Определение по дело №86/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260158
Дата: 26 март 2021 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20213001000086
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№__260158

гр. Варна, _26.03.2021г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

като разгледа докладваното от съдията М.Христова

в.т.д.№86 по описа за 2021г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от К.Н.Д., чрез адв.М.Т., в качеството му на особен представител, срещу постановеното решение №260334/09.10.2020г., допълнено с определение №260049/11.01.2021г., по т.д.№1785/2019г. на ВОС в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София – кредитор по издадената в полза на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, по ч.гр.д. №1742/2016г. на Варненски районен съд, 46 състав, заповед за изпълнение №851/17.02.2016г., сумите, както следва: 48 804,18 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 16.02.2016г., до окончателното й плащане; 3 711,68 лева –дължима и неплатена на падеж договорна възнаградителна лихва за периода от 01.12.2014г. до 28.09.2015г.; 1 246,43 лева - дължима и неплатена лихвена надбавка за забава (санкционираща лихва) за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г.;  120 лева - дължима такса предсрочна изискуемост, които вземания са били прехвърлени на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София със сключен с кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.05.2016г., на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се установява, че изявлението на банката – кредитор за обявяване вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми не е надлежно съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Приложената по делото нотариална покана не може да обоснове извод за уведомяване на длъжника, доколкото липсва негов подпис и не са ангажирани доказателства за изпращане на съобщението по пощата или чрез куриерски услуги на посочения адрес и дата.

По делото не е установен и факта на връчване на уведомлението за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е императивна и за да породи действие цесията е необходимо да бъде съобщена на длъжника. В случай, че кредиторът е избрал начин на връчване чрез пощенска пратка, следва да се приложи разпоредбата на чл.36, ал.2 от Общите правила за удостоверяване на връчването. В същите не е предвидена фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при неизпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя.

Необоснован е и изводът на съда за достигане на изявлението за прехвърляне на вземането до длъжника в хода на производството, тъй като връчване на длъжника или на негов пълномощник не е осъществено. Връчването на особения представител на лицето не може да бъде приравнено нито на връчване на лицето, нито на негов процесуален представител. Представителната власт на особения представител произтича от акт на съда /чл.47, ал.6 от ГПК/ и същата е ограничена, арг. от чл.29, ал.3 от ГПК, поради което същият не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.  Ето защо, договорът за прехвърляне на вземания не е надлежно съобщен и за длъжника не е възникнало задължение за пращане по него в полза на ищеца по делото.

Излага се още, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил изцяло неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит. Ищцовото дружество не е установило индивидуално уговаряне на оспорените клаузи, като само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя.

 По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата страна „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София с писмен отговор, чрез ю.к.В., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се установява наличието на установените в закона предпоставки за уважаване на предявените искове. При връчване на изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит са спазени разпоредбите на закона, като при ненамиране на лицето на адреса, както и на лице, което да е съгласно да получи съобщението, се преминава към залепяне на уведомление. От приложената справка в НБД „Население“ е видно, че адреса, на който е изпратено съобщението съвпада с адреса посочен в договора и постоянния и настоящ адрес на длъжника. Обстоятелствата по залепяне на уведомлението са надлежно удостоверени.

По делото е установено и изпълнение на задължението за уведомяване на длъжника за извършената цесия на процесните вземания, а именно чрез връчване на съобщението в хода на процеса на назначения му особен представител. Последният може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези за които е необходимо изрично пълномощно и се явява надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Връчването на книжа на особения представител е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Въведените с жалбата твърдения за неравноправни клаузи са бланкетни и неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от страната възражения, вкл. и въпроса за преддоговорната информация, ОУ към договора, таксите и лихвите, които са начислени по кредита.

По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за заплащане на правна помощ.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Същевременно съдът констатира, че към настоящия по делото не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар на определения на въззивника К.Н.Д. особен представител, поради което на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следва да бъде дадена възможност да направи това в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При неизпълнение страната ще бъде осъдена за заплащане на разноските по реда на чл.77 от ГПК.

С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ЗАДЪЛЖАВА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на съда „Вещи лица и гаранции“ сума в размер на 2 213лв., представляваща възнаграждение на определения на въззивника К.Н.Д. особен представител, на основание чл.47, ал.6 от ГПК.

При неизпълнение страната ще бъде осъдена за заплащането им, по реда на чл.77 от ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………….2021г. от ………. часа, за която дата и час да се призоват страните.

На страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: