Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 08.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА М.
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 14207 по описа за 2020 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника ЗАД „Б. В. и.“ с вх. № 3462/08.07.2020 г. при ЧСИ М.К.на КЧСИ и вх.
№ 305531/22.12.2020 г. при СГС, чрез пълномощника му – юриск.
Н.З., с надлежно учредена представителна власт по делото, против Постановление
за разноските обективирано в съобщение изх. № изх. №
2471/07.07.2020 г., постановено по изп.д. № 202007880400270/2020 г. по описа на ЧСИ М.К., с
което е оставено без уважение възражение с вх. № 3127/22.06.2020 г. за
намаляване като прекомерно на присъденото адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство до сумата от 200,00 лв.
Жалбоподателят поддържа,
че присъдената /определената/ от съдебния изпълнител сума за адвокатско
възнаграждение на взискателя в размер на 910,00 лв. в Постановление за
разноските, обективирано в покана за доброволно
изпълнение, изх. № 2155 от 16.06.2020 г. е прекомерна по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК, предвид предприетите действия по събиране на вземането, изразяващи се
само в образуване на изпълнителното дело, поради което незаконосъобразно е
оставено без уважение възражение с вх. № 3127/22.06.2020 г. за намаляване като
прекомерно на присъденото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
за разликата над 200,00 лв. Изтъква, че в случая дължи адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното производство по смисъла на
чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Моли съда да отмени същото за разликата над 200,00 лв.,
както и да присъди направените разноски по жалбата.
Взискателят И.И.Т., чрез
пълномощника си – адв. М., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е взел становище за неоснователност на жалбата,
сочейки че начислените такси и разноски са в нормативно установения минимален размер.
Претендира разноски.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.К.на КЧСИ излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на
чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни
способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в
минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно задължителните за органите на съдебната власт, указания, дадени в
т. 3 от ТР 6/17.10.2013г. по т. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата за образуването на изпълнителното дело
минималното възнаграждение е от 200,00лв. Според настоящият състав обаче
същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.10, т.2 от
Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, каквото е определил съдебният изпълнител. В тази връзка
следва да се отбележи, че нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, според която за водене на изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт не
намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след
връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от
взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се
е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане.
Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за
разликата над 200,00 лв. За определяне /начисляване/ на такова би възникнало
основание едва след извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания по конкретното изпълнително дело.
Следва да се отбележи, че ако след администрирането на настоящата жалба,
процесуалният представител на взискателя е предприел
необходими действия по водене на изпълнителното производство с цел събирането
на дълга, няма правна пречка да поиска от ЧСИ приемането на допълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от длъжника - ЗАД „Б.
В. и.“ разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към
момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200,00 лв. Ето защо обжалваното
Постановление за разноските обективирано в съобщение
изх. № изх. № 2471/07.07.2020 г., постановено по изп.д. № 202007880400270/2020
г. по описа на ЧСИ М.Колев, с което е оставено без уважение възражение с
вх. № 3127/22.06.2020 г. за намаляване като прекомерно на присъденото
адвокатско /адвокатско/ възнаграждение, обективирано в ПДИ изх.
№ 2155 от 16.06.2020 г. следва да се отмени за сумата над 200,00 лв. до пълния
начислен размер на адвокатското възнаграждение от 910,00 лв.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на
75 лв. – 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и 25,00 лв. - заплатена държавна такса.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника ЗАД „Б. В. и.“ с вх. № 3462/08.07.2020 г. при ЧСИ М.К.на КЧСИ и вх. № 305531/22.12.2020
г. при СГС, Постановление за разноските обективирано
в съобщение с изх. № 2471/07.07.2020 г., постановено
по изп.д. № 202007880400270/2020 г. по описа на ЧСИ М.К.на
КЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 200,00 лв. до присъдения размер от 910,00 лв.
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Б. В. и.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. *****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 75,00 лв., представляваща сторени по делото
разноски.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: