№ 3731
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110166886 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. С., ЕГН
********** срещу „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК ****
На основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от
ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от М. А. С. срещу „Б.Ф.“ ЕООД обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 КТ да бъде признато за незаконно уволнението, извършено от ответника
със Заповед от 11.09.2024 г. за прекратяване на трудов договор №
007/24.03.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, и възстановяване ищеца на
заеманата до уволнението длъжност „управител, магазин“, с код по ****,
както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 40248,84 лв. за времето,
в което ищецът е останал без работа за периода от 11.09.2024 г. до 11.03.2025
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.10.2024 г., до окончателното плащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. Ищецът имал сключен трудов договор № 007/21.03.2024 г. с
ответното дружество, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл.70, ал. 1 КТ, за
заемане на длъжност „мениджър покупки/продажби“ с код по ****. На
03.04.2024 г. страните сключили анекс към посочения трудов договор, с който
допълват уговорката за срока за изпитване, като се договарят срокът да е два
месеца, считано от 21.03.2024 г. На 03.06.2024 г. страните сключили
1
допълнително споразумение, с което ищецът бил назначен на нова длъжност
при ответника, а именно - „управител, магазин“ с код по ****. Доколкото
изрично не било уговорено друго, трудовият договор се смятал сключен за
неопределен срок, според чл. 67, ал. 2 КТ. Брутното месечно трудово
възнаграждение на ищец било в размер на 6708,14 лева. От 14.08.2024 г. до
29.10.2024 г. ищецът бил в болничен отпуск, за което уведомил ответника по
пощата чрез обратни разписки. Въпреки това ответникът изискал от ищеца
писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ – за твърдяно от
ответника нарушение на трудовата дисциплина на 21.08.2024 г., а именно –
неявяване на работа. Ищецът предоставил писмените си обяснения на
23.08.2024 г. и получени видно от известие за доставяне от ответника, на
27.08.2024 г., с които посочва, че е в продължителен болничен отпуск, като за
горното обстоятелство разполагал с болничен лист. Ищецът се явил на
работното си място на 30.10.2024 г., където не бил допуснат, тъй като
трудовото му правоотношение било прекратено. Ищецът отишъл до офиса на
ответното дружество, където служител на дружеството му заявил, че
трудовото му правоотношение е прекратено, като го инструктирал да дойде
отново в офиса на 05.11.2024 г., за получаване на оформена трудова книжка и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение от 11.09.2024 г., била връчена на
ищеца на 05.11.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора.
Твърди се, че предявените искове са недопустими, тъй като се основавали на
документ с недостоверна дата. Твърди се, че представеният с исковата молба
Анекс от 03.04.2024 г. към трудов договор № 007/21.03.2024 г., не бил
подписан на тази дата – 03.04.2024 г., а на дата, следваща напускането на
управителя на ответното дружество Василка С.а, респ. този документ не
обвързвал ответното дружество, тъй като бил подписан от лице без
представителна власт. Сочи се, че такъв документ – посоченият анекс, не е
изготвян от ответното дружество, не е получаван от същото и не се съхранява
при него, като целта на съставянето му било облагодетелстването на ищеца,
доколкото същият бил роднина на Василка С.а. По отношение на
основателността на предявените искове заявява, че не оспорва, че между
2
страните е сключен твърдения трудов договор със срок за изпитване 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя, както и че трудовият договор е изменен с
допълнително споразумение от 03.06.2024 г. Оспорва представения с исковата
молба Анекс от 03.04.2024 г. Твърди се, че посоченият анекс действително е
бил сключен на 25.07.2024 г., респ. Василка С.а от 23.07.2024 г. вече не е била
управител на ответното дружество, като това обстоятелство било обявено в
ТРРЮЛНЦ на 24.07.2024 г. Твърди, че към 11.09.2024 г. срокът за изпитване не
бил изтекъл. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Исковете са допустими като предявени пред родово и местно
компетентен съд.
Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения
на страните се разпределя, както следва:
Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е.
задължението за установяване законността на уволнението, т. е. че е
прекратил трудовото правоотношение с ищеца в уговорения срок за
изпитване, респ. каква е била продължителността на този срок, носи
ответникът по настоящото дело.
Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя и
тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск
се явява идентична с тази по предходния предявен.
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са се осъществили
следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати
с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ.
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от
шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 11.09.2024
3
г. до 11.03.2025 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно
пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно.
Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при
условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа
следва да бъде установено в процеса на доказване от ищеца.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ищеца следва да се укаже, че не
сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия
период.
По доказателствата и доказателствените искания:
Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат
приети.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане е неоснователно, доколкото с него се
цели установяване на факти, които нямат значение за решаване на делото,
респ. следва да се остави без уважение.
Искането на ответника на основание чл. 183 ГПК да бъде задължен
ищецът да представи в оригинал документите от т. 1 до т. 13 вкл. е
неоснователно, доколкото същите за заверени от адвокат, а завереният от
адвокат препис има силата на официално заверен препис по смисъла на чл. 32
ЗАдв, същевременно ответникът не е направил конкретно искане и оспорва
само анекса от 03.04.2024 г., като не оспорва неговото авторство, респ.
оспорва датата, на която е съставен, както и че лицето, което го е подписало,
не е разполагало с представителна власт, за което не се изисква оригинал на
документ. Ответникът не оспорва сключването на трудовия договор и
допълнителното споразумение от 03.06.2024 г., както и че е получавал
болнични листове. Ето защо искането следва да се остави без уважение.
Искането на ответника за издаването на съдебно удостоверение е
неоснователно, доколкото не се отнася до релевантни за решаването на делото
4
обстоятелства.
Следва да се извърши справка в НБД „Население“ относно ищеца с
данни за неговите родители.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел – счетоводителя Г. Г., при режим на довеждане, е
основателно, но само за установяване на обстоятелствата, относно които
свидетелят е провел електронна комуникация с лицето В.М. С.а на 25.07.2024
г. В останалата част искането следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.03.2025 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На
страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от писмения отговор и доказателствата към него.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания
и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени доказателства или
не изчерпят доказателствените си искания за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези
доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване факта на
оставане без работа през исковия период.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни
5
доказателства, направено с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл.
183 ГПК ищецът да бъде задължен да представи в оригинал писмените
доказателства от т. 1 до т. 13 от исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на
съдебно удостоверение, направено с отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД „Население“ за ищеца с данни за
неговите родители.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел – счетоводителя Г. Г., при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелствата, относно които свидетелят е провел електронна комуникация
с лицето В.М. С.а на 25.07.2024 г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в
останалата част.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните
половината от разноските за държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6