отопление
на същия имот.
Представените е Договор № ***** г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: ****** и третото лице помагач „Бруната“ ООД (към онзи
момент с наименование „Бруната Бълтария“ ООД) за извършване от третото лице на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 30.05.2002 г., както и Договор № ****** г.,
сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
По делото са представени съобщение към фактура № ******г. за потребената
топлинна енергия за процесния период и справка за потребените количествата
топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., както и
изравнителни сметки, изготвени от ТЛП и формуляр за отчет.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
2
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Въз връзка с горното и с оглед липсата на спор между страните, а и въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, може да се обоснове извод, че
ответникът е имал качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на
имота в процесния период и между страните е било налице валидно облигационно
правоотношение. В този смисъл съдът съобрази, че при прехвърлянето на имота
нотариусът е проверил собствеността на прехвърлителя – ответника Еленека Р. Л. и
същевременно представеното по делото заявление-декларация за откриване на партида
и подписването от страна на ответника на всички решения на ОС на етажната
собственост, водят до единствения възможен извод, че същата е била собственик на
имота много преди процесния период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
3
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се от доказване, а именно, че за процесния период от
30.05.2019 г. – 30.09.2019 г. в имота на ответника е доставена топлинна енергия на
стойност 84,05 лв.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 20.06.2023 г. При изчисляването на тригодишната давност
следва да се вземе предвид нейното спиране за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, по отношение на вземанията на ищеца, които са били изискуеми в този
момент.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м.
септември 2019 г. е станало изискуеми съответно на 14.11.2019 г. и давността за
същото е изтекла на 23.01.2020 г., като при изчисляването на давностния срок съдът е
съобразил времето, през което давността е била спряна по силата на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение. Следователно към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността за цялото
претендирано вземане е била изтекла, поради което вземането е погасено по давност,
както и всички по-стари вземания.
В допълнение следва да се посочи, че направеното от ищеца префактуриране на
задължението за периода от отоплителния сезон, през който ответникът е бил
собственик на имота, не променя момента на изискуемостта на вземането, като съдът
съобрази, че за процесния период, видно от ппредставените изравнителни сметки, не е
налице сума за доплащане, за която изискуемостта настъпва в 45-дневен срок от
издаването на общата фактура.
Въз основа на всичко изложено предявеният иск следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен.
Поради отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск
за обезщетение за забава.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, но същият не е направил искане за присъждането им, а липсват доказателства за
сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу
ответника Е. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********, за установяване
на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумата 84,05 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. за имот с адрес: гр. София, **********, аб. № *****,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 21.06.2023 г. до окончателното й погасяване и
23,38 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна
енергия за периода от 16.10.2020 г. до 31.05.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.07.2023 г. по ч.гр.д.№
34206/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5