№ 11
гр. Стара Загора, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501775 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225, ал.1 и 2 от КТ.
Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба вх.№ 2078/03.11.2021г. от ищеца-
служител С.Д.И. от гр.С.З. против изцяло негативното за него Решение №
45/18.10.2021г., постановено по гр.д.№ 532/2021г. по описа на РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска, с което са били изцяло отхвърлени предявените от него
искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна
и за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, със
законните последици от това. Счита, че така постановеното
първоинстанционно Решение се явява напълно немотивирано,
незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни
съображения в тази насока в подкрепа на защитната си теза. С оглед на
изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК,
моли настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените
изцяло атакуваното изцяло негативно за него първоинстанционно Решение на
РС- Раднево, и вместо него да постановите друго, с което да уважи изцяло
всички предявени от него обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2
1
от КТ, ведно със законните последици от това, както моли да му се присъдят
всички направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанции.
Няма нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Не се явил
жалбоподателя или негов процесуален представител и не е пледирал пред
настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил
писмен Отговор на въззивната жалба от работодателя- ответник „М.М.-и."-
ЕАД, ***, който е бил предупреден за законовите последици по смисъла на
чл.133 от ГПК. Същият счита, че атакуваното Решение на РС- Раднево било
напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че въззивната жалба е
изцяло неоснователна и недоказана, като излага своите подробни фактически
и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли да не се уважава
в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РС- Гълъбово, със
законните последици от това. Претендира разноските си пред въззивната
инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител-
юрисконсулт.
Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по
делото, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по
делото пред РС писмени и гласни доказателства и липсата на нови
доказателства пред въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната
съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин
следното :
Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивника-
работодател/ответник/ първоинстанционно Решение на РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска, първоинстанционният съд при цялостната преценка на
събраните от него писмени и гласни доказателства, правилно е преценил, че
безспорно "М.М.И."-ЕАД, ***/като работодател/ и С.Д.И. от гр.С.З./като
служител/ е било налице трудово правоотношение/ТПО/, въз основа на
сключения между страните безсрочен писмен трудов договор №
20/23.06.2017г.
Видно от текста на процесната Заповед № 48/21.06.2021г. и от
приложенията към нея, в рамките на дадения му 3- дневен срок по чл.193,
ал.1, пр.2 от КТ, считано от датата на връчването му на съобщението на
01.03.2021г. на Писмо изх.№ ЧР-01-56/17.02.2021г., служителят- въззивник не
е депозирал при работодателя си- въззиваем своите писмени обяснения, а
2
такива той е подал след изтичане на този 3- дневен срок, с вх.№
2598/09.03.2021г., поради което и очевидно в текста на самата атакувана
Заповед се съдържа текста „и непредставени писмени обяснения от лицето в
указания 3- дневен срок“. Поради което не се установиха и доказаха
оплакванията на жалбоподателя за неспазена разпоредбата на чл.193 от КТ
при издаване на атакуваното от него Заповед. В тази връзка са налице и
съответните мотиви в описателната част на атакуваното първоинстанционно
Решение. Поради което в тази й част жалбата на служителя се явява
неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със
законните последици от това.
Също така, в описателната част на атакуваното първоинстанционно
Решение изрично е описано, че контролните анти- алкохолни уреди „дрегери“
в дружество- работодател са официално сертифицирани, минават проверки на
всеки 6 месеца, като в конкретния случай с въззивника- служител е била
направена и втора контролна проба с друг, втори дрегер, както и втора
контролна проба със същия „дрегер“ на св. И.М., за да се убеди всеки от
присъствалите на мястото на проверката, че уредът „дрегер“ работи
правилно. Наред с това РС правилно е обсъдил и преценил, че от всички
направени тествания на общо 10 работника, никой от тях не е оспорил
резултатите от показанията на „дрегерите“. Дори нещо повече,- видно от
събраните пред РС свидетелски показания на компетентните длъжностни
лица от ЗБУТ към Р."Т.-1"- д-р К.Ч./ръководител на Служба „Трудова
медицина“ в Р."Т.-1"/ и Д.П./главен инспектор ЗБР от отдел ЗБУТ в Р."Т.-1"/,
същия този ден са били направени проби за алкохол и в други звена на
дружеството- работодател, като всичко това напълно опровергава защитната
теза на служителя- въззивник, че проверката за алкохол е била направена
единствено и само, за да бъде той специално отстранен от длъжност. Поради
което в тази й част въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, и
следва да се остави без уважение, със законните последици от това.
Освен това, напълно мотивирано, обосновано и правилно РС е стигнал
до заключението, че наличието на алкохол в организма на всеки
служител/включително и на конкретния въззивник/ винаги и всякога
представлява опасност, както за самия него, така и за хората, с които работи
на работното си място. В тази връзка с явяването си на работа след употреба
на алкохол служителят е нарушил редица нормативни разпоредби/законови,
подзаконови и вътрешни/, съгласно които е задължение на работодателя да
следи за спазване на здравословни и безопасни условия на труд и при
3
констатирано тяхно неизпълнение да налага съответните предвидени
санкции. Видно от всички събрани пред РС писмени и гласни доказателства
по делото е било установено по един несъмнен и безспорен начин, че
въззивникът С.Д.И. умишлено и съзнателно е нарушил установената в
дружеството- работодател трудова дисциплина, чрез поставянето си в
положение в издишвания въздух да има алкохолно съдържание, независимо
кога е приет от него този алкохол, чрез нарушаване на пропускателния и
уведомителния режим, като не е съобщил на дежурния минен диспечер за
здравословен проблем и съответно е напуснал работното си място в работно
време, от което РС е правил единствено възможния фактически и правен
извод, че в конкретния случай служителят е действал умишлено, с ясното
съзнание за състоянието си, действия си и последици от тях за него и за
работодателя му. Поради което и в тази й част въззивната жалба се явява
неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със
законните последици от това.
В тази връзка РС в мотивите на атакуваното му Решение изключително
подробно, задълбочено и изчерпателно е отразил всички детайли от всички
събрани пред него писмени и гласни доказателства, както и е взел предвид
становищата на страните по първоинстанционното дело, с което е бил изцяло
спазен принципа на равнопоставеността им в съдебния процес, за да направи
правилен и обоснован извод за тежестта на дисциплинарните нарушения на
служителя И.. Наред с това наложеното най- тежко дисциплинарно наказание
„уволнение“ напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина и законосъобразността на упражненото право от
работодателя по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Поради което въззивният съд счита, че атакуваното първоинстанционно
Решение е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, не се установиха
и доказа твърдените от въззивника евентуални нарушения в самото Решение
и в процедурите по съдебното дирене пред РС, при постановяването му не са
допуснати сочените от въззивника- служител съществени процесуални
нарушения, и то следва да се потвърди напълно, ведно с всички законни
последици от това.
Ето защо предвид всички гореизложени съображения, настоящият
въззивен съд счита, че атакуваното първоинстанционно Решение не страда от
никое от сочените от жалбоподателя- служител нарушения и пороци, поради
което процесната въззивна жалба следва да се остави изцяло без уважение и
да се отхвърли напълно, като неоснователна и недоказана, ведно със
4
законните последици от това, като се потвърди атакуваното
първоинстанционно Решение на РС- Раднево, като мотивирано, правилно,
обосновано и законосъобразно, заедно с всички законни последици.
На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия
законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- гр.София.
Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК
във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225, ал.1 и 2 от КТ, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 45/18.10.2021г. по гр.д.№
532/2021г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5